Р Е Ш Е Н И Е
№ 1730
гр. Пловдив, 11.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на четвърти
октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5648 по описа за 2018
година на ПРС, II нак. състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 151 от 16.08.2018г.
издадено от Началник на Регионален отдел
”Метрологичен надзор Южна Централна България” на
Главна Дирекция ”Метрологичен надзор” към Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,
с което на ЕТ”К.-**-К.И.” ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.”Г.” №**, ет.**, ап.** представлявано от К.И.М. на
основание чл.94, ал.2 и чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
измерванията е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение по чл.44, т.4, вр. чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от Закона за измерванията
/ЗИ/.
Жалбоподателят във
възражението си /жалба/ излага доводи срещу наложената му глоба. Посочва ремонт
на везна с която тегли и временното
ползването на нерегистрирана везна. Изразява становище за непосилност
на наложената глоба.
Жалбоподателят
редовно призован, се явява и лично участва в съдебно заседание. Поддържа
жалбата и искането за отмяна на наложената глоба поради непосилност.
Въззиваемата страна – ДАМТН, ГД
"Метрологичен контрол", редовно уведомена
не изпраща представител. Преди даване ход на делото е представено писмено
становище от АНО, с което се изразява становище за неоснователност на жалбата
на ЕТ. Излагат се доводи по същество на искането към съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно, правилно и обосновано.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
На 19.06.2018г.,
около 10,45 часа в гр.Пловдив в обект – павилион за
продажба на плодове и закуски, намиращ се в гр.Пловдив, на ъгъла на ул.”Лев Толстой”
и ул.”Славянска” № 77 стопанисван от едноличен търговец К.И.М. действащ с фирма
ЕТ”К.-**-К.И.” ЕИК ***** била извършена надзорна
проверка на лица които ползват везни на пазари. Проверката
била извършена от Ю.Н.К. на длъжност **** в Регионален отдел ”Метрологичен надзор Южна Централна България” на ДАМТН. Установило се че при продажба на клиенти на плодове
и зеленчуци в обекта стопанисван от едноличния търговец жалбоподател се използва за измервания везна, електронна с
неавтоматично действие, с нанесени надписи върху нея: Dahongying; Max 40
kg; e=d=5; без фабрична
табела с днни за тип, идентификационен
номер, производител и др. Било
е установено и че описаната везна е без знаци за одобрен тип по чл.35 от ЗИ, за
първоначална проверка за пускане в действие по чл.39, ал.1 от ЗИ и за
последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, а
също и без маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания по
реда на Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/”СЕ” и
допълнителните метрологична аркировка „М” за
измервания при директна продажба на плодове и зеленчуци. Така установеното от
проверката било квалифицирано от актосъставителката К.
като нарушение по чл. 44, т.4, вр. чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗИ.
На 06.07.2018г. от свидетелката Ю.К. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1139-ПД в
присъствие на оправомощено от едноличния търговец лице, което не е вписало
обяснения или възражения относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.
В законоустановения срок жалбоподателят е депозирал писмено
възражение/обяснения/ до наказващия орган, в което навел доводи относно
невъзможността за заплащане на каквато и да е глоба, поради инвалидност I група – слепота, както и за изпълнение даденото им предписание относно
везната която е ползвана по време на проверката. Впоследствие било издадено и
обжалваното Наказателно постановление тъй като АНО не е уважил възражението.
В хода на
съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан актосъставителката
Ю.К. която поддържа изцяло констатациите по акта. От показанията й се
установява, че при извършената проверка се доказва наличието на извършено нарушение. Показанията на свидетелката Съдът кредитира като
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, както и приложените в административната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, които Съдът кредитира като относими към предмета на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта
на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е
издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали
е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е
субектът на административно -наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така
и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а
съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая
нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и
„незаконосъобразно” НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
При съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
Наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано
и подборно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен
от компетентно лице, съгласно представените заповеди и в същия е дадена
правилната правна квалификация на установеното нарушение. Атакуваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразен с целта на закона.
При така
изложената фактическа обстановка, която се установява по несъмнен и категоричен
начин и съответства на събрания доказателствен материал, Съдът счита, че
правилно административният орган е квалифицирал констатираното нарушение като
такова по чл.44, т.4, вр. чл. 35, чл.39, ал.1, и чл.43, ал.1 от Закона за
измерванията. Нормата на чл.44, т.4 от ЗИ вменява задължение за лицата,
които използват средствата за измерване да не ги използват без знаците по
чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал. 1. Разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ препраща към чл.43, ал.1 от същия закон, който сочи, че
последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се
удостоверява със знаци за последваща проверка, която съгласно ал.2 от същия
текст се извършва след ремонт на средствата за измерване. Жалбоподателят и не спори по фактическата
обстановка. За така извършеното нарушение на жалбоподателят
е наложена имуществена санкция в нейният минимум от 200/двеста/лева на
основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ,
съгласно която се предвижда налагане на имуществена санкция от 200 до 500 лева
за ЮЛ или ЕТ.
При така установеното Съдът счита че допуснатото
нарушение представлява маловажен случай. От събраните по делото доказателства
се установява, че констатираното нарушение е първо по отношение на едноличния
търговец, както и че веднага след проверката ползваната везна е била заменена с
друга съответстваща на изискванията на ЗИ. От така установеното нарушение не са
настъпили никакви вредни за потребителите последици. От посоченото се налага
извода, че констатираното нарушение представлява маловажен случай.
Според
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г., постановено по тълк.
н. д. № 1/2007г., на ОСНК на ВКС: „Преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона”. В случая макар и формално жалбоподателят да е
осъществил състава на описаното по горе нарушение деянието е пример за
класически маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна.
Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на
охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали
дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както
и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да
се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от
жалбоподателя е точно такова, т.к. едноличния търговец при осъществяване на
своята дейност не е ощетило държавния бюджет, не е засегнало финансовите
интереси на потребителите или държавата. Липсват доказателства за друго такова
нарушение. Ето защо съдът счита
че АНО след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да
квалифицира случая като маловажен и да приложи чл.28 от ЗАНН.
Поради
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 151 от 16.08.2018г. издадено от Началник на Регионален отдел ”Метрологичен надзор Южна Централна България” на Главна
Дирекция ”Метрологичен надзор” към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което
на ЕТ”К.-**-К.И.” ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.”Г.” № **, ет.*, ап.* представлявано от К.И.М. на
основание чл.94, ал.2 и чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
измерванията е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение по чл.44, т.4, вр. чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от Закона за измерванията
/ЗИ/.
Решението не е
окончателно и може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава ХII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.