№ 462/7.6.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина
Юрукова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административно дело № 266 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК и е
образувано по касационна жалба на Началника на Общинска служба по Земеделие гр.
Пазарджик против Решение № 260319 от 23.12.2020 г., постановено по гр. д. №
4919/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отменено Решение № ЗП006 от
23.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пазарджик, постановено по
преписка с вх. № 64156 от 02.11.1999 г. като неправилно и
незаконосъобразно и е върната административната преписка с вх. № 64156 от
02.11.1999 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пазарджик за изпълнение на
указанията, дадени в мотивите на настоящето решение, а именно: с ново решение
да се произнесе по молбата на жалбоподателката Л.Г.М. с вх. № ОСЗ
РД-13-143 от 04.01.2019 г. със заявено искане за обезщетяване с равностойна
земя, като при отхвърляне на същото да изложи съображенията /мотивите/ си за
това; при пристъпване към определяне на обезщетение с поименни компенсационни
бонове - да се съобрази изцяло с изискванията на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, в това число и с предвидените в същата
коефициенти за земеделска земя от категорията на процесната.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано,
постановено при неправилно приложение на закона, обосноваващи, че съдебното
решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност и
обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и да
се остави в сила Решение
№ ЗП006 от 23.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пазарджик. В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата, като
излага доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения от РС, като иска
назначаването на повторна съдебно-икономическа експертиза.
Ответникът
по касационната жалба - Л.Г.М.
- чрез
процесуалният представител застъпва становище, с което се иска да се отхвърли
жалбата и се потвърди решението на РС.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С
решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Решение № ЗП006 от 23.01.2019
г. на Общинска служба по земеделие - гр. Пазарджик, постановено по преписка с
вх. № 64156 от 02.11.1999 г. като неправилно и незаконосъобразно и е
върната административната преписка с вх. № 64156 от 02.11.1999 г. на Общинска
служба по земеделие - гр. Пазарджик за изпълнение на указанията, дадени в
мотивите на настоящето решение, а именно: с ново решение да се произнесе по
молбата на жалбоподателката Л.Г.М. с вх. № ОСЗ РД-13-143 от
04.01.2019 г. със заявено искане за обезщетяване с равностойна земя, като при
отхвърляне на същото да изложи съображенията /мотивите/ си за това; при
пристъпване към определяне на обезщетение с поименни компенсационни бонове - да
се съобрази изцяло с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи, в това число и с предвидените в същата коефициенти за
земеделска земя от категорията на процесната.
За
да постанови този резултат районният съд е установил, че с влязло в сила Решение № 6Н002 от
24.06.2015 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Пазарджик на основание
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на Г.
И. К. в съществуващи /възстановими/ реални граници на следния имот – нива от
1500 дка, находяща се в землището на гр.Пазарджик, в кв.68А, имот № 2048-Ч като
на основание чл.10б от ЗСПЗЗ е отказано да се възстанови правото на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същия имот, поради
проведено мероприятие /застроеност/. Посочено е, че имотът попада в жилищно
строителство и че следва да се определи обезщетение при условията на чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ.
С молба с вх. № ОСЗ РД-13-143 от 04.01.2019 г. до Общинска служба по
земеделие - гр. Пазарджик жалбоподателката Л.Г.М. и Е. Г. Ч. като наследници на
Г. И. К. са посочили, че поради обстоятелството, че от имот 2048 няма свободна
част, върху която да им бъде възстановено признатото им право на собственост, а
същевременно в същия район има свободна /незастроена и неблагоустроена/ площ, в
която попада УПИ ХІІ-658, търговия и услуги, кв.68 по действащия регулационен
план на гр.Пазарджик, показан в изработения помощен план в син цвят, молят да
бъдат обезщетени с този имот.
С обжалваното Решение № ЗП006 от 23.01.2019 г. Общинска служба по земеделие
– гр. Пазарджик на основание влязлото в сила решение на поземлената комисия по
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 6Н002/24.06.2015 г. е определила на наследниците на Г.
И. К. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи, както следва: 1.500 дка, ІV категория, от които за обезщетяване
със земя и/или поименни компенсационни бонове: 1.500 дка, ІV категория х 903 лв./дка –
обезщетение всичко на обща стойност 1355 лева. В
решението е посочено, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни
бонове ще се извърши въз основа на постъпили писмени искания на собствениците,
издадени във връзка с уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в
случаите по чл.10б и чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския
поземлени фондове.
Решението е атакувано от Л.Г.М. ***, който е отхвърлил жалбата с Решение № 994
от 08.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1500/2019 г. Решението е отменено с
Решение № 890/05.12.2019 г. на АС Пазарджик и е върнато делото за ново разглеждане
на РС Пазарджик.
След връщане на делото за ново разглеждане и в изпълнение на указанията на
касационната инстанция, пред РС Пазарджик е допусната и изслушана
съдебно-техническа и оценъчна експертиза, чието заключение е прието
по делото като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението на
вещите лица, обезщетението за процесния имот, изчислено в съответствие с
Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е в размер на 1.500
дка, ІV категория земя в землището на гр. Пазарджик,
ще бъде: 1.50 дка х 1092 лв/дка =1638 лв.
В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че са направили оглед на имота
на място и са констатирали, че част от него попада под жилищни блокове, а друга
част е озеленена площ в междублоковото пространство. Няма възможност за реално
възстановяване на имота, тъй като върху него са проведени мероприятия и той не
може да бъде реално възстановен. Вещите лица са разяснили подробно начина на
изчисляване на размера на обезщетението по формулата съгласно Наредбата, където
е регламентирано цената на един декар и коефициентите, които да се приложат и
как точно да се приложат. Коефициентите са описани в заключението. Като са
сумирани коефициентите е получен общия коефициент и е получен размерът на
оценката. Категорията на процесната земя е посочена в заключението и тя е:
четвърта категория земя.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и възприемането на правилната
фактическата обстановка по делото, Районен съд Пазарджик е достигнал до извод,
че в атакуваното решение от една страна липсва произнасяне на административния
орган по искането на жалбоподателката Л.Г.М. /и
другият наследник на Г. И. К./ с молбата с вх. № ОСЗ РД-13-143
от 04.01.2019г. за обезщетяване с равностойна земя. С решението си Общинската
служба по земеделие – гр. Пазарджик е определила на наследниците на Г. И. К. направо обезщетение с поименни компенсационни
бонове на обща стойност 1355 лева. От друга страна е приел, че съгласно заключението
на съдебно-техническата и оценъчна експертиза при определяне на това
обезщетение административният орган не се е съобразил изцяло с изискванията на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и с предвидените в
същата коефициенти за земеделска земя от категорията на процесната. При така
сторените изводи РС е заключил, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно и ще следва да се отмени, като преписката да се върне на
Общинска служба по земеделие – гр. Пазарджик, която с ново решение да се
произнесе по молбата на жалбоподателката Л.Г.М. с вх. № ОСЗ РД-13-143 от 04.01.2019 г. със заявено
искане за обезщетяване с равностойна земя. При отхвърляне на същото
административният орган ще следва да изложи съображенията /мотивите/ си за
това. При пристъпване към определяне на обезщетение с поименни компенсационни
бонове Общинска служба по земеделие – гр. Пазарджик ще следва да се съобрази
изцяло с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи, в това число и с предвидените в същата коефициенти за
земеделска земя от категорията на процесната.
Решението
на Районен съд Пазарджик като краен резултат е правилно, макар и не изцяло по
изложените в него мотиви. Неправилни са изводите на съда в посока, че Общинската
служба по земеделие – гр. Пазарджик е определила на наследниците на Г. И. К. направо обезщетение с поименни компенсационни
бонове на обща стойност 1355 лева и не се е произнесла по молбата на
жалбоподателката Л.Г.М.
с вх. № ОСЗ
РД-13-143 от 04.01.2019 г. със заявено искане за обезщетяване с равностойна
земя.
Оспореното
решение е такова по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. С него се определя правото на
обезщетение и неговия размер. Единствено размерът може да бъде предмет на съдебна
проверка. Административният акт не определя вида на обезщетението, тъй като, за
да е налице такова, следва да се посочи и конкретният брой на компенсаторните
бонове, какъвто липсва в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ, на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ,
ОСЗ постановява решение за стойността на обезщетението: т. 1) със земя, а за разликата
до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове
съобразно определения коефициент от общината по ал. 16 и т. 2) с поименни
компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото
обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в
случаите по чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. В атакуваното решение административният
орган не е конкретизирал по какъв начин ще бъда извършено обезщетяването, като
е посочил изрично, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни
бонове ще се извърши въз основа на постъпили писмени искания на собствениците,
издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и чл. 19б,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в от
ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Едва
след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ,
административният орган следва да се произнесе по вида на обезщетението в
съответствие с подадената молба от Л.Г.М. с вх. № ОСЗ
РД-13-143 от 04.01.2019 г. със заявено искане за обезщетяване с равностойна
земя.
Все пак
решението като краен резултат, с който се отменя административния акт и се
връща преписката за ново произнасяне на ОСЗ Пазарджик е правилно, тъй като административният
орган не се е съобразил изцяло с изискванията на Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи и с предвидените в същата коефициенти
за земеделска земя от категорията на процесната. В тази насока съдът споделя
изцяло изводите на РС Пазарджик. И настоящият състав на съда счита заключението
на изготвената експертиза по делото за компетентно, като вещите лица са
изложили достатъчно убедителни мотиви защото размерът на обезщетението е
неправилно определен в атакуваната заповед. От друга страна става ясно, че административният
орган е постановил акта си при неизяснени обстоятелства, като липсват данни за
това какви коефициенти са използвани. Излагат се общи твърдения за ползването
на софтуерен продукт за изчисляване на размера на обезщетението. Това само по
себе си не е порок, но само ако има пределна яснота какви са параметрите, които
са използвани за изчисляването му, а такива данни в решението липсват. В
противовес на това вещите лица ясно са посочили кои коефициенти са използвали и
са се мотивирали по категоричен начин защо са използвали тях по отношение на
конкретния имот. Следователно атакуваното решение се явява незаконосъобразно,
тъй като посоченият в него размер на обезщетение е неправилно определен. Това
налага действително отмяна на решението и връщането на делото на ОСЗ Пазарджик
за ново произнасяне по отношение на размера на обезщетението съгласно
изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в
това число и с предвидените в същата коефициенти за земеделска земя от
категорията на процесната. В тази насока са и изводите на РС Пазарджик, които
се явяват правилни.
При
разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението на районния съд. Предвид на
това решението на Районен съд гр. Пазарджик, следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба, като неоснователна - без уважение.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260319 от 23.12.2020 г., постановено по гр. д. № 4919/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)