Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………21.11.2019 година…………..…..…..Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………........….Гражданско отделение
На………двадесет
и трети октомври………..…..………...……..Година 2019
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Белослава Колева..……………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 395…по описа за……..…….….………2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В. и К.” ЕАД гр. С.З.твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за
вземанията си към Д.Х.Т., в размер на 263,55 лв. главница и 19,58 лв. лихва за
забава за периода 01.01.2017 г. – 06.07.2018 г. В
резултат на това било образувано ч. гр. д. № 141/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд и издадена заповед за изпълнение,
като била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но връчване на
заповедта е било извършено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като длъжницата
не била открита на нейния постоянен и настоящ адрес, не е установен нейн работодател. Поради това бил предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът
сочи, че с ответницата се намират в договорни правоотношения, като на нейно име
имало открита партида с абонатен № *** за имот находящ
се в ***. Задълженията на ответницата за посочения обект възлизали на 263,55
лв., представляващо задължение за доставена, отведена и пречистена вода по издадени
квитанции за периода от 01.12.2016 г. до 28.05.2018 г. и с отчетен период по
квитанциите от 01.12.2016 г. до 28.05.2018 г. Поради това моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 263,55 лв., представляваща главницата - стойността на
доставената, отведена и пречистена вода за обекта на потребителката за периода
01.12.2016 г. до 28.05.2018 г., сумата от 19,58 лв. представляваща обезщетение
за забава за периода 01.01.2017 г. – 06.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.03.2019 г./, до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба.
В проведеното на 23.10.2019 г.
открито съдебно заседание по делото, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно призована, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и
не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на нейн
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, нейн представител не се е явил
в първото заседание по делото, респ. нейн упълномощен
процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане
инкорпорирано в призовката на ответницата от 29 август 2019 г., връчено лично на
ответницата при условията на чл. 44, ал. 1 изр. последно ГПК, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание. Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено
в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства, че ответницата не е заплатила дължимите суми по
представените с исковата молба квитанции, както и с оглед на представените с
исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от „ВиК“ ЕООД, против Д.Х.Т., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр.чл.415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати
на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. за
исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013
г., ОСГТК/ или общо сумата от 770 лв. разноски за двете производства. За
исковото производство е надвнесена държавна такса в размер на 25,00 лв., която
не следва да се възлага в тежест на ответницата.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Гълъбовски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при
условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/ по
отношение на Д.Х.Т., ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на вземането
на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, за сумата от 263,55 лв.
/двеста шестдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
главница за потребени ВиК
услуги по квитанции с номера: **********/01.12.2016 г., **********/01.01.2017г.,**********/01.02.2017г.,**********/01.03.2017г.,**********/01.04.2017г.,**********/01.05.2017г.,
**********/01.06.2017г., **********/01.07.2017г.,**********/01.08.2017г.,
**********/01.09.2017г., **********/01.10.2017г.,**********/01.11.2017г.,
**********/01.12.2017г., **********/01.01.2018г.,**********/01.02.2018г., **********/28.02.2018г.,
**********/28.03.2018г.,**********/28.04.2018 г. и **********/28.05.2018 г. за
имот находящ се в ***, партида № ***, за сумата от 19,58 лв. /деветнадесет лева и петдесет
и осем стотинки/ представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 06.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
103/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 141/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Х.Т.,
ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „ВиК“ ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 385,00
лв. /триста и осемдесет и пет лева/, представляваща част от направените в
исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 385,00 лв. /триста и
осемдесет и пет лева/ представляваща направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № 141/2019 г. по описа на Гълъбовски районен
съд съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ