Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.ка И. гр. д. № 3893 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 461854 от 31.07.2018 г., постановено по
гр. д. № 5682/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, са отхвърлени предявените от Г.И.Р.
срещу К.Х.Х. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6 450 евро, представляваща
обезщетение за неизпълнение на неформален договор за поръчка и 5 000 лв. лихва
за забава за периода 07.02.2011 г. - 05.02.2016 г. Отхвърлен евентуално
съединения иск с правно основание чл.;55, ал.2 ЗЗД, предявен от Г.И.Р. срещу К.Х.Х. с правно основание чл.55, ал.2 ЗЗД - за заплащане на
сумата от 6 450 евро, представляваща стойност на неоснователно обогатяване на
неосъществено основание. Ищцата е осъдена за заплати на ответника сумата от 1
000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Г.И.Р., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, ме обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Ответникът не оспорва
получаването на процесните суми, като твърди, че те
са преведени от ищцата за издръжката на сина им и оспорва основанието за
превода. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че в платежно нареждане
от 07.02.2011 г. като основание за превода е написано дарение, тъй като липсва
посочено такова основание. Твърди, че ответникът е водил дела срещу нея, в
които тя не е взела ефективно участие, за промяна на родителските права върху
малолетния му син. Предявеният иск е уважен, като Г.Р. е осъдена да заплаща 110
лв. издръжка, ведно със сторените по делото разноски. Въз основа на влязлото в
сила съдебно решение е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.Х., рег. № 788
КЧСИ. В хода на изпълнителното производство е продадена притежаваната от нея
1/2 ид. ч. от съсобствения
имот - къща с двор в гр. София, ул. „*******, която е обявена на публична
продан при цена 70 % от пазарната и притежаваната от нея ид.
ч. е купена от ответника за сумата от 11 542, 63 лв. Всеки месец определената
от съда издръжка от 110 лв. се превежда от сметка на Г.Р., попълнена от сумите
от продажбата на недвижимия имот, по сметка на ответника. Така ответникът е
получил от ищцата сума за 12 месеца в размер на 12 615, 12 лв., за които
поддържа по делото, че са за издръжка на детето, а от друга страна води дело за
издръжка и плаща 11 540 лв. за покупка на 1/2 ид. ч.
от общото им жилище. Твърди, че от края на 2002 г. до м.07.2015 г. страните по
делото са живели във фактическо съжителство. През 2004 г. са купили едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 48 кв. м., на
която са съсобственици с равни дялове. Изтеглила банков кредит за сумата от 9
929, 32 лв. - главница, 2 252, 01 лв. - договорна лихва, както и сумата от 2
862, 90 лв. - главница по договор за комбинирани банкови услуги, ведно със
законната лихва в размер на 401, 78 лв. и 18, 84 лв. - наказателна лихва за
периода 01.10.2007 г. - 07.08.2012 г., както и сумата от 1 904, 88 лв. -
главница по договор за кредитна карта от 24.11.2004 г., договорна лихва в
размер на 42, 16 лв. До 2010 г. редовно е обслужвала кредитите си, а за
времето, през което не е била в България редовно е изпращала пари на ответника,
който да ги внася вместо нея в банките, от които е получила банкови кредити -
ОББ и „Банка ДСК“ ЕАД. В представените по делото платежни нареждания никъде не
е посочено, че основанието за плащане е издръжка на семейството. С оглед на
това поддържа, че между страните е налице сключен неформален договор за поръчка
по чл.280 ЗЗД, въз основа на който ответникът е приел всеки месец да получава
по своята банкова сметки суми, преведени от ищцата и вместо нея да ги внася в
посочените банки за погасяване на банковите кредити на ищцата. Страните не са уговорили възнаграждение за
това. В интерес и на двете страни е било своевременното погасяване на
кредитите, за да се избегне публична продан на общото им жилище. В нарушение на
чл.289 ЗЗД ответникът се е отказал от поръчката без да има основание да това,
като е продължил да получава всеки месец суми от ищцата на отпаднало основание,
за което ищцата не била уведомена. В резултат на неизпълнение на договорните
задължения към банките, същите са се снабдили с изпълнителни листове, въз
основа на които са образувани изпълнителни дела. Необосновано СРС е приел, че
тези дела са били образувани преди тя да замине за Кипър, тъй като датата на
образуването им съвпада с датата на заминаването й. Въпреки, че е получил исковите суми,
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за поръчка, поради което
дължи обезщетение, което се изразява във връщане на получените суми. Твърди, че
не е имала дарствено намерение или намерение да заплаща издръжка на детето.
Това твърдение се установява с показанията на разпитаните пред СРС свидетели К.
М., който е неин колега и К.Х., който е станала поръчител на ищцата. Счита, че
свидетелските показания са възприети неточно и непълно в постановеното съдебно
решение. Също така съдът не е обсъдил, че съгласно чл.55 ЗЗД, който е получил
нещо без правно основание, е длъжен да го върне. Не е обсъдена също така и
хипотезата на чл.59 ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. Счита, че ответникът не е доказал по делото
основание за превод на процесните суми дарение или
издръжка, поради което предявеният в условията на евентуалност иск е
основателен. Ответникът се позовава на изпълнен нравствен дълг, като е
осигурявал издръжка на детето със средствата, предоставени от ищцата.
Същевременно нравствения дълг не може да изпълнява с пари, получени от друго
лице. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като уважи предявения иск
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а в условията на евентуалност
иска за неоснователно обогатяване, като й присъди сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника К.Х.Х., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Счита, че обосновано СРС е приел, че
ищцата не е доказала сключването на договор за поръчка, както и не е доказала
основанието за извършените преводи да е свързано с договор за поръчка. Не е
доказано, че водените изпълнителни деля от „ОББ“ АД и “Банка ДСК“ ЕАД са във
връзка с това, че не е внасял предоставените му от ищцата суми. От показанията
на свидетеля К. М. е установено, че ако ответникът внася получените суми, не би
могъл да се грижи за детето им. Също така в представеното по делото платежно
нареждане от 07.02.2011 г. на английски език е отбелязано като основание за
превода „подарък“. Съдът независимо от това не е приел, че това е дарение. По
време на отсъствието на ищцата задълженията по отглеждането на детето им са
били изцяло поети от ответника, с помощта на родителите му в Габрово.
Разходите, които са поети от него, включвали осигуряването на нормални условия
за живот на детето чрез ремонтиране и обзавеждане на жилището, в което живее,
както и осигуряване на грижа за физическото, умственото, нравственото и
социалното възпитание на детето, неговото образование. Преместването на детето в Габрово е било
наложително поради извършвания ремонт в къщата. През м.02.2012 г. ищцата е
спряла да превежда суми за издръжката на детето им, като е заявила, че не желае
да има нищо общо с ответника и детето им. Като е превеждала суми за издръжката
на детето си, ищцата е изпълнила свой нравствен дълг. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявени са за съвместно разглеждане обективно
съединени искови претенции в условията на евентуалност съответно с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а в условията на евентуалност - чл.55,
ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че от края на 2002 г. до м.06.2015 г. с ответника са
живели във фактическо съжителство. През целия период ищцата е работила в гр.
Никозия, Кипър, като периодично се е връщала в България за няколко месеца всяка
година. През 2004 г. страните са купили едноетажна полумасивна
сграда със застроена площ от 48 кв. м. в режим на съсобственост при равни
дялове. Къщата се намирала в гр. София, ул. „*******, кв. „Враждебна“, ведно с
1/4 ид. ч. от ПИ № 133. Във връзка с покупката,
ремонта, реконструкцията и обзавеждането на имота ищцата изтеглила следните
кредити: от „Банка ДСК“ ЕАД - 9 929, 32 лв. - главни.а и 2 252, 01 лв.
-договорна лихва; от „ОББ“ АД - 2 862, 90 лв. - главница по договор за
комбинирани банкови услуги, ведно със законна лихва в размер на 401, 78 лв. и
18, 84 лв. - наказателна лихва за периода 01.10.2007 г. - 07.08.2012 гщ., както и 1 904, 88 лв. - по договор за кредитна карта
от 24.11.2004 г., договорна лихва в размер на 42, 16 лв. До края на 2009 г.
внасяла редовно вноските по кредитите по време на престоя си в България или с
пари, изпратени на ответника, които той внасял в посочените банки. Извършила
следните преводи: на 07.02.2.11 г. - 500 евро; на 03.03.2011 г. - 450 евро; на
05.04.2011 г. - 500 евро; на 04.05.2011 г. - 700 евро; на 02.06.2011 г. - 700
евро; на04.07.2011 г. - 500 евро; на 02.08.2011 г. - 700 евро и на 01.11.2011
г. - 500 евро. Общият размер на преведените суми възлиза на 5 250 евро. Без
нейно знание ответникът е спрял да погасява банковите кредити, поради което
банките се снабдяват с изпълнителни листове и са образувани съответно изп. д. № 3116/2010 г. и № 15892/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М.,
за които узнала през 2014 г. По изпълнителните дела ответникът е купил притежаваната
от нея 1/2 ид. ч. от горепосочените дела. Посочените
суми не са дадени с дарствено намерение, а за погасяване на банковите кредити. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5
250 евро - получи на посочените дати за погасяване на банковите кредити, а
условията на евентуалност - да върне посочената сума, дадена без основание или
при неосъществено основание или при отпаднало основание, както и да заплати
сумата от 5 000 лв. - лихва за забава за периода 07.02.2011 г. - 05.02.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С молба от 17.05.2016 г. ищцата е посочила, че
претендира сумата от още 1 200 евро, платена съответно на 02.12.2011 г. - 700
евро и 02.03.2012 г. - 500 евро. Така общият размер на претендираната главница
възлиза на 6 450 евро.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че с ищцата за живели съвместно за посочения в исковата молба период. Имат общо
дете - П.К.Х.. През м.11.2010 г. ищцата напуснала семейното им жилище и
заминала да работи в гр. Никозия, Кипър. Целта й била да получава по - големи
доходи, които ще й позволят да изпраща пари за издръжката на семейството и сина
им. За покрИ.е нуждите на детето им ищцата е
изпращала по негова сметка различни парични суми, включително и описаните
такива в исковата и уточнителната молба. Тези суми са
получени във връзка с издръжката на детето им, с оглед постигнатото между тях
съгласие. В началото на 2012 г. ищцата престанала да изпраща средства за
издръжката на детето. След проведен разговор ищцата е превела през м.03.2012 г.
сумата от 500 евро. През м.05.2012 г. ищцата заявила, че няма да се прибира
повече в България в близките 5-10 години и да не очаква нищо от нея. Оттогава
ищцата не е изпращала пари за издръжка на детето им. С влязло в сила решение му
е предоставено упражняването на родителските права върху общото им дете, както
и ищцата е била осъдена да му заплаща сумата от по 110 лв. месечна издръжка.
Оспорва наличието на сключен договор за поръчка с ищцата, както и оспорва
предаването на суми от ищцата, за да бъдат внесени за погасяване на задълженията
й към банки. Твърди, че ремонтът и обзавеждането на придобитата от страните
къща е извършен със средства, получени от изтеглен от него банков кредит.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото
разноски.
От представените по делото платежни нареждания се
установява, че ищцата чрез Г.Ц. е превела в полза на ответника следните суми: на
04.02.2011 г. превела сумата от 500 евро; на 02.03.2011 г. е превела сумата от
450 евро; на 04.04.011 г. е превела сумата от 500
евро; на 03.05.2011 г. е превела сумата от 700 евро; на 01.06.2011 г. - сумата
от 700 евро; на 02.07.2011 г. - сумата от 500 евро; на 01.08.2011 г. - сумата
от 700 евро; на 01.09.2011 г. - сумата от 700 евро, на 01.11.2011 г. – сумата
от 500 евро; на 02.12.2011 г. – сумата от 700 евро и на 02.03.2012 г. – сумата
от 500 евро. Получаването на сумите от ответника е безспорно в отношенията
между страните. В платежните нареждания липсва посочено основание за
извършените банкови преводи, като единствено в платежно нареждане от 04.02.2011
г. като детайли за плащането е посочено GIFT.
С нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 68, том ІІ, рег. № 3919, дело № 244/2004 г. от
26.07.2004 г. В.М.В.и С.Е.В.са продали на Г.И. Ц.(понастоящем Р.) и К.Х.Х. собствения си недвижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност – двуетажна полумасивна жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, кв.
„Враждебна“- район „Кремиковци“ със застроена площ от 48 кв. м. , ведно с
¼ ид. ч. от ПИ № 133, попадащ в кадастрални
листове № 185, 186 и 208 с графична площ от 1 507 кв. м., с посочени граници,
за сумата от 5 100 лв.
Видно от представеното удостоверение за раждане от ***
г. на 10.09.2009 г. е роен П.К.Х. от майка Г.И.Р. и баща К.Х.Х..
На 25.02.2010 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 4106/2016 г. по описа на СРС срещу ищцата в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за
сумата от 9 929, 32 лв. – главница, 2 252, 01 лв. – договорна лихва
за периода 03.09.2009 г. – 27.01.2010 г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2010 г. до плащането, както и 243, 62 лв. – разноски за държавна такса.
На 04.10.2012 г. по гр. д. № 37837/2012 г. е издаден
изпълнителен лист срещу ищцата в полза на „Обединена българска банка“ АД за
сумата от 2 862, 90 лв. – главница по договор за комбинирани банкови услуги
„3 плюс“ от 01.10.2007 г., ведно със законната лихва за периода 08.08.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва
размер на 401, 78 лв. за периода 20.06.2011 г. 07.08.2012 г., наказателна лихва
в размер на 18, 84 лв. за периода 20.06.2011 г. – 07.08.2012 г. и 351, 88 лв. –
разноски по делото, от които: 65, 67 лв. – държавна такса и 286, 21 лв. –
възнаграждение за адвокат.
На 12.09.2012 г. по гр. д. № 41696/2012 г. по описа на
СРС, І ГО, 31 състав срещу ищцата в полза на „Обединена българска банка“ АД за
сумата от 1 904, 88 лв. – главница по договор за кредитна карта от
25.11.2004 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2012 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 505, 30 лв. за периода от
06.04.2011 г. до 04.09.2012 г. и 305, 34 лв. – разноски по делото, от които:
49, 05 лв. – държавна такса и 256, 29 лв. – възнаграждение за адвокат.
С решение № 139/12.04.2012 г., постановено по гр. д. №
2276/2012 г. по описа на Габровски районен съд е определено местоживеенето на
детето П.К.Х. да бъде при бащата К.Х.Х., като е
предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на бащата, като е
определен режим на лични контакти на детето с майката Г.И.Р.. Същата е осъдена
да заплаща на сина си П.К.Х., чрез неговия баща и законен представител К.Х.Х. ежемесечна издръжка в размер на 110 лв., считано от
13.09.2012 г., ведно със законната лихва при просрочение,
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Допуснато е предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание
чл.242, ал.1 ГПК. В мотивите на съдебното решение съдът е описал твърденията на
ищеца в исковата молба. Същият твърди, че след заминаването на майката през
2010 г. в Кипър бащата изцяло се е грижил за детето и е предоставял средства за
издръжката му. Ответницата не е изпълнявала задължението си за участва в
издръжката на сина си съобразно нуждите на детето. Същата е в трудоспособна
възраст и като родител следва да участва в издръжката на детето.
Видно от представеното удостоверение изх. №
0157-1/29.05.2017 г., издадено от „Обединена българска банка“ АД К.Х.Х. е бил клиент на банката и към 29.05.2017 г. е погасил задълженията си по ползваните от
него потребителски кредити: 8 000 лв. – 25.06.2004 г.; 10 000 лв. –
25.04.2005 г.; 8 100 лв. – 22.06.2006 г.; 12 000 лв. – 20.11.2007 г.;
17 000 лв. – 08.05.2008 г.; 7 000 лв. – на 03.04.2013 г.; 5 980
лв. – на 10.04.2014 г., овърдрафт с лимит 800 лв./25.07.2005 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот,
придобит от публична продан на ЧСИ М.Колев, рег. № 788 и район на действие СГС,
по изп. д. № 2014788041119, вписано на 19.06.2015 г.,
на ответника е възложена 1/2 ид. ч. от горепосочения
недвижим имот. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 28.05.2015 г.
Видно от представеното удостоверение изх. №
222549/27.10.2017 г., издадено от ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, изп. д. № 20128410415892/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М. е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.09.2012 г. по гр. д.
№ 41696/2012 г. на СРС, ГО, 31 състав и изпълнителен лист, издаден на
04.10.2012 г. по гр. д. № 37837/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, в полза на
кредитора „Обединена българска банка“ АД. По посоченото изпълнително дело има
постъпили плащания за периода от образуването до датата на издаване на
удостоверението, като не са постъпвали суми от К.Х.Х.
за погасяване на задължението на Г.И.Р..
Съгласно удостоверение изх. № 222548/27.10.2017 г.,
издадено от ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, изп. д. №
20108410403116 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 25.02.2010 г. по гр. д. № 4106/2010 г. по описа на СРС, ГК, 67
състав, в полза на 4Банка ДСК“ ЕАД. По изпълнителното дело има постъпили
плащания за периода от 01.11.2011 г. до датата на издаване на удостоверението,
но не са постъпвали суми от К.Х.Х. за погасяване на
задължението на Г.И.Р..
От заключението на вещото лице В.Д.П.по изслушаната в
производството пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по изп. д. № 3116/2010 г. и изп. д.
№ 15892/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М. ответникът К.Х. не е внасял суми за
погасяване на задължението на ищцата Г.Р.. Общият размер на главницата възлиза
на 5 250 евро с левова равностойност от 10 268, 11 лв.- Лихвата за
забава върху посочената главница за периода 07.02.2011 г. – 05.02.2016 г.
възлиза на 4 884, 84 лв.
По делото е изслушана и допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза. От експертното заключение се установява, че при главница
от 6 450 евро, с левова равностойност от 12 615, 12 лв., лихвата за
забава за периода 07.02.2011 г. – 17.05.2016 г. възлиза на 5 860, 66 лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.В.К.се
установява, че познава ищцата, която от 15 години е негова съседка в гр.
Дупница. Свидетелят познавал също така и ответника, тримата били колеги. Ищцата
заминала за Кипър преди 5-6 или 3-4 години. Искала да печели повече пари, за да
си погаси кредита. Ищцата живеела с ответника. Тя била изтеглила кредит, а
зетят на свидетеля й станал поръчител. Заемът бил 10 000 лв. Впоследствие
разбрал, че ищцата е изпращала пари от Кипър за погасяване на кредита. Зетят на
свидетеля се свързал с ищцата, тъй като го осъдили и му удържали пари, запорирали трудовото му възнаграждение. Попитали и
ответника, който заявил, че не му се изпращат пари за погасяване на заема.
Свидетелят не е присъствал при разговора на неговия зет и ищцата. Не може да
каже дали ответникът е получавал други пари за издръжка на семейството. Също
така не е виждал и документи. Знае за посочените факти от своя зет, с когото
живеели в една къща. В момента зет му бил в чужбина. Платената от него сума му
била възстановена. Ищцата му пращала пари. Свидетелят знаел това от зет си.
Един – два пъти свидетелят присъствал на разговори между неговия зет и
ответника.
От показанията на свидетеля Н.Г.се установява, че от
2004 г. познавал ответника, когато се нанесли в жилището, били съседи.
Свидетелят познавал и ищцата. През 2010 г. тя заминала за Кипър, защото не били
добре финансово. Свидетелят не знаел за изтеглен кредит. Знаел, че ищцата е
изпращала пари, за да помага на ответника да издържа семейството. Тогава
ответникът работел, но свидетелят не знаел неговите доходи. Случвало се да
изпитва затруднения, но нищо не знаел за кредити. Когато купили къщата, тя било
в окаяно състояние. Започнали да измазват стените през 2005 г. Свидетелят не
знае как са финансирали ремонта. Правили също така и ремонт на покрива. След
2010 г., когато ищцата заминала, ответникът направил детска стая, свидетеля му
помагал. Пристроил стая от около 20 кв. м. Свидетелят помагал на ответника
безвъзмездно. Други негови приятели съща помагали. Ответникът финансирал
ремонта, а и ищцата изпращала пари. През 2016 г. – 2017 г. приключили всички
ремонти. Грижите за детето били поети от ответника. Свидетелят не е виждал
ищцата да се връща всяка година. Докато била в България ищцата участвала в
ремонтните дейности, включително и с личен труд. Майката на ответника също му
помагала, докато детето било по - малко. Тя живеела в Габрово. Детето живеело и
учило в гр. София.
Пред СРС е разпитана и свидетелката В.Г.. От
показанията й се установява, че познава страните, били приятели и съдени. През
2010 г. ищцата заминала в чужбина, за да подпомогне семейството. Предстояли
ремонти. Общувала с ищцата през скайп. Тя виждала как
се извършва ремонта, как ответника се грижи за детето. Свидетелката била на
гости на ответника и той разговарял с ищцата по скайп.
Когато се настанили в къщата, тя имала нужда от ремонт. Трябвало да се направи
детска стая, покрив, парно, изолация. Вече къщата била годна за живеене. Малко
след заминаването на ищцата в Кипър започнал строежа на пристройката за детска
стая. Свидетелката знае, че ищцата е изпращала пари на ответника, за да помогне
за ремонта и гледане на детето. Свидетелката знае, че ответникът е имал кредит,
който е погасен. Често са ходели на гости на ответника, който и в момента се
грижил за детето. Никой не му помагал. Детето било изпратено в гр. Габрово при
баба му. Тя се грижила за него, но ответника купувал всичко необходимо. Бабата
е гледала детето около 2 години. Свидетелката е съпруга на разпитания по делото
свидетел Геров. Преди да замине за Кипър ищцата е помагала финансово и
физически. Страните по делото са работели на едно място. Свидетелката знаела,
че ответникът е изтеглил кредит, а за ищцата не знае. Също така не знаела, че
от 2016 г. ответникът е единствен собственика къщата.
От показанията на свидетеля К. М. се установява, че е
колега на ищцата, с която работели в „Софиямед“ от
2005 г. Свидетелят познавал и ответника. Знаел, че живеели заедно. Ищцата
заминала през 2009 г. в чужбина, за да може да изкара пари за погасяване на
кредит. Заминала за Кипър. Свидетелят бил поръчител по изтегления от ищцата
кредит. Докато ищцата работела в България, не е имало проблеми с погасяването
на кредита. Свидетелят знаел, че ищцата изпращала пари от Кипър. Свидетелят
разговарял с ответника, който му казал, че не са му пращали пари за погасяване
на кредита. Страните по делото имали дете. Докато била в България ищцата се
грижила за него, след което грижите поели ответника и бабата. Свидетелят не е
ходил в дома на страните, виждали се на работа. През 2006 г. ищцата изтеглила
кредит от 10 000 лв. от Банка „ДСК“ ЕАД. Ответникът знаел за този кредит,
както и че свидетелят е поръчител по него. На 08.03.2013 г. запорирали
заплатата на свидетеля и той започнал да погасява кредита. Отишъл при
ответника, за да разбере дали ще внася суми по кредита и той му отговорил, че
не внасял вноски, защото ищцата не му изпращала пари. Свидетелят разговарял със
сина на ищцата И., с когото също били колеги. Ищцата му възстановила всички
платени от него пари. Колкото пари плащал, толкова пари ищцата му
възстановявала. На свидетеля не му известно да е предоставяла средства от кредита
на своя син.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищцата основава главната искова претенция на
неизпълнение на договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, сключен с
ответника, по силата на който последният се е задължил да погасява задълженията
й към банки с предоставените от нея средства. По въпросите относно същността на договора за
поръчка, тежестта на доказване и доказателствените средства, допустими за
установяване на договора, както и за установяване отчета на довереника, по реда
на чл.290 ГПК е постановено решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012
г., на ВКС, ГК, ІV ГО. С него е разяснено, че
договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже
мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички
доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна сделка, която може да
се прибави или не към договора за поръчка. Задължението на довереника да даде
отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде
сметка и да предаде полученото.
В доказателствена тежест на
ищцата е са установи наличието на валидно сключен договор за поръчка с
ответника и неговото съдържание, като процесните
плащания са извършени от нея в изпълнение на поетите договорни задължения. В
тази насока е и съставеният от СРС доклад на делото по реда на чл.146 ГПК. За
установяване на наличието на валидна облигационна връзка между страните ищцата
е ангажирала по делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля Л.К.се
установи, че разбрал, че ищцата е изпращала пари от Кипър за погасяване на
кредита. Ответникът му казал, че не му изпращат пари за погасяване на заема.
Също така свидетелят К. М. е дал показания, че знае, че ищцата е изпращала на
ответника пари от Кипър, като ответникът му споделил, че не му е пращала пари
за погасяване на кредита. Не внасял вноски, защото не са изпращани пари. От
тези свидетелски показания не би могло да се направи обоснован извод относно
постигнати между страните взаимни уговорки по договор за поръчка, в изпълнение
на които ищцата е изпращала на ответника исковите суми за погасяване на
банковите й задължения. Свидетелите не са присъствали на такива разговори между
страните, при които да е постигнато съгласие в тази насока, нито е установено
откъде свидетеля М. е узнал, че ищцата е изпращала пари на ответника за
погасяване на кредита. Същевременно и двамата свидетели дават показания, че
ответникът и преди завеждане на делото е оспорвал съществуването на подобни
уговорки между страните. Изводи относно наличието на облигационна връзка между
страните не могат да се формират и въз основа на представените по делото
платежни документи, в които липсва посочено основание за извършеното плащане.
По изложените съображения въззивинят съд счита, че ищцата не е изпълнила
доказателствената си тежест да установи наличието на валидно възниклана облигационна връзка между страните по силата на
сключен договор за поръчка, в изпълнение на който е превеждала на ответника
исковите суми, който от своя страна да се е задължил да погасява задълженията
на ответницата по банкови кредити. Ето защо релевираните доводи за
необоснованост на изводите на решаващия съд за неоснователност на главния иск
се явяват неоснователни. След като не е установено заявеното основание на
предявения иск, същият се явява неоснователен, както и акцесорната
искова претенция за заплащане на мораторна лихва.
Предвид обстоятелството, че
главният иск е неоснователен, се е сбъднало въведеното от ищцата вътрешно – процесуално
условие за разглеждане на предявеният в условията на евентуалност иск, а
именно: че исковите суми са платени при първоначална липса на правно основание
за това.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г., т.1 първият фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо
въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение.
Ищцата твърди, че
извършените плащания са при липса на правоотношение между страните. За
установяване на това нейно твърдение по делото са ангажирани доказателства
относно извършени плащания, обсъдени по – горе, в които липсва посочване на
основанието за извършването им. Не би могло да се направи обоснован извод, че
извършеното на 07.02.2011 г. плащане по банков път е с дарствено
намерение, каквито твърдения не са заявени и от ответника, доколкото наличието
на отбелязване GIFT в графата „детайли по
плащането“ не съставлява основание за извършеното плащане. Отделно от това
макар графите да са изписани на английски език, то същите са попълнени на
гръцки език. Ето защо необосновано решаващият съд е приел, че плащането е
извършено с дарствено намерение.
Ответникът своевременно е
заявил наличието на основание за извършените плащания – средства за издръжка на
малолетния син на страните. С оглед установените в нормата на чл.154, ал.1 ГПК
правила за разпределяне на доказателствената тежест между страните, ответникът
следва да докаже това свое твърдение. В тази насока същият е ангажирал гласни
доказателства. От показанията на свидетелите Н.и В.Г. се установи, че
свидетелите знаели, че ищцата е изпращала пари за ремонта на къщата и
издръжката на детето. Не се установи по делото откъде същите са узнали тези
обстоятелства. Свидетелите не са присъствали при постигане на уговорки между
страните в този смисъл, поради което следва да се приеме, че същите нямат преки
впечатления относно тези обстоятелства. Отделно от това показанията на
посочените свидетели не кореспондират с изявленията на ответника, направени в
исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 2276/2012 г. по описа на Габровски районен
съд. К.Х.Х. е заявил, че от 2010 г. Г.И.Р. не е
участвала в издръжката на детето им, като само той се е грижил за него, предвид
удостовереното в постановеното влязло в сила съдебно решение на Габровски
районен съд, обсъдено по - горе.
По изложените съображения въззивният съд счита, че възражението на ответника за
наличие на основание за извършените от ищцата плащания – осигуряване на
средства за издръжката на детето, не е доказано по делото. Евентуалното наличие
на непогасени задължения на ищцата към ответника не може да се предполага като
основание за извършените плащания, при липса на доказателства в тази насока.
Същото единствено би могло да послужи като основание за извършване на
прихващане, каквото не се твърди да е направено, респ. не е заявено процесуално
възражение за прихващане.
Следва да се посочи също
така, че наличието или липсата на основание за извършените плащания не може да
почива на предположения, а следва да се преценява в контекста на изпълнение на
процесуалното задължение на страните да установят твърденията и възраженията
си. След като ответникът не е ангажирал убедителни доказателства в подкрепа на
възражението си, както и неговото извънпроцесуално
поведение опровергава същото, то трябва да се приложат неблагоприятните последици
от неизпълнение на доказателствената тежест – следва да се приемат за
ненастъпили правните последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
По изложените съображения въззивният съд счита, че възражението на ответника за
наличие на соченото от него основание за извършените плащания е недоказано.
Във връзка с допустимостта
на разгледания иск, предявен в условията на евентуалност, следва да се
отбележи, че съдът е квалифицирал същия с чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД – даване на
паричните суми при неосъществено основание. Правната квалификация на всеки иск е свързана с
допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното
решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва
такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с
която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В
случая макар решаващият съд да е изложил принципни съображения кога е налице
неосъществено основание, същият е разгледал заявените в исковата молба факти за
липсата на основание за извършените плащания (което е уточнено и с въззивната жалба), като е обосновал извода, че в процесните преводни нареждания не е посочено основание за
плащанията. По този начин същият се е произнесъл по заявените от ищцата факти и
в рамките на търсената от нея защита.
Предвид обстоятелството, че
общият размер на извършените от ищцата плащания при първоначална липса
основание за това възлиза на 6 450 евро и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД в
тежест на ответника е възникнало основание за връщане на получената от него
сума без основание за това. Ответникът не твърди, както и не се установява да е
изпълнил това свое задължение. Същият своевременно е релевирал
с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с цитираното ППВС № 1 от 28.05.1979 г., т.7, в случаите на
първи фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня на получаването на престацията, като
вземанията се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
В разглеждания случай
плащанията са извършени през периода 07.02.2011 г. – 02.03.2012г. Същевременно
исковата молба е предявена на 05.02.2016 г. Ето защо към момента на завеждане
на делото претендираните от ищцата вземания не са
покрити от изтекла погасителна давност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният в условията на
евентуалност иск е изцяло основателен.
Ищцата претендира лихва за
забава. Въззивният съд констатира, че с обжалваното
решение съдът не е разгледал и не се е произнесъл по този иск, както и не е
поискано от ищцата допълване на решението в частта относно исковата претенция с
правно основание чл.86 ЗЗД върху главницата по предявения в условията на
евентуалност иск. Ето защо този иск е извън спорния предмет на въззивното производство, поради което не следва да се
обсъжда.
Върху дължимата главница
следва да се присъди законна лихва, считано от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката
следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски по съразрмерност – 252, 30 лв.,
заплатена държавна такса и 152, 68 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение,
определено съобразно претендирания от страната
размер, посочен в представения списък на разноските. Така общият размер на
разноските, които следва да се възложат в тежест на насрещната страна, възлиза
на 404, 98 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на 1 000
лв.
Жалбоподателят своевременно
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че уговореното адвокатско възнаграждение не надхвърля
минималния размер, установен в нормата на чл.9, ал.1 ГПК вр.
с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не е налице основание за намаляването му. По
съразмерност в тежест на жалбоподателката следва да
се възложи сумата от 500 лв.
Обжалваното решение следва
да се отмени и в частта, с която в тежест на ищцата е възложена сумата над 500
лв. до 1 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
на ищцата следва да се присъди сумата от 1 523, 80 лв., представляваща
сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 461854 от 31.07.2018 г., постановено по гр.
д. № 6582/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен евентуално съединеният иск с правно основание
чл.55, пр.2 ЗЗД, предявен от Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***, офис 202а – адв. К., срещу К.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес *** - за заплащане на сумата от 6
450 (шест хиляди четиристотин и петдесет) евро, представляваща стойност на
неоснователно обогатяване на неосъществено основание, както и В ЧАСТТА, с която Г.И.Р., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 202а – адв. К., е осъдена да заплати на К.Х.Х., ЕГН **********, сумата над 500 (петстотин) лв. до 1 000
(хиляда) лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис 202а – адв. Г.К., сумата от 6 450 (шест хиляди четиристотин и петдесет) евро, на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, платени в периода 07.02.2011 г. – 12.03.2012 г. при
първоначална липса на основание за това, ведно със законната лихва, считано от
05.02.2016 г. до окончателното изплащане, да заплати сумата от 404, 98 (четиристотин и четири лева и деветдесет и осем стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност, както и да заплати
сумата от 1 523, 80 (хиляда
петстотин двадесет и три лева и осемдесет стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.И.Р., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 202а – адв. Г.К.,
да заплати на К.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 500 (петстотин) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СГС по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461854 от 31.07.2018 г., постановено по гр.
д. № 6582/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.