№ 3
гр. Враца , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица И. Маркова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Росица И. Маркова Търговско дело №
20201400900100 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от "Българска агенция за експортно
застраховане"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
срещу ЕТ"ИП- И. П.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представляван от И. Ц. П..
В исковата молба се сочи, че ищецът е специализирано застрахователно
дружество, което предлага застраховки на плащания при износ и при сделки
на територията на страната, както и застраховки на различни финансови
инструменти. Твърди се, че между ищеца и "Юробанк България"АД е
сключен застрахователен договор от 16.11.2018г. за застраховане на
търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг срещу краткосрочен
вътрешен търговски риск, редакция, приета с протокол 353/09.08.2017г., и
допълнително споразумение №1 от същата дата, с което е осигурено
застрахователно покритие на вземанията на застрахования от ответника,
произтичащи от продажби, осъществени в периода на валидност на
споразумението от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. Предмет на покритите рискове
по застрахователния договор са неплатежоспособност и забавяне на
плащането от длъжника за период, по-дълъг от периода на изчакване, и по
1
силата на договора е определен период на изчакване от 4 месеца, считано от
датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане
по чл.18, ал.1 от ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение
90% от претендираната сума в рамките на определения за съответния
длъжник кредитен лимит, който за ответника е 160 000лв.
Ищецът твърди, че с Договор за факторинг №309/02.08.2017г. и Анекс
№1/04.10.2018г. "Инса Ойл"ЕООД е прехвърлило на "Юробанк България"АД
всички свои вземания от ответния едноличен търговец, произтичащи от
осъществени доставки по посочени в исковата молба фактури за доставени на
ответника стоки на обща стойност 45 782.74лв. с ДДС, платими на отсрочено
плащане от 60 дни след фактурирането. Твърди също, че с 4 броя
уведомителни писма с потвърждения за прехвърляне на вземания доставчикът
е уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията по фактурите и за това,
че следва да заплаща всички дължими суми на новия кредитор. От своя
страна с декларация за реализирани доставки от 09.12.2019г. застрахованият е
декларирал цедираните вземания пред ищеца и е заплатил начислената
застрахователна премия, а с декларации за просрочени плащания е
информирал ищеца за допуснато от ответника забавяне на плащанията по
фактурите.
Следващото твърдение на ищеца е, че поради забава на дължимото
плащане от страна на ответника пред него са предявени претенции за
изплащане на застрахователно обезщетение от 18.06.2020г. и 13.07.2020г. от
страна на "Юробанк България"АД в общ размер 41 204.47лв., като по този
повод са издадени ликвидационни актове от 15.07.2020г. и 13.07.2020г., по
които са определени застрахователни обезщетения, възлизащи общо на
исковата сума. Обезщетенията са получени от застрахования, за което с
електронни писма са издадени потвърждения. С покани за доброволно
изпълнение ответникът е поканен да възстанови на ищеца изплатените
застрахователни обезщетения, същият е отказал да получи поканите и не е
погасил задълженията си.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на
осъдителен иск за сумата 41 204.47лв., включваща сумите 29 026.25лв. по
Ликвидационен акт №146/15.07.2020г. и сумата 12 178.22лв. по
2
Ликвидационен акт №153/22.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Същият не се явява и
не се представлява в проведеното съдебно заседание и не прави искане за
даване ход на делото в негово отсъствие, поради което с молба от 19.02.2021г.
ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид изложеното и направеното от ищеца искане по чл.238,
ал.1 от ГПК, съдът приема следното:
С оглед на посоченото в исковата молба и представените с нея писмени
доказателства съдът приема, че исковете са вероятно основателни, с което
условието на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК е изпълнено по следните съображения:
На 16.11.2018г. между ищеца и "Юробанк България"АД е сключен
застрахователен договор №1120000694749161118 за застраховане на
търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг, срещу
краткосрочен търговски риск в съответствие с Общите условия за
застраховане на търговски вземания. От допълнително споразумение от
същата дата и приложението към него е видно, че ответникът ЕТ"ИП-И. П." е
включен в списъка на длъжниците с кредитен лимит в размер на 160 000лв.
С исковата молба са представени Общи условия за застраховане на
търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг срещу краткосрочен
вътрешен, пазарен или непазарен търговски риск на БАЕЗ. В р.ІV, чл.18 от
тях са предвидени задълженията на застрахования в случаите на просрочване
на плащане, а в чл.24 - встъпването на застрахователя в правата на
застрахования срещу длъжника - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Представени са
декларации на "Юробанк България"АД за просрочени плащания от
10.02.2020г., 17.02.2020г. и 02.03.2020г., в които ответникът фигурира като
длъжник по посочени в тях фактури.
Представени са претенции на "Юробанк България"АД за изплащане на
застрахователно обезщетение от 18.06.2020г. и от 13.07.2020г., както и 7 броя
фактури. Представени са и уведомителни писма с потвърждения за
3
прехвърляне на вземания от 04.11.2019г., 07.11.2019г., 12.11.2019г. и
19.11.2019г., прехвърлени с Договор за факторинг №309/02.08.2017г.,
ликвидационни актове №146/15.07.2020г. и №153/22.07.2020г., ведно с
платежни нареждания, както и електронни писма и покани за доброволно
изпълнение от 21.07.2020г. и от 28.07.2020г., придружени с извлечения от
куриерска фирма.
От тези доказателства може да се направи извод, че ответникът е бил в
правоотношение по договор за търговска продажба с "Инса Ойл"ЕООД по
представените с исковата молба фактури и не е заплатил уговорената в
условията на отсрочено плащане цена. Представени са и доказателства за
това, че вземанията по фактурите са прехвърлени от "Инса Ойл"ЕООД на
"Юробанк България"АД с договор за факторинг, за който ответникът е
надлежно уведомен. Твърдението за валидно възникване на
правоотношенията по търговска продажба между ответника и "Инса
Ойл"ЕООД и тези по договора за факторинг между дружеството-продавач и
"Юробанк България"АД е подкрепено с писмени доказателства. За доказан,
предвид поведението на ответника, следва да се приеме и факта за липса на
изпълнение от негова страна на задълженията по отношението на покритие и
осъществяването на фактическия състав на цесията по чл.99 от ЗЗД, като и
уведомяването на длъжника за нея.
За доказано, предвид представените доказателства и процесуалното
поведение на ответника, следва да признае и валидното възникване на
застрахователното правоотношение между фактора и ищеца по договор за
застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг
срещу краткосрочен вътрешен търговски риск. Ищецът е заплатил на
"Юробанк България"АД застрахователни обезщетения в исковия размер,
поради което има основание да встъпи в правата на застрахования до размера
на платените обезщетения срещу причинителя вредата, съобразно чл.410, ал.1
от КЗ. Предпоставките на суброгацията са доказани: сключен е валиден
договор за имуществено застраховане на плащания по договор за продажба на
стоки от търговски риск, възникнал на територията на Република България, с
което плащане е причинена вреда от трето лице - съконтрахент на
застрахования по договор за търговска продажба на стоки; доказан е размера
на вредата в рамките на кредитния лимит, както и причинната връзка между
4
неплащането и вредоносния резултат.
Както бе посочено, ответникът не е подал отговор на исковата молба и
не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото н неговото отсъствие, с което е налице и предпоставката по чл.238,
ал.1 от ГПК. На ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
съобразно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че са налице
процесуалните и материални предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени в пълен
размер.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 1 648.18лв.за заплатена държавна
такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ"ИП – И. П.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на "Българска агенция за експортно застраховане"ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата 29 026.25лв. по
Ликвидационен акт №146/15.07.2020г. и сумата 12 178.22лв. по
Ликвидационен акт №153/22.07.2020г., ведно със законната лихва от
04.09.2020г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски за заплатена държавна такса в размер на 1 648.18лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5