Определение по дело №402/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 219
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20212200600402
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
гр. Сливен, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Цанка Г. Неделчева

Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК
Образувано е по частна жалба на адв. С. в качеството му на служебен защитник на
подсъдимия Д. ХР. Д. срещу протоколно определение от 02.11.2021 г. постановено по
НОХД № 257/2021
г. по описа на Новозагорски районен съд, с което е изменена взетата по отношение на
подсъдимия мярка за неотклонение – от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
Според защитата не са били налице предпоставките за изменение на мярката за
неотклонение. Твърди се, че само за първото съдебно заседание подсъдимият е бил редовно
призован. Постановено е било принудително довеждане, което не е изпълнено, поради
еднократни опити на съдебната охрана да открият лицето. В жалбата се излагат доводи за
липса на основание за изменение на мярката, доколкото подсъдимият живее на адреса и не е
нарушавал мярката за неотклонение „Подписка“. Не на последно място защитникът сочи, че
за последните две съдебни заседания подс. Д. не е бил призоваван. В заключение от
настоящата инстанция се иска да постанови определение, с което да отмени атакувания
съдебен акт на първостепенния съд.
Препис от частната жалба е изпратен на РП - Нова Загора като становище в срок не е
постъпило.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите, отразени в частната
жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
В хода на досъдебно производство Д.Д. е бил привлечен в качеството му на обвиняем
с постановление от 01.03.2021 г., предявено му лично на същата дата, за извършено на
19.08.2020 г. престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК като му е взета мярка за
1
неотклонение „Подписка“.
На 19.03.2021 г. е образувано НОХД № 792/2021 г. по описа на СтЗРС по внесен
обвинителен акт. Поради отвод на всички съдии от СтЗРС с определение от 03.06.2021 г. по
КНЧД № 443/2021 г. ВКС е изпратил делото за разглеждане от РС-Нова Загора. Образувано
било НОХД № 257/2021 г. по описа на РС-Нова Загора. С Разпореждане от 14.06.2021 г.
съдът е насрочил разпоредително заседание за 08.09.2021 г. Подсъдимият е бил призован на
посочения от него в хода на досъдебното производство адрес и е получил лично призовката.
Въпреки редовното призоваване на подсъдимия и на неговия защитник, същите не са се
явили в разпоредителното заседание. Ход на последното не е даден. Съдът в мотивите към
определението си е приел, че с цел защита на процесуалните права на подсъдимото лице,
следва да отложи заседанието. Без да посочи конкретни съображение е приел, че за
следващото съдебно заседание подс. Д. следва да бъде доведен принудително. Постановил е
принудително довеждане на подс. Д. и е отложил делото за 12.10.2021 г. За това заседание
подсъдимото лице не е било редовно призовавано. В призовката до подс. Д. съдебният
връчител при ОС-Стара Загора посочил, че лицето се държи грубо и категорично отказва да
получи призовката. Отказът не бил оформен надлежно, поради невъзможност на длъжното
лице да установи контакт със съседи. По делото е приложена докладна записка от ОЗ
„Охрана-Стара Загора“, от която е видно, че лицето не е открито на адреса, както и е
проведен разговор със съсед, който е съобщил, че търсеното лице живее на този адрес, но от
около една седмица не са го виждали.
В разпоредително заседание, проведено на 12.10.2021 г. съдът е отложил заседанието
с оглед неявяването на подс. Д.. В мотивите е посочил, че лицето не е открито на адреса,
въпреки задължението му при промяна да уведомява разследващите органи, но с това
кореспондира и задължението на органите на ОЗ „Охрана“ да го издирят още веднъж. Макар
да е направено искане от представителя на РП за изменение на мярката за неотклонение,
съдът е приел, че следва да се постанови ново принудително довеждане и с оглед резултата
му, ще се произнесе в следващото заседание. Делото е отложено за 02.11.2021 г.
За тази дата подсъдимият не е призован. Отново е постъпила по делото докладна
записка от ОЗ “Охрана“ със сходно съдържание: лицето живее на адреса, но от разговор със
съседи е установено, че то рядко посещава жилището и не е виждано от 3-4 дни.
В заседание, проведено на 02.11.2021 г. съдът е приел, че подс. Д. е редовно
призован. В мотивите към определението си е счел, че са налице условия да бъде изменена
взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража, тъй
като същата не може да изпълни целите си. Според съда подсъдимият е длъжен при всяко
уведомяване да се явява пред надлежните органи, което подс. Д. не бил сторил както в
цитираното, така и в предходното заседание. Описани са действията на подс. Д. при отказа
му да получи призовката за предходното заседание - грубо държане и прогонване на
служителите от бюро „Призовки“ при ОС-Стара Загора. С тези мотиви е уважено искането
на представителя на РП и мярката за неотклонение е заменена с най - тежката, предвидена в
закона-„Задържане под стража“.
2
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.342,
ал.1 от НПК и е срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.270, ал.4 от НПК, поради
което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Предпоставките за вземане или изменение в хода на наказателното производство на
взета по отношение на подсъдимото лице мярка за неотклонение са предвидени в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК. Посочената норма предвижда, че когато лицето не се
яви без уважителна причина пред съответния орган, промени местоживеенето, без да го е
уведомил за това или наруши взетата мярка за неотклонение по отношение на него може да
бъде взета мярка за неотклонение или взетата мярка да бъде заменена с по – тежка такава.
Основанията за това са формални и са свързани с неявяване на лицето без да са налице
уважителни причини или отклонение от вече взетата мярка за неотклонение.
В конкретния казус няма никакви данни лицето да е променило местоживеенето си -
в тази връзка е налице докладна записка, посочена по-горе във фактическата обстановка. В
нея е отразено, че при разговор със съседите на лицето, подсъдимият обитава жилището си,
макар и да не са го виждали от няколко дни. Необходимо уточнение е, че подсъдимият е с
мярка за неотклонение „Подписка“, която не ограничава свободата му на придвижване.
Доколкото бе разгледан въпроса налице ли е или не промяна на местоживеенето на
лице във връзка с проверка на наличността на едно от основанията, предвидени в чл.66 от
НПК, съдът следва да провери и евентуалната наличност на следваща предпоставка, която
би могла да обуслови замяната на една мярка за неотклонение с друга.
В тази връзка съдът съобрази, че подс. Д. не е бил редовно призован за заседанието
на 02.11.2021 г. От съдържанието на втората докладна записка е видно, че не е открит на
тази дата, но посещава адреса, посочен от него за призоваване още от досъдебното
производство. Нещо повече, по досъдебното производство подс. Д. е посочил и телефонен
номер за връзка и е бил откриван и призоваван по телефона. При това положение не може да
се направи извод, че лицето не се е явило в заседание по причина, която не е уважителна.
Казано с други думи процесуалните действия по установяването на лицето и
призоваването му, както и по изпълнение на постановеното от съда принудително
довеждане, не са в пълен обем, за да приеме съдът, че са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК, обуславящи изменението на
взетата спрямо подсъдимото лице първоначална мярка за неотклонение „Подписка“.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение
на първостепенния съд следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното, на основание чл.345, вр.чл.341, ал.2 , вр.чл.270, ал.4 от
3
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 02.11.2021 г. по НОХД № 257/2021 г. по описа на НЗРС, с
което е изменена взетата спрямо подсъдимия Д. ХР. Д. мярка за неотклонение от „Подписка“
в „Задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Делото да се изпрати на НЗРС с оглед продължаване на съдопроизводствените
действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4