№ 1275
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502545 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Б. Й. срещу
решение № 1153/12.02.2020г. на СГС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д. №
7724/18г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ до
пълния му предявен размер от 100 000 лв. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от ексцес.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗАД „
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в частта, в която предявеният иск е уважен.
Жалбоподателят-ищец твърди, че първоинстанционният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован в обжалваната от нея част.
Неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД. Сочи, че тя е предявила иск за всички
вреди, които е търпяла, търпи и ще търпи до края на живота си, тъй като
изплатеното й обезщетение от друг застраховател от 150 000лв. не е
достатъчно да ги репарира в цялост. Правилно е прието, че няма факти и
обстоятелства, които да са обхванати от сила на пресъдено нещо между
страните по делото. Въпреки, че са обсъдени тежките увреждания, които тя е
получила, дългия възстановителен период, както и невъзстановимите и
1
доживотни травматични и неврологични увреждания съдът е приел, че
сумата от 150 000лв. е достатъчна да обезщети претърпените от нея
неимуществени вреди. Съдът само бланкетно е изброил, но не е обсъдил
възрастта на въззивника към момента на ПТП-25години, начина на живот в
трудов, личен и социален план, вида, броя и характера на получените
травматични увреди, цялостната емоционална травма от пътния инцидент и
от принудителната социална изолация, песимистичната прогноза за пълно
възстановяване и водене на пълноценен самостоятелен живот.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да уважи иска за пълния предявен размер от 100
000 лв.
Жалбоподателят- ответник излага, че в обжалваната от него част
съдебното решение на СГС е неправилно. Твърди, че се дължи обезщетение
само при непредвидимо влошаване на здравословното състояние на
увредения. Такова може да се присъди само, ако това влошаване е в причинна
връзка с първоначалното увреждане и ако то не е било предвидено и
съобразено. В случая влошаване на здравословното състояние е било
абсолютно предвидимо. За да се признае наличие на ексцес е необходимо
пълно доказване, че новият правопораждащ факт е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, но и той да не е бил предвидим и да не
е бил преценен при определяне на размера на обезщетението. От страна на
САС в производството по гр.д. № 3027/16г. ясно е записано, че
възстановителният период при ищеца не е приключил към момента и ще
продължи за неопределено време без категорична прогноза за пълно
възстановяване, както и е отбелязано, че ищецът продължава да се придвижва
с помощни средства, не може да се изкачва по стълби, да кляка. Парезата на
левия фибуларен нерв е довел до състояние „шпиц“ на лявото ходило и до
настъпила хирпетрофия на мускулатурата вследствие на обездвижването.
Жалбоподателят твърди, че вредите, предмет на иска- оперативна
интервенция от 02.03.2017г., са били предвидими и взети под внимание при
определяне на обезщетението от съда при първото дело. Необосновано съдът
не е кредитирал изводите на вещото лице, че увреждането на ахилесовото
сухожилие не съставлява ново обстоятелство. Вещото лице приема, че се
касае за симптом, отразяващ тежката увреда на нервите фибуларис и
2
тибиалис. Не е ясно, защо съдът приема, че скъсяването на сухожилието е
влошаване на здравословното състояние на ищеца, обусловило последваща
оперативна намеса за подобряването му. Според вещото лице скъсяването на
сухожилието е симптом, а не самостоятелно увреждане. Жалбоподателят
твърди, че всички вреди от това събитие са били обезщетени. Извършената
оперативна интервенция не е била изследвана, но тя е само за подобряване на
общото й състояние. Всички решения на ТЕЛК са с даден един и същи
процент на трайна загуба на работоспособността. Затова счита, че при ищеца
няма ексцес.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да отхвърли предявения иск изцяло. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Е. Б. Й. оспорва жалбата на застрахователя. В него се
излага довод за нейната неоснователност.
ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на
ищеца. Счита я за неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за ексцес. В исковата
молба ищецът Е.Й. твърди, че на 12.06.2013г. е участвала в пътен
инцидент, станал по вина на водача на товарен автомобил „ Мерцедес“,
модел „208“D с рег. № Е 3947 АН, за който към този момент е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна от
04.01.2013г. до 03.01.2014г. По отношение на този водач има влязла в сила
присъда. От ПТП ищецът е получила тежки увреждания, като в деня на
инцидента е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ . В периода от 19.06.2013г.
до 16.04.2015г. е претърпяла 8 оперативни интервенции. С решение на СГС
по гр.д. № 8129/2014г. е получила обезщетение от 30000лв. С влязло в сила
решение на САС по гр.д-. № 3027/16г. й е определено допълнително
обезщетение от 120 000лв., което й е изплатено от ЗД „Бул Инс“ АД,
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил „Пежо“ модел 206 с рег. № РК 0347 АТ. Сочи, че е налице
3
влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в увеличена
продължителност на неработоспособността с ЕР на ТЕЛК до 01.04.2021г.
Окончателно установено пожизнено осакатяване по отношение на
двигателните й способности като до края на живота си ще се придвижва само
с помощни средства. Това обстоятелство не е било предмет на гр.д. №
3027/16г. на САС и представлява съществено утежняване на старите
страдания и се явява ексцес. Увеличение на търпените физически и морални
болки и страдания, изразяващо се в причиняване на затруднения и
неудобства по време на бременност, раждане и отглеждане на малко дете,
пряко свързани с травмите от катастрофата и причиненото затруднение на
движението, което също е ексцес. Болки и страдания, които тя търпи от двете
операции на 02.03.2017г. и 07.11.2019г. За тях тя не е обезщетявана/ молба от
11.05.2021г., депозирана пред САС/. Затова моли съда да осъди ответника
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., в
едно със законната лихва от 12.06.2013г. до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът ЗАД“ Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ оспорва иска. Не оспорва, че към 12.06.2013г. е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен
автомобил „ Мерцедес“, модел „208 D“ с рег. № Е 3947 АН. Сочи, че
исковата молба е нередовна с оглед изразените твърдения в нея. Поради това
му се прегражда възможността да изрази становище. Поддържа, че
получените травми от ПТП, последиците от тях и негативното отражение
върху живота на ищеца са разгледани по гр.д. № 3027/16г. на САС. На Е. Й. й
е определено обезщетение от 150 000лв., което й е изплатено.
Първоинстационният и въззивният съд са взели предвид при определянето
му всички вреди и последици от ПТП на 12.06.2013г. Вредите, предмет на
настоящия иск, с изключение на операцията от 02.03.2017г., са били
предвидими и взети под внимание по воденото дело. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихвите.
Безспорно е, че на 12.06.2013г. Е. Й. е пострадала при пътен инцидент,
настъпил на ПП-1 Е-79 при км. 367+100 в района на „Полигона“ на
територията на община Благоевград. В тази връзка е представен протокол за
оглед на местопроизшествието.
4
Безспорно е, че по отношение на водача на товарния автомобил
„Мерцедес“ с рег. № Е 3947 АН има влязла в сила присъда на ОС-
Благоевград, постановена по нохд № 393/15г. за ПТП на 12.06.2013г.
Не е спорно, че застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния
автомобил е била сключена при ответника и е била валидна към датата на
настъпване на пътния инцидент.
С решение от 15.02.2016г., постановено по гр.д. № 8129/14г. от СГС на
ищеца й е определено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в
размер на 30 000 лв. С влязло в сила решение на САС, постановено по гр.д.
№ 3027/16г. са й присъдени още 120 000лв. или общо 150 000лв., които са й
изплатени.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила и са
приети като доказателства епикризи и други медицински документи, ЕР на
ТЕЛК. Представена е епикриза от 01.03.2017г., както и такава от 06.11.2019г.
С молба от 12.08.2016г. ищецът е поискала от ответника да й изплати
обезщетение за неимуществени вреди за уврежданията, получени при ПТП
на 12.06.2013г.
Допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог,
след преглед на документите по делото и личен преглед на ищеца, е
установила какви увреждания е получила Е.Й. при пътния инцидент на
12.06.2013г., лечението, което е проведено, както и обективното й състояние
към момента на прегледа. Вещото лице е посочило, че лечебният процес е
продължил 3г. и 9 м. и през този период болките и страданията са били
постоянен спътник на ищеца, а след това страданията са свързани с
невъзможността за самостоятелно придвижване и зависимостта от чужда
помощ. Фрактурата в областта на лявата глезенна става на двата мелеола и
скочната кост не могат да бъдат анатомично възстановени и да се постигне
нормалната конгруентност на ставата, което е в комбинация с настъпило
неврологично усложнение- тежка пареза с траен характер на два нерва-
фибуларния и тибиалния с неблагоприятна прогноза за лявата глезенна става,
налагащо нейното бъдещо артродезиране/ обездвижване/. То, както и
белезите от многобройните оперативни интервенции, ще имат пожизнен
характер. Според вещото лице на 02.03.2017г. е извършена нова операция на
ищеца за удължаване на ляво ахилесово сухожилие. Тя е със средно ниво на
5
сложност и малък обем на работа. Необходимо е носене на гипсова шина на
подбедрицата и стъпалото за 30 дни, след което е желателна кинезитерапия.
През този период трябва да се ползват помощни средства, но няма изпитване
на силни болки. От медицинските документи се установява, че
неврологичното усложнение, определено от ЕР на ТЕЛК от 26.06.2014г. като
„постравматична пареза на н. фибуларис син ет н. тибиалис
син/тежкостепенни/“ е от преди 03.11.2015г. и е останало непроменено до
01.03.2017г., когато е довело до деформация на лявото стъпало на ищеца и
скъсяване на ахилесовото сухожилие, наложило оперативното му
удължаване. Това неврологично усложнение е в причинна връзка с
процесното ПТП. След 03.11.2015г. няма влошаване при ищеца, а от по- рано
и то е било предвидено и отразено документално. Появилата се промяна в
ортопедичния статус на лявото ходило към 01.03.2017г., а именно
деформация на същото в положение на еквиноварус/ навътре и с пета навън/,
не е ново усложнение, а симптом, отразяващ същата тежка увреда на двата
нерва с липсващ ахилесов рефлекс. Ахилесовото сухожилие при това
положение не е скъсено като абсолютна величина, а придърпано под
напрежение- контрактура на мускула от невропатията, и на практика се
получава ефекта на скъсено сухожилие, наложило оперативното му
удължаване и изправяне на стъпалото в неутрално положение. В съдебно
заседание вещото лице е дало заключение във връзка с новата операция за
артродеза на лявата глезенна става, за да се възстанови колкото е възможно
глезена и да няма болка без да има движение. Травмите от ПТП на
12.06.2013г. и операцията на 07.11.2019г. са в пряка връзка. Това лечение е
усложнението в областта на глезенната става. Артродезирането е свързано с
минимално носене на имобилизация или на ортеза, след което придвижването
трябва да е с помощно средство. Докато се свикне, че глезенът е неподвижен.
Такива хора могат да се движат на къси разстояния без помощно средство, но
с известно накуцване. Вещото лице е дало пояснение в какво се изразява
артродезата. Тя е влошаване.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и
безпристрастно, основаващо се на науката и опита на експерта с изключение
на извода, че скъсяването на ахилесовото сухожилие не е влошаване на
здравословното състояние на ищеца, а само симптом отразяващ тежката
увреда на двата нерва, с липсващ ахилесов рефлекс.
6
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. е майка на ищеца. Заявява, че дъщеря й е
катастрофирала и я е видяла в „Пирогов“. Първата операция е била на корема
и са й махнали далака. Двадесет дни е била в реанимация с опасност за
живота. След това са започнали операциите на краката и ръцете. Около 2
месеца дъщеря й е била в „Пирогов“. Операциите са седем. След изписването
от болницата е било невъзможно сама да се грижи за себе си. Свидетелят е
напуснала работа, за да я обслужва. Около една година е била на памперс.
Излизала е навън с инвалидна количка. Не е можела да ходи и с патерици.
Към момента не може да излиза без чужда помощ. Ищецът има засегнат
нерв и не може да ходи. Ползва патериците за излизане навън, но се срамува
от хората. За къси разстояния ходи без тях, но с помощ. Боли я крака. Сега
болките са периодични. Наскоро е правила нова операция на левия крак.
Заковали са го, защото се е изкривявал. Напълно е срината в емоционално
отношение. Непрекъснато плаче, че не може да излиза с другите момичета.
Родила е дете. Бременността е била тежка. Детето е на 1г. и 3 месеца, но
ищцата не може да се справя сама. Свидетелят й помага за грижите за детето.
Преди инцидента е била студент и е трябвало да се яви на интервю за работа.
Но не може да ходи на работа. Инцидентът е станал на връщане от Гърция.
Ищецът и сестрата на свидетеля са се връщали от Гърция. Преди
произшествието Е. Й. е ходела с приятели на дискотека, но сега вече не
може.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага като ги преценява
при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за ексцес.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
7
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Не се
спори, че към момента на инцидента през 2013г. ответното дружество е било
застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ за
водача на товарен автомобил „ Мерцедес“, модел „208D“ с рег. № Е 3947 АН.
С влязла в сила присъда по отношение на водача му са доказани
предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Присъдата е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието- чл.300 от ГПК.
При произнасянето си съдът следва да вземе предвид решенията на
СГС 8129/16г. и на САС по гр.д. № 3027/2016г. по отношение на
установените травматични увреждания, получени от ищеца при ПТП на
12.06.2013г., както и какви обстоятелства са взети предвид при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди.
Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е на разположение на
пострадалия при пътен инцидент и при настъпило влошаване на
здравословното му състояние в сравнение с това непосредствено след него.
Съгласно т.10 от ППВС № 4/30.10.1975г. ексцес е това влошаване на
здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при
което първоначално е присъдено обезщетението. Тогава му се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само, ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Не се
дължи ново обезщетение, когато при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и
8
съобразено от съда.
Активно материално и процесуално легитимиран е пострадалият,
който черпи своите права от влошено здравословно състояние в сравнение с
момента, при който вече му е било определено обезщетение за
неимуществени вреди за травматичното увреждане, получено при пътно
произшествие. На основание чл.154 от ГПК в негова тежест е да докаже
правопораждащия юридически факт- влошаване на здравословното
състояние, тъй като от него черпи благоприятни за себе си правни последици
с всички допустими и относими доказателства. Недоказването му задължава
съда да приеме, че този нов юридически факт не се е осъществил.
Пасивно материално и процесуално легитимиран да отговоря при
ексцес е застрахователят на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“, който с противоправното си поведение е причинил
увреждането на ищеца.
Предпоставките, обосноваващи основателност на иска по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ при твърдян ексцес са: влошено здравословно състояние на вече
установеното травматично увреждане, причинна връзка между тях.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. Съдът като съобрази медицинската експертиза, приета
пред първоинстанционния съд, възрастта на Е.Й. към момента на ексцеса
през 2017г.-29 г. и към настоящия момент 33 години и доказаното влошаване
на здравословното й състояние, счита за справедлив размер за обезщетяване
на претърпените от нея болки и страдания от 50 000 лв. Заключението на
медицинската експертиза установява трайното увреждане на лявото ходило
при ищеца поради неврологично усложнение – тежка пареза с траен характер
на фибуларния и тибиалния нерв. Към момента на присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди с решението по гр.д. № 3027/16г на
САС положението на лявото ходило е било „шпиц“, докато към момента на
9
оперативната интервенция на 02.03.2017г. то е било в положение
еквиноварус/ навътре и с пета нагоре/. Т.е. има разлика в състоянието на
лявото ходило, което е наложило оперативна корекция на ахилесовото
сухожилие. Полученото „скъсява“ в резултат на контрактура на мускула от
невропатията не е съществувало към момента на постановяване на
решението на САС през 2016г., а се е поучило в последствие. Затова следва да
се приеме през 2017г. е настъпило влошаване на травматичното увреждане на
ищеца, получено при ПТП на 12.06.2013г. Влошаването на здравословното
състояние на Е. Й. е продължило и през 2019г., когато й е направена нова
оперативна интервенция. Тя следва да се съобрази от съда на основание
чл.235, ал.3 от ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. Според вещото
лице извършеното артродезиране е свързано с оперативно обездвижване на
става, в случая, на лявата глезенна става. Премахват се всички хрущяли с цел
зарастване в едно благоприятно положение. С артродезирането се постига
пълно обездвижване на ставата. Тя няма да се движи за в бъдеще, но няма да
има болка. Положението на обездвижването на лявата глезенна става е
пожизнено. Артродезата е усложнение от травмата на лявата глезенна става.
Артрозата и болката са наложили артродезата. Артрозата е вторична и се
развива постепенно. Възстановителният период е около 3 месеца, през който
ищецът е изпитвала болки и страдания. Налагало се е да се движи с помощни
средства. Тя може да се движи на къси разстояние и без помощно средство,
но с накуцване. Първата оперативна интервенция през 2017г. също е
налагало отбременяване на крака, т.е. движение с помощно средство за срок
от 30 дни. От показанията на свидетеля Д. се установява, че Е.Й. към
настоящия момент не може да се придвижва без помощни средства или без
придружител. Събраните доказателства обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност налагат изводът за последващо и необезщетено влошаване на
здравословното състояние на ищеца, което съставлява нов правопораждащ
факт за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът счита,
че в случая постигнатото обездвижване на ставата представлява трайно и
крайно лечение на лявата глезенна става. Постигнатото й обездвижване чрез
артроздезата е пожизнено като ще засяга свободното придвижване на Е. Й..
Тя няма да може да се придвижва самостоятелно, а ако го прави трябва да е
на къси разстояния. Нейното състояние се отразява като цяло на начина й на
живот, като влошава качеството му, както и на възможността да полага грижи
10
за детето си.
Искът следва да бъде уважен поради настъпил нов юридически факт-
влошаване на здравословното състояние на ищеца, независимо от
обстоятелството, че по гр.д. № 3027/16г. САС е посочил, че няма да има
категорична прогноза за пълното й възстановяване. Това е общ извод,
отнасящ се до последиците от всички травматични увреждания, които Е. Й. е
получила от пътния инцидент. По настоящото дело се претендира
обезщетение от влошаване само на състоянието на лявата глезенна става.
Настоящата инстанция счита, че не следва да се присъжда обезщетение
при ексцес за продължената неработоспособност с експертното решение на
ТЕЛК до 01.04.2021г. и след това, тъй като процентът намалена
трудоспособност не е променян от 2014г. При ищеца не е имало негативно
влияние върху бременността й от получените травматични увреждания,
респективно от настъпилото влошаване на здравословното й състояние през
2017г. и 2019г.
При определяне на този размер на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобрази както настъпилото влошаване на здравословното
състояние на ищеца от 2017г.и продължило през 2019г., но и
неблагоприятната прогноза по отношение на нея за напред.
С оглед на изложеното на жалбоподателя следва да се присъдят
допълнително още 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди при ексцес над 30 000 лв. до сумата от
50 000 лв. и да се потвърди в частта, в която е уважена претенцията за 30
000лв. и е отхвърлена до пълния предявен размер.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
влошаването на здравословното състояние на ищеца е настъпило през месец
март 2017г., икономическата конюктура и минималната работна заплата за
страната. Размерът на застрахователните лимити не може да бъде
самостоятелен и водещ критерий за съда при справедливото репариране на
неимуществените вреди. / Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II
11
т.о./ Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици
от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение от 50 000 лв. представлява 108 минимални работни
заплати за страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 48 средно месечни
заплати при 1036лв. средно месечна работна заплата за страната за месец
март 2017г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт
на страната към правнорелевантния момент.
По разноските.
Жалбоподателят – ищец не е направила искане за разноски за
въззивната инстанция.
На ответника при този изход на спора разноски не се дължат.
В тежест на застрахователя е да заплати по сметка на САС 400лв.
държавна такса за уважената част от иска, а по сметка на СГС държавна такса
от 800 лв. на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1153/12.02.2020г. на СГС, ГО, 14 състав,
постановено по гр.д. № 7724/18г. в частта, в която е отхвърлен искът на Е.
Б. Й. по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от 30 000 лв. до размер от 50 000
лв. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта,
в която в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ са присъдени
разноски за производството пред СГС над 50 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Е. Б. Й., ЕГН **********, гр.
***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл.***,, вх.3, ет.5, ап.15 и със съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ № 9, офис 4 чрез адв. Д. Й. сумата от 20 000 лв./ двадесет
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди за настъпил ексцес от
ПТП, в едно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2017г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск по
12
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес е
уважен за сумата от 30 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен над
сумата от 50 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********,
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на САС държавна такса от 400лв./
четиристотин лева / и 800лв. /осемстотин лева / държавна такса по сметка на
СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13