№ 314
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Р. З. чрез адв. И. р. против
Решение № 37/19.05.2022 год., постановено по т.д.№ 158/21 год. в частта, в
която е ОТХВЪРЛЕН предявения от страната против „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата
на майка й Х. М. А. , починала на 15.10.2020 г. в резултат на ПТП за
разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до претендирания размер от
70 000 лв.
Постъпила е и въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД против решението в осъдителната му част.
Основателността на въззивните жалби се оспорва в писмен отговор на
съответната насрещна страна.
Депозираните въззивни жалби са редовни и надлежно администрирани.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
1
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпените неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Установяването на съпричинителството е в тежест на
страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат.
Според вещото лице по допуснатата САТЕ в конкретния механизъм на
произшествието поставянето на предпазен колан не би довело до
настъпването и получаването на по-леки увреждания, тъй като основната
функция на стандартния 3-точков обезопасителен колан е да задържи тялото
към седалката на автомобила при директен челен удар. Същият обаче няма
обезопасителни функции при страничен уред. Соченият категоричен извод на
вещото лице е повторен и в устните му обяснения в о.с.з. При това положение
съдът приема възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД за неоснователно.
По размера на дължимото обезщетение:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
2
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищцата /46 год./ е дъщеря на починалата Х. М. А. / 67 год./.
Разпитаните свидетели безпротиворечиво описват Х. като енергична,
позитивна жена, с чувство за хумор. Ищцата и Х. живеели в различни
населени места, но поддържали редовни телефонни контактни. Често взиамно
си гостували. Били привързани една към друга, а Х. била „опора“ за дъщеря
си. Смъртта причинила страдание и мъка на ищцата, която и понастоящем
страда за загубата на майка си.
При изследване съдържанието на връзката с пострадалия следва да се
има предвид, че фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява
критерий, относим към определяне обема на вредите. Отношенията с
пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите,
респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и
при отчитане на техния траен характер / в този смисъл и Решение №
41/21.07.2022 год. по т.д.№ 350/21 год. на ВКС, Второ ТО/. Разделното
живеене на пълнолетно дете и родител не е показателно за отношенията
между тях и по никакъв начин не презумира „отчуждаване“ и само „формална
близост“, така както твърди въззивникът – застраховател. По изложените
причини липсата на съвместен бит, нормален за възрастта на ищцата, не
може да обуслови намаляване на обезщетението на фона на доказайните
трайни отношения, основани на близост, взаимна грижа и подкрепа.
Не може да обуслови намаляване на обезщетението и факта, че в ПТП
е починала и сестрата на ищцата. При двойна загуба вредите за ищцата не
могат да бъдат разграничени, но това не следва да бъде основание за
намаляване на обезщетението. Обратно – съдебната практика приема, че
тежките последици в психологичен план при двойна загуба следва да се
отчитат като увеличаващ фактор за определяне на обезщетението /Решение №
66 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1464/2016 г., II т. о., ТК/.
Нямат правен характер доводите на въззивника – застраховател,
основани на родствената връзка на ищцата с делинквента / Р. А. е баща на Н.
Р. З./. Родствената връзка не съставлява факт, изключващ носенето на
застрахователен риск по смисъла на чл. 345, ал.5, т.1 КЗ.
3
При отчитане на близката родствена и емоционална връзка с
починалата, съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 150 000 лева. Така определеното
обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в страната към датата на
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ /макар последните да се
явяват само помощен критерий/. Ищцата е получила плащане от
застрахователя в размер на 80 000 лева, респ. последният остава да дължи
сумата от 70 000 лева, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
С оглед на изложеното решението на ОС – Силистра следва да бъде
частично отменено в отхвърлителната част за разликата от присъдените
40 000 лева до претендираните 70 000 лева. В останалата осъдителна част
решението следва да бъде потвърдено.
Разноски:
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на ищцата следва да
бъдат присъдени 600 лева – разноски за държавна такса, сторени при
разглеждане на делото от АС – Варна и обективирани в списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат И. р. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в поискания размер от 1716 лева с вкл. ДДС.
Допълнително в полза на ищцата следва да се присъдят сторени
разноски пред ОС – Силистра в размер на 1200 лева /общо направени
разноски 2800 лева, присъдени 1600 лева; разлика – 1200 лева/. На основание
чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адвокат И. р. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1080 лева /общо дължимо възнаграждение по
Наредба 1/2004 год. – 3156 с вкл.ДДС, присъдено възнаграждение по
основното решение и определение по чл. 248 ГПК – 2076 лева, разлика – 1080
лева/.
С оглед пълната основателност на предявения иск, постановеното по
делото определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в частта, в която
са присъдени разноски в полза на застрахователя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 37/19.05.2022 год., постановено по т.д.№ 158/21
год. в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н. Р. З. с ЕГН
********** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********
иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди -
4
морални болки и страдания от загубата на майка й Х. М. А. , починала на
15.10.2020 г. в резултат на ПТП за разликата над присъдената сума от 40 000
лв. до претендирания размер от 70 000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. З. с ЕГН ********** допълнително разликата над
40 000 лева до претендираните общо 70 000 лева по иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и
страдания от загубата на майка й Х. М. А. , починала на 15.10.2020 г. в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* да
заплати на Н. Р. З. с ЕГН ********** сумата от 600 лева – разноски, сторени
при въззивното разглеждане на делото и сумата от 1200 лева – допълнителни
разноски, сторени в първа инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. р. сумата от 1716 лева , на осн.38, ал.2, т.2 ЗА -
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за осъществено процесуално
представителство на ищеца по делото пред въззивната инстанция и сумата от
1080 лева – допълнително възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца пред първа инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 126/23.06.2022 год, постановено по т.д.№
158/2021 год. по описа на ОС – Силистра в частта, в която Н. Р. З. е осъдена
да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5