№ 3261
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100506891 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Й. Т., подадена чрез назначения му
особен представител по делото адв.Г. Г., срещу решение от 14.04.2021 г., постановено
по гр.дело № 54038/2018 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 160 с-в, в частта, с която е
осъден А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати на Т.С.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, на основание
чл.149 и сл., чл.154 и чл.155 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, вр. с чл.79 ЗЗД сумата от
992,11 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия до топлоснабден
имот, представляващ ап.74, находящ се в гр.София, ж.к.“ ****, абонатен № 166969 за
периода 01.08.2015 г.- 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е
осъден А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“ ****, да заплати на Т.С.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, на основание
чл.149 и сл., чл.154 и чл.155 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, вр. с чл.79 ЗЗД сумата от
51,04 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение до имот,
представляващ ап.74, находящ се в гр.София, ж.к.“ ****, абонатен № 166969 за
1
периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се
моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която
исковете са уважени, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна- ищец „Т.С." ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.Р.П. в писмена молба депозирана по делото, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендира присъждане на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач – „Т.С.” ЕООД, гр.София, не взема становище по
подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Т.С." ЕАД, гр.София
срещу ответника А. Й. Т. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ, в частта в която същите са уважени. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че вземанията, предмет на осъдителните искове са дължими поради проведено
доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно
дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са
уважени, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В обжалваното
2
съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със
събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от
първата съдебна инстанция. В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези
доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален
ред. Не е оспорил заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и
съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият състав намира, че при установеното облигационно
правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за
главница са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното
решение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в
обжалваната част, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
въззивното производство. На въззиваемата страна –ищец на основание чл.78, ал.1 от
ГПК следва да се присъдят направени разноски за въззивната инстанция в размер на
сумата от 150 лв., представляваща депозит за назначения особен представител на
ответника по делото. От друга страна, независимо от факта, че претенцията на
въззиваемата страна- ищец за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
направена своевременно същата се явява неоснователна доколкото по делото няма
данни за извършени процесуални действия от процесуален представител на
въззиваемата страна – няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин
представител не се явява в съдебно заседание. По тези съображения въззивният съд
счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
3
На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 50,00 лв.- дължима
държавна такса по подадената въззивна жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2021 г., постановено по гр.дело №
54038/2018 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 160 с-в, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати
по сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 50,00 лв./
петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна
жалба.
ОСЪЖДА А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 150 лв./ сто и петдесет лева/, представляваща
направени разноки по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т.С.” ЕООД,
гр.София, като трето лице- помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4