Р Е Ш Е Н И Е
№ ________
Гр. В., ______________
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание
на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Марияна Димитрова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Александър А. |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2303/2017г. |
||||
|
|
|
|
|
|
Производството е по реда на
чл.226, вр. чл.203, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е във връзка с Решение
№ 10152/01.08.2017г. на ВАС по
адм.д. № 2182/2016г., с което по съображения за допуснати процесуални нарушения
– липса на мотиви и неизяснена фактическа обстановка, е отменено изцяло Решение
№ 2320/04.11.2015г. на Адм.съд - В. по адм.д. № 3359/2014г. и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид цялостната отмяна
на Решение № 2320/04.11.2015г. на Адм.съд - В. по адм.д. № 3359/2014г., предмет
на настоящото производство са обективно кумулативно съединените искове с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от
„КОМАР ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.,
ул.Граф Игнатиев №17, представлявано от управителя Д.Н.Ф., срещу Община – В.,
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменени
административни актове – Заповед № 185/17.09.2009г. и
Заповед № 006/26.02.2010г. – двете на главния архитект на Община – В., изразяващи
се в:
1/ ефективни вреди за периода от 07.10.2010г. до завеждане на иска, в
размер на
977 915,00лв., представляващи заплатена неустойка по развален предварителен
договор от 27.07.2009г. сключен с В.Т., за продажба на ид.ч. от ПИ и
прехвърляне правоотношение по договор; 2/ пропуснати ползи за периода от
07.10.2010г. до завеждане на иска, в размер на 4 933 507,99лв., които
дружеството е щяло да получи, в случай че предварителният договор от
27.07.2009г. с В.Т.е бил изпълнен.
Ищецът твърди, че като собственик на ½ ид.ч. от
УПИ ІХ-11, кв.728 по плана на 3 м.р. и на втория етаж от таванско помещение от
двуетажната сграда в същия имот, на 09.10.2008г. сключил с останалите
съсобственици – В.Н.С. и Р.Т.С., предварителен договор за възлагане на
проектирането и строителството на жилищна сграда, последващо съучредяване на
право на строеж върху недвижим имот и прехвърляне право на собственост върху
идеални части от поземлен имот. На 27.07.2009г. ищецът сключил с В.Т.предварителен
договор за продажба на ид.ч. от имота и прехвърляне правоотношението по
договора от 09.10.2008г. с останалите съсобственици за бъдещо строителство, като
падежът на изпълнение на договора бил 01.03.2010г. С този договор ищецът поел
задължение в срок до 29.01.2010г. да осигури влязло в сила изменение на ПУП за застрояване
на имота. Изпълнението на това задължение било посочено в договора като
съществено условие за изискуемост на задълженията на страните за сключване на
окончателния договор, а неизпълнението му в срок било уговорено като основание
за разваляне на договора. Със заповед № 185/17.09.2009г. на главния архитект на
Община – В. административното производство по искането на дружеството било
спряно до приключване на прокурорска преписка № 4843/2008г. на Окръжна
прокуратура – В., която заповед била отменена с определение на Адм.съд – В. по
адм.д. № 2791/2009г., потвърдено с Определение № 1520/05.02.2010г. на ВАС по
адм.д. № 255/2010г. Със Заповед № 006/26.02.2010г. на главния архитект било
отказано поисканото изменение на ПУП за имота, която заповед била отменена с
Решение
№ 1684/28.07.2010г. на Адм.съд – В. по адм.д. № 786/2010г. Впоследствие със
Заповед
№ 43/09.11.2010г. на главния архитект било допуснато изработване на ПУП за
имота. Ищецът твърди, че поради забавата на производството по одобряване на ПУП,
обусловена от незаконосъобразните заповеди на главния архитект на община – В. -
№ 185/17.09.2009г. и № 006/26.02.2010г., не е изпълнил задължението си по договора,
като на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД В.Т.развалил същия, считано от
07.10.2010г. С влязло в сила решение на Окръжен съд – В. по в.т.д. №
1892/2012г. В.Т.осъдил „Комар Инвестмънт“ ООД да му заплати частично сумата в
размер на 5 500 евро, представляваща част от общо дължимата неустойка за
цялостно неизпълнение по разваления договор в размер на 550 000 евро, като
страните постигнали споразумение сумата да се намали на
500 000 евро, което било обезпечено с договорна ипотека. Вместо дължимата
сума в размер на 500 000 евро, В.Т.се съгласил да получи 97500бр. акции от
капитала на „Ф.“ АД – собственост на „Комар инвестмънт“ ООД. На това основание
ищецът твърди, че имуществото му намаляло с 500 000 евро, съставляващи
ефективна вреда, настъпила вследствие развалянето на договора. Във връзка с
претендираните пропуснати ползи ищецът твърди, че при условията на разваления договор, при
изпълнението му e щял да получи срещу прехвърлените права сума в размер на
2 750 000 евро, от които: цена на правото на собственост върху земята
– 1 250 000 евро и цена на правата по договора за строителство с
останалите съсобственици на имота – 1 500 000 евро. По отношение на
правото на собственост сочи, че имотът – ½ ид.ч. от ПИ, втори етаж и
таванско помещение от съборената сграда, са придобити от дружеството за 211 710,00лв.
без ДДС и разноски по придобиването – 11 118,63лв. Твърди, че разликата в
цената, на която е придобит имотът и цената, която дружеството е щяло да получи
при изпълнение на договора за продажба, е печалба в размер на 2 221 958,87лв.
(2 444 787,50лв. левовата
равностойност на 1 250 000 евро – 221 710,00лв. – 11 118,63лв.), за
която се дължи 10% КД – 222 195,88лв., или размерът на пропуснатите ползи е 2 221 958,87лв.
– 222 195,88лв. = 1 999 762,99лв. Във връзка с договорената цена
на правата на дружеството по договора за строителство – 1 500 000
евро, равняващи се на 2 933 745,00лв., ищецът твърди, че същата е
определена при едновременно поемане на задължението на дружеството по същия
договор от страна на В.Т., поради което представлява чиста печалба и от нейната
стойност не следва да се вади стойността, която би следвало да се вложи за
изпълнение на задълженията по строителството. Както по отношение на преките
вреди, така и по отношение на пропуснатите ползи, ищецът твърди, че развалянето
на договора от страна на В.Т.е прекият вредоносен резултат от
незаконосъобразните административни актове, съответно, настъпилите за ищецът
вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като възникват
като законни последици пряко от факта на разваляне на договора. Иска съдът да
осъди ответника да му заплати обезщетение за ефективно претърпени вреди за
периода от 07.10.2010г. до завеждане на исковата молба, в размер на
977 915лв., представляващи заплатената неустойка по предварителния договор
от 27.07.2009г. и обезщетение за пропуснати ползи за същия период, в размер на
4 933 507.99лв., които вреди е претърпял в резултат на отменени
незаконосъобразни административни актове на главния архитект на Община В..
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв.Ж., който
моли същите да бъдат уважени. В представени по делото писмени бележки с вх. №
16671/24.10.2017г. излага подробни съображения за основателност на предявените
искове. По отношение възражението на ответната страна – че предмет на
производството са само претендираните ефективни вреди, сочи, че за претендираните
пропуснати ползи решението на Адм.съд – В. не е оставено в сила, а е отменено
изцяло, поради което при новото разглеждане съдът дължи произнасяне и по двете
претенции. По отношение възражението на представителя на Окръжна прокуратура – В.
– че договорите са без достоверна дата, сочи, че Община -В. е била страна в
производството пред ВОС по претенцията за заплащане на неустойка, като в това
производство договорите, на които се позовава, са коментирани, вкл.изявлението
за разваляне и причините за разваляне. Поддържа становище, че доколкото
сроковете за развитие и приключване на производството, считано от датата на
подаване на заявлението
№ ЗАО 32882/14.08.2009г., са нормативно определени, те са формирали законно
очакване за законосъобразно развитие на административното производство, поради
което забавянето на административното производство заради незаконосъобразните
актове на главния архитект на Община-В., е в разрез с тези законови очаквания. Намира
за неоснователни възраженията на ответника относно параметрите на плана за
застрояване и особеностите във връзка със статута на имота, т.к. в договора не
са поставяни такива изисквания, т.е. какъвто и план да е бил одобрен, не би
ставало въпрос за неизпълнение на задълженията на ищеца, респ. за вреди. По
арг. от чл.5 от ЗОДОВ сочи, че ищецът е направил всичко възможно за да
предотврати настъпването на вредите, т.к. е постигнал допълнително съгласие с
купувача В.Т. и срокът за изпълнение на задължението за представяне на заповед
за изменение на ПУП е бил удължен до 01.09.2010г., както и е бил предвиден
допълнителен месечен срок, след датата на новия падеж, в който договорът да не
може да бъде развалян поради неизпълнение на това задължение. Във връзка с
частичния иск по чл.92 от ЗЗД се позовава на Решение № 104/13.03.2012г. на ВКС
по гр.д. № 1745/2010г. като твърди, че осъдителното решение по частичен иск
създава сила на пресъдено нещо по основанието и обстоятелствата, от които
произтича дължимостта на цялото вземане. Претендира присъждане на разноски, вкл.
за производството пред ВАС.
Ответната страна - Община В., чрез процесуалните си представители юрк.С.
и юрк.К., оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Навежда доводи, че в производството не е доказана пряка
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и двата
отменени акта на администрацията. Относно претендираните пропуснати ползи
счита, че същите не са предмет на настоящото производство, т.к. този въпрос е
решен от върховната инстанция и не следва да бъде разглеждан, като делото е
върнато за доказване единствено на преките вреди. Моли съдът да отхвърли
исковете изцяло. В представени по делото писмени бележки (вкл.тези при
предходното разглеждане на делото) сочи, че действието на процесните
предварителни договори е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно
събитие, каквото е издаването на ПУП, с което е прекъсната пряката и
непосредствена
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди от неизпълнението на договорите
и отказа на администрацията, поради което именно волята на договарящите, а не
заповедта, стои в причинно-следствена връзка с настъпилия неизгоден резултат. Освен
това счита, че договорът от 27.07.2009г. е за заместване в дълг, поради което
задължението за осигуряване на влязъл в сила ПУП е било в тежест на В.Т., а не
на ищеца. Освен това твърди, че дори главният архитект да е издал исканото
разрешение, то задължението отново е нямало как да бъде изпълнено в срок предвид
нормативно установената процедура по ЗУТ и характера на имота като културна ценност.
По отношение на решението на ВОС по т.д. № 1892/2012г. по иска по чл.92 от ЗЗД,
твърди, че решението не формира сила на пресъдено нещо за остатъка от дължимата
неустойка, поради което ищецът сам се е поставил в неблагоприятно положение
като е изплатил цялата неустойка. По отношение на претендираните пропуснати
ползи сочи, че в тази част спорът е разрешен от ВАС. По така изложените
съображения моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира се и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. дава заключение за
неоснователност на предявените искове. Счита, че по делото не е доказано
наличието на причинно-следствена връзка между двата отменени административни
акта и претендираните вреди, както и че ищецът извежда настъпването на вредите
от клаузи на договори, съставени с негово участие, които не могат да обвържат
третото лице – Община – В.. Отделно счита, че не е доказано и договорите да
имат достоверна дата. Моли исковете да се отхвърлят изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
1. Ищецът се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от УПИ ІХ-11, кв.728 по плана на 3
м.р. на гр.В. и на втория етаж и таванско помещение от двуетажната сграда в
същия имот въз основа на договор за
замяна № 3570-3/26.07.2005г. и анекс към него от
29.06.2006г. - л.19-22.
2. На 09.10.2008г. между „Комар Инвестмънт“ /в качеството на
изпълнител/строител/ и останалите съсобственици на УПИ ІХ-11, кв.728 по плана
на 3 м.р. – Вера Николова Сиракова и Румен Тодоров Сапунджиев /в качеството на
възложители/ е сключен предварителен
договор за възлагане на проектирането и строителството на жилищна сграда,
последващо съучредяване на право на строеж върху недвижим имот и прехвърляне
право на собственост върху идеални части от поземлен имот – л.23-30.
- Съгласно Раздел І, т.2
от договора, ищецът – в качеството на изпълнител, поел задължение към възложителите
да извърши при необходимите пълномощия всички действия за събаряне на
съществуващата сграда, за изработка и иницииране на адм.производство за
одобрение на нов ПУП-ПРЗ чрез изменение на действащия, да изработи и
извърши всички действия за одобрение на инвестиционния проект, да изгради и
въведе в експлоатация за своя сметка цялата бъдеща сграда, вкл. обектите, които
ще бъдат получени в собственост от възложителите и за които изпълнителят-съсобственик
е учредил право на строеж върху собствените ид.ч от имота срещу поето
задължение от възложителите за:
учредяване право на строеж в полза на изпълнителя за останалите обекти в
сградата; прехвърляне право на собственост върху ид.ч. от собствеността върху
собствения УПИ, така че в резултат изпълнителят да придобие собствеността върху
УПИ в съответствие с размера на участието на неговите собствени обекти в общите
части на сградата.
- Съгласно раздел ІІІ,
буква А, т.1 от договора, в едномесечен срок от събарянето на сградата,
строителят със съдействие на възложителите, се е задължил да инициира
административно производство за изменение на действащите ЗРП и КЗСП,
одобрени като частични изменения със Заповед № Г-287/28.09.1995г. на кмета на
община-В. /одобрение на нов ПУП-ПРЗ за имота с промяна на застроителните линии
по границата с улиците и с максимално допустим брой гаражи и застроена площ.
- Съгласно раздел ІІІ,
буква Б, т.1 от договора, в срок от 15 работни дни от предаване на
възложителите на одобрения инвестиционен проект страните са се задължили да
сключат окончателен договор в нотариална форма, по силата на който взаимно ще
си учредят право на строеж върху обектите, индивидуализирани с писмения избор,
като срещу учреденото му от възложителя право, изпълнителят ще се задължи да
построи изцяло и за своя сметка и със собствени усилия сградата по одобрения
инвестиционен проект.
- Съгласно раздел ІІІ,
буква В от договора, всички разходи по проучване, проектиране и съгласуване на
проектите, изграждане на жилищната/ните сграда/и до степен на завършеност по и
разноските по изготвяне на книжа и документи са за сметка на изпълнителя.
- Сроковете, в които
изпълнителят се е задължил за своя сметка да осъществи строителството и въведе
обекта в експлоатация са уговорени в Раздел ІІІ, буква Б), т.3 от договора, като
изрично е предвидено, че същите се увеличават със срока за който е
наложена строителна забрана и/или с времето на административното производство
за отмяна на незаконосъобразен административен акт, който възпрепятства строителството.
3. На 27.07.2009г. „Комар
Инвестмънт“ /като продавач/строител/ сключило с В. Г. Т. /купувач/ предварителен договор за продажба на ид.ч. от
ПИ и прехвърляне на правоотношението по договора с останалите съсобственици за
бъдещо строителство – л.32-35, според който страните поели задължение
една към друга да сключат окончателни договори, по които: а) продавачът да
продаде, а купувачът закупи правото на собственост върху ½ ид.ч. от
недвижимия имот по Раздел І, т.1, срещу определена по-долу цена и при
предварително изпълнение от страна на продавача на поетите с договора
задължения; б) продавачът да продаде, а купувачът закупи изцяло правата
/вземанията/ на продавача по предварителния договор срещу определената по-долу
цена и условия и при предварително изпълнение на задълженията на продавача,
поети с настоящия договор, като едновременно с това замести продавача в
задълженията му по същия договор.
- Съгласно раздел ІІІ,
т.1 „Покупна цена и начин на плащане“,
цената на правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота възлиза на 1 250
000 евро без ДДС. Според т.2.1. цената на правата на продавача по
предварителния договор по раздел І, т.1 е 1 500 000 евро без ДДС. Съгласно
т.2.3, цената на правото на собственост и цената на правата на продавача е
формирана от страните с оглед поемането от страна на купувача на задълженията
на продавача по същия договор чрез заместване в задълженията.
- Съгласно раздел ІІІ,
т.3, договорени са следните срокове на плащане: а) капаро в размер на
10% от общата цена по двата договора към момента на сключване на договора,
платимо както следва: 1% от общата цена по двата договора или 27 500 евро – при
сключване на договора; 9% от общата цена по двата договора или 247 500 евро –
до 10 дена от датата на издаване на заповедта за допускане изменение на ПУП –
ПРЗ за имота от кмета на Община – В., съгласно чл.135, ал.3 от ЗУТ; б)
остатъкът в размер на 90% от общата цена по двата договора в деня на
сключването им – по банков път по посочената банкова сметка.
-
***, т.4 от договора, страните са се договорили сумата в брой да бъде оставена
на съхранение при трето лице, при поето от него задължение да предаде сумата на
продавача в деня на сключване на окончателния договор. С депозиране на сумата
за съхранение при третото лице, задължението на купувача за заплащане на
капарото се счита за изпълнено. Отношенията с третото лице се уреждат с отделен
договор.
- Съгласно раздел ІV,
буква в), до 30 дни преди датата на падежа за сключване на окончателните
договори, продавачът поема задължение към купувача да инициира и осигури влязло
в сила изменение на ПУП за застрояване на имота. Изпълнението на това
задължение е съществено условие за изискуемост на задължението на страните за
сключване на окончателните договори, като при неизпълнението му в срок
продавачът се счита за неизправна страна по договора и носи предвидената в
договора отговорност за неизпълнение на задълженията.
- Съгласно буква г) от
същия раздел, страните са поели задължение да сключат окончателните договори
на-късно до 1 март 2010г.
- Съгласно раздел V, т.3
– при разваляне на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка
за цялостно изпълнение в размер на
двойния размер на
капарото – 550 000 евро.
Видно от т.2 към раздел
І „Фактическа обстановка“, към момента на сключване на договора
съществувалата в имота двуетажна сграда е съборена при спазване процедурата по
чл.197 от ЗУТ.
4. Във връзка със заплащането на капарото е
представен договор за поръчка от 27 юли 2009г.,
сключен между В. Г.Т. и „Комар инвестмънт“ – като доверители и Ц.Ц.С. –
довереник – л.37.
-
Съгласно чл.1, буква а) от същия: дължимата част
от капарото – 27 500,00 евро се
депозира от купувача в деня на сключване на предварителния договор в брой при довереника с указание: да
предаде сумата на продавача в деня на сключване на окончателния договор; или да
бъде върнато на купувача в тридневен срок от изтичане на крайния срок за сключване
на окончателния договор;
- Съгласно чл.1, буква б): дължимата сума от капарото в размер
на 247 500 евро се депозира от
купувача до 10 дена от датата на издаване на заповедта за допускане изменение
на ПУП – ПЗ – в брой при довереника, с
указание: да предаде сумата на продавача в деня на сключване на
окончателния договор или да бъде върнато на купувача в тридневен срок от
изтичане на крайния срок за сключване на окончателния договор.
- Съгласно чл.1, буква
в), довереникът е поел задължение да съхранява сумата при себе си и да я
заплати срещу съответна разписка или по банков път на продавача или купувача в
зависимост от изпълнението на условията по-горе, като възнаграждението му
според чл.2 било определено в размер на 550 евро, платимо при сключване на
окончателния договор.
- Съгласно чл.4 от
договора, подписите под него удостоверяват, че горепосочената сума,
съставляваща капаро по предварителния договор, е депозирана при довереника и с
това задължението на купувача за заплащане на капаро е изпълнено, вкл. в случай
че не бъде изплатено от довереника на продавача. В този смисъл и раздел ІІІ, т.4 от
предварителния договор от 27.07.2009г.
5. Със Заявление вх. № ЗАО 32882/14.08.2009г. на
основание чл.135, ал.3 от ЗУТ било заявено изработване на ПУП за УПИ ІХ-11,
кв.728, по плана на 3 м.р. на гр.В..
6. На 15 септември 2009г. останалите съсобственици
– Вера Сиракова и Румен Сапунджиев „изявили съгласие“, че са известени за
сключения на 27.07.2009г. договор между „Комар Инвестмънт” и В.Т., както и с
неговите условия и предмет, като в качеството си на съсобственици дават
съгласието си по чл.33, ал.1 от ЗС дружеството да продаде на Т. своята идеална
част. На основание чл.102 ЗЗД са дали съгласие и
„Комар инвестмънт“ да бъде заместен изцяло в задълженията си по предварителния
договор от В.Т.– л.38.
7. Със Заповед
№ 185/17.09.2009г. на главния архитект на Община – В. – л.9, производството по заявление № ЗАО 32882/14.08.2009г. било спряно до приключване на прокурорска
преписка № 4843/2008г. на ВОП, образувана във връзка с извършените действия по
премахване на съществуващите в УПИ ІХ-11, кв.738 по плана на 3 м.р. на В.
строежи – обекти на културно-историческото наследство.
8. Заповедта е
отменена с Определение на Адм.съд – В. по адм.д. № 2791/2009г., потвърдено с
Определение № 1520/05.02.2010г. на ВАС по адм.д. № 255/2010г. – л.10.
9. Със Заповед
№ 006/26.02.2010г. на главния архитект на Община – В. – л.14, е отказано: издаването на разрешение за изработване на
подробен устройствен план за УПИ ІХ-11, кв.728, 3-ти м.р по плана на гр.В.;
издаването на разрешение за изработване на план-извадка за УПИ ІХ-11, кв.728,
3-ти м.р; издаването на предписание за допускане за изработване на проект за
изменение на ПУП за УПИ ІХ-11, кв.728, 3-ти м.р.
10. Заповедта е
отменена с Решение № 1684/28.07.2010г. на Адм.съд – В. по адм.д. № 786/2010г.
11. Със Заповед
№ 43/09.11.2010г. на главния архитект на Община – В. е допуснато исканото
изработване на ПУП за УПИ ІХ-11, кв.728 по плана на 3 м.р.
12. На
03.03.2010г. между „Комар инвестмънт“ ООД и В. Г. Т. е сключено споразумение –
анекс, към предварителния договор от 27.07.2009г. – л.36.
-Със споразумението е констатирано, че към
01.03.2010г. продавачът не е изпълнил задължението си да осигури влязло в сила
изменение на подробния план за застрояване на имота, предмет на договора.
-Съгласно т.2, т.к. продавачът е инициирал
административно производство и изтъква като причина за закъснението
незаконосъобразното спиране на производството по изменение на плана от страна
на администрацията, страните се
съгласяват, че това не води до освобождаване от задължението му по раздел ІV,
т.б „а“ от договора, но постигат следното съгласие за изменение на сроковете по
договора: а) срокът за сключване на окончателните договори се променя на 1
септември 2010г; б) отпада задължението
на купувача по
раздел ІІІ, т.3, буква а) за плащане на 9 % от общата цена по двата договора или 2475000 евро
– до 10 дена от датата на издаване на заповедта за допускане на изменение на
ПУП за застрояване на имота от кмета на Община – В., съгласно чл.135, ал.3 от ЗУТ.
-
Съгласно т.3 от споразумението, в случай че продавачът не изпълни задължението
си за осигуряване на влязло в сила изменение на Подробния план за застрояване
на имота, предмет на договора в срока по т.2, буква „а“ [1 септември 2010],
купувачът има право да развали предварителния договор с даване на допълнителен
едномесечен срок за изпълнение на задължението му.
-
Съгласно т.4 от споразумението, в случай на неизпълнение в новия срок по
споразумението и разваляне на договора от страна на купувача, продавачът дължи неустойката
по раздел V, т.3 от договора, а в случай че изпълни задължението си в
едномесечния срок след уведомлението за разваляне на договора, неустойката за
забава по раздел V, т.4 от договора.
13. С уведомление по чл.87, ал.1 от ЗЗД – л.39,
отправено от В.Т.до „Комар Инвестмънт“ ООД - с ръкописно отбелязване „наш
вх.№7/09.09.2010г., Т. уведомил дружеството, че му предоставя допълнителен
едномесечен срок, считано от получаване на уведомлението, за изпълнение на
задължението да представи влязла в сила заповед за изменение на подробния план
за застрояване на имота, с предупреждение, че при неизпълнение ще счита
договора за развален на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, в който случай
отговорността за неустойка по раздел V, т.3 от договора ще бъде ангажирана.
14. На основание чл.92, ал.1 от ЗЗД В.Т.предявил
пред Районен съд – В. иск срещу „Комар Инвестмънт“ за заплащане на 5 500
евро, представляващи част от общо дължима неустойка в размер на 550 000 евро,
по развален предварителен договор от 27.07.2009г. В тази връзка пред ВРС е
образувано гр.д. № 18907/2010г., по което с Решение № 744/29.02.2012г. на ВРС,
26-ти състав искът е отхвърлен като неоснователен – л.43.
15. С Решение № 1598/15.11.2012г. на ВОС, Търговско
отделение, по в.т.д. № 1892/2012г. решението на ВРС е отменено, като „Комар
Инвестмънт“ е осъдено да заплати на В. Г. Т. сумата 5 500 евро, представляваща
част от общо дължима неустойка в размер на 550 000 евро по развален
предварителен договор от 27.07.2009г. Съгласно
отбелязването върху самото решение – л.141, същото е влязло в сила на
05.03.2013г.
16. Видно от
мотивите на горепосочените съдебни решения, ищецът В.Т.е твърдял, че срокът по
отправеното от него предизвестие за разваляне на договора е изтекъл на 07.10.2010г. Според решението на ВРС по
гр.д. № 18907/2010г. по реда на чл.146,
т.3 и 4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че
уведомлението е достигнало до ответника на 09.09.2010г.
17. На 14
ноември без посочена година между В. Г. Т. и
„Комар Инвестмънт“ е сключена спогодба – л.46,
според която: предвид мотивите на решение на ВОС № 1598/15.11.2012г. по в.т.д.
№ 1892/2012т., длъжникът признава, че в полза на кредитора е възникнало вземане
в размер на 550 000 евро, представляваща дължима неустойка за неизпълнение
по развален предварителен договор.
- Съгласно чл.3, страните правят взаимни отстъпки,
като длъжникът се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, представляваща
неустойка по развален предварителен договор от 27.07.2009г., в срок до 1 година
считано от подписване на договора за спогодба, като кредиторът се отказва от
претенциите си за разликата до договорената по договора неустойка в размер на
550 000 евро.
18. За обезпечаване
на задължението по договора в полза на Т. е учредена договорна ипотека върху
сграда – база за отдих, съгласно н.а. № 41, том І, рег. № 359, дело 40/2014г.,
вх.рег. № 96/18.03.2014г. – л.47.
19. Със
споразумение за плащане от 1 август
2014г. към спогодба от 14.11.2013г. страните „Комар Инвестмънт“ и В.Т.са
констатирали, че към 01.08.2014г. длъжникът не е пристъпил към изпълнение на
паричното си задължение по договора за спогодба в общ размер на 500000 евро,
съставляващо дължима неустойка по развален предварителен договор.
- Съгласно чл.3 от това споразумение, кредиторът [В.Т.]
дава на основание чл.65, ал.2 от ЗЗД своето съгласие вместо дължимата сума в
размер на
500 000 евро, да получи в изпълнение на същото задължение от длъжника 97 500бр.
акции от капитала на „Ф.“ АД, ЕИК *********, всяка с номинална стойност от
10,00лв, като общият размер на капитала на дружеството е 10 321 950лв.
- Съгласно чл.5 – кредиторът е заявил, че с
придобиването на акциите вземането му в размер на 500 000 евро ще бъде погасено
изцяло.
20. На 06.08.2014г. между „Комар Инвестмънт“ и
В.Т.е сключен договор за продажба на акции на приносител – л.61, според който се прехвърлят, а приобретателят придобива 97 500бр.
акции на приносител от капитала на „Ф.“ АД,
всяка с номинална стойност от 10лв., инкорпорирани във временни
удостоверения по смисъла на чл.167 от ТЗ – описани по № на временното
удостоверение, начален и краен пореден номер, брой акции и стойност 975 000лв. –
в табличен вид в договора за продажба.
- Съгласно §2 от договора, прехвърлянето на
собствеността върху продадените акции се извършва с предаването на временното
удостоверение. Съгласно т.2.1. от момента на прехвърляне на собствеността върху
акциите, купувачът придобива всички произтичащи от акциите права – право на
глас в общото събрание, право на дивидент, ликвидационен дял.
- Съгласно §3 – със стойността на акциите в размер
на 975 000лв., прехвърлителят погасява изцяло задължението си към приобретателя
в размер на 500 000евро. Съгласно т.3.1. приобретателят се е задължил в
едномесечен срок от прехвърлянето да извърши необходимото за заличаване на
учредената договорна ипотека.
21. Съгласно
приемо-предавателен протокол от 6.08.2014г. - л.62, временните удостоверения за акциите на приносител са
предадени на В.Т..
22. С молба вх.
рег. № 412/акт 39, Т. поискал заличаване на договорната ипотека.
При предходното разглеждане като доказателства са
приети: Протокол
№ 4/07.03.2008г. – л.280, от
заседание на Експертния съвет на НИПК, видно от който е разгледан статута на
сградата в гр.В., бул.Княз Борис І № 57, УПИ ІХ-11, кв.728 по плана на В.,
декларирана като архитектурно – строителен паметник на културата с писмо на
НИПК № 414/04.02.1982г. Сградата попада в териториалния обхват на груповия
паметник на културата като част от ансамбъл „Търговска академия (ВИНС)”. Въз основа на направените констатации са взети
следните решения: сградата притежава висока индивидуална стойност и не приема
предложението за промяна на статута ѝ като паметник на културата; НИПК не
възразява да се изследва възможността за пристрояване и надстрояване на
паметника на културата при спазване на изискванията на ЗНКМ и ЗУТ. Писмо № 10270/29.04.2008г. – л.282, до „Комар Инвестмънт“ ООД от
Министерство на културата във връзка с молба за преразглеждане на статута на
жилищна сграда в гр.В., бул.Княз Борис № 57, УПИ ІХ-11, кв.728, с което
дружеството е уведомено за решенията по Протокол № 4/07.03.2008г. Напомнено е,
че на основание чл.20, ал.4 и чл.21 от ЗПКМ, чл.7, ал.1, т.7 и чл.19, т.1,
буква „б“ от правилника за устройството и задачите на НИПК, промяната в
предназначението и инвестиционните инициативи за намеса в паметниците на
културата в тяхната среда, както и проекти за ново строителство в техните
граници и охранителни зони, преди одобряване задължително се съгласуват с НИПК;
Писмо № 6840/07.12.2010г. – л.283
от Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно
наследство, до гл.архитект на Община – В. и „Комар инвестмънт“ ООД, относно
съборена сграда в гр.В., бул.Княз Борис № 57, УПИ ІХ-11, кв.728 – декларирана
недвижима културна ценност, според което във връзка с постъпила в НИНКН Заповед
№ 43/09.11.2010г. на главния архитект, с която се разрешава изработване на
проект за изменение на ПУП за УПИ ІХ-11, кв.728, е напомнено, че Експертния
съвет запазва статута на сградата и не възразява да се изследва възможността за
нейното пристрояване и надстрояване при спазване на изискванията на ЗПКМ и ЗУТ.
В тази връзка – с т.3, уведомяват адресатите за това, че проектът за изменение
на ПУП за
УПИ ІХ-11, кв.728, на основание чл.80, ал.3 от ЗКН подлежи на съгласуване по
реда на чл.84 от ЗКН, преди представяне в ЕСУТ; Заповед № РД9Д-2/07.02.2013г. – л.285, на министъра на
културата, с която отказва да издаде акт за прекратяване на временния режим на
опазване по чл.62, ал.1 от ЗКН за жилищна сграда /Картофена къща/ - съборена на 20 и 21.10.2008г. в гр.В.,
бул.Княз Борис І, № 57, УПИ ІХ-11, кв.728; Писмо
№ 3644/24.10.2008г.- л.286, от
Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно
наследство, копие до „Комар инвестмънт“, според което за законовото
освидетелстване на сградата е следвало да се свика комисия по чл.196 от ЗУТ,
като позоваването на чл.197 от ЗУТ е необосновано. Съборената сграда не е
отписана от списъка на паметниците на културата и запазва статута си; Писмо изх. № 700-173/16.05.2014г.
– л.293 - 297, от директора на НИНКН до „Комар инвестмънт“ и гл.архитект на
Община – В., с което относно проект за ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ІХ-11 „за смесено
предназначение“, ПИ с идентификатор 10135.1508.81 по КК на В., е изпратено
писмо на Министерство на културата относно внесената за разглеждане проектна
документация, с изразен отказ за съгласуване изх. № 33-НН-907/25.04.2014г. Между страните не се спори, че този
отказ е отменен с Решение на
ВАС № 1849/18.02.2016г. по адм.д. № 1630/2015г..
23. При
предходното разглеждане на делото е изслушана и е прието заключение по СОцЕ вх.
№ 1515/27.01.2015г. – л.111-132,
която е имала за задачи да изготви пазарна оценка на имотите, включени в
капитала на „Ф.“ АД съгласно Наредба № Н-9/2006 към момента на включването им в
капитала и към 06.08.2014г., както и да изготви заключение за стойността на
прехвърлените акции на кредитора от длъжника, към момента на прехвърлянето им. Според
заключението пазарната оценка на активите към 06.08.2014г. е както следва: по
с/ка 201 „земи“ - 3 633 000лв; с/ка 203 „сгради“ –
6 535 000лв; по с/ка 204 – 4 080,00лв; по с/ка 205 – 46 850,00лв;
по с/ка 206 – 7 490,00лв; Пазарната стойност на 1 бр. акция средно от
капитала на „Ф.“ АД към 06.08.2014г. е 10,17лв., а на 1 бр. акция от
миноритарния пакет от капитала, без премия – 6,10лв;
Във връзка с оценката стойността на акциите е работила
и тройна СОцЕ, която е имала за задачи да даде заключение относно: оценката на
стойността на прехвърлените акции на кредитора от длъжника към момента на
прехвърлянето им; процесния имот представлява ли паметник на културата и ако е
такъв, как това се отразява на капитала на дружеството. Видно от приетото
заключение вх. № 15759/30.09.2015г. – л.268, пазарната стойност на една акция,
определена след коригиране на баланса с пазарните цени на активите, възлиза на
10,20лв., а стойността на 97 500бр. акции възлиза на 994 500лв. Относно
статута на съборената сграда и територията, в която попада, експертизата е дала
заключение, че съгласно §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН жилищната сграда, съществувала
в УПИ ІХ-11 от кв.728 притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна
недвижима културна ценност, както и че УПИ ІХ-11 от кв.728 по плана на 3-ти м.р
– гр.В., бул.Княз Борис І № 57, попада в териториалния обхват на групов
паметник на културата – ансамбъл „Търговска академия (ВИНС) – Френски колеж „Сент
Андре“, съставен елемент от групова недвижима културна ценност – „Система от
ансамбли бул. Княз Борис 1 – бул.Сливница, декларирана с писмо на НИПК изх. №
10080/02.12.2005г. Към момента сградата не съществува и не може да окаже
влияние на капитала на дружеството.
24. При
предходното разглеждане на делото е прието и заключение по ССЕ
вх.№ 7713/08.05.2015г. – л.224, от
което се установява следното: „Комар Инвестмънт“ ООД е придобило акции от
капитала на „Ф.“ АД чрез апортна вноска /почивна база в КК Пампорово, в процес
на изграждане, вписана в Агенция по вписванията на 24.04.2014г. В
счетоводството на „Комар Инвестмънт“ придобиването на акциите е осчетоводено по
Дт с/ка 221-1 дялове и акции, аналт.парт.
„Ф.“ – 1971800,00лв. / Кт с/ка 613 разходи
за придобиване на ДМА, анал.парт. „Обкт Пампорово“, Кт с/ка 723-1 приходи от операции с финансови активи. В
счетоводството на „Ф.“ АД увеличението на записания капитал в резултат на
апорта е осчетоводено със следната операция: Дт с/ка 203-8 – сгради, база Пампорово/ Кт с/ка 101 – основен капитал, записан - 1971800,00лв. По с/ка 101 – Основен капитал
не се води аналитична отчетност по акционери, т.к. акциите са на приносител. Във
връзка със спогодбата от 14.11.2013г. – с която ищецът е признал задължение за
неустойка към В.Т.в размер на 500000 евро (нотариално заверена на
28.01.2014г.), в счетоводството (видно от хронология на счетоводните статии –
л.206, осчетоводяването е станало на 28.01.2014) е осчетоводено задължение със
следната операция: Дт с/ка 699 – други
извънредни разходи/Кт с/ка 444 – вземания
по съдебни спорове. На основание договора за продажба на акции от
06.08.2014г. в счетоводството на „Комар Инвестмънт“ ООД е взета счетоводна
операция по прехвърлянето на акциите, както следва: Дт с/ка 444 вземания по съдебни спорове -
977915,00лв / Кт с/ка 221 – дялове,
акции, анал.парт. Ф. - 975000лв., Кт
с/ка 723-1 – приходи от операции с
финансови активи - 2915,00лв. В
счетоводството на „Ф.“ АД прехвърлянето на акциите от „Комар Инвестмънт“ ООД на
В.Т.по договора от 06.08.2014г. не е отразено, т.к. по сметка 101 – основен
капитал не се води аналитична отчетност по акционери, поради вида на акциите –
„на приносител“.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл.129 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на
страните, евентуално наличието на сила на пресъдено нещо или идентичен висящ
вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение
осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита
и не е необходимо да се установява изрично. В конкретния случай, исковете са
предявени от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди – ефективни и пропуснати ползи, породени от незаконосъобразни
актове на главния архитект на Община – В. – административен орган в структурата
на Община – В. (юридическото лице по смисъла на чл.205 от АПК), от което
следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковете са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина
у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 на ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. Елементите от фактическия състав за реализиране отговорността на
държавата не се предполагат, а следва да бъдат доказани в тяхната логическа
последователност от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението. При липсата на
който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай ищецът претендира вреди – ефективни
и пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове на главния архитект
на Община – В. – Заповед № 185/17.09.2009г. за спиране на административното
производство по заявление
№ ЗАО 32882/14.08.2009г. и Заповед № 006/26.02.2010г., с която е отказано
издаването на разрешение за изработване на подробен устройствен план, на
план-извадка и на предписание за допускане за изработване на проект за изменение
на ПУП за УПИ ІХ-11, кв.728, 3-ти м.р.
Не се спори, че посочените заповеди са отменени,
съответно с Определение
№ 5592/24.11.2009г. на Адм.съд – В. по адм.д. № 2791/2009г., влязло в сила на
05.02.2010г. (когато е постановено
Определение № 1520/05.02.2010г. по адм.д. № 255/2010г.) и с Решение № 1684/28.07.2010г.
на Адм.съд – В. по адм.д. № 786/2010г., влязло в сила на 28.07.2010г., поради
което първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е налице.
Настоящият съдебен състав обаче преценява, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на
причинно-следствена връзка между отменените като незаконосъобразни
административни актове и претендираните вреди.
За да са ангажира отговорността на държавата и
общините по реда на ЗОДОВ не е достатъчно да е налице причинна връзка, а следва
тя да е пряка и непосредствена, в който смисъл разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
изрично сочи, че на обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само вредите, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. Държавата
не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия – чл.5
ЗОДОВ.
Вредата е пряка,
когато закономерно следва от неизпълнението на определени задължения, т.е
обосновава причинна връзка между противоправното поведение и вредите, и е непосредствена, когато противоправният
резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на
въздействие, т.е. тези вреди, които по време и място следват противоправния
резултат – В този смисъл Решение №
449/17.06.2009г. на ВКС по гр.д. № 3696/2007г., Решение № 81/27.1.2006г. по
гр.д. № 23/2005г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005г.
по гр.д. № 2439/2003г.
Тези съображения отнесени към конкретния случай
означават, че претендираните вреди биха били преки, ако произтичат директно от
издаването на незаконосъобразните заповеди на главния архитект на община – В.,
и непосредствени, ако са единствено и само следствие от тях. В конкретния
случай това не е така, т.к. връзката е опосредена от договорни отношения, в
които ищецът доброволно се е съгласил да участва и в които Община – В. не е била
страна.
По отношение на претендираните ефективни вреди в
размер на 977 915,00лв., представляващи равностойността на 500 000 евро
– платена неустойка по предварителен договор от 27.07.2009г. сключен от ищеца
„Комар Инвестмънт“ ООД и В. Г. Т., от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че с посочения договор ищецът се е задължил в срок до
29.01.2010г. да инициира и осигури влязло в сила изменение на ПУП за
застрояване на УПИ ІХ-11, кв.728, 3-ти м.р. гр.В., както и че във връзка с
допълнителните уговорки между страните – споразумение от 03.03.2010г. [с което
срокът за изпълнението на задължението е изменен до 01.09.2010г.], спогодба от
14 ноември (без посочена година) и споразумение за плащане от 01.08.2014г., се
е стигнало до разваляне на предварителния договор от 27.07.2009г. с
предизвестие от В.Т.(получено от ищеца на 09.09.2010г.).
Неоснователно ищецът поддържа, че развалянето на
договора е станало на 07.10.2010г., т.к. видно от отправената покана, същата е
входирана на 09.09.2010г. и този факт по реда на чл.146, т.3 и 4 от ГПК е приет
за ненуждаещ се от доказване в производството пред ВРС по гр.д. № 18907/2010г.
В този смисъл неправилно ищецът е определил началото на периода, за който се
претендират вредите, т.к. едномесечното предизвестие по поканата изтича на
09.10.2010г. и именно от този момент договорът се счита за развален.
Неоснователно ответната страна поддържа и че след
сключване на договора от 27.07.2009г., задължението за осигуряване на влязъл в
сила ПУП за изменение е било вече на В.Т., т.к. договорът е предварителен такъв,
по който правата и правовоотношението (заместването в дълг) все още не са
прехвърлени. Съгласно този договор задължението за осигуряване на влязло в сила
изменение на ПУП е за ищеца и изпълнението на това задължение е предвидено като
съществено условие за сключване на окончателния договор. Неизпълнението му в
договорените срокове е станало причина за разваляне на договора и впоследствие
- до прехвърлянето от „Комар Инвестмънт“ ООД на В.Т., на 97500 бр. акции на
приносител от капитала на „Ф.“ АД. От заключенията по единичната и тройна СОцЕ,
безспорно се установява, че балансовата стойност на процесните акции (равна на
стойността на имуществото, което съответства на акциите – в който смисъл са
били изчисленията на вещите лица) е съпоставима с размера на неустойката,
задължението за която се погасява с прехвърлянето на акциите.
Съдът намира за безспорно установен факта на
прехвърлянето на акциите. В този смисъл са приетите по делото: договор от
06.08.2014г. за продажба на акции,
приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на временните
удостоверения, заключението по ССЕ прието при предходното разглеждане на
делото, според което в счетоводството на ищеца е извършено счетоводно записване
по прехвърлянето на акциите – Дт с/ка 444 - вземания
по съдебни спорове – 977915,00лв./ Кт с/ка 221 – дялове, акции, аналитична партида Ф. – 975000лв; Кт с/ка 723-1 - приходи от операции с финансови активи. Ирелевантно
е обстоятелството, че в счетоводството на „Ф.“ АД прехвърлянето на акциите не е
отразено, т.к., както е посочило вещото лице, поради вида на акциите – на
приносител, с/ка 101 – основен капитал
не се води аналитично.
Безспорно доказателство за станалата продажба на
акциите са обявените на сайта на Търговския регистър обстоятелства по партидата
на „Ф.“ АД - протоколи от общи събрания на акционерите от 15.09.2014г.,
06.07.2015г. и 27.06.2016г. и приложените към тях списъци на акционерите –
подписани от Т., от които е видно, че В.Т.е присъствал на тези общи събрания и
е упражнил правото си на глас по чл.181 от ТЗ. Макар акциите да са такива на
приносител – т.е. титуляр на правата по тях е лицето, което осъществява
фактическата власт, като смяната на собственика става само с физическото им
предаване (чл.185, ал.1 от ТЗ), и липсва разписано законово изискване за
оповестяване на информация за притежателите на акциите на приносител – прехвърлянето
на акциите на В.Т. е коментирано и в публикувания в ТР финансов отчет за 2014г.
Тези обстоятелства са служебно установени от съда след справка в Търговския
регистър и на основание чл.155 от ГПК са обявени на страните в откритото
съдебно заседание, проведено на 17.10.2017г. Изрично процесуалният представител
на ответната страна е заявил, че не оспорва така обявените обстоятелства.
Независимо че е доказано прехвърлянето на акциите,
от договора с В.Т.и допълнителното споразумение към него от 03.03.2010г.,
обосновано може да се приеме, че ищецът сам се е поставил в положение да не
може да изпълни поетото като условие за изискуемост на задълженията по
предварителния договор задължение - да осигури влязло в сила изменение на ПУП
за процесния имот в договорения срок.
Не може да не бъде отбелязано, че за разлика от
предварителния договор от 09.10.2008г., сключен с останалите съсобственици, в
който ищецът е поел задължение само да
инициира административно производство за одобрение на нов ПУП-ПРЗ чрез
изменение на действащия – задължение, което е изпълнено със заявление № ЗАО
32882/14.08.2009г., в предварителния договор от 27.07.2009г. с В.Т.(сключен
преди подаване на заявлението), ищецът е поел задължение не само да инициира
процедурата, а и да осигури влязло в
сила изменение на ПУП – резултат, който изцяло не зависи от него, доколкото
съгласно разпоредбите на чл.135, ал.1, чл.136, ал.1 – последната препраща към
раздел ІІІ - чл.124а - 129 от ЗУТ – разрешаването на разработката и
одобряването на проекта за изменение на ПУП (какъвто безспорно е поискан в
случая), е изцяло в компетентността на кмета на общината, респ. по делегация на
главния архитект – за допускане на разработката, и на общинския съвет – за
одобряване на проекта.
Отделно не се спори, че съборената сграда е била
културна ценност, намираща се в защитена територия – ансамбъл „Търговска
академия /В./ - Френски колеж“. Съгласно чл.78, т.3
от Закона за културното наследство /ЗКН/
териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща
устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимо културно
наследство и специфичните правила и нормативи към тях. Тази защита изисква съгласуване
на проектите за изменение на устройствените планове по реда, определен в чл.80
и чл.84, ал.1
и 2
от ЗКН.
Този ред изисква съгласуване с компетентните органи както на устройствените
планове, така и на всички проекти, свързани със строителството върху имотите в
защитените зони - чл.80, ал.2,
чл.83,
чл.84, ал.1
и 2
от ЗКН.
В този смисъл съгласуването на проектите за изменение на устройствените планове
по реда на чл.83 от ЗКП – независимо от техния вид и параметри на застрояване, е
част от производството по одобряване на проекта за ПУП. За това обстоятелство
ищецът е бил надлежно уведомен много преди сключване и на двата предварителни
договора, което се установява от кореспонденцията между него и Националния
институт за недвижимо културно наследство – вж.Писмо № 10270/29.04.2008г.
Необосновано ищецът твърди, че не е изпълнил
задължението си да осигури в срок влязло в сила изменение на ПУП за застрояване
на процесния имот, поради забавянето от незаконосъобразните заповеди на главния
архитект за спиране на производството и за отказ за бъде допусната
разработката.
Не се спори, че съгласно предварителния договор от
27.07.2009г., задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до 30 дни преди
датата на падежа за сключване на окончателните договори, т.е. при падеж 1 март
2010г., задължението е следвало да бъде изпълнено до 29.01.2010г. Заявлението
за изменение на ПУП е подадено на 14.08.2009г. (много след срока по предварителния договор от 09.10.2008г., т.к. по
делото има данни, че сградата е съборена на 20-21.10.2008г. и съгласно раздел
ІІІ, буква А, т.1, инициирането на производството е следвало да се извърши в
едномесечен срок – т.е. до 21.11.2008г.). Смятано от датата на подаване на
заявлението – 14.08.2009г., съгласно чл.124б, ал.1, вр.чл.136, ал.1 от ЗУТ,
разрешението за разработката е следвало да бъде дадено в срок до 28.08.2009г. Ако
чисто хипотетично се приеме, че проектът се изработи и представи още на
следващия ден – 29.08.2009г., то на основание чл.128, ал.3 от ЗУТ е следвало да
бъде обявен на заинтересованите лица в едномесечен срок – т.е. до 29.09.2009г.
Съгласно чл.128, ал.5 от ЗУТ в 14-дневен срок от съобщението заинтересованите
лица могат да правят писмени възражения, предложения и искания по проекта за
ПУП до общинската администрация – т.е. до 13.10.2009г. Съгласно чл.128, ал.7 от ЗУТ, в едномесечен срок след изтичане на сроковете по ал.5, проектите заедно с
постъпилите възражения, предложения и исканията се приемат от общинския експертен
съвет – т.е. до 13.11.2009г. Съгласно чл.129, ал.1 от ЗУТ, подробния
устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на
общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от експертен съвет – т.е. до 13.12.2009г. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗКН, в
редакцията към м.07 и м.08.2009г., съгласуването на разработката с
компетентните по ЗКН органи е следвало да се извърши в срок до 2 месеца от
датата на постъпване на съответната документация. При така регламентираните в
закона минимални срокове за разрешаване на исканото изменение на ПУП,
обявяването му на заинтересованите лица, приемането, съгласуването и
одобряването на разработката от компетентните органи по ЗУТ и ЗКН, обосновано
може да се приеме, че при поемане на задължението с предварителния договор от
27.07.2009г. - да осигури влязло в сила изменение на ПУП за застрояване на
имота до 29.01.2010г., ищецът не е имал законно очакване - че ще бъде изправна
страна по договора, а изначално е бил в невъзможност да изпълни така поетото
задължение, т.к. административното производство обективно е нямало как да
приключи с влязло в сила изменение на ПУП в срок до 29.01.2010г. При това
положение дали и как на тези срокове са се отразили незаконосъобразните
заповеди на главния архитект е ирелевантно.
В тази връзка не може да не бъде споменато, че при
договарянето с В.Т.ищецът не е положил никаква грижа за да защити правата и
интересите си, в случай на настъпването на обективни обстоятелства, които могат
да доведат до забавяне на процедурата по изменение на ПУП, респ. до
невъзможност да изпълни поетото задължение в договорения срок. Не така ищецът е
действал при сключване на предварителния договор от 09.10.2008г., в който изрично
в раздел ІІІ, буква Б), т.3 страните са предвидили, че сроковете за
осъществяване на строителството по одобрения инвестиционен проект и въвеждане
на обекта в експлоатация, се увеличават
със срока, за който е наложена строителна забрана и/или времето на
административното производство за отмяна на незаконосъобразен административен
акт, който възпрепятства строителството. С липсата на такова предпазливо
поведение в случая с договора с В.Т., ищецът сам се е поставил в неизгодно положение
– съгласил се е да плати неустойка в размер на 550 000 евро за
неизпълнение на задължение по договора, за което предварително е знаел, че няма
как да изпълни в срок.
Ищецът е потвърдил това свое неизгодно положение и
с допълнителното споразумение към предварителния договор от 03.03.2010г.,
според което забавянето на административното производство поради
незаконосъобразната заповед № 185/17.09.2009г., не води до освобождаване от задълженията му, като се е съгласил да
осигури влязло в сила изменение на ПУП за имота в нов срок - до 01.09.2010г. Не
без значение е обстоятелството, че към момента на сключване на това
споразумение вече е била издадена и връчена на ищеца Заповед № 006/26.02.2010г.
на главния архитект, с която е отказано да бъде допусната разработката (след справка в деловодната система на съда
по адм.д. № 786/2010г. се установява, че заповедта е връчена на ищеца на
02.03.2010г. – факт, потвърден и от Решение № 1684/28.07.2010г., с което е
прието, че жалбата е подадена в срок). След като към 03.03.2010г. ищецът е
бил наясно и с постановения от главния архитект отказ, нямало е как да не знае
и че новият срок, в който е поел задължението да осигури влязло в сила
изменение на ПУП, няма да бъде достатъчен за да остане изправна страна по
договора.
Не незаконосъобразните административни актове на
главния архитект на общината, а поведението на ищеца и изразеното от него
съгласие в спогодба от 14 ноември – без
посочена година, е причината да се стигне до прехвърлянето на процесните
акции от капитала на „Ф.“ АД.
Не се спори, че с решение № 1598/15.11.2012г. на
ВОС, търговско отделение по в.т.д. № 1892/2012г. – влязло в сила на
05.03.2013г., „Комар инвестмънт“ ООД е осъдено от В.Т.да му заплати 5 500 евро,
представляващи част от общо дължима неустойка в размер на 550 000 евро по
разваления предварителен договор от 27.07.2009г.
Българското законодателство не съдържа изрична
правна уредба на частичния иск, но теорията и практиката са утвърдили
категорично разбирането, че предмет на частичния иск е количествено
определената в исковата молба част от вземането на ищеца. Предвидената
възможност да се предяви частичен иск се основава от материалноправна страна на
обстоятелството, че делимостта само при притезателните права (вземанията) се
проявява във възможността за частично изпълнение - чл.66 ЗЗД. В съдебната
теория и практика е прието, че е допустимо ищецът да предяви с иска си не
цялото спорно право, а само част от него, като запази възможността да предяви
останалата част от правото си в друг процес.
Настоящият съдебен състав застъпва становището, че
предявяването на частичен иск – какъвто е бил заведен в случая, въвежда като
предмет на делото част от претендираното парично вземане. Когато е уважен такъв
иск, силата на пресъдено нещо се разпростира само върху съдебно предявената
част от вземането. За остатъка от вземането, което не е било предмет на спора,
решението не формира сила на пресъдено нещо и за него може да се предяви нов
иск – В този смисъл Решение №
539/07.07.2010г. по гр.д.№ 635/2009г. на ВКС, ІV-то г.о; Решение № 275 от 06.01.2016г. по гр.д. №
2042/2015г., ІІІ-то г. Всъщност, по въпроса дали решението по уважен
частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата,
произтичаща от същото право, е налице противоречива практика на ВКС, поради
което с Разпореждане от 28.11.2016г. на председателя на ВКС, същият е поставен
за разглеждане по т.д. № 3/2016г. на Гражданската и Търговската колегия на ВКС,
по което към момента липсва произнасяне с тълкувателно решение.
Дори обаче да се приеме, че решение №
1598/15.11.2012г. на ВОС по в.т.д. № 1892/2012г. има сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното право – т.е. при предявен иск за горницата, ищецът не следва да провежда пълно
доказване на основателността на претенцията си, обективните предели на СПН на
решение по частичен иск се разпростират само до присъдения размер. При това
положение сключвайки спогодбата от 14 ноември, с която е признал дължимостта на
цялото вземане, ищецът сам се е поставил в неблагоприятно положение. Именно
това споразумение е основанието за продажбата на акциите, а не незаконосъобразните
административни актове на главния архитект на община-В..
Следва да бъде споделено и възражението на
ответника, и на представителят на Окръжна прокуратура - В., че договорите и
споразуменията с В.Т., на които се позовава ищеца, не са с достоверна дата. Съгласно
чл.181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от
деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. В конкретния случай, предварителният договор от
27.07.2009г., споразумението от 03.03.2010г. и уведомлението по чл.87, ал.1 от ЗЗД са били част от предмета на съдебното производство по иска на В.Т.по чл.92,
ал.1 от ЗЗД и са коментирани в решението на ВРС по гр.д. № 18907/2010г. В този
смисъл договорите имат достоверна дата от момента на представянето им и приемането
им като доказателства по гражданското дело, към който момент обаче са били факт
и двете процесни заповеди на главния архитект, поради което не е доказано, че са
съставени преди постановяване на незаконосъобразните административни актове и
тяхната отмяна.
Всъщност, редица уговорки в предварителния договор от
27.07.2009г., договора за поръчка и последвалите ги споразумения, поставят
основателни съмнения дали същите не са съставени за целите на производството по
ЗОДОВ. Така например: 1/ в договора от 09.10.2008г. ищецът е поел задължение
само да инициира производство по изменение на ПУП за застрояване на имота,
докато в договора с Т. – да осигури влязло в сила такова; 2/ начинът, по който
в раздел ІV, буква в) от договора с Т. е определен срока, в който е следвало да
се изпълни задължението да се осигури влязло в сила изменение на ПУП – до 30
дни преди падежа за сключване на окончателния договор, при положение че с оглед
сроковете за развитие на процедурата за изменение на ПУП по ЗУТ и ЗКН такова
точно прогнозиране е било невъзможно; 3/ липсата на логично обяснение защо
точно това задължение е предвидено като съществено условие за сключване на
окончателния договор, при положение че с оглед изразеното от останалите
съсобственици съгласие по чл.33, ал.1 от ЗС и чл.102 от ЗЗД е нямало никаква
пречка идеалните части от имота и правоотношението по предварителния договор да
бъдат прехвърлени преди този момент. Освен това, към момента на сключване на
предварителния договор с Т., заявлението за изменение на ПУП все още не е било
подадено; 4/ начинът, по който в раздел V, т.3 е договорен размера на дължимата
неустойка – за цялостно неизпълнение в размер на двойния размер на капарото /не става ясно договореното или платеното/,
признанието на ищеца за дължимост на цялата договорена неустойка, независимо че
е осъден само за 5 500 евро и че към този момент според споразумението от
03.03.2010г. Т. е платил само 1% от нея. Всъщност, видно от съдебните решения
на ВРС и ВОС по частично предявения иск, възражение за прекомерност на
неустойката по чл.92, ал.2 от ЗЗД не са правени от ищеца (макар че ако застъпва тезата, че решението по частичния иск има СПН за
правопораждащите спорното право факти, длъжникът – „Комар Инвестмънт“, е
следвало да направи всички свои възражения още в това производство), а
същият само е поддържал становище, че е изпаднал в забава поради
незаконосъобразните актове на главния архитект на Община - В.; 4/ непредпазливото поведение на ищеца,
съгласявайки се на два пъти – в договора от 27.09.2009г. и споразумението от
03.03.2010г., да изпълни задължение в обективно непостижим срок;
5/ липсата на безспорни доказателства за реално плащане на капарото по
предварителния договор от 27.07.2009г. - липсват доказателства към посочената
дата Т. да е разполагал в брой с посочената в договора сума; поради
несъответствието между т.1 и т.4 от договора за поръчка е налице неяснота колко
всъщност са били изплатени в брой при подписването му - само 27 500 евро
(1%), или и останалите 9% - 247 500 евро, като според т.4 от договора
подписите удостоверяват, че „посочената сума“ /не е посочен размер/,
съставляваща капаро по предварителния договор е депозирана при довереника и
с това задължението на купувача за заплащане на капаро е изпълнено; в
същото време според споразумението от 03.03.2010г. отпада задължението на
купувача за плащане на остатъка от капарото – 9% от общата цена, без обаче да е
посочено как това се отразява на остатъка, който е следвало да бъде платен в
деня на подписване на окончателните договори. Като обстоятелства, че по
договора за поръчка не е имало реално изпълнение и същият е съставен само за да
се удостовери плащане на капарото, следва да се съобразят и начина, по който е
договорено възнаграждението на довереника – да се плати при сключване на окончателния
договор, въпреки че този факт няма отношение към изпълнението на неговите
задължения, както и че липсват доказателства довереникът да е върнал на
купувача капарото, след като не се е стигнало да сключване на окончателен
договор – чл.1, буква а) от договора за поръчка. Всички тези уговорки в
съглашенията с В.Т., съзнателно, целенасочено и последователно са водили ищеца
към ситуация, в която той да се окаже неизправна страна по договора и поради
това да бъде задължен за неустойката в размера по раздел V, т.3.
След като ищецът доброволно е поел задължение,
което изначално не е могъл да изпълни и след като сам се е поставил в положение
на неизправна страна по предварителния договор от 27.07.2009г., не е налице
причинно-следствена връзка и между отменените като незаконосъобразни заповеди
на главния архитект на Община – В. и претендираните пропуснати ползи.
По дефиниция, пропуснатите ползи представляват
неблагоприятно въздействие, осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на
засегнатото лице. При определяне на връзката на същите с увреждането, в
съдебната си практика ВАС се позовава на решение
№ 156 от 29.11.2010г. по т.д. № 142/2010г. на ВКС, ТК, I т.о, в което се
приема, че пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да
имат качеството на реалност и сигурност, а реалността им се разкрива само в
доказаната възможност да бъде увеличено имуществото на кредитора, поради
договорно неизпълнение, а не чрез логически предположения за закономерното
настъпване на евентуално увеличение.
Действително при едностранното разваляне на
предварителния договор поради виновно неизпълнение на продавача, последният
губи цената, която е следвало да получи, но от това той не търпи вреди -
пропуснати ползи, т.к. запазва имуществото и правата, предмет на договора, в
първоначалния им обем. Увеличението на имуществото, което кредиторът е можел да
получи, трябва да изхожда от други правоотношения, които са били осуетени
поради неизпълнение. Само такива печалби, ако получаването им е сигурно и предвидимо,
могат да имат характер на пропуснати ползи. В случая цената на правото на
собственост и на правата на строителя е била предмет на договаряне между ищеца
и Веселин Т. при сключване на предварителния договор. В рамките на неизпълненото правоотношение обаче, в което страните са постигнали
изрично съгласие за съответност на насрещните престации, не може да се
претендират пропуснати ползи от неполучаването на цената, вкл. от разликата
между договорената цена и цената на придобиване.
Друг е въпросът какъв данъчен ефект ще има
разликата между продажната цена и цената на придобиване на актива за целите на
формиране на финансовия резултат за облагане с КД по ЗКПО - в който смисъл са
всъщност изчисленията, извършени от ищеца за обосноваване размера на претендираните
вреди. Така извършените изчисления са некоректни, т.к. за разлика от
определянето на доходите на физическите лица от продажба на недвижими имоти –
чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, при формирането на резултат за облагане по ЗКПО от
търговските дружества, релевантна е не цената на придобиване на актива, а
неговата отчетна стойност към момента на продажбата/отписването му. Вярно е, че
първоначалната оценка на активите се формира от цената на придобиване, която
включва доставната цена и всички преки разходи – тези, които дават възможност
активът да се приведе в състояние за нормална работа – чл.13, ал.1 от ЗСч
/отм./. В същото време разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗСч /отм./ и СС-16 –
Дълготрайни материални активи предвиждат извършването на последващи оценки на
активите. При продажба на актив, положителната разликата между цената и
отчетната стойност на актива, представлява приход, а не печалба по смисъла на
чл.18, ал.1 от ЗКПО. От страна на ищеца не са представени доказателства за това
каква е била отчетната стойност на имота (която не е задължително да е останала
същата като при първоначалната оценка на актива) към датата на сключване на
предварителния договор и към падежа за сключване на окончателния такъв, поради
което няма как да се извърши оценка на евентуалния ефект от продажбата, респ.
дали би бил налице приход и в какъв точно размер.
Горното обаче е ирелевантно за спора, т.к. в
контекста на отговорността по ЗОДОВ договорената и призната от страните
съответност на насрещните престации по предварителния договор изключва
възможността да се претендират пропуснати ползи от неполучаването на цената.
За да е налице пропусната полза, трябва вредата да
е резултат на неизпълнението на задълженията на ответника, получаването на
очакваното имущество да е сигурно и предвидимо при пораждане на задължението, и
претендираните вреди да не се дължат на действието на странични фактори и
явления, да е налице причинна връзка между неизпълнението на ответника и
възможността ищците да увеличат имуществото си. В този смисъл е постоянната
съдебна практика: Решение от 03.05.2007г.
по т.д. № 858/2006г. на ВКС, Решение №61/25.04.1995г. по гр.д.№ 810/1994г. на
ВС, Решение №62/01.06.1965г. на ОСГК на ВС по гр.д.№ 36/1965г., Решение №179/28.05.2004г.
по гр.д.№ 1466/2003г. на ВКС.
По така изложените съображения предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Независимо от изхода на спора, в полза на ответната
страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
В производството по ЗОДОВ
специалният закон не съдържа възможност за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника. Разпоредбите на чл.10, ал.2
и 3 от
ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на чл.78, ал.8
от ГПК,
вр. чл.144
от АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, както и
при прекратяване на производството поради оттегляне иска, означава, че такова
не се дължи. В тази връзка следва да се посочи, че дължимостта на всеки един от
елементите на общото понятие „разноски” в хипотезата на чл.10, ал.2
и 3 ЗОДОВ
е изрично определено с оглед на изхода от спора. Законодателят е направил
изрично разграничение на обема на задължението за разноски в алинея 2 - при
отхвърляне и оттегляне или отказ изцяло от иска, и в алинея 3 - при уважаване
на иска. Няма законово основание разпоредбата на чл.10, ал.2
ЗОДОВ
да се тълкува разширително, най-малкото защото създава финансово задължение за
ищеца, за да се приеме, че под употребения израз „разноски по производството”
законодателят разбира съвкупността от разноски, съгласно чл.78, ал. 1
от ГПК
- такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат.
Ако законодателят е искал да включи в хипотезата на
чл.10, ал.2
ЗОДОВ
не само разноските по производството, а и таксите, и възнаграждението за един
адвокат, той би употребил точно утвърдените в законодателството правни понятия
в съответствие с чл.37, ал.1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за
нормативните актове. Липсата на изрична разпоредба, която да
определя за процесната алинея съдържание на понятието „разноски по
производството” по начин, различен от този, употребен в алинея 3 на
чл.10 от ЗОДОВ
и в чл.78, ал.1
от ГПК,
ясно установява волята на законодателя в хипотезата на алинея 2 на
чл.10 ЗОДОВ
дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните разноски по
производството, не и таксите и възнаграждението за един адвокат/юрисконсултско
възнаграждение. С това законодателно решение законодателят изпълнява посочената
в решението Станков срещу България необходимост съдебните разноски по дела за
отговорността на държавата да бъдат „под специален режим, с цел да се гарантира
ефективно на заинтересованите, достъп до въпросната процедура”, т. 59 – В този
смисъл: Определение на ВАС № 10250 от
02.08.2017г. по адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от
13.10.2017г. по адм. д. № 9920/2017г.;Определение на ВАС № 12648 от 23.10.2017г.
по адм. д. № 5584/2016г.
Водим от горното, Варненският административен съд,
VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от „КОМАР
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.,
ул.Граф Игнатиев №17, представлявано от управителя Даниел Николов Фучиджиев,
срещу Община – В., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени
от отменени административни актове – Заповед № 185/17.09.2009г. и Заповед №
006/26.02.2010г. на главния архитект на Община – В., изразяващи се в: 1/
ефективни вреди за периода от 07.10.2010г. до завеждане на иска, в размер
на 977 915,00лв., представляващи заплатена неустойка по развален предварителен
договор от 27.07.2009г. сключен с В.Т., за продажба на ид.ч. от ПИ и
прехвърляне правоотношение по договор; 2/ пропуснати ползи за периода от
07.10.2010г. до завеждане на иска, в размер на 4 933 507,99лв., които
дружеството е щяло да получи, в случай че предварителния договор от
27.07.2009г. с В.Т.е бил изпълнен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: