РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Анна Страхинова Викова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по жалба на
подсъдимия ЗЛ. АРГ. Т. чрез защитника му адв.К. срещу присъда № 102 от
19.10.2021г., постановена по НОХД № 6151/2021г. по описа на Пловдивски
районен съд.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.194 ал.1 от НК и на основание чл. 58а ал.1 вр. чл. 54 от
НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода условно с
тригодишен изпитателен срок. Подсъдимият е осъден да заплати направените
в производството разноски, както и за заплати обезщетение на гражданския
ищец в размер на 810,72 лева за причинените му имуществени вреди от
престъплението. Присъдата се обжалва единствено в гражданско-
осъдителната й част. Претендира се, че първостепенният съд е извършил
процесуално нарушение, тъй като е приел за съвместно разглеждане
гражданският иск без молбата на пострадалия да отговаря на законовите
изисквания. Към въззивния съд се отправя искане за отмяна на присъдата в
гражданско-осъдителната й част и отхвърляне на гражданскоправната
1
претенция като неотговаряща на изискванията на чл.85 ал.1 от НПК. В
съдебно заседание жалбата се поддържа с искане за прекратяване на
наказателното производство в гражданската част. Прокурорът пред въззивния
съд изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в атакуваната част.
Гражданският ищец изразява становище за правилност на присъдата и иска
потвърждаването й.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за
установена следната фактическа обстановка, установена и от първостепенния
съд, при проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2, Глава
27 от НПК:
На 21.12.2020 г. около 11:00 ч. пострадалият Н.К. отишъл в офис на
„Вива кредит“, находящ се в гр. Пловдив, в подлеза до хотел „Тримонциум“,
където искал да заплати свои задължения и да договори условия за кредит.
Той извадил портфейла от десния джоб на якето си, като от него извадил
личната си карта и я подал на служителката в офиса - С.Е. След това К.
оставил портфейла си на бюро пред свидетелката Е., така обаче, че тя него не
го виждала, тъй като се закривал от монитора на компютъра пред нея.
Е. обяснила на К., че имало забавяне в системата и поради това той излязъл от
офиса, за да изпуши една цигара. В същото време в офиса влязъл
подсъдимият З. Т., за да плати вноска по кредит, като седнал на стол пред
бюрото. Подс.Т. забелязал оставения на бюрото кожен черен портфейл на
свид.К.. Докато си плащал вноската по кредита, подсъдимият взел портфейла,
без да бъде забелязан от служителката Е.. Прибрал го във вътрешния джоб на
якето си, след което напуснал офиса. Подсъдимият преминал през подлеза в
посока хотел „Тримонциум“ и проверил съдържанието на портфейла. Взел от
него намиращите се вътре пари - 8 банкноти по 50 лева, 3 банкноти по 50 евро
и 3 банкноти по 20 евро или общо 810,72 лева, а в района на турското
консулство изхвърлил портфейла, с останалите вещи в него. След това Т.
обменил банкнотите евро в обменно бюро, а в последствие ги изхарчил, като
2
платил задължения към кредитни институции. След като подсъдимият
излязъл от офиса на „Вива кредит“, там влязъл свид.К. и седнал на стола пред
бюрото. Тогава той установил, че портфейлът му го няма и предположил, че е
бил взет от подс.Т.. Е. позвънила по телефона на подсъдимия, с който
разполагала от системата, за да го прикани да върне портфейла, но той не
приемал обажданията, а по-късно си изключил телефона. Изхвърления
портфейл бил намерен и по-късно предаден в IV РУ към ОД на МВР-
Пловдив от С.Л. и върнат на притежателя му – свид.К..
Първата съдебна инстанция се е позовала при постановяване на
присъдата на направеното от подсъдимия самопризнание, като е приела, че то
е подкрепено съвкупно от всички събрани на досъдебното производство
доказателства и надлежно ги е обсъдил. Мотивите му се споделят от
настоящия съд е не е нужно преповтарянето им. Районният съд се е позовал
на гласните доказателствени средства, изводими от заявеното от свидетелите
Е., К. и Л.; писмените и веществени доказателства; ангажираните способи за
доказване - извършения оглед на запис от камера за видеонаблюдение от
офиса в подлеза до хотел „Тримонциум“ и изготвената оценъчна експертиза,
която определила стойността на инкриминираните вещи - кожен портфейл,
400 лева и 210 евро - всичкото на обща стойност от 812,72 лева.
Проверявайки изцяло постановеният съдебен акт, съобразно
правомощията си, настоящият въззивен състав на Окръжен съд Пловдив
намира за правилно становището на РС Пловдив, че подсъдимият виновно е
извършил вмененото му престъпление. Обосновано първият съд е
индивидуализирал наложеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимия по правилата на чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК, ориентирано към
минималния от закона размер, което е редуцирано с 1/3. Обосновано РС е
приложил чл.66 от НК с минималния изпитателен срок от три години.
Изложил е и мотиви, които се споделят, за липсата на основание наказанието
да се определи по правилата на чл.55 от НК. Правилно е приспаднато
задържането на подсъдимия за 24 часа от наложеното наказание лишаване от
свобода. Сетне, законосъобразно с крайния си съдебен акт
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския
ищец К. причинените му имуществени вреди в размер на 810,72 лева,
съобразно предявеното обвинение, изготвената на досъдебното производство
3
оценителна експертиза и върнатото портмоне на стойност 2 лева на
пострадалия в хода на досъдебното производство.
Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон, приемайки за
съвместно разглеждане предявеният от пострадалия граждански иск. К. е бил
надлежно уведомен за правата му на пострадал при насрочване на
разпоредителното заседание по делото и на същия е била предоставена
възможността да участва в производството, от което той се е възползвал, като
е решил самостоятелно да упражни правото си да предяви граждански иск и
да бъде конституиран като граждански ищец, без да бъде представляван от
повереник. На същия в проведеното разпоредително заседание са били
разяснени правата му по чл.76 и чл.84 от НПК. Пострадалият е съставил
надлежна молба, съдържаща реквизитите по чл.85 ал.1 от НПК. Прочее
следва да се посочи, че молбата е могла и устно да бъде предявена. Поради
тази причина първоинстанционният съд е можело да прояви прецизност при
направеното възражение в разпоредителното заседание от защитника на
подсъдимия по неприемането й, като даде думата на пострадалия за
уточнение, но този пропуск като краен резултат не прави молбата по чл.84 от
НПК нередовна. В случая, видно от приложената в оригинал молба /л.11 от
съд.пр.на ПдРС/ за конституиране на страна и предявен граждански иск по
делото, депозирана от постр.К., тя съдържа надлежна информация в следния
смисъл:
-относно нейния подател, в лицето на пострадалия с посочени три
имена и ЕГН;
-относно лицето срещу което е насочена – подсъдимия;
-за какво противоправно поведение се претендира обезвредата –
престъплението, извършено от подсъдимия;
-какво искане се прави – подсъдимият да заплати на К. обезщетение с
ясно посочен размер, съответен на обвинението;
-посочен е характерът на причинените вреди – имуществени.
Липсата на описание на самото престъпление и/или изписването на
състава му, както и посочването на трите имена на подсъдимия в случая не
опорочават редовността на молбата. В настоящото наказателно
производството няма други подсъдими лица, а спрямо подс.Т. няма обвинение
4
за друго престъпление, освен за кражбата с пострадал гражданския ищец К..
При това положение отказът на решаващия съд я приеме за съвместно
разглеждане само на това основание би било израз на нездрав формализъм.
Гражданският иск с присъдата аргументирано е уважен в размер на
810.72 лв, който не се оспорва от гражданския ищец и прокурора, изразяващи
становище за потвърждаване на съдебния акт, в какъвто смисъл са и доводите
на представителя на ОП Пловдив в хода на въззивното съдебно заседание.
Липсата на отхвърлителен диспозитив за 2 лв.не променя крайния
законосъобразен резултат.
В изложения смисъл съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
Следва да бъде потвърден изцяло обжалваният първоинстанционен съдебен
акт като правилен, обоснован и законосъобразен. Правилно първостепенният
съд се е произнесъл по разноските и вещественото доказателство. Воден от
горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 102 от 19.10.2021г., постановена по НОХД
№ 6151 от 2021год. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5