Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 135 17.10.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и четвърти септември 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 343 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на С.И.А. срещу В.Е.С., с която се предявява иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че е работил на длъжност „Ръководител участък добивна промишленост
РТНК“ в Рудник „Трояново -1“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД до 26.10.2015 г.
Твърди, че в същия участък е работила и ответницата на длъжност „*****“.
Твърди, че през месец май 2015 г. в участъкът се извършило договаряне на
увеличение на трудовите заплати на персонала, като преценката кой служител
колко увеличение да ***учи се преценявало от ищеца, зам.ръководителя на
участъка и синдикалните представители. Твърди, че след проведено оценяване
ответницата ***учила 2,95% увеличение на трудовото си възнаграждение, но
останала недоволна от това и подала жалба до управителя на рудника на
12.06.2015 г., с искане да се преразгледа оценяването ѝ. Твърди, че на
16.06.2015 г. централната комисия по договарянето в рудника се е произнесла по
жалбата на ответницата, че всички правила били спазени и с това бил завършен
процеса по оценяването, договарянето и увеличението на основните заплати.
Твърди, че на 20.07.2015 г. бил уведомен, че на следващия ден трябвало да се
яви в централното управление на дружеството при изпълнителния директор, като
трябвало да уведоми и ответницата за това, която също трябвало да отиде с него.
Твърди, че на 21.07.2015 г. в кабинета на изпълнителния директор започнала
проверка от трима представители на ***, като първо влезнала ответницата и след
нея ищеца. Твърди, че преди да влезе в кабинета бил лично попитан от
изпълнителния директор дали е истина, че е осъществявал *****спрямо
ответницата, което било доста неочаквано и изненадващо за него. Твърди, че бил
подложен на кръстосан разпит от тримата представители на ***, като многократно
бил запитван и отричал да е осъществявал *****над ответницата. Твърди, че на
следващия ден проверката продължила и на територията на рудника, а на него не
му било известно защо се правила тази проверка. Твърди, че на 27.07.2015 г.
била извършена проверка в участъка от Дирекция „****“, като един от
проверяващите от дирекцията му казала, че имало оплакване срещу него от
ответницата, че той осъществявал *****спрямо нея. Твърди, че през месец август
2015 г. всички около 160 служители в участъка знаели за разпространените от
ответницата данни, че той осъществявал спрямо нея ***, а след време се
разпространила информацията и към други участъци. Твърди, че 23.12.2015 г. ***учил
писмо от Комисията за защита от дискриминация за образувана преписка спрямо
него по подадена от ответницата жалба, която била приложена към писмото.
Твърди, че в жалбата ответницата излагала многобройни клеветнически твърдения,
както и че след отказана сексуална връзка ищецът започнал да малтретира
ответницата на работното място по всякакъв начин. Твърди, че жалбата ѝ
била подадена до различни институции, като всички те разгледали същата,
извършили проверки и отхвърлили жалбата като неоснователна, включително и
решение на ***, че не е извършил дискриминация спрямо ответницата при
оценяването ѝ. Твърди, че в производството през *** направил разходи за
адвокат в размер на 600 лв., които били претърпяна от него имуществена вреда от
жалбата на ответницата. Твърди, че с ясното съзнание за неистина на
обстоятелствата ответницата разпространила неверни обстоятелства за него, с
което били уронени престижа, честта, достойнството, доброто име и отличната
професионална репутация на ищеца, като упражненото право жалба било осъществено
при условията на съзнателна злоупотреба с това право от страна на ответницата.
Твърди, че вследствие на неверните обстоятелства бил понижен в длъжност на
05.10.2015 г., с което значително намалял дохода му. Твърди, че вследствие на
неверните обстоятелства е претърпял вреди заради нарушената му репутация,
подмятания от колеги, приел негативно всичко и станал некомуникативен, преживял
всичко болезнено и мъчително. Поради това иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 лв. за претърпените от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието –
03.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв. за
претърпените имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по
преписка № 365/2015 г. на ***, втори състав, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответницата В.Е.С., в който взема становище за допустимост
на исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Твърди, че изнесените в
исковата молба факти не отговаряли на истината, тъй като тя не е
разпространявала неверни обстоятелства, а данните в жалбата ѝ не уронвали
името на ищеца. Твърди, че оплакванията ѝ в жалбата били към работодателя
ѝ, а не към ищеца и нямали никаква връзка с ищеца. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността
на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието
на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и
неимуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с
изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се пред***ага до
доказване на противното.
В случая за основателността на исковете
ищецът следва да докаже твърдените разпространени от ответницата неверни
обстоятелства за него, при условията на злоупотреба с право на жалба до ***,
вследствие на които е претърпял неимуществени вреди от уронени престиж, чест,
достойнството, добро име и отлична професионална репутация, които да са пряка и
непосредствена последица на разпространени от ответницата неверни обстоятелства
за ищеца, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по
преписка № 365/2015 г. на ***, по което да е отхвърлена жалба на ответницата
спрямо него.
По отношение на неимуществените вреди:
Следва да се посочи, че безспорното право
на всеки български гражданин е да изразява мнението си и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно (чл. 39, ал. 1 от Конституцията), както и да подава
жалби, предложения и петиции (чл. 45 от Конституцията).
В практиката на ВКС безпротиворечиво се
приема, че само в случаите на злоупотреба с правото за подаване на сигнали до
съответните компетентни органи може да се приеме наличие на виновно поведение у
подателите на сигнала и евентуално причиняване на вредоносни последици за
атакувания субект (решение № 1190-2008-IV г.о., решение № 1347-2008-II г.о.). В
решение № 758/11.02.2011 г. по гр.д. № 1243/2009 г., ІV г.о., постановено в
производство по чл. 290 ГПК, на допуснатия до касационно обжалване въпрос
„Съставлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на
жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение?” е даден следният
отговор: „Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога
да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за
злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се пред***ага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както в наказателното право), а не***агане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа.”. Тази съдебна практика се е утвърдила като
константна в последващи решения на ВКС – решение № 245/05.11.2014 г. по г.д. № 1734/2014
г., ІІІ ГО, решение № 53/04.04.2018 г. по дело № 1913/2017 г., III г.о. Отговорността за вреди от злоупотреба с
право е деликтна и се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право - като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия, явяващ се ищец в производство /чл. 154 ГПК/.
По делото са приети като писмени
доказателства представена от *** цялата преписка, ведно с постановеното влязло
в сила на 10.11.2016 г. решение № 405/19.10.2016 г. по преписка № 356/2015 г.
по описа на ***, от които се установява, че производството пред *** е
образувано по повод сигнал вх. № 44-00-2644 от 03.07.2015 г. на ответницата В.Е.С.
срещу ищеца С.И.А.. В производството пред *** е прието, че ответниците по
преписката са както лицето С.А., така и „***“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД,
като е приключило с отхвърляне изцяло на жалбата на В.С. спрямо С.А. и „***“. С
решението на *** е установено спрямо ответницата В.С., че ищецът С.А. не е
осъществил дискриминация по смисъла на §1, т.1 по признак „***“ и дискриминация
по смисъла на §1, т.2 и т.3 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр.
тормоз на работното място по признак „***“, „***“ и „***“. Само по себе си
подаденият сигнал от ответницата до *** не е неправомерно поведение, което да
обосновава наличие на деликт. В случай обаче, че ищецът установи при условията
на пълно и главно доказване, че подаденият сигнал е имал за цел у ответницата
да бъдат увредени неговите права и законни интереси, то тогава е налице
противоправно упражняване на право, представляващо общ деликт, който подлежи на
обезвреда.
За изследване на въпроса за целта на
подадения от ответницата сигнал до *** са събрани по делото писмени и гласни
доказателства. От анализа на писмените и гласните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, е видно, че по принцип ответницата подава жалби и сигнали
до различни институции във връзка с работата си /по всякакви въпроси, касаещи
работата ѝ/, което може да се квалифицира като типичен белег за
ответницата за справяне с проблеми, свързани с нейната работа. Видно от
гласните доказателства /показанията на св. И.И.И./, че ответницата е подавала
сигнали и жалби до различни институции, като не му е споделяла за проблемите си
в работата, а той е могъл да съдейства за тяхното бързо отстраняване с оглед на
длъжността, която заема и в случай да му е в компетенциите.
Навеждат се основни тези в исковата
молба, че ответницата неправомерно е употребила правото си на жалби и сигнали,
тъй като ищецът ѝ определил ниско допълнително възнаграждение, над ***агащата
ѝ се основна месечна работна заплата.
От приетия по делото доклад, изготвен от
комисия от отдел „Инспекторат“ в „***“ ЕАД /л.18-24/, е видно, че увеличението
на ОМЗ в „Мини Марица-изток“ ЕАД е в сила от 01.05.2015 г., и същото е
извършено по процедура въз основа на заповед № ЧР-02-118 от 28.05.2015 г. на
изпълнителния директор, според която към основното месечно възнаграждение на
служителите се добавят допълнителни средства в диапазон от 0% до 12% с оглед
личните качества на различните служители. Разпределенията на допълнителните
средства в процентно отношение се извършили от комисии по структурни звена,
назначени със заповеди на ръководителите на клоновете /управителите/, като било
осигурено и участие на синдикатите. Комисията е констатирала, че устройствената
процедура от една страна дава възможност на преките ръководители да стимулират
старанието в работата, спазването на трудовата дисциплина, повишаване на
личната квалификация, а от друга страна съдържа ограничение за влияние на чисто
субективния фактор /при участието на синдикални дейци и в ограничен процентен
диапазон/. Комисията е констатирала, че увеличението на ОМЗ на ответницата С.
било извършено съобразно правилата от комисия, с участието на представители на
синдикатите, а не еднолично от ищеца А., в качеството му на ръководител на
участъка към онзи момент, с което комисията е счела за опровергано твърдение в
жалба на ответницата в смисъл, че „*****.“. От тук следва пряк извод, че в
жалбата си до „***“ ЕАД с вх. № Е-94-00-63/03.07.2015 г. ответницата се е
оплакала лично от ищеца по повод ниско определения ѝ процент увеличение
към ОМЗ.
От гласните доказателства /св. И.И., св. Ж.
П./ се установява, че ответницата дори е била на среща с тогавашния управител
на рудника по повод на определения ѝ процент надбавка над ОМЗ, но
управителят тогава П.П.ѝ казал, че всичко е извършено съобразно
процедурата и няма основания за преразглеждане на определената ѝ
надбавка. В жалба вх. № 8571/12.06.2015 г. до управителя на „****/л.31/
ответницата С. посочва, че на дата 11.06.2015 г. ѝ било предоставена
заповед за разписване на новото ОМЗ, където разбрала, че не ѝ е дадено
правомерно увеличаване на ОМЗ. Жалбата ѝ е разгледана от Централната
комисия по договарянето в клон „*****“, състояща се от общо 9 члена, който са
взели еднотипно решение по няколко идентични жалби да се върне на участъковата
комисия за преразглеждане, с оглед наведени данни за неотчетено мнение на
прекия ръководител, след което да се върнат с подпис на всички участващи в
договарянето лица в срок до 16.06.2015 г. Също така е видно от доклада на
Комисията към „***“ ЕАД, че Централната комисия в „****е заседавала на 16.06.2015
г. и е разгледала жалби и възражения срещу решенията на участъковите комисии
при определяне на процента увеличение към ОМЗ, като е потвърдила взетите
решения, а само е върнала предложенията, за да бъдат отстранени формални
пропуски, свързани с липсата на ***ожени подписи от началник-смяна, с оглед
спазване на процедурата. Тоест се налага като краен извод, че възражението на
ответницата по повод на определения ѝ процент надбавка над ОМЗ от
участъковата комисия е било отхвърлено от Централната комисия в рудника.
Установява се безспорно, че участъковата комисия не е едноличен орган, а
включва служители от различни звена, включително представители на синдикатите.
Установява се обаче, пряко от сигнала на ответницата до „***“ ЕАД, че тя е
считала както преди това, така и към дата 03.07.2015 г. /подаването на жалбата
до „***“ ЕАД/, че виновен за определения ѝ размер добавка към ОМЗ е
ищецът С.А. и пряко го е упрекнала за това в жалбата си. Видо е също така, че
жалбата на ответницата до *** е подадена също на дата 03.07.2015 г. /л.108/.
В същият период са правени проверки от ****
на „***“, което обстоятелство се установява от приетите по делото протоколи от
извършени проверки от **** – гр. Стара Загора /л.84-96/, с който са дадени на
основание чл. 404, ал. 1 КТ предписания на „*******“, клон на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, за отстраняване на констатирани нарушения по текстове на
различни нормативни актове и вътрешни актове на работодателя. От самите
протоколи не е видно дали проверките са осъществени по сигнал на ответницата,
но същата не оспорва това обстоятелство /посочено в исковата молба/, а и от
показанията на св. И.И.И. е видно, че ответницата е подавала сигнали и до
Инспекцията по труда, за което същият е направил извод от изказвания на
проверяващите служители от ****, включително и обръщения на тях към ответницата.
От анализа на констатациите до тук следва
извод, че ответницата недоволна от неуспялото провеждане на възражение пред
управителя и Централната комисия по договарянето, е подала редица сигнали и
жалби до ***, „***“ ЕАД и ****. В изложенията ѝ се касае за оплакване
предимно спрямо ищеца С.А., което в крайна сметка е довело и до нейното „****“.
Тоест от самото изложение в жалбите на ответницата се установява пряко изложено
от нея твърдение за причинна връзка между тенденциозно поведение на ищеца спрямо
нея, в това число и „***“, и лишаването ѝ от допълнително тримесечно
възнаграждение.
Също
така се установява като извод, че ответницата е била добре запозната с правата
си и е упражнявала своето право на жалба и сигнал до различни институции и
органи за постигане на желаните цели.
От събраните писмени доказателства
/становището на управителя на ****до ***, констатациите на Централната комисия
и на комисията към *** ЕАД/ е видно, че ответницата е назначена по нейно
желание и след разяснение за тежките условия на труд на позицията, която е
заемала „**** ГТЛ“ от 01.11.2012 г. От становището на управителя на *** до ***
е видно, че в периода от месец август 2012 г. до месец август 2015 г. е било
налице само едно процентно увеличение на заплатите /ОМЗ/, в сила от 01.05.2015
г. От тук следва извод, че ищецът е участвал единствено при формирането на това
процентно увеличение на заплатите, включително и на ответницата. Фактическият
анализ на тези обстоятелства правят невярно твърдението на ответницата в
жалбата ѝ до ***, че ищецът С.А. „многократно“ се е опитвал да я лиши от
социални придобивки, изразяващи се в допълнително тримесечно възнаграждение.
Невярно се указва и твърдението ѝ в жалбата, че била единствената жена на
позицията „****“ в трите рудника, което се оборва от писмените доказателства
/били са назначени общо 13 жени на тази длъжност /виж доклада на комисията от ***
ЕАД и становището на управителя на рудника до ***/.
От сигнала на ответницата до *** е видно,
че същата не е изложила в какво точно се състои твърдяното от нея като „***“, същата
посочва „****“. От протоколите от заседанията на *** е видно, че съставът на ***
е опитал да изясни в какво се състоят конкретно твърденията на ответницата в
този смисъл за ***, като същата отказала да конкретизирала конкретни ****действия
от страна на ищеца, а генерално е посочила, че възприетия от нея „***“ от
страна на ищеца бил ****. По настоящото дело няма никакви доказателства ищецът
да е имал каквито и да било **** влечения към ответницата, било те****, било те****.
Напротив, видно от самата жалба на ответницата, същата е посочила, че откакто е
работила в участъка била обект на тормоз от страна на ищеца, тоест изначално. Същата
е била лично засегната от ищеца по повод ниския според процент надбавка над
ОМЗ, което е ***учила, и в която връзка е подавала преди това жалби до
управителя на рудника и до Централната комисия. След като исканията ѝ не
били удовлетворени, ответницата е прибягнала до упражняване правото си на жалби
и сигнали чрез подаването на такива до „***“ ЕАД и до *** в един и същи ден. Съдът
намира, че подадените от ответницата жалби до „***“ ЕАД и *** са логична
последица от отказа да ѝ бъде увеличено допълнителното възнаграждение,
като реванш спрямо ищеца, което следва пряко от оплакванията ѝ в жалбите
спрямо ищеца. От всичко изложено съдът намира, че ответницата е била наясно, че
е изчерпала методите за преразглеждане на допълнителното определения ѝ
процент надбавка над ОМЗ, като е употребила правото си на жалба и сигнал до ***
и „***“ ЕАД единствено с цел да навреди на ищеца С.А., чрез поредица от неверни
твърдения в тях, които неверни твърдения са констатирани не само от съставът на
***, разгледал преписката, от комисията от Инспектората при „***“ ЕАД, но и от
настоящия съдебен състав.
Изложената фактология на подаването на
жалби и сигнали от ответницата спрямо ищеца, с недоволство от ниския ѝ
определен процент надбавка над ОМЗ, пряко свързан с изложените неверни
твърдения в жалбите ѝ, води до единствения последващ извод, че
ответницата е злоупотребила с правото си на жалба, като е целяла единствено да
навреди на ищеца, употребявайки добре вече развитата у нея способност да подава
жалби и сигнали до различни органи. Както се посочи най-горе в изложението
самото подаване на жалби и сигнали не е неправомерно, но когато с него се
преследват неправомерни цели, с изложени неверни твърдения, то употребата на
правата е превратно и неправомерно, а пострадалите лица е логично и закономерно
съобразно правната уредба за деликта да могат да защитят своите права като
претърпели вреди /неимуществени или имуществени/.
Видно е също от доказателствата по делото
/писмени и гласни/, че ищецът е викан при управителя на рудника, от комисията
при „***“ ЕАД, участвал в производството пред ***, във връзка с твърденията на
ответницата за ***. Информацията е била достояние на всички служители в
рудниците /3 на брой/ и централното управление на „Мини Марица – изток“ ЕАД,
дори се е коментирало и от гражданите в гр. Раднево /виж свидетелските
показания/. Тези твърдения са повлияли негативно на психиката на ищеца, който е
преминал на по-ниска позиция, макар и по свое желание, кариерното му развитие е
спряло, засегнати са били професионалната му репутация и авторитета сред
колегите, както и честта и достойнството му /виж показанията на св. А.Г./,
затворил се е в себе си, не е излизал, като едва след отхвърляне на жалбата на
ответницата от *** се е забелязало леко подобрение в емоционалното състояние на
ищеца. То и извън успешното доказване на тези обстоятелства, по принцип подобни
вид недобросъвестно изложени твърдения в жалби и сигнали винаги водят до
уронване на доброто име, честта и достойнството на човек.
Поради изложеното съдът намира, че в
случая се установиха всички предпоставки за наличието на осъществен от страна
на ответницата С. деликт, чрез превратното упражняване на правото ѝ на
жалба/сигнал, подаден едновременно до ***, ***, *** и до ***, от който деликт в
пряка и непосредствена причинна връзка са настъпили за ищеца С.А. неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на неговата чест и достойнство, авторитет и
професионална репутация.
Ответницата е длъжна да обезщети вредите,
които е причинил на ищеца с извършеното противоправно деяние /съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму/. При
така установеното наличие на противоправно поведение и настъпил от него
вредоносен резултат за пострадалия ищец С.А., следва да се определи
обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е ***учено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално ***ожение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
В тази връзка съдът отчете, че
непосредствено след жалбите и проверките от „***“ ЕАД, ищецът е преминал на
значително по-ниска длъжност, което обстоятелство няма данни да е свързано с
различни обстоятелства, извън неправомерните твърдения на ответницата в жалбата
ѝ. Ищецът е бил отговорен човек, тих и спокоен, не е бил конфликтна
личност /установява се от свидетелските показания/, като след проверките силно
се притеснил, затворил се в себе си, ограничил комуникацията си с хора. По
принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел възстановяване на
вредните последици, но като неговата вторична последица е възпиране на
членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда правна сфера под
страх от репарация на вредните последици. В този смисъл вредните последици като
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да възстановяват реалната
вреда, чийто размер да постига като своя последица и превантивна цел,
въздържане от последващо извършване на деликти.
Съдът в настоящия съдебен състав, с оглед
икономическата обстановка в страната, както и с пряко установените настъпили
вреди за ищеца като нарушена добра професионална репутация и авторитет,
засегнати чест и достойнство, налагат обезщетяване със сума в размер около 7000
лв. По-нисък размер на обезщетението нито би могъл да постигне като крайна цел
реална репарация на вредата, нито би имал за последваща цел въздържане от
извършване на подобен род деликти. С оглед диспозитивното начало в процеса
обаче, ще следва да се уважи иска за неимуществени вреди до размера на исковата
претенция от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 03.07.2015
г., когато е подаден сигналът до ***.
По отношение на имуществените вреди:
С решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС
по гр.д. № 5193/2013 г., 4 ГО, е застъпено становище, което настоящият съдебен
състав споделя изцяло, а именно, че отговорността за разноски е деликтна, но тя
е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на
неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по
производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за
разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ***зи
от страната по делото (например пътните разноски за явяването на страните пред
съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал
повод за завеждане на делото. Тази идеология за отговорността за разноски е
приложима при всички производства пред административни органи, имащи функции и
правомощия да разглеждат случаи като правораздаващи органи – ***, КЗК и други.
В случая се установи, че жалбата /озаглавена
сигнал/ на ответницата до *** представлява превратно и недобросъвестно
упражнено право, злоупотреба с правото на жалба, като изходът на производството
през *** е постановяване на влязло в
сила на 10.11.2016 г. решение № 405/19.10.2016 г. по преписка № 356/2015 г. по
описа на ***, с което е установено спрямо ответницата В.С., че ищецът С.А. не е
осъществил дискриминация по смисъла на §1, т.1 по признак „***“ и дискриминация
по смисъла на §1, т.2 и т.3 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр.
тормоз на работното място по признак „***“, „***“ и „***“. От приетия по делото
договор за правна защита и съдействие № 096042/07.06.2016 г. /л.175/, че ищецът
С.А. е бил заплатил за процесуално представително от адвокат пред
производството пред *** адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
заплатено в брой. Извършеното плащане на адвокатско възнаграждение от ищеца за
защита от адвокат в производството през *** е намалило неговия патримониум със сумата
от 500 лв., които се явяват пряка и непосредствена вреда от недобросъвестното
упражняване на правото на жалба от страна на ответницата С. пред ***, и подлежи
на репарация от нейна страна като подлежаща на възстановяване имуществена вреда
от деликта.
Тъй като искът е предявен за сумата от
600 лв., то ще бъде уважен до установената вреда от 500 лв., а ще се отхвърли
за разликата до пълната претенция от 600 лв. Ще се присъди обезщетението ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 23.05.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ответницата дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от
исковете. Такива са сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 700 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № 0203975 от 06.11.2018
г. /на л.37 от делото/, платена държавна такса за исковете в размер на 250 лв.
Докато адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита за
производството и не подлежи на разделяне по всеки от двата иска, то държавната
такса е дължима за всеки иск и съдът ще я присъди като разноски за всеки иск
съобразно уважената и отхвърлената част. С оглед на това на ищеца ще се
присъдят като разноски сумата от 200 лв. държавна такса по иска за
неимуществени вреди, сумата от 41,67 лв. държавна такса за иска за имуществени
вреди, както и сумата от 687,50 лв. платено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете, или общо като разноски сумата от 929,17 лв.
Ответницата
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Същата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
610 лв. /договор за правна защита и съдействие № 62498/17.06.2019 г. на л.50/.
Адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита за производството и
не подлежи на разделяне по всеки от двата иска. Поради това с оглед
отхвърлената част от иска ищецът ще следва да заплати на ответницата разноски в
размер на 10,89 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Е.С., ЕГН **********,***0, да заплати на С.И.А.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се накърнени добра професионална репутация и
авторитет, чест и достойнство, в резултат на недобросъвестно подаден при
злоупотреба сигнал вх. № 44-00-2644/03.07.2015 г. в ***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.07.2015 г. до окончателното погасяване на задължението,
и сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 096042/07.06.2016 г., сторено в хода на преписка №
356/2015 г. по описа на ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска имуществени вреди за разликата над присъдените 500 лв. до претендираните 600
лв.
ОСЪЖДА В.Е.С., ЕГН **********,***0, да заплати на С.И.А.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 929,17 лв. (деветстотин
двадесет и девет лева и 17 ст.), представляваща разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавни такси.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на В.Е.С.,
ЕГН **********,***0, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 10,89 лв. (десет лева
и 89 ст.), представляваща разноски за производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: