Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260127
гр. Пловдив, 20.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на осми април през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, в присъствието на
прокурора АТАНАС ЯНКОВ като разгледа ВНОХД № 746 по описа за 2021г. докладвано
от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 260057 от
02.03.2021г. по НОХД № 7025/2020г., РС – Пловдив, 1 н.с., е признал подс. В.М.В. за виновен в извършване на престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК и го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и
глоба в размер на 2000 лева. РС – Пловдив е постановил наркотичните вещества да
се отнемат в полза на държавата с цел унищожаване, а останалите веществени
доказателства да се унищожат като вещи без стойност. ПРС е присъдил разноските
в тежест на подсъдимия.
Присъдата е обжалвана от подс. В.М.В. чрез защитника му – адв. Г.Н.. В жалбата
твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че пред първата инстанция не са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин, че подс.
В.В. е упражнявал фактическа власт върху наркотичните
вещества – марихуана и амфетамин. Посочва се, че
много други лица са имали достъп до помещението, в което са открити
наркотичните вещества и липсва сигурност, че именно подсъдимият ги е държал.
Изтъква се липсата на дактилоскопни следи по полиетиленовите пликове, в които са били наркотичните
вещества, за да ги свържат с подсъдимия. Според защитата неправилно ПРС е
приел, че липсват процесуални нарушения при извършеното претърсване и
изземване. Иска се отмяна на присъдата на РС – Пловдив и постановяване на нова,
с която подс. В.В. да бъде
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска изменение на
първоинстанционната присъда, преквалификация на
деянието като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр.
ал. 3, т. 1 от НК и намаляване на наложените наказания, за които се твърди, че
са явно несправедливи.
В съдебно заседание, подсъдимият В.В.
се явява и поддържа жалбата, а упълномощеният пред въззивна
инстанция защитник – адв. Г.Н. излага доводи за недоказаност на обвинението, за
противоречия в доказателствата и за допуснати процесуални нарушения. Поддържа
се искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.
Алтернативно се иска изменение на присъдата, преквалификация на деянието като
маловажен случай и намаляване на наложените наказания. В последната си дума подс. В. иска да бъде оправдан.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Изразява се становище, че обвинението е
доказано, а присъдата на ПРС е правилна и законосъобразна.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.М.В. е роден на ***г***, с постоянен адрес и адрес за призоваване- гр..
ул.“А. С.“ № ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подс. В. е женен за М.Й. В.,
като от същата има дете. На ***г. детето било блъснато от лицето П. К. с
автомобил на улицата, но нямало никакви физически наранявания, поради което
официална жалба не била подадена от подсъдимия и съпругата му до полицията
или прокуратурата.
Инцидентът бил
заснет на клип от охранителна камера и подсъдимият се сдобил с него. В следващите дни в неформални разговори го
показал на полицейския служител С. П. и *** на РУ Раковски св.П. И. с молба да го посъветват как да постъпи. След
като не получил категоричен отговор, подсъдимият публикувал клипа в социалните
мрежи.
П. К. подал
сигнал в прокуратурата, че с разпространявания клип се уронва престижа му в
обществото, поради което подсъдимият бил извикан в полицията и предупреден да
преустанови тези си действия.
Междувременно на неустановена с точност по
делото дата между 1 и 12 юли 2020г. подсъдимият
и М. В. преустановили съвместното си съжителство.
Под влияние на
стреса от инцидента със сина му и раздялата със съпругата му, подсъдимият
започнал да употребява редовно марихуана. От 10-12 юли 2020г. нататък започнал
да пуши до една цигара на ден, като в някои дни се случвало да не употреби.
Свидетелката М.
С. К. живеела на фактически начала със
свидетеля П.М. Р., като от съжителството с него имала дете. В
неустановен по делото период свид. К.и свид. Р. преустановили съвместното си съжителстване, което
било възобновено през м. ноември 2020г.
Преди години св.
М. К. употребявала наркотични вещества, включително и марихуана и затова била
добре запозната с нейната консистенция и миризма. Към
2020г. обаче същата вече не употребявала и не държала никакви наркотици.
Към месец юли
2020г. св. К. работела в офис на „С.“,
който се намирал в близост до дома на подсъдимия, което улеснило срещите
помежду им. Постепенно двамата се сближили и на 28 юли 2020г. започнали връзка.
Временната
раздяла със свидетелката К. и нейната връзка с подсъдимия не била приета добре от свидетеля Р., който
реагирал с физически посегателства спрямо нея и психическа враждебност към нея
и подсъдимия. Св. Р. разпространявал в обществото, че подсъдимия и св.
К.употребяват марихуана, което станало причина св. К. да бъде увонена от
работа.
След като
започнали връзката си, подсъдимият и
св.М. К. решили да живеят заедно в самостоятелно домакинство, за което им
трябвала квартира.
Същевременно на
адрес гр.Р., ул.“С. ***“, № *** (в непосредствена близост до къщата на
родителите на подсъдимия и до дома на
св. М. В.) се намирала къща, чийто втори етаж (над първия, който бил приземен) бил собственост на братовчед на подсъдимия В.В. – В. В., живущ и работещ в И.от дълги години.
Последният рядко
се прибирал в България, но дори и тогава отсядал със семейството си при
родителите на приятелката му, с която живеели на семейни начала. За последно
бил в България по случай сватба през август 2018г., но и тогава не пребивавал в
собствената му къща. Къщата не била
ползвана от години и си стояла заключена.
На втория етаж на
къщата (над първи приземен) имало кухня, спалня и хол. Етажът разполагал и с
тераса, която гледала към улицата. На вратата на терасата бил поставен комарник от дограма. Терасата била на около метър и
половина от земята. Дворът на къщата бил ограден от дувар, висок около
1.5-1.7м. и метална врата, която по
принцип се заключвала. Ключовете за
необитаемата къща се съхранявали от родителите на съпругата на В. В.. Къщата
била охранявана от СОТ, заплащан от св. М. В., докато собствениците й били в
чужбина. Св. М. В. била роднина, както на В. В., така и на подсъдимия В.В., на когото била чинка.
Тъй като в къщата
не живеел никой, а подсъдимият се нуждаел от квартира, разговарял по телефона
със своя братовчед и се разбрали да ползва под наем втори етаж от къщата (над
първи приземен). За осигуряване на достъп до къщата, В. В. се обадил по
телефона от И.на свидетелката М. Б. В.и ѝ поръчал да вземе от родителите на приятелката му ключове
за къщата и да ги предаде на подсъдимия
В..
Освен това по
молба на приятелката на В. В., свидетелката М.В. почистила изцяло спалнята на
втория етаж, като прибрала в найлонови
чували багажа на семейството. Изпразнила и изчистила включително и гардероба в спалнята, като в него не останало
абсолютно нищо. В кухнята св. В. не чистила.
На ***. св.М. В.,
след като вече била почистила спалнята и гардероба, предала ключовете от къщата
на подсъдимия и го въвела в нея. Същият констатирал, че етажа е мръсен и прашен
и се нуждае от основано почистване. Поради това постигнал по телефона уговорка
с фирмата, собственост на св. Т. да се извърши основно почистване на наетите
помещения.
Тъй като
подсъдимият следвало да замине с детето си на море още същия ден, той оставил
ключовете на леля си с поръчение да отвори на почистваща фирма.
На място от името
на почистващата фирма пристигнали св. Т. и съпругата му, на когото св. В.
отключила. Св. Т.и съпругата му почистили основно етажа, включително и
аспиратора в кухнята отвън, но без да го отварят. Миризма на марихуана не била
усетена при почистването на аспиратора. Изпран бил и диван, за изсъхването на
който св. Т. оставил вратата на терасата леко открехната, но със затворен комарник. Почистването отнело много часове, но било
приключено в рамките на същия календарен ден. Св. М. В. платила на св. Т.с
парите оставени й от подсъдимия и лично заключила къщата.
След завръщането
на подсъдимия от морето, и по-конкретно на 05.08.2020г., подсъдимият В.,
свидетелката К. и децата им се нанесли на споменатия вече втори етаж (находящ се над първи приземен етаж) в къщата на адрес гр.Р., ул.“С..***“, № ***,
като към този момент жилището вече било почистено от св. Т. и съпругата му.
По време на
общото съжителстване в къщата, кухнята била активно ползвана от св. М. К.,
която готвела, като при включването на
аспиратора св. К.не усещала миризма на марихуана.
По времето,
когато подсъдимият и св.К. живеели заедно в къщата, те били посещавани от общи
приятели, но гостите не били оставяни сами,
в която и да е стая.
Общото жилище на
новосформираната двойка не било посещавано
от бившите им партньори –
свидетеля Р. и свидетелката М. В..
Понякога се
случвало подсъдимият и св. К. да оставят вратата на терасата отворена за
проветряване, но в тези случаи комарникът от дограма
бил затворен. Заключени били и входната
врата на къщата и на двора.
Подсъдимият и св.
К. живели заедно в наетия етаж в продължение на около един месец след
05.08.2020г. На 06.08.2020г. св. М. К.не пренощувала при подсъдимия, като му
обяснила, че не издържа на коментарите на хората по отношение на връзката им и
иска да се разделят. След това обаче двамата отново се събрали.
По време на
съвместното съжителстване със св. К.подсъдимият продължил да употребява по до
една цигара марихуана на ден. Това обаче не ставало в присъствието на св. К. и
на децата, а на градината, където подсъдимият излизал да я изпуши. Подсъдимият
обаче, не криел от св. К., че употребява марихуана.
На 07.08.2020г.
подсъдимият бил в РУ-Раковски, за да подаде оплакване срещу св. П. Р., че
оказва психически тормоз върху него и св. М. К.. Подсъдимият съобщил и че св.
Р. отглежда марихуана в двора си. В резултат от сигнала в дома на св. П.Р. било
извършено претърсване, като наркотични вещества не били установени.
На същия ден –
07.08.2020г. свидетелката А.И. Н.–
полицейски служител при РУ на МВР – гр. Раковски, била на смяна като автопатрул съвместно с колегата ѝ свид.
М. С.. Работели по осигуряване безопасността на движението в гр. Р., когато
около 12.00 часа на 07.08.2020год на ул.“М.“, до № *** спрели за проверка лек
автомобил марка и модел „Ауди А7“ с регистрационен № ****, управляван от
подсъдимия В.М.В., който тъкмо се прибирал от РУ – Раковски след подадения
сигнал срещу св. Р..
При извършена от
полицейските служители проверка за употреба на алкохол от страна на водача,
пробата била отрицателна. При покана от служителите за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества, подсъдимият В. категорично отказал, като
споделил, че предходна вечер бил употребил марихуана и се опасявал, че тя ще
бъде отчетена от техническото средство. На място дошъл младши автоконтрольор К. Т., който съставил на подсъдимия АУАН
серия *** по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП и му издал талон за медицинско
изследване № ***, но подсъдимият В. категорично отказал да даде и кръв.
Междувременно
началникът на РУ-Раковски - св. П. И.бил получил от повече от един източник
оперативна информация, че подсъдимия държи в дома си на ул. “С.***, №
***наркотични вещества, като свел тази информация до знанието на полицейските
служители извършващи проверка на подсъдимия по линия на ЗДвП.
Свидетелят И.
пристигнал лично на място на ул. „***“ и разпоредил извършването при условията
на неотложност на претърсване и изземване в автомобила управляван от
подсъдимия, а в последствие и в
обитаваното от него жилище.
На място било
извършено претърсване в управлявания от подсъдимия автомобил, което продължило
от 12:04 часа до неустановен с точност момент преди 13:45 часа, в резултат от което
подсъдимият предал доброволно законно притежаван пистолет.
Извършващите
проверката по ЗДвП полицейски служители-Н., М.С., К. Т., заедно с подсъдимия и свид. П. И. отишли до дома на подсъдимия. Констатирало се,
че в двора на къщата били пуснати свободно да с разхождат двете кучета на
подсъдимия, порода „Акита“, които лаели при влизане
на хора в къщата, поради което подсъдимият
пръв влязъл в двора, за да ги заключи, като първо отишъл до къщата, за
да вземе каишки. Както входната врата на двора, така и вратата на къщата били
заключени към момента на пристигане на полицейските служители.
Подсъдимият доброволно поканил полицейските
служители в дома си, като част от тях, сред които и св. П.И. влезли с него,
като подсъдимия доброволно ги развел из етажа. В този момент, обаче действия по
претърсване и изземване не били извършвани, а били провеждани само неформални
разговори между св. И. и подсъдимия.
След като бил
разведен из жилището, св. П. И.
разпоредил сформирането на оперативна група, която да извърши претърсване и
изземване по надлежния ред, като полицейските служители изчакали пристигането
на разследващия полицай и поемните лица не в къщата,
където част от тях били влезли по покана на подсъдимия, а на двора или пред
входната врата. Подсъдимия В. бил на площадката.
На място
пристигнали разследващия полицай И.В., поемните лица
– св. Н. И. С.и св. Т.Г.М. и специалист – технически помощник, като след
окомплектоване на оперативната група всички заедно влезли в жилището на
подсъдимия, където в условията на неотложност, като единствена възможност за
събиране и запазване на доказателства, за времето от 13.45 часа до 14.15 часа
на 07.08.2020год от разследващ полицай в РУ на МВР гр.Раковски И. В.било
извършено претърсване и изземване на втори етаж от къщата, находяща
се в гр.Р., ул.“С.**“, № .**, обитавана от подсъдимия В., при което били
намерени и иззети:
- от кухненски бокс, в корпуса на
аспиратора, зад филтрите му- 1бр. полиетиленов пакет,
съдържащ зелена тревиста маса, увит в найлонова торбичка; /обект 1/;
- в гардероб в спалнята- 1бр. бяла кутия,
съдържаща 1бр. полиетиленово пликче с бяло
прахообразно вещество /обект 3/;
- върху масата в кухненския бокс- 1бр.
ръчна мелничка /гриндер/ за
марихуана с дървен корпус и метални зъби, съдържаща малко количество марихуана
/обект 2/.
Действията по
претърсване и изземване били ръководени и надзиравани от разследващия полицай
И. В., който съставил и подписал протокола за претърсване и изземване, който в
последствие бил одобрен с разпореждане от 08.08.2020год
по ЧНД № 4826/2020год по описа на ПРС, XXII н.с.
Непосредствени
физически действия по търсене били извършвани от присъстващите на място
оперативни работници-полицейски служители, без началника П. И., който само
следял подчинените му стриктно да изпълняват служебните си задължения.
Обект 1 в
аспиратора бил физически открит от полицейския служител К. Т..
Всички действия
по претърсване, документиране на откритите веществени доказателства и тяхното
изземване били извършени в присъствието на поемните
лица и били надлежно наблюдавани от тях.
Подсъдимият също
присъствал на всички действия по разследване извършвани в дома му и имал
безпрепятствена възможност да ги
наблюдава. По време на претърсването и изземването белезници не му били
поставяни.
След приключване
на претърсването и изземването, подсъдимият бил отведен в РУ-Раковски, отново
без да му се поставят белезници. Там бил прегледан, престоял няколко часа и още
на същия ден бил освободен.
По делото била
изготвена физико-химическа експертиза с предмет на изследване веществата,
открити при претърсването и изземването в жилището на подсъдимия. Видно от
заключението на същата - сухите, зелено- кафяви на цвят, растителни маси- обект
№ 1 и № 2, представляват марихуана, които са с нето тегло, процентно съдържание
на активен компонент- тетрахидроканабинол /ТХК/ и
нето тегло на остатъка от марихуаната след изследването, както следва:
-Обект № 1-суха,
зелено- кафява, растителна маса /съцветия/, опакована в полиетиленова
опаковка: нето тегло – 19,410гр.; ТХК- 12,6 тегловни процента; нето тегло на
остатъка от марихуана-18,580гр.;
-Обект № 2-суха,
зелено- кафява, растителна маса, съдържаща се в един брой мелничка
за трева /гриндер/, дървен, състоящ се от две части:
нето тегло – 0,461гр.; ТХК- 12,1 тегловни процента; нето тегло на остатъка от
марихуана-изразходена;
Общо тегло на
марихуаната от всички обекти е 19,871гр.
-Бялото на цвят
вещество, прахообразно и на бучки, съдържащо се опаковано в един брой
целофанено пликче- Обект № 3 на експертизата, съдържа психоактивното вещество- амфетамин ((=)-1-фенилпропан-2-амин). Процентно съдържание
на активен компонент- амфетамин, във веществото от
обекта е 11 тегловни %. Нето тегло на веществото, съдържащо амфетамин
е 2,078гр. Нето тегло на остатъка от веществото, съдържащо амфетамин,
след изследването е 1,997гр.
Остатъкът от
наркотичните вещества описани по- горе, след изготвяне на ФХЕ бил изпратен на
съхранение в Централно Митническо Управление гр.София
Съгласно
Приложение № 2 от Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998год за определяне
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството:
- високорисковото
наркотично вещество- марихуана с общо нето тегло 19,410гр. със съдържание на
активен компонент 12,6 тегловни % тетрахидроканабинол
/ТХК/ е на стойност 116,46 лева, при единична цена за грам от 6 лева;
-високорисковото
наркотично вещество- марихуана с общо нето тегло 0,461гр. със съдържание на
активен компонент 12,1 тегловни % тетрахидроканабинол
/ТХК/ е на стойност 2,76 лева, при единична цена за грам от 6 лева;
-високорисковото
наркотично вещество - амфетамин с общо нето тегло
2,078гр. със съдържание на активен компонент 11 тегловни % амфетамин е на обща стойност 62,34 лева, при единична
цена за грам от 30 лева.
Общата стойност
на всички наркотични вещества е 181,56 лева.
Откритите обект
1, 2 и 3 (установени от експертизата като наркотични вещества марихуана и амфетамин) били поставени и съхранявани на посочените места
именно от подсъдимия, който вземал марихуана от големия пакет в аспиратора
и използвал откритата на масата мелничка за да си свива почти ежедневно цигари от марихуана
и да ги пуши.
Веднага след
изготвяне на протокола за претърсване и изземване подсъдимият:
-признал, че мелничката за марихуана и намиращото се в нея малко
количество марихуана са негови;
-категорично
отрекъл намерените в аспиратора по-голямо количество марихуана и амфетамина да са негови и изразил съмнение, че те са му
подхвърлени, с цел да бъде уличен в извършване на престъпление.
Бялата кутийка, в
която бил намерен амфетамина била забелязана за първи
път от св. М. К. на ****. на земята при играчките на децата и те си играели с
нея. Същата била собственост на подсъдимия, от негов часовник и била пренесена
именно от него в наетото жилище.
Горната фактическа
установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Районният съд е
кредитирал с доверие показанията на свидетелите М. В., М. К., П.Р., П. Т., А.Н., П. И., М. С., Н. С., Т.М., частично обясненията на подс. В., заключението на ФХЕ и писмените доказателства по
делото. ПРС не е кредитирал с доверие обясненията на подс.
В. в частта, в която отрича авторството на деянието като израз на защитна теза
поради противоречие на твърденията му с всички останали доказателства.
ПРС е заличил на
основание чл. 119 от НПК като свидетел М. В. –
съпруга на подсъдимия, която е отказала да свидетелства и е изключил нейните
показания от ДП от доказателствената съвкупност.
Анализирайки и
съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, писмените
доказателства по делото и заключението на ФХЕ, първостепенният съд е стигнал до
правния извод, че подсъдимият
В.В. е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. РС – Пловдив е
приел, че престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл,
с целени и настъпили общественоопасни последици.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на
подсъдимия В.В. и неговия защитник е процесуално
допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се
възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия В.В., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти
относно повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция изцяло
възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив. Обосновано не
са кредитирани с доверие обясненията
на подс. В. в частта, в която отрича авторството на
деянието като израз на защитна позиция. Правилно районният съд се е доверил на
показанията на свидетелите М. В., М. К., П. Р.,
П.Т., А. Н., П.И., М.С., Н. С., Т.М. като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани доказателства. Те се
подкрепят и от заключението на физико-химичната експертиза, протокола за
претърсване и изземване, одобрен от ПРС и останалите писмени доказателства.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни
изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да
оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.
1, 2, 3, 5, 11 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения,
като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за
приложение на закона се споделят и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен
извод, че подс. В. е осъществил от обективна страна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК. От
обективна страна подс. на *** год. в гр.Р., без
надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва:
–марихуана с общо
нето тегло 19,410 гр. със съдържание на активен компонент 12,6 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/, на стойност 116,46 лв., при
единична цена за грам от 6 лв. съгласно ПМС № 23/1998 год. за определяне цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
–марихуана с общо
нето тегло 0,461 гр. със съдържание на активен компонент 12,1 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/, на стойност 2,76 лв., при
единична цена за грам от 6 лв. съгласно ПМС № 23/1998 год. за определяне цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
–амфетамин с общо нето тегло 2,078 гр. със съдържание на
активен компонент амфетамин 11 тегловни % , на
стойност 62,34 лв., при единична цена за грам от 30 лв. съгласно ПМС № 23/1998
год. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството
или всички
наркотични вещества на обща стойност 181,56 лева. Според въззивния
съд този правен извод е правилен, тъй като е съобразен с приетата фактическа
обстановка, която от своя страна се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Въззивната инстанция изцяло споделя
правните изводи на първата инстанция за доказаност на
обвинението.
При определяне на
вида и размера на наложеното наказание на подс.
В.,*** е взел предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, семейна и трудова ангажираност,
наличието на грижи за дете и оказаното съдействие по разследването. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства първата инстанция е отчела, че
подсъдимият е държал две различни наркотични вещества – амфетамин
и марихуана; обстоятелството, че подсъдимият системно започнал да държи и
употребява наркотични вещества. ПРС е определил наказание при значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, без същите да са многобройни или
изключителни.
РС – Пловдив е
определил двете наказания в минималния предвиден в закона размер и е наложил
наказание една година лишаване от свобода и 2000 лева
глоба. Правилно съдът е приел, че са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК
и е отложил наказанието 1 година. лишаване от свобода с подходящия изпитателен
срок от 3 години. Правилна е преценката на ПРС, че целите по чл. 36 от НК ще се
постигнат и без ефективното му изтърпяване.
Въззивната инстанция намира, че
наложените наказания са справедливи и съответстват на така отчетените от РС –
Пловдив смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.
В. обстоятелства. Неоснователни са възраженията на защитата за явна
несправедливост на наложените наказания. Същите са в минималния предвиден от закона
размер и съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, поради
което не се налага корекцията им съобразно искането на защитата. Неоснователно
е и искането за преквалификация на деянието като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Касае се за държане на два различни вида наркотични вещества. Установените
количества наркотични вещества и тяхната стойност не попадат в хипотезата на
чл. 93, т. 9 от НК. Конкретното деяние не разкрива по-ниска обществена опасност
от типичната за този вид деяния.
Неоснователни са
възраженията на подсъдимия и неговия защитник за недоказаност на обвинението.
Лансираната защитна теза, че намерената марихуана в аспиратора и амфетаминът са на друго лице и са „подхвърлени“ в дома на подсъдимия не намира
опора в нито едно от събраните по делото доказателства. Районният съд
изключително задълбочено, подробно и мотивирано е отговорил на възраженията за
недоказаност на обвинението, които се преповтарят и пред въззивната
инстанция. Изцяло се споделят мотивите на ПРС за доказаност
на обвинението по несъмнен начин. Нито едно друго лице освен подсъдимия не е
имало самостоятелен достъп по помещението, в което е намерена марихуаната.
Къщата е била охранявана със СОТ и е била заключена. В двора на къщата е имало две
кучета. Полицейските служители от РУ – Раковски не са оставали в жилището без
присъствието на подсъдимия. Претърсването и изземването е извършено от
разследващ полицай и поемни лица в присъствието на
подсъдимия, който е имал възможност да наблюдава действията им. На тези
безспорно установени факти няма как да бъде противопоставено голословното
твърдение на подсъдимия, че намерената в аспиратора марихуана не е негова. Още
повече, че самият той е признал, че гриндера и
остатъка от марихуана са негови, а поводът изобщо да бъде проверен е
споделеното от самия него на свид. Н. и С., че е
пушил марихуана при отказа да бъде тестван за наркотици при управление на МПС.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваната присъда. По
изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен
състав счита, че присъда следва да бъде да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260057 от 02.03.2021г. по
НОХД № 7025/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 1 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.