Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
11.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Аврамов, като
разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД № 4308/2018
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО, 94 с-в от 11.06.18 г. по НОХД № 19865/17
г. подс. Д.П.Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.206, ал.3,
пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК – за това, че на 24.11.12 г. в с.
Лозен, Столична община, в производствена база на фирма ЕТ „С.-И-А.С.“ /бивш
селскостопански двор/ противозаконно присвоил, като отказал да върне, чужда
движима вещ – ремарке за товарен автомобил марка „Едуардс ПЛ 2720“ с рег.№ ******,
на стойност 5281.00 лв., собственост на фирма ЕТ „С.-И-А.С.“ с управител Х.С.С.,
която вещ владеел съгласно договор за наем /ремаркето му било предоставено от С.на
21.11.12 г. за срок от два дни/, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив – Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено
по чл.66 от НК – с определение №124/23.02.12 г. по ЧНД №134/12 г. на РС Враца,
в сила от 10.03.12 г. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.24 от НК определеното
общо наказание лишаване от свобода е увеличено с още шест месеца, като Н.
следва да изтърпи общо три години лишаване от свобода при първоначален общ
режим.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия,
в която се твърди, че наложеното с присъдата на районния съд наказание е
завишено и се прави искане същото да бъде намалено.
Въззивното производство се води задочно по отношение на подсъдимия при
условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд
защитникът счита, че присъдата на районния съд е неправилна по отношение на
определяне размера на наказанието, което е завишено. Моли съда да намали
наложеното наказание.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, въз основа на проведено съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Въззивният съд възприема установената от
първата инстанция фактическа обстановка, съответстваща на фактологията,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е следната:
Подс. Н. е осъждан с определение №124/23.02.12 г. по ЧНД №134/12г.
на РС Враца, в сила от 10.03.12 г., с което е определено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като на
основание чл.24 от НК определеното общо наказание лишаване от свобода е
увеличено с още шест месеца, като Н. следва да изтърпи общо три години лишаване
от свобода при първоначален общ режим. Осъжданията на подсъдимия, включени в
групирането, са за тежки умишлени престъпления.
Св. Х.С.С. е управител на ЕТ „С.-И-А.С.“. Собственост на посочената фирма
било ремарке за товарен автомобил марка „Едуардс ПЛ 2720“ с рег.№ ******, което
се намирало в производствената база на фирмата - с. Лозен, Столична община,
бивш селскостопански двор. Подс. Н. се свързал по телефона със св. С.и поискал да
наеме посоченото ремарке за два дни. На 21.11.12 г. подс. Н. отишъл в с. Лозен,
в производствената база на ЕТ „С.-И-А.С.“, за да вземе под наем ремаркето. Св. С.фотокопирал
личната карта на подс. Н., когато спрял тока и не могъл да подготви договор за
наем на вещта. Затова св. С.накарал подсъдимия да напише собственоръчно на
копието на личната карта: „Днес 21.11. наех ремарке за товарен автомобил ******
в пълна изправност от фирма „С.-И-София“, след което подсъдимият изписал
имената си и телефонния си номер, и се подписал.
С помощта на свидетелите С.Л.и Б.К.св. С.предал във владение на подс. Н.
ремаркето за товарен автомобил марка „Едуардс ПЛ 2720“ с рег.№ ******, като му
помогнали да го закачи към теглещия джип. Подс. Н. можел да ползва наетата вещ
по предназначение и следвало да я върне на св. С.след два дни /на 23.11.12 г./
там, откъдето я е взел - в производствената база на фирма ЕТ „С.-И-А.С.“ /бивш
селскостопански двор/ в с. Лозен, Столична община.
След като получил владението върху ремаркето, подс. Н. първоначално
започнал да го използва по предназначение, но променил отношението си към него
/да го държи за собственика фирма ЕТ „С.-И-А.С.“/ и решил да не го върне
съгласно договореното.
След като подс. Н. не върнал ремаркето на
23.11.12 г., св. С.и св. Е.С.правили опити да се свържат с него по телефона,
който им бил оставил за връзка, като успели да разговарят с подсъдимия и
поискали обяснение защо ремаркето не било върнато в срок, както и поискали от
подсъдимия незабавно връщане на ремаркето и заплащане на наема за него. Подс. Н.
заблуждавал, че на следващия ден щял да върне вещта. Подсъдимият нямал
намерение да върне ремаркето и не го направил, а изключил телефона си и
преустановил контакти със собственика, манифестирайки по този начин промененото
си отношение към чуждата вещ.
Стойността на ремарке за товарен автомобил марка „Едуардс ПЛ 2720“ с рег.№ ******, към
месец ноември 2012 г. била 5281.00 лв., съгласно заключението на СОЕ. Вещта
била обявена за издирване с телеграма 8789/07.03.13 г.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е направил
правилни правни изводи, че с деянието си подс. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
От обективна страна подс. Н. на 24.11.12 г. в с. Лозен, Столична община,
в производствена база на фирма ЕТ „С.-И-А.С.“ /бивш селскостопански двор/
противозаконно присвоил, като отказал да върне, чужда движима вещ – ремарке за
товарен автомобил марка „Едуардс ПЛ 2720“ с рег.№ ******, на стойност 5281.00
лв., собственост на фирма ЕТ „С.-И-А.С.“ с управител Х.С.С., която вещ владеел
съгласно договор за наем /ремаркето му било предоставено от С.на 21.11.12 г. за
срок от два дни/.
Деянието е извършено при условията
на опасен рецидив – подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изтърпяването на което не е
било отложено по чл.66 от НК – с определение №124/23.02.12 г. по ЧНД №134/12 г.
на РС Враца, в сила от 10.03.12 г. е определено едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като на основание
чл.24 от НК определеното общо наказание лишаване от свобода е увеличено с още шест
месеца, като Н. следва да изтърпи общо три години лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Въззивният съд намира, че районният съд
правилно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като оплакванията в тази
насока във въззивната жалба са неоснователни. Правилно е отчетено като
отегчаващо вината обстоятелство силно обремененото съдебно минало на подсъдимия
– множество осъждания за тежки умишлени престъпления, извън тези, обуславящи
квалификацията на настоящото деяние като извършено при условията на опасен
рецидив. Също така основателно първата инстанция е констатирала, че всички
осъждания на подсъдимия са за престъпления против собствеността, което води до
извод за изградени трайни престъпни навици в тази насока и очевидно наложените
на подсъдимия до момента множество ефективни наказания лишаване от свобода не
са изиграли спрямо него никакво предупредително и възпитателно въздействие, и
подсъдимият продължава престъпната си дейност. С основание първата инстанция е
приела осъжданията на подсъдимия, датиращи след извършване на настоящото
деяние, като отрицателни характеристични данни за него, затвърждаващи извода за
високата му степен на обществена опасност.
Настоящата инстанция не констатира
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. При големия брой
осъждания на последния, въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че
изразеното от него пред съда привидно „съжаление“ за извършеното не може да се
приеме за искрено, а представлява опит да облекчи процесуалното си положение.
Правилно районният съд не е приел като смекчаващо вината обстоятелство
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
самопризнанието е направено едва в съдебната фаза на процеса и процесуалният
ред, по който това е извършено, представлява основание спрямо подсъдимия да се
приложи диференцираната процедура по гл. XXVII
от НПК, която предвижда налагане на наказание при облекчени условия, респ. няма как самопризнанието
едновременно с това да се третира и като смекчаващо вината обстоятелство.
Основание за смекчаване на
отговорността на подсъдимия и налагане на по-леко наказание е единствено
продължителността на воденото срещу него наказателно производство, и това също
е било съобразено от първата инстанция.
Въззивният съд, както и
първоинстанционния, не установи многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, и не намира основание за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието.
При съвкупната преценка на всички изложени
по-горе обстоятелства, районният съд правилно е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия в размер на три години и девет месеца лишаване от свобода, като
размера на наказанието е редуциран с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК във
връзка с диференцираната процедура, по която е протекло производството пред
първата инстанция и на подсъдимия е наложено наказание две години и шест месеца
лишаване от свобода.
Правилно е определен първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Правилно на подсъдимия е наложено и
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 206, ал.3 от НК наказание лишаване от права, като съдът е конкретизирал
вида му съобразно характера и естеството на инкриминираното деяние и е наложил
наказание лишаване от право да извършва дейност, свързана с управление на чуждо
имущество. Срокът на това наказание е правилно определен в размер на три
години.
Районният съд правилно е установил, че са налице предпоставките на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията на подсъдимия, наложени
по настоящото дело, по НОХД №3759/16 г. на РС гр. Пловдив и по НОХД №772/16 г.
на РС гр. Бяла Слатина и е наложил на подсъдимия едно общо, най-тежко наказание
две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, и на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.2 от НК е присъединил към общото наказание
наказанието лишаване от право да извършва дейност, свързана с управление на
чуждо имущество за срок от три години.
По изложените съображения, обжалваната присъда на СРС е правилна и
законосъобразна, и следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран
от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски
съд, НО, VI –
ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА присъда на Софийски районен съд, НО, 94 с-в от
11.06.18 г. по НОХД № 19865/17 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.