Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
П.,19.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Харизанова
гр. дело №799 по описа за 2016 г., за да се произнесе, прие следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на С.В.П. с ЕГН ********** *** срещу държавата, представлявана от
Министерството на земеделието и храните, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищцата е единствена наследница на В.П.М., бивш жител ***, починал на
30.09.1986г.. Твърди , че по стария план
на село Ч., одобрен със Заповед №3023/1934 и Указ №287/1934г. имот пл.№804 в
кв.121 се водел на дядо и П. Л.М., като той е живял със семейството си и го е
владял необезпокояван от никой и всеки е
знаел, че този имот е негов. Твърди се, още тогава в този имот , който е с площ
от около 3350 кв.м. е била къщата , в която се е родил и живял бащата на
молителката и неин наследодател В.П.М..
Твърди, че след смъртта на дядо и П. М. , имотът е наследен от неговите синове В./
наследодателя на ищцата/ и Т. М.. Двамата братя са се разбрали и в имота е
останал да живее В.П.М.. След като се е оженил той е продължил да живее в този имот със семейството си. Родителите на
ищцата единствено са се грижели и
поддържали този имот. Ищцата твърди, че
в този имот са се родили и израсли тя, сестра и и брат и. След смъртта на сестра
и и и брат и , тя единствено владее и се
грижи за този имот. Още от дете помни, че имотът е ограден, така както е по
обезсиления регулационен план на село Ч..
Всички знаят, че това е имота на В. М.. Твърди,че приживе наследодателя и е
станал собственик на част от този имот по силата на нотариален акт по
обстоятелствена проверка №36, т.II, н.д.№525/1963г., а именно празно дворно място от
около 800 кв.м., за което е отредено по обезсиления регулационен план на село Ч.
парцел X-804 в
кв.121, при съседи на имота : от две страни улица, парцел IX. Твърди се, че с влизане в сила на новия
регулационен план от 1968г. имотът е изключен от регулация. В същото време не
попада в блок на ТКЗС. Напротив имотът продължавал да се владее от бащата на
ищцата и неговото семейство, както се е
владял и дотогава, тоест така както е бил ограден от дядо и. Твърди, че към
настоящия момент от този имот са образувани два отделни имот – имот №001389 и
имот №001390, които обаче фактически никога не са разделяни с ограда и ищцата
продължава да ги владее необезпокоявано и без прекъсване след смъртта на
наследодателя и повече от 29 години. Като наследник на В. М. по силата на нотариален акт по
обстоятелствена проверка №36, т.II, н.д.№525/1963г. е собственик на имот №001389 с
начин на трайно ползване нива , с площ от 0.800 дка, находящ се в землището на
село Ч., община П., намиращ се в местността „123“ при граници и съседи:
№050017-път IVкл.на
Община П., №001390-нива на Държавен поземлен фонд-МЗГ, №000994- населено място
на село Ч.. Имотът е образуван от имот №000804 и в него има построени четири
сгради/ 01-къща с площ от 69 кв.м., 02-гараж, надземен с площ от 29 кв.м., 03-сграда
с друго предназначение с площ от 25 кв.м., 04-сграда с друго предназначение с
площ от 60 кв.м. Твърди, че другият имот №001390 представляващ другата част на имот с пл.№804
по обезсиления регулационен план на село Ч. към настоящия момент се намира също
извън регулация и е идентифициран по
следния начин : нива с площ от 2645 кв.м., записан като имот №001390 по КВС на
землището на село Ч., находящ се в местността „123“ , категория шеста, вид на
собственост – държавна частта, при съдени №001389-нива на В.П.М., №050017-път
на община П. П.М, №000806-нива на П.И.Б., №000805-нива на наследниците на Й.В.К.
и др.№008303-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ВСГ, №000803-нива на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ ВСГ, №000994- населено място на с.Ч..
Твърди,
че имот №001390 никога не е включван в ТКЗС и други подобни образувания, както
и че никога не е прекъсван процеса на владение от страна на наследодателите и. Твърди се, че и двата имота – имот №001389 и
имот 001390 се владеят от ищцата и към настоящия момент , в границите, в които са били по обезсиления регулационен
план на село Ч., община П. от 1934 г. Твърди, че имот №001390, представляващ
част от имот пл.№804 по обезсиления план на село Ч., е владян от дядо и П. М.
още от 1934г. След неговата смърт е владян от баща. След смъртта на баща и , се
е владял единствено от майката, сестрата и брата на ищцата и след смъртта на брат
и Т. М., починал на 12.07.2015г до този
момент като единствен наследник ищцата
продължава да го владее , постоянно , непрекъснато , спокойно и явно. Твърди,
че никой никога не им е оспорвал правото на собственост върху този имот. Твърди
се, че по отношение на процесния имот е неприложима разпоредбата на чл.24, ал.7
от ЗСПЗЗ , тъй като е придобит по давност от наследодателите на ищцата преди
същият да бъде включен в Държавния поземлен фонд през 1997г. Твърди, че
правният и интерес се обоснова от факта,
че когато предприела действия по издаване на нужните документи , за да се
снабди с документ за собственост върху процесния имот по давност и наследство,
разбрала, че процесният имот владян непрекъснато и необезпокоявано , първо от
нейните наследодатели , а в последствие и от нея самата е включен в Държавния
поземлен фонд.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
основание давностно владение на следния недвижим имот : земеделски имот- нива с площ от 2645 кв.м.,
записан като имот №001390 по КВС на землището на село Ч., находящ се в
местността „123“ , категория шеста, вид на собственост – държавна частта, при
съдени №001389-нива на В.П.М., №050017-път на община П. П.М, №000806-нива на П.И.Б.,
№000805-нива на наследниците на Й.В.К. и др.№008303-нива на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ ВСГ, №000803-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ВСГ, №000994- населено място
на с.Ч.. Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията
ищцата ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. По
реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на площта на процесния имот чрез намаляването и като същата е в размер на
2 469 кв.м. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите
на страните и след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие са установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от
представените писмени доказателства – удостоверение за наследници
изх.№41/24.02.2016г, удостоверение изх.№150/17.07.2015г, удостоверение за
наследници изх.№247/01.10.2015г, удостоверение за наследници
изх.№301821.12.2015г, и удостоверение за наследници изх.№21/02.02.2016г, всички
издадени от Кметство – село Ч., община П., че П. Л. М., бивш жител ***,
починал на 25.11.1931г. е оставил за
свои преки законни наследници две дъщери и четирима синове, един от които е В.П. М., бивш
жител ***, починал на 30.09.1986г. и оставил за свои преки законни наследници –
съпруга Д.А. М.а, починала през 2002г.
две дъщери – С. В. М.а, починала
през 2014г, С.В.П. / ищцата по делото/ и един син – Т. В.ов М., починал през
2015г.
От представените писмени
доказателства/ нотариален акт №36, том IIдело №525/1963г., скица №Ф08305/21.12.2015г/ се
установява, че В. М./ наследодателят на ищцата/ е признат за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място от 800 кв.м., представляващо парцел X-804 в кв.121 по плана на село Ч. при съседи на
имота : от две страни улици, парцел IX.
От представените по делото
доказателства – извлечение от партида на имот №001390 от регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ, скица №Ф09969/26.04.2016г. е видно, че
имот с №001390 с площ от 2 .645 дка, категория на земята VI, в землището на село Ч., местност „123“е записан като държавен
поземлен фонд-МЗГ. Начин на придобиване е отразено – земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, Отразено е като основание-
Заповед от 20.06.2011г. на директора на ОД“Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от
ППЗСПЗЗ. Партидата на имота е открита на 14.12.2015г. В приложената скица като граници и съседи на имота са
посочени:№001389 нива на В.П.М., №050017 път IV на община П., ,№000806- нива на П.И.Б., №000805-
нива на насл. на Й.В.К., №000994- населено място на село Ч..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните по делото. След преглед на относимата документация в Община П.
и в Кметство- село Ч., както и извършен
оглед и измерване на място, вещото лице е установило, че по обезсиления
кадастрален и регулационен план на село Ч., одобрен със Заповед №3023/1934г. и
Указ №287/1934г., имот с пл.№804 е бил с площ от 3 315 кв.м./ измерен
графично/ и записан в разписната книга на П. Л.М.. За имота са отредени следните парцели :а/
парцел X-804 в кв.121 с площ от 800 кв.м. , празен и
незастроен,б/ парцел IX-804 в
кв.121 с площ от 2 490 кв.м. , застроен с едноетажна жилищна сграда от 65
кв.м. Експертизата установява, че по действащия кадастрален и регулационен
план на село Ч. от 1968г. горния имот е обозначен с пл.№534 с площ от
3 350 кв.м. и е записан в разписния лист към плана на братя В. и Т. П. М.и.
С влизане в сила на действащия план от 1968г. имотът е извън регулация и е
застроен с едноетажна паянтова сграда от 65 кв.м. Според вещото лице към
настоящия момент по действащата карта за възстановената собственост на ОСЗ-П.
за землището на село Ч.в с ЕКАТТЕ 81089 за горните имоти са образувани следните
поземлени имоти :а/ поземлен имот №001389 с площ от 0.800 дка и с определен
начин на трайно ползване – нива VI
категория в местност „123“ и
записан като собственост на В.П.М. на
основание нот.акт №36/1963г. Същият е застроен със сграда на основно
застрояване и сгради на допълващо застрояване както следва: масивна
жилищна сграда на два етажа с
площ от 69 кв.м., гараж с площ от 29 кв.м., селскостопанска паянтова сграда на
един етаж от 60 кв.м., част от селскостопанска паянтова сграда на един етаж от
13 кв.м., цялата от 25 кв.м., б/ поземлен имот №001390 с площ от 2.645 дка и
определен начин на трайно ползване – нива от VI категория , в местност“123“ и записан на МЗГ-ДПФ.
Същият е застроен със сграда от основно застрояване и част от сграда от
допълващо застрояване както следва: сграда на един етаж, паянтова с жилищно
предназначение от 65 кв.м., част от селскостопанска сграда, паянтова на един
етаж от 12 кв.м., цялата от 25 кв.м. Вещото лице обобщава, че поземлен имот
№001390 по КВС на ОСЗ П. за землището на село Ч., представлява част от имот
пл.№804 по обезсиления КРП на село Ч. от 1934г. до площта си от 2469 кв.м. Имот
с пл.№804 по обезсиления КРП от 1934г с площ от 3 315 кв.м. е идентичен с
поземлен имот №001389 и поземлен имот №001390 с обща площ от 3 445 кв.м.,
до площта си от 3 315кв.м. Поземлен имот №001390 , идентичен с част от
имот пл.№804 по КРП от 1934г. е бил включен за първи път в регулацията на
населеното място по плана от 1934г. С
влизане в сила на действащия ПУП на село Ч. от 1968г., имотът е изключен от
регулация и обозначен с №534. Вещото лице заключава, че не е установило данни
този имот да е попадал в блок на ТКЗС.
Към настоящия момент процесният
имот попада извън урбанизираната територия на село Ч. и е
със статут на земеделска земя. Експертизата обобщава, че на място двата имота с
№001390 и №№№1389 представляват едно оградено дворно място , застроено със
сгради от основно застрояване и със сгради от допълващо застрояване с
обслужващо предназначение. Оградите са изпълнени от плътна зидария с непечени
тухли и оградни мрежи на бетонови колове. Имотът не е ограден единствено от
североизток към съседен поземлен имот №806, собственост на П.Б.. Според вещото
лице липсват данни по отношение на процесния имот да е провеждана
реституционна процедура.
За изясняване на релевантните
за спора факти са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на
свидетелката М. В. се установи, че с ищцата се познават от деца. Съседи са.
Свидетелката заяви , че имотът и е 3 500 кв.м. Почти с такава площ е и имотът на ищцата. Свидетелката допълни, че
имотът на ищцата е ограден от три страни като едната страна на имота граничи с
нивата П.Б., който е дядо на свидетелката . Според свидетелката
майката и бащата на ищцата са владели този имот, работили са го до смъртта си.
Свидетелката обясни, че в имота има стара къща, част от която е паднала има и
нова къща, която е построена от
родителите на ищцата след 1963-1964г. От показанията на свидетеля Н.Р. се установи, че свидетелят знае процесния имот , тъй като в близост е неговия имот, а с ищцата са първи братовчеди. Свидетелят
обясни, че този имот е владян от дядото и бабата на ищцата. След тяхната смърт
имотът е владян от бащата на ищцата. След смъртта на родителите на ищцата в имота са
живели нейните брат и сестра, които също
са починали и след тяхната смърт ищцата
започнала да стопанисва имота, да го обработва.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
– положителен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим
имот.
За
да е процесуално допустим този иск, следва
да е налице правен интерес от предявяването му. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за
наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
В настоящия случай правният интерес на ищеца
се обосновава от твърденията и, които са
в смисъл ,че когато
предприела действия по издаване на нужните документи , за да се снабди с
документ за собственост върху процесния имот по давност и наследство, разбрала,
че процесният имот, владян непрекъснато и необезпокоявано , първо от нейните
наследодатели , а в последствие и от нея самата е включен в Държавния поземлен
фонд.
По същество на иска съдът
намира следното:
Безспорно се установи от
анализа на доказателствената съвкупност и по –конкретно от кредитираното с доверие заключение на вещото
лице, че по обезсиления КРП на село Ч.
от 1934г поземлен имот пл.№804 в
кв.121 с площ от 3315 кв.м. и е бил записан в разписната книга към плана на
името на П. М.- дядото на ищцата.
Установи се, че за този имот пл.№804 са
били отредени два парцела- единият с площ от 800 кв.м., другият с площ от
2 490 кв.м.Установи се, че по сега
действащия регулационен план на село Ч.
от 1968г този имот пл.№804 е обозначен с
пл.№534 с площ от 3 350 кв.м.По разписната книга към този план е
записан на името на В.П.М. / бащата на
ищцата / и на Т. Пеев М./ брат на В./. Установи се, че с влизане в сила на
действащия регулационен план от 1968г. този имот е изключен от регулацията на
селото. Установи се, че по сега действащата карта на възстановената собственост
на ОСЗ-П. за землището на село Ч. за
посочените по-горе парцели са образувани следните поземлени имоти : поземлен
имот №001389 с площ от 0.800дка и с определен начин на трайно ползване нива, в
местност „123“ и поземлен имот №001390 с площ от 2.645 дка с начин на трайно
ползване нива в местност „123“. Анализът на доказателствената съвкупност
обосновава категоричния извод, че тези два поземлени имота по КВС са
идентични с двата парцела
по регулационния план от 1934г. Установи се от анализа на писмените доказателства и от
експертизата, че поземлен имот №001390 с площ от 2.645дка е записан като
имот на Държавен поземлен фонд.
Установи се от експертизата, а
и от показанията на разпитаните
свидетели, които показания съдът цени като убедителни, взаимодопълващи се,
еднопосочни, непосредствени и неопровергани в хода на съдебното дирене, че процесният поземлен имот №001390 и поземлен имот №001389 са оградени от три
страни с плътна ограда и оградни мрежи на бетонови колове като
оградената част от имот №001390 е с площ от 2 469 кв.м. Установи се от
кредитираните гласни доказателствени средства, че в процесния имот е живял бащата
на ищцата В. М. със семейството си. В този имот е отгледал децата си е и
живял до смъртта си през 1986г. Фактът на застрояване на този имот не бе спорен , а се установи от
експертизата, от която се черпят данни,
че още към обезсиления план на село Ч.
от 1934г. този имот е бил застроен с едноетажна жилищна сграда от 65
кв.м. Установи се, че през целия си
живот бащата на ищцата е владял този имот, необезпокоявано, спокойно и без да са заявявани каквито и да са претенции от други лица към този имот. Аргумент
в подкрепа на този извод са констатациите на вещото лице, че
липсват данни този имот да е бил
включван в ТКЗС или в други подобни образувания.
В този ред на мисли съдът
приема, че бащата на ищцата е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот много
повече от 10 години и станал собственик на този имот на оригинерно
придобивно основание- изтекла десетгодишна придобивна давност. Приема , че ищцата е станала собственик на
този имот на основание наследствено правоприемство.
Следва да се отбележи, че не е
налице невъзможност за придобиване на имота по давност с оглед забраната на
чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/ тази норма е неприложима/ и чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, тъй
като тези разпоредби касаят имоти, чиято собственост се възстановява по реда на
предвидените в тях закони като отделно от това ЗСПЗЗ касае земеделски земи,
които са били обобществени чрез включването им в ТКЗС , ДЗС или друга
селскостопанска организация . Процесният имот
не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ и други предвидени в
него закони, тъй като не са налице законовите предпоставки за това,
регламентирани в тези закони, а именно имотът
да е бил обобществен по някой от горните начини или да е бил отчужден по
някой от законите, регламентирани в чл.1 от ЗВСОНИ или отнет не по установения
ред. Няма данни спорният имот да е бил отчуждаван по реда на някои закони, визирани в ЗВСОНИ,
да е бил незаконно заграбван съгласно чл.2 от ЗВСОНИ. Не се установи
този имот да е бил актуван като социалистическа собственост/ държавна ,
общинска , кооперативна/.Не се установи
да е бил включван в ТКЗС. Не е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, нито по
ЗВСОНИ и не са съществували пречки да бъде придобит по давност.
Ето защо е неприложима разпоредбата на чл.86
от ЗС/ на която се позовава ответника/, забраняваща придобиване по давност на
имоти социалистическа собственост/ в периода 1951-1990г/, общинска собственост
/ в периода 1990г-1996г./ и публична общинска собственост след 1996г, тай като
не се установи, процесният имот да е бил държавна или общинска собственост.В
случая не намира приложение разпоредбата
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или ЗСПЗЗ не се зачита.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Държавата
запазва собствеността си върху земеделските земи заварени от този закон, с
изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът
на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от
държавния поземлен фонд. Действително по силата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ земите
от държавния горски фонд не могат да се придобиват по давност . Дори да се
приеме, че тази разпоредба обхваща всички земеделски земи, останали след възстановяването на
собствеността ,независимо дали са подлежали на възстановяване или не по реда на
ЗСПЗЗ, не би могло процесният имот да се
придобие от ответника по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като ищцата е
придобила собствеността въз основа на възникнало наследствено правоприемство от
нейния наследодател, който от своя страна е придобил имота по давност, изтекла към
1986г./ годината на смъртта му/
Предвид изложеното предявения
иск се явява основава основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата и сумата от 645.94 лв. сторени по делото разноски/ съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК/
Така
мотивиран Пазарджишкия районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на
Министерството на земеделието и храните с адрес град София, ул.“Христо
Ботев“№55, че С.В.П.
с ЕГН ********** *** е собственик
на следния поземлен имот: нива с площ от 2469 кв.м., записана като имот
№001390 по КВС на землището на село Ч., находящ се в местността „123“ ,
категория шеста при съседи:№001389-нива на В.П.М., №050017-път на община П.
П.М, №000806-нива на П.И.Б., №000805-нива на наследниците на Й.В.К. и др.,№008303-нива
на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ВСГ, №000803-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ВСГ,
№000994- населено място на с.Ч..
ОСЪЖДА Министерството на земеделието
и храните с адрес град София, ул.“Христо Ботев“№55 да заплати на С.В.П. с ЕГН ********** *** сумата от 645.94 лв.
разноски по делото.
Решението
е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване
на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: