О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
град Добрич, 18.06.2019 година
Добрички районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в закрито
съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 484 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник – адвокат Д. Д. – от ДАК, с която против „***, със седалище и адрес на управление: ***, е
предявен иск за заплащането на сумата от 235 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди на собствения му л.а. „*** нанесени при застрахователно събитие,
настъпило на 23.05.2018 г., при движение на автомобила по автомагистрала „***”,
след гр. Ш., посока гр. В.
С
исковата молба ищецът изрично се е позовал на възможността, която твърди, че
разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК му предоставя, а именно – да предяви иска си
против застрахователя за обезщетяване на нанесеното му увреждане по постоянния
си адрес.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК
ответникът представя писмен отговор на исковата молба, в който прави възражение
за местна неподсъдност на спора, на основание чл. 108, ал.1 ГПК, а именно -
искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира
тяхното седалище. Сочи, че отделно от горното, по силата на т.75, раздел XIII от приетите от ищеца Общи условия,
неразделна част от застрахователния му договор, при непостигане на
съгласие по доброволен ред, относно претенции между страните по сключената
застраховка, споровете се предявяват пред компетентния Софийски съд. Твърди, че
ищецът не е от кръга лица, които могат да се позоват на изборната подсъдност по
чл.115, ал.2 ГПК.
Съдът намира въведеното
възражение за основателно, като аргументите за това са следните:
В исковата молба се твърди, че
между страните по делото е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение, въз основа на сключен договор за застраховка „***”, обективиран
в издадена застрахователна полица № ***, със срок на действие – от 13,00 ч. на
23.05.2018 г. до 23.59 ч. на 22.05.2019 г. На 21.06.2018 г., при движение на
застрахования автомобил по автомагистрала
„**”, след гр. Ш.,
посока гр. В.,
настъпва застрахователно събитие, вследствие на което, на превозното средство
са нанесени материали щети, чието обезщетяване ищецът претендира.
Последният предявява иска си пред
РС – Добрич, като се обосновава с разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК. По
разпореждане на съда е изготвена служебна справка, видно от която постоянният и
настоящ адрес на ищеца се намират на територията на гр. Добрич. В настоящото
производство обаче, разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК е неприложима. Същата
касае единствено случаи на предявяване на пряк иск на увредено лице, спрямо
което застрахователят е отговорен, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. В настоящото
производство не е налице предявяване на пряк иск от трето увредено лице против
застрахователя и касае застраховка „***”, поради което разпоредбата на чл.115,
ал.2 ГПК е неприложима и подсъдността следва да се определи по общото правило
на чл.105 ГПК.
Следва да се има предвид и
наличието на договорена от страните алтернативна местна подсъдност. В процесния случай се твърди именно
неизпълнение на задължение по застрахователно
правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен между тях
договор за застраховка. Още с подписване на последния, ищецът се е съгласил възникналите
между него и застрахователя спорове да бъдат отнасяни за разглеждане и решаване
от Софийски съд, а не от този,
който е компетентен съобразно общите правила на ГПК.
Налице е допустимо изключение от общата
местна подсъдност /която по принцип не може да се изменя по съгласие на
страните - чл.117, ал.1 ГПК/, но доколкото съдът приема, че е налице валидно съглашение по чл.117, ал.2 ГПК и
изборът не се свежда до случай по чл.109 ГПК, то
уговорената алтернативна подсъдност следва да бъде съобразена и възражението на
ответника за неподсъдност на спора на ДРС, да бъде уважено и
на това основание. Производството
по делото следва да
бъде прекратено и изпратено на компетентния съд.
При
горните доводи, Районният съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 484 по описа на Районен съд - Добрич за 2019 г. пред себе си и
ИЗПРАЩА гр.д. №484 по описа на
Районен съд - Добрич за 2019 г. на Софийски районен съд.
На основание чл.121 ГПК
заинтересованата страна (ищецът) може да обжалва определението във връзка с
подсъдността с частна жалба пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от
връчване на съобщението.
Към съобщението да се приложи
копие от определението, на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Препис от определението да се
връчи и на ответника за сведение.
След изтичане на срока за
обжалване, или при постъпване на частна жалба, делото да се докладва за
следващи разпореждания.
СЪДИЯ: