Решение по дело №1288/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е А.К.Х., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Цанков 31а, оф.4 Касаторът участва в производството чрез пълномощник - адв.С.С. ***.

Ответник по касация е началника на РУМВР Приморско. Ответникът по жалбата взема участие в касационното производство лично.

Жалбата е насочена срещу решение № 30/01.06.2023г. по АНД № 91/2023г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 23-4635-000023/06.02.2023г., издадено от началника на РУМВР Приморско, с което на А.Х. са наложени наказания глоба 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл.175 ал.3 хип.1 от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, а нарушението било безспорно доказано. Приел, че дадената правна квалификация на установените факти е правилна, а наказанията са правилно определени. Затова съдът потвърдил наказателното постановление.

В касационната жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид обстоятелства, които са значими при определянето на отговорността на Х.. Подчертава се това, че за да управлява автомобила касаторът го е взел под наем от собственика и затова от субективна страна не е имал представа, че въпреки поставения транзитен регистрационен номер превозното средство е било с изтекла регистрация. Правят се и доводи, че при изложените обстоятелства е следвало случая да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не се налага предвиденото в закона наказание. Иска се касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново по същество, с което да отмени наказателното постановление. Сочат се нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита, че ползването под наем на автомобила не освобождава водача от задължението му да провери изрядността на документите, включително регистрацията му, преди да поеме управлението. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на съдебното решение касационната инстанция проверява в пределите по чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а относно правилното приложение на материалния закон и служебно.

Установени са от първоинстанционния съд посочените в обстоятелствената част на НП обстоятелства, а именно, че на 29.08.2022г. около 17.24 часа в община Приморско, по път втори клас № 99, км.40+100, с посока на движение към гр.Китен, Х. управлявал лек автомобил Хюндай Санта Фе с транзитна регистрация с № 451М326, собственост на ВИП Рент Кар 1 ЕООД, като при извършената проверка се установило, че временното разрешение за движение на автомобила е с изтекъл срок на валидност на 21.08.2022г. и превозното средство към момента на проверката няма валидна регистрация.Тези обстоятелства не са спорни и се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Във връзка с твърденията на касатора е представен договор за наем на МПС от 28.09.2022г., с който собственикът ВИП Рент Кар 1 ЕООД е отдал под наем на А.Х. лек автомобил Хюндай Санта Фе с рег. № СВ 0781 ТС.

Въз основа на фактите съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая Х. е управлявал собствен на трето лице автомобил след изтичане на срока за разрешено временно движение, т.е. при липса на регистрация. Той е бил наясно със законовите си задължения като водач на МПС, т.е. от субективна страна, въз основа на знанието на закона, той е бил наясно, че има право да управлява по отворените за обществено ползване пътища само автомобил, който е регистриран по съответния ред и е бил длъжен да провери това обстоятелство преди да поеме управлението. Неизвършването на такава проверка не може да освободи водача от отговорността, предвидена за неспазване изискването на чл.140 ал.1 от ЗДП, при което в съответствие със закона първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е осъществен посочения в НП състав на административно нарушение по чл.175 ал.3 хип.1 от ЗДП. Представения като доказателство пред настоящата инстанция договор за наем на МПС не може да промени горните изводи, тъй като визираното административно нарушение касае дейността на гражданите в качеството им на водачи - собствеността върху превозното средство и основанията за ползването му са без правно значение за тази отговорност. Наказанията са определени от АНО към установения от закона минимум и следва да се приеме, че са съобразени с обстоятелствата по случая.

Оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН също е неоснователно, в какъвто смисъл са изложените в първоинстанционното решение съображения. Липсват специфични обстоятелства, които да обосноват извод, че случая е изключение спрямо останалите нарушения от този вид.

Предвид неоснователността на направените в касационната жалба оплаквания и правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, на основание чл.221 ал.2 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/01.06.2023г. по АНД № 91/2023г. на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: