Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2439
гр. Пловдив, 12.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8205 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
е предявил срещу ответника Р.Ф.Й., ЕГН ********** *** иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат
заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 3033/2018г.
на ПРС, I-ви гр. с-в.
В исковата молба се
твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание
Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, т.к.
е собственик, респ.,
ползвател на водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното
дружество, е предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода и
отвеждането на канална вода за периода от 01.05.2014г. до 20.02.2017 година в размер на 606,35 лева
- главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 31.07.2014г. –
31.01.2018 г. в размер на 111 лева, за обект, находящ се в град ***, ул. „***“
№ *. Ищецът твърди, че отношенията между
потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия, приети
и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди, че в
имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода, с
оглед на което са начислени по 5 куб./м. за нетоплофицирано
жилище за всеки един обитател. Ищецът твърди, че в картотеката му монтираното
измервателно устройство фигурира под № ***, който номер е различен от този,
поставен на корпуса на самия водомер.
Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от ответника в качеството му на длъжник, поради което е и
налице основание за предявяване на установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане в
размер на 606,35 лева за периода за
периода от 01.05.2014г. до 20.02.2017
година, както и мораторна лихва към главницата за
периода 31.07.2014г. – 31.01.2018 г. в размер на 111 лева.
В писмения отговор, подаден от особения представител на
ответника Н.Г., се оспорват твърденията на ищеца за качеството на потребител на
ответника, поради неангажиране на доказателства за
това обстоятелство. Прави се правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на ищеца за
периода 23.02.2015г. до 01.05.2014г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3033/2018г. вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е
била връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 6 ГПК, а искът, по които
е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и
К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. ***. По
производството се претендират потребени количества
вода за водомер № *** за периода 01.05.2014г.
до 20.02.2017г.
Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и
К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал.
1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители:собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВК –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и
да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги. С отговора на исковата молба се оспорва качеството на ответника
като потребител на ВиК услуги, доколкото за това обстоятелство не се представят
съответните писмени доказателства. Същото
не се установява по безспорен начин и от представените по делото писмени
доказателства – справка по лице и копие от кадастрална карта на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *********, доколкото в тази справка за собственик на имота е посочено лицето Ф.Р.Й.,
който е баща на ответника, но е жив, видно от приложената справка за родствени
връзки /л. 102/, починала е майката на ответника, за която обаче не са
представени доказателства за удостоверяване на съответното право на собственост върху процесния
имот. Доколкото в проведеното първо заседание по делото проц.
представител на ищцовото дружество е заявило, че
основанието за собственост на ответника е наследяване от двамата му родители,
като се установява, бащата на ответника да е жив и същият да се легитимира като
собственик на имота се налага извода, че ответникът не се легитимира както като
собственик на процесния имот, находящ се в гр. *, ул.***
№ *, така и като негов вещен ползвател, поради което за него не възниква
задължение за заплащане на потребената и отведена
вода.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск като недоказан
следва да се отхвърли.
Ще
се осъди ищеца да заплати на адв. Н.Г. адв. възнаграждение
от още 150 лева на осн. член 47, ал. 6 ГПК вр. с член 7, ал. 2, точка 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните адв.
възнаграждения.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу Р.Ф.Й., ЕГН **********
*** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че, Р.Ф.Й., ЕГН **********
*** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата от
606,35 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода по партида с абонатен номер № ***,
за обект находящ се в гр. **, ул. *** № * , за периода
01.05.2014г. до 20.02.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.02.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 111 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 31.07.2014г.-31.01.2018г., за които суми е
издадена заповед от за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 3033/2018г. на ПРС, I гр. състав, като недоказан и неоснователен.
На адв.
Н.А.Г. – Б. да се издаде РКО за сумата от 150 лева.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Н.А.Г.
– Б. сумата от 150 лева адв. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.