Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Враца, 27 .02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВРАЦА, VI–ти
състав, в публично съдебно заседание на 02.02.2023 г. /втори февруари две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при участието на
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №
757 по описа за 2022 г. на АдмС-Враца и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл.198, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на * В.П.М.,***,
против Заповед № Л-3741/12.12.2022 г. на Началника на Затвора – ***, с която същият
не е настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода.
В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Иска се отмяна на заповедта и уважаване на молбата да бъде настанен на основание чл.198, ал. 5
от ЗИНЗС в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участва във
всички дейности заедно с тях.
В съдебно заседание жалбоподателят, *
В.М. участва чрез видеоконферентна връзка със Затвора – ***, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Заповедта намира за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Иска
да му се даде възможност да бъде настанен с останалите лишени от свобода,
предвид целите по чл.36 НК. Счита
твърденията на ответника за неоснователни и същите завишават критерия за
настаняването му в общи помещения с останалите л/св.
Ответникът – Началника
на Затвора – ***, редовно призован, не се явява и не се представлява в
с.з. Чрез
процесуалния си представител * Г.Х., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана, а обжалваната заповед счита за
издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната
писмена форма, съдържа фактически и правни основания, издадена в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Посочва, че в случая Началника на Затвора – ***
действа в условията на оперативна самостоятелност и по целесъобразност
преценява кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за
преместване, като в случая отчитайки поведението на жалбоподателя е изразил
отрицателно становище. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.149,
ал.1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради
което е процесуално допустима.
Препис
от оспорената заповед оспорващият е получил на 12.12.2022 г., видно от
направеното от него отбелязване върху същата. Жалбата е депозирана чрез органа
на 13.12.2022 г. и следователно е спазен предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Съдът счита, че като
адресат на заповедта оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Видно от данните по
преписката жалбоподателят В.П.М. изтърпява наказание „**“, наложено по НОХД №
457/1999 г. по описа на Окръжен съд - Видин при първоначален специален режим и на
11.11.1999 г. постъпва в Затвора – ***. С протокол на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС (Отм.), режимът е заменен от **.
Във връзка с подадена от него молба да бъде
настанен в общи помещение с останалите лишени от свобода и да участва във
всички дейности заедно с тях са изготвени експертна оценка на актуалното
психическо и емоционално състояние и доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди на * М.В. експертната оценка,
изготвена от * на Затвора–*** е описано
подробно актуалното психично и
емоционално състояние на жалбоподателя.
В доклада на ИСДВР за оценка на риска от рецидив
и вреди на * Вл. М. подробно са очертани и посочени маркираните дефицитни зони. Посочено е,
че при извършеният анализ на риска от вреди
отчетените стойности за обществото са високи, обоснован е от характера и начина
на извършеното криминално престъпление. Отчетени са ниски стойности за
служителите и останалите лишени от свобода по време на изтърпяване на
присъдата. Посочени са и набелязаните цели в изготвения и договорен план на
присъда в 3 точки. При междинно извършените оценки на риска от рецидив е
отчетено последователно повишаване на числовите стойности, като риска от среден
става висок. Посочени са зоните, в които се наблюдава отрицателна промяна,
регистрираните за периода на наблюдение
сериозни поведенчески прояви, като настоящата оценка е актуална от
17.10.2022 г. и отново регистрира висок риск от рецидив - 85 точки. Разделите
при които има дефицитни стойности, както и че * М. е участвал в трудовия процес, като при
изпълнението на възлаганите му трудови задачи показваше устойчива мотивация да
оползотворява по този начин част от свободното време, старателност и
изпълнителност. Към момента не работи поради преустановяване на дейността на **
към Затвора - ***. Награждаван е, като последните две заповеди за това са №
2117/23.12.2019 г. и № 1847/24.08.20 г. По време на изтърпяване на присъдата
има три наложени дисциплинарни наказания, но към момента на изготвяне на
доклада съгласно чл.109 от ЗИНЗС се смята за ненаказван. Рискът от вреди по
време на изтърпяване на наказанието е с високи стойности за служителите и
останалите лишени от свобода и се обуславя от правния статус и индивидуалните
особености на * М.. Съществува висок риск за бягство, който е обоснован от
реализираните два опита - качване на сградата на мебелен цех и качване на
покрива на параклиса. Тоест в доклада е направена подробна оценка на риска от рецидив и вреди по отношение на
жалбоподателя по съответните показатели.
Въз
основа на изпълнената административна процедура и становищата, приложени по
административната преписка, е издадена оспорената в съдебното производство Заповед № Л-3741/12.12.2022 г. на Началника на Затвора – ***, с която същият
не е настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода. Административният
орган е възприел за свой мотиви и е възпроизвел в оспорената заповед констатациите
в експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на
психолога на затвора и доклада за оценка на риска от рецидив и вреди на * М.,
изготвен от * при Затвора – ***.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Оспорената
Заповед № Л-3741/12.12.2022 г. е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 198,
ал. 5 от ЗИНЗС – Началника на Затвора ***. Издадена е в изискуемата от закона
писмена форма, като в нея е посочено материалноправното основание, както и
фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е
приел, че осъденият М. не следва да бъде преместен в общи помещения с останалите лишени от свобода. Изложените в заповедта
мотиви са достатъчни за да се възприеме административното решение. Освен това същите се извличат и
от становища на лицата по чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС, на които органът се позовава,
което е допустимо съгласно разрешението, дадено в ТР № 16 / 31.03.1975 г. на
ОСГК, на ВС, според което няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен
с оглед предстоящото издаване на акта.
При извършената
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Изпълнена е предвидената в чл.198, ал.1
от ЗИНЗС процедура и не са ограничени правата на жалбоподателя да участва в производството, както
и да обжалва процесната заповед.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
С протокол на
комисията по чл.73 от ЗИНЗС (отм.),
режимът на изтърпяване на наказанието на л. св. е заменен от специален на
строг.
Съгласно разпоредбата
на чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС, поставените на строг режим осъдени на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна може да се настаняват с мотивирана
заповед на началника на затвора в общи помещения с останалите лишени от свобода
и да участват във всички дейности заедно с тях.
От тази нормативна
регламентация следва извод, че преместването на тази категория лишени от
свобода в общи помещения с останалите лишени от свобода е законова предвидена
възможност /а не задължение за пенитенциарната администрация/, която се
преценява конкретно за всяко осъдено лице, след съобразяване със становищата на
длъжностните лица по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, относно поведението на изтърпяващия
присъда доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Преценката кое
поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка, обуславяща
изменение на мястото на изтърпяване на наказанието, е предоставена изцяло на
решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка преценката на административния орган е по
целесъобразност, която съдът няма правомощия да контролира и съответно е изключена
от съдебен контрол. Съгласно чл. 169
от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт. В случая тези изисквания са спазени.
От съдържанието на
обжалваната заповед е видно, че за извършената от решаващия административен
орган преценка на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на
наказанието изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в изисканите и
представените становища на съответните длъжностни лица по чл.198,
ал. 1 от ЗИНЗС. Въз основа на тези становища, изготвени при отчитане и
анализ на данните относно поведението на лишения от свобода и от изпълнението
на присъдата, е формиран извод, че рискът от вреди по време на изтърпяване на
наказанието е с високи стойности за служителите и останалите лишени от свобода
и се обуславя от правния статус и индивидуалните особености на * М.. Реализираните
в миналото суицидни опити индикират високи стойности на риска от автоагресивни
действия, поради ***. Съществува и висок риск за бягство, обоснован от
реализирани два опита – качване на сградата на ** и качване на покрива на *. Обективираните
в становищата на длъжностните лица еднопосочни и непротиворечиви констатации,
основани на конкретни преки впечатления от личността на лишения от свобода и
професионалната оценка на индивидуалния му риск при отчитане на всички
доказателства, имащи характер на информация и относими данни за поведението му,
са обусловили формираното от Началника
на Затвора – *** вътрешно убеждение за липса на предпоставките за настаняване
на * М. в общи помещения с останалите лишени от свобода и участието му във
всички дейности заедно с тях. Системата за оценка на риска
определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди
за самото лице, за околните и за обществото.
Обстоятелството, че лишеният от свобода е бил награждаван, както и че към
момента на искането му за преместване в общи помещения, не се води наказван, е
без значение за преценката на неговото поведение, тъй като това обстоятелство
само по себе си не е основание да се приеме, че са налице категорични
доказателства за добро, безрисково поведение на осъдения.
По изложените съображения съдът приема, че административният орган е
извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с искането на жалбоподателя
да бъде настанен в общи с останалите л. св. помещения, в резултат на които
обосновано е приел, че не са налице условията за такова настаняване, като
правилността на това решение, както бе пояснено по-горе е извън обхвата на
съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган
е да прецени по целесъобразност, дали лицето може да бъде преместено в общи
помещения с останалите лишени от свобода и да участва във всички дейности
заедно с тях или не, като тази негова преценка е основана на закона и следва да
бъде зачетена. В случая органът разполага с оперативна самостоятелност, действал
в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като
е постановил законосъобразен акт.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна,
а оспорената заповед следва да се потвърди, като законосъобразна.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл.198,
ал. 2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на * В.П.М.,***,
против Заповед № Л-3741/12.12.2022 г. на Началника на Затвора – ***, с която същият
не е настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл. 198, ал. 2, изр. второ от ЗИНЗС.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ: