РЕШЕНИЕ
№ 1371
гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101544 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от "Адванс Финанс" ООД -
град София срещу Я. Р. Я. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба
процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че на
05.08.2015 година между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Я. Р. Я. е сключен Рамков
договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта.
Посочва, че съгласно договора, картоиздателят издава кредитна карта в полза на
картодържателя, която може да използва за теглене на суми до определен лимит, като
върху използваната част от кредитния лимит се дължи договорна лихва и всеки месец
картоиздателят изпраща до длъжника извлечение за транзакциите с картата през
предходния месец, за начислените лихви и такси, както и за размера на дължимата от
длъжника минимална погасителна вноска за съответния месец и срока за нейното
плащане. Твърди, че ответникът преустановил плащанията за обслужване на
задълженията си по договора, като първото допуснато просрочие е от 01.06.2016
година. Посочва, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.01.2019 година и Приложение № 1 от 01.08.2019 година, сключен между
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД и ищеца, вземанията по описаното правоотношение
са прехвърлени на ищцовото дружество, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Направено е искане Я. Р. Я. да бъде осъден да заплати на ищцовото
1
дружество сумата в размер 1 000.00 лева, представляваща главница, дължима по
Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта от 05.08.2015 година, ведно със законна лихва върху главницата, от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Направено е и искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по
делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно лично на ответника на 30.07.2021
година, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения заверен препис от Рамков договор №
12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от
05.08.2015 година /л. 4-16/ се установява, че между “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД -
град София и ответника е сключен посочения договор, по силата на който банката е
издала на ответника безконтактна кредитна карта с чип на името на картодържателя с
персонален идентификационен номер, за използване на кредитен лимит, който
съгласно чл. 31 от договора е в размер на 1 000.00 лева, за извършване на изброените в
договора операции. В договора изрично са посочени лихвените условия /чл. 33/, по
отношение на ползваната част от кредитния лимит, както и допълните такси във връзка
с използването на картата.
От Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2019 година, ведно с Приложение № 1А /л. 17-19/ се
установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Адванс Финанс" ООД
вземанията си от ответника, произтичащи от посочения по-горе Рамков договор №
12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от
05.08.2015 година, описани в Приложение № 1А, като са посочени номерът на договора
за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора, главницата и
др. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 21/ цедентът е
потвърдил, че вземанията, произхождащи от договори за кредитни карти, посочени в
Приложение № 1А са прехвърлени на цесионера. Приложено е пълномощно във връзка
с цесията /л. 22/. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, адресирано до ответника /л. 20/, препис от което е връчено
на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л. 60-65/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че
първото просрочие по договора за издаване и ползване на кредитна карта е от
02.02.2016 година, а последното отчетено постъпление по сметката за обслужване на
2
кредитната карта е от 01.06.2016 година. Общата дължима по договора сума за
просрочие е в размер на 1 070.05 лева, от която 973.36 лева – главница, сумата в размер
на 52.78 лева – редовна лихва, сумата в размер на 2.00 лева – обезщетение за забава и
сумата в размер на 41.91 лева – такси.
Видно от приложената по делото вносна бележка /л. 69/ на 22.11.2021 година
Я.Я. е превел по сметка на „Адванс Финанс“ ООД сумата в размер на 1 250.00 лева, с
основание „гр.д. 1544/2021 по описа на ВТРС“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от "Адванс Финанс" ООД -
град София срещу Я. Р. Я. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С оглед вида на
търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в
условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
издаване и използване на кредитна карта, усвояването на кредитния лимит по договора
от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на
претендираното вземане, както и прехвърлянето на вземането по договора на ищеца с
договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3
ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за издаване и използване на
кредитна карта, сключен с ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на
чл. 99 ЗЗД с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2019 година, ведно с Приложение № 1А към него, в който
цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Рамков
договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
от 05.08.2015 година, сключен със Я. Р. Я.. За да породи действие договорът за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент
страните по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител
на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е
необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо
единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора
за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от
ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва
забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз
снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото
3
доказателствата безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД да уведоми ответника за извършеното прехвърляне
на процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен
за прехвърлянето на вземанията преди образуване на делото, но към исковата молба е
приложено уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от цедента.
Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същото до длъжника в
процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
ищецът е титуляр на вземанията по договора за издаване и използване на кредитна
карта, сключен със Я. Р. Я..
Ответникът по делото не оспорва, а и от събраните доказателства безспорно се
установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по Рамков
договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
от 05.08.2015 година. Банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника
платежна карта за извършване на уговорените в договора платежни операции и е
отпуснала на ответника кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева - /чл. 31 от договора/.
От заключението на изслушаната от съда съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установява, че ответникът е извършвал транзакции с предоставената му картата,
изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ устройства, както и че първото
просрочие по договора за издаване и ползване на кредитна карта е от 02.02.2016
година, а последното отчетено постъпление по сметката за обслужване на кредитната
карта е от 01.06.2016 година. Общата дължима по договора сума за просрочие е в
размер на 1 070.05 лева, от която 973.36 лева – главница, сумата в размер на 52.78 лева
– редовна лихва, сумата в размер на 2.00 лева – обезщетение за забава и сумата в
размер на 41.91 лева – такси. лед 06.02.2015г. Усвояването на суми по кредита е
породило задължението на картодържателя да погасява минимална погасителна вноска
в сроковете, предвидени в договора, като неизпълнението на това задължение поражда
правото на кредитодателя да начислява лихвите и таксите, уговорени с него.
В случая по делото ответникът не оспорва задълженията си по договора за
издаване и използване на кредитната карта, като е представил по делото вносна
бележка /л. 69/ от 22.11.2021 година, видно от която Я. Р. Я. е превел по сметка на
„Адванс Финанс“ ООД сумата в размер на 1 250.00 лева, с основание „гр.д. 1544/2021
по описа на ВТРС“. Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител по
4
делото, е изразил становище /л. 72/, че претендираните по делото суми са постъпили по
сметката на дружеството.
В този смисъл няма спор по делото, че претендираната с исковата молба сума,
както и разноските по делото, са платени в хода на процеса, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на
процеса плащане, респективно – предявеният по делото иск следва да бъде отхвърлен
на това основание.
Водим от всичко изложено по-горе, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АДВАНС ФИНАНС" ООД, със седалище и адрес
на управление град София, район Подуяне, ул. „Резбарска“ № 5, с ЕИК *********
срещу Я. Р. Я. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/ - главница, представляваща
задължение по Рамков договор № 12062703838135842 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта от 05.08.2015 година, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, поради
плащането й в хода на процеса.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5