РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Мирчев
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500952 по описа за 2024 година
Ищците в първоинстанционното производство С. Д. М. и Ц. Г. М. в
срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на
16.10.2023 г., жалбата е подадена чрез ССЕВ на 30.10.2023 г.) обжалват с
въззивна жалба вх. № 261365/30.10.2023 г. Решение № 260026/03.10.2023 г.,
постановено по т.д. № 75/2020 г. по описа на Врачански окръжен съд, в
частта, с която искът на С. Д. М. за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 150 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със
законната лихва от 03.07.2020 г., а искът за неимуществени вреди на Ц. Г. М. е
отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната
лихва от 03.07.2020 г.
Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-адвокат Н.
Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложени на
л.6, том І от първоинстанционното дело. Въззивната жалба е подписана с
валиден КЕП. Въззивниците ищци са освободени от внасяне на държавна
такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 513/04.08.2020 г. на
първоинстанционния съд. С оглед влязлата в сила в хода на производството
1
присъда, ищците са освободени от държавна такса и на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
По същество въззивниците поддържат, че въззивното решение в
обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди
се нарушение на чл.52 от ЗЗД и въведения с него обществени критерии за
справедливост. Поддържа се, че съдът е определил несправедливо
обезщетение. Твърди се, че решаващият състав не се е позовал в мотивите си
на критериите на ППВС № 4/1968 г., като не е изследвал задълбочено и не е
оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи
значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Счита, че в обжалваното съдебно решение не е
преценена задълбочено и дори изобщо не е обсъдена от съда личността на
пострадалия, а ищцовите претенции са основани и на личните качества,
постижения и като цяло на личността на починалия Г. - личност с висок
социален статус и обществена симпатия, с всеотдаен и жертвоготовен
характер, който през целия съвместен житейски път на семейството се е
явявал основната фигура-стожерът във фамилията. Въззивниците считат, че не
е отчетена степента на преживените от тях отрицателни емоции и близката
връзка, привързаността между тях, както и не е взет предвид факта на
преживяното занапред на липсата и загубата на починалия в техния живот и
бъдещото им развитие, сигурните болки и страдания, които ще съпътстват до
края на живота им. Поддържа се, че при определяне на дължимото
обезщетение следва да се съобрази и актуализацията, съгласно чл.492, т.1 от
КЗ. Твърди се също така, че съдът не е преценил при определяне на
обезщетенията за ищците и нарастващата инфлация в страната.
Във връзка с така релевираните възражения са развити подробни
съображения по съществото на спора.
Молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените претенции
до сумите от по 200 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната
лихва. Претендират се разноските.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
2
от въззиваемите страни – ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и третото лице
помагач ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение
№ 260026/03.10.2023 г., постановено по т.д. № 75/2020 г. по описа на
Врачански окръжен съд в частта, с която са уважени исковете на двамата
ищци за претърпени неимуществени вреди в размер на сумите от по 150 000
лв., ведно със законната лихва от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите, в частта, с която е прекратено производството по делото по
предявения иск за имуществени вреди в размер на 625 лв., в частта, с която
претенциите за заплащане на законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до
03.07.2020 г. са отхвърлени, както и в частта, с която искът на Ц. Г. М. за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 200 000 лв. до
претендираната от 250 000 лв., е влязло в сила на 28.11.2023 г., поради
необжалването му.
В съдебно заседание и с писмена молба въззивниците-ищци чрез
процесуалния си представител молят съда да уважи въззивната и частната им
жалби. Претендират разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият - ответник ЗК „Лев инс“ АД чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната и частната жалба на ищците
като неоснователни и молят съда да ги остави без уважение. Претендира
разноски, за което представя списък. Възразява срещу присъждането на
ищците на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител, не
изразява становище по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Враца е бил сезиран с активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С.
Д. М. и Ц. Г. М. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за осъждането на ответника да
заплати на ищците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, в следствие смъртта на техния съпруг и баща, настъпило в
3
пряка причинна връзка от пътно-транспортно произшествие, виновно
причинено от водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдените суми от по 150 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за всеки един от двамата ищците, между страните със
сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, както следва:
На 14.02.2020 г. около 06,20 часа, на път ІІ-13, км.56+500, в участъка
между гр.Бяла Слатина, обл.Враца-с.Борован, обл.Враца, при управление на
лек автомобил „Ленд Ровер Фрилендър“ с рег.№ ********, собственост на Д.
С. С. от гр.Враца и в нарушение на правилата за движение по чл.15, ал.1 от
ЗДвП, като не е използвал най-дясната свободна лента и по чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като променил движението си върху пътното платно с две ленти и е
навлязъл от полагащата му се лента в лентата за насрещно движение, водачът
Н. В. Б., по непредпазливост е причинил пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е настъпила смъртта на Г. Ц. М. на 67 години, като деянието
е извършено след употреба на наркотични вещества-амфетамин и
метамфетанин, подсъдимият е управлявал лекия автомобил без да има
необходимата правоспособност.
Горните обстоятелства са установени с вляза в сила присъда,
задължителна на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд.
Между страните не е било спорно, че за лек автомобил „Ленд Ровер
Фрилендър“ с рег.№ ******** към датата на настъпване на произшествието, е
имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, с начална дата на покритие от 03.07.2019 г., която е
прекратена на 22.04.2020 г.
От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
безспорно се установява, че ищцата е съпруга на починалия, а ищецът негов
син.
4
От приетата и неоспорена от страните пред първата инстанция СПЕ се
установява, че в резултат на преживяната от двамата ищци травма от
неестествената смърт след на ПТП на техния съпруг/баща Г. М., в психичния
им живот от травматичното събитие и до днес, се оформя ярка и сложна
палитра от негативни емоционални преживявания, характерни за остра
стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, които дават
отражение на цялостното им функциониране. Установява се, че ищците и към
датата на изготвяне на заключението, все още не са възстановили обичайното
си ниво на личностно и социално функциониране. Симптомите макар и не
така остри, са в хронична форма.
За установяване на интензитета и обема на търпените от двамата ищци
неимуществени вреди, са събрани показанията на свидетелите Г. И. Н. и Ф. М.
Л..
Свидетелката Н. установява, че познава семейството на ищците от 1997
г. Били добро и сплотено семейство, живеели в обич, привързаност и
разбирателство. Двамата родители с големи грижи отгледали единствения си
син Ц.. До смъртта на Г. всички живеели заедно в едно домакинство. Основно
финансово семейството било осигурявано от Г. и ищците разчитали изцяло на
неговата финансова подкрепа. Свидетелката посетила ищците в дома им,
веднага след като С. се обадила и казала, че съпругът й е загинал на място при
катастрофа. Двамата с Ц. много плачели и до момента тъгуват.
Свидетелят Л. установява, че познава семейството на ищците от 30
години, тъй като било приятелско на това на неговите родители. Било
семейство за пример, изключително сплотени, щастливи. Г. се грижел да
подсигури всичко необходимо за сина си, бил изключително грижовен за
съпругата си, с която били винаги заедно. Ищците и Г., до неговата смърт
живели заедно в едно жилище и в едно домакинство. Въпреки че работел, Ц.
също разчитал на финансовата подкрепа на баща си. Свидетелят лично е
видял ищците непосредствено след като узнали за смъртта на своя близък
родственик. С. не можела да ходи, била много разстроена и за това я
подкрепяли от двете й страни. След смъртта на баща си Ц. претърпял голяма
промяна. Той бил изключително добър човек и възпитано момче, много
общителен с много приятели, излизал непрекъснато. След случилото се Ц.
отказва да излича и повече седи при майка си да я утешава. Станал много
5
затворен, което наложило отстраняването му от работа, която налагала
внимателно и вежливо отношение с клиенти. Свидетелят установява, че Г. и
С. искали да си построят къща на село, където да гледат внуци, но вече за тях
нищо няма да е същото. Преди известно време Ц. отишъл да работи в Щатите,
за да може да помага на майка си, която вече е пенсионер. Ц. не е създавал
семейство, неговото семейство в момента е само майка му.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че загиналият при произшествието М. и двамата ищци са били
традиционно сплотено семейство, в което е имало взаимна обич, уважение и
подкрепа. Като съпруг и баща М. е бил стожер на семейството и се е грижел за
неговото благополучие. Загубата на съпруга в една възраст, в която жената се
нуждае от спътник, на чиято помощ може да разчита, безспорно е причинила
на ищцата неимоверни болки и страдания. Макар и в зряла възраст, в която
може сам да се грижи за себе си, синът е понесъл смъртта на баща си много
тежко. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е взел
предвид и установеното със заключението на СПЕ, че ищците все още не са се
възстановили от преждевременната и неочаквана загуба на значим за тях и
изключително близък човек. С оглед на горното първостепенният съд е
намерил за справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД всеки от ищците да бъде
обезщетен за претърпените болки и страдания със сумата 150 000 лв., в който
размер уважил предявените искове.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ищци в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
6
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 15.06.2020 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 15.09.2020 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователни обезщетения. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 13.07.2020 г. т.е. преди изтичане на
законоустановения тримесечен срок, който е изтекъл в хода на настоящото
производство, поради което се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимите застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
7
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС (т. 11),
при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, в мотивите към
решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди. В
постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняването
на смърт са посочени възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз
основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно
обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и
непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че
при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да
анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да
определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в деня на
произшествието и смъртта си, Г. М. е бил на 67 години, а от 38 години е бил в
брак със съпруга си С. М.. Синът му Ц. към този момент е бил на 31 години и
е живял в едно домакинство с родителите си, тъй като не е създал свое
семейство, каквото няма и понастоящем. Безспорно със свидетелските
8
показания се установява, че тримата са живели сплотено, задружно, в
привързаност, обич и разбирателство, като основна водеща фигура в
семейството е бил починалия Г., който е полагал изключителни грижи както за
съпругата си, така и за техния син. Подпомагал съпругата си, която от 2006 г. е
с диагностицирано тежко заболяване довело до 54 % намалена
работоспособност. Установява се, че в обществени среди на града, в който
семейството е живеело, Г. се ползвал с добро име на голям човек, добър
приятел и колега.
Установява се, че в пряка причинна връзка от смъртта на своя близък
родственик двамата ищци са претърпели остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство, което е дало отражение на
цялостното им функциониране. Установява се, че и към настоящия момент
ищците все още не са възстановили обичайното си ниво на личностно и
социално функциониране и всеки един от тях се опитва да се сдържа в скръбта
си, за да подкрепя другия.
Ето защо и с оглед конкретните данни по делото относно възрастта на
починалия, изключително близките му взаимоотношения със съпругата му, с
която са били в дългогодишен брак, обстоятелството, че ищците понасят
тежко неговата загуба и все още не са преодоляли смъртта на най-близкия си
човек, както и икономическата конюнктура в страната към 2020 г., въззивният
съд приема, че обезщетението от по 150 000 лв. е справедливо. Това
обезщетение ще репарира болките и страданията, които несъмнено ищците
търпят и към настоящия момент и ще търпят и за в бъдеще. Ненавременната и
неочаквана загуба на обичан съпруг и баща, безспорно винаги се явява тежка
психотравма, която остава следи в психиката за цял живот.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2020 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
От доказателствата по делото не се установяват неимуществени вреди по
9
обем и интензитет, търпени от двамата ищци, които да оправдават от гледна
точка на справедливостта претендираните обезщетения от по 200 000 лв.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото на въззивниците не се дължат разноски, а
доколкото въззиваемата страна не е претендирала такива, то не й се
присъждат.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне по частната жалба.
С решението си първоинстанционният съд е осъдил ответното
застрахователно дружество да заплати на адвокат Ж. В. Т. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 10 872 лв. с включен ДДС за
осъществената от нея на ищците безплатна правна помощ по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
В срока за обжалване на решението адвокати Д. и Т., пълномощните на
ищците, са заявили искане за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските чрез увеличаване на размера на адвокатското
възнаграждение в полза на адвокат Т. на сумата от 12 780 лв., начислена на
базата на присъденото на първата ищца обезщетение и на същата сума на
базата на обезщетението за втория ищец.
С обжалваното Определение № 260309/11.12.2023 г.
първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение.
Определението на съда е правилно, но по други съображения, различни
от изложените в него.
В първоинстанционното производство двамата ищци са защитавани от
адвокат Ж. Т. при условията на договор, съгласно който адвокатската помощ е
предоставена безплатно на материално затруднени лица. Договорът е
приложен на л.308 от том ІІ от първоинстанционното дело и е представен със
списъка на разноските в последното открито съдебно заседание, проведено на
28.09.2023 г. По силата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер,
определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
10
ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.
101, §1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително
за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда
следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2,
т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема на извършената работа и размера на защитения интерес.
Делото не е нито с фактическа, нито с правна сложност. Фактът на
деликта е установен с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския
съд, поради което и за установяването му не са събирани доказателства. По
исковете с правно основание чл.432 КЗ е налице богата и трайно установена
съдебна практика. Производството по делото е приключило в рамките на две
проведени открити съдебни заседания.
С оглед на горното въззивният съд намира, че сумата от 10 872 лв. с
включен ДДС е достатъчна да овъзмезди труда на адвоката.
Предвид гореизложеното определението на първоинстанционният съд
ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026/03.10.2023 г., постановено по т.д.
№ 75/2020 г. по описа на Врачански окръжен съд в обжалваната му част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 в качеството му на
трето лице помагач, конституирано на страната на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260309/11.12.2023 г., постановено по
т.д. № 75/2020 г. по описа на Врачански окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
11
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12