Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІV въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
десети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ : АТАНАС Н. А.
мл. с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Татяна Асенова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като
разгледа докладваното от съдия Папазян
ВНОХД № 5508 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С
присъда от 14.06.2017 г. по НОХД № 13851/2014
г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 98-ми състав, е
признал подс. А.Р.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение, на
основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за срок от три години. Наложил му е и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, на основание чл.343г вр. чл.
37,т.7 от НК за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59,
ал.3 от НК, е приспаднато времето, през което подс. К. е бил лишен по
административен ред от това право, със заповед № 14-4332-001665/23.05.2014 г.
на началник група към ОПП-СДВР. Осъдил го е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати сторените по делото разноски, в размер на 30 (тридесет) лева на
досъдебното производство, както и 642,32 (шестстотин четиридесет и два и
тридесет и две) лева по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати пет лева, за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез упълномощените
си защитници – адв. Б.Б.
и адв. М. К., в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба с допълнение. В тях се твърди, че присъдата е постановена в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като и
че е явно несправедлива. Като нарушения на материалния закон се посочва, че по
отношение на подсъдимия е изтекла давността за наказателно преследване, предвидена
в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Изтъква се, че количеството алкохол в кръвта на подс.
К. е установено в противоречие с действащата към инкриминираната дата Наредба №
30/2001 г. относно реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачи на МПС, доколкото болничното заведение, в което е
иззета кръвната проба на К. към този момент не е било със статут на център за
спешна медицинска помощ, каквито са изискванията на цитираната Наредба. Изтъква
се, че СРС неправилно е кредитирал показанията на св. Т. в тази насока, тъй
като същите са в противоречие със
събраните писмени доказателства по делото. Следващото твърдяно от защитата нарушение
на Наредба № 30/2001 г. се изразява в съдържанието на приложената по делото учетна
форма № 48 на Министерство на здравеопазването, в която не са вписани всички
задължителни обстоятелства като брой и вид на пробите, начин на затваряне и
опаковане, количество и вид на съдържанието. Твърди се също така, че на
подсъдимият не му е била разяснена възможността да оспори резултатите от
химическата експертиза, което отново е в нарушение на Наредбата, като от друга
страна представлява съществено процесуално нарушение, доколкото е довело до
ограничаване правото му на защита. Следващото сочено от защитата нарушение се е
изразило в предаването на едното шишенце с взетата от подсъдимия проба на
полицай от ОСПС-СДВР, с което е възпрепятствана възможността за извършването на
повторно изследване. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е кредитирал
заключенията на изготвените химически експертизи, тъй като същите се явяват
необосновани и е налице съмнение в тяхната правилност, произтичащо от
неизясняване фактът дали изследването за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е извършено при спазване на приложимите
стандарти за това. Прави се искане за назначаването на нова експертиза, която
да даде отговор на технически въпроси свързани с извършеното кръвно изследване.
Моли се за отмяната на атакувания съдебен акт, поради неговата
незаконосъобразност и неправилност.
В разпоредително заседание от 01.12.2017
г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата,
допълнението и с приложените материали към делото прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или
свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или
веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция защитата на подс. К. поддържа жалбата и допълнението към нея. Навеждат се
твърдения за недоказаност на деянието от обективна страна, поради липсата на „валидна“
химическа експертиза, доколкото изготвените по делото и кредитирани от съда не
отговарят на законовите изисквания, поради своята повърхностност и
незадълбоченост. На следващо място се изтъква, че наложеното от първостепенния
съд наказание е незаконосъобразно и несправедливо, като не са съобразени
правилно ниската обществена опасност на деецът, който е неосъждан, няма други
висящи дела, не е криминално проявен, не е бил задържан и изцяло е съдействал
при всички действия за установяване на количеството алкохол в кръвта му. Навеждат
се съмнения относно достоверността на резултатите от изследването на кръвните
проби поради липсата на контрол върху изправността на използваната медицинска
техника, както и заради фактът, че същата се калибрира с неподходящи разтвори,
което според защитата е довело до неточност в сочените крайни резултати. Моли
се за отмяната на първоинстанционната присъда.
Представителят на прокуратурата намира
жалбата за неоснователна. Счита, че така определеното от СРС наказание е
справедливо и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
При упражняване правото си на лична
защита и в последната си дума подсъдимият моли за отмяна на присъдата.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното в
жалбата и допълнението към нея, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство
писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на
досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства,
писмени доказателства, а именно показанията на
свидетелите Ил. И., Юл. Т., С. и Г., дадени в хода на съдебното производство и
тези приобщени от ДП; акт за установяване на административно нарушение, талон и
протокол за медицинско изследване, разпечатка от алкотест дрегер с резултати,
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б.”Б” от ЗДвП, справка за нарушения на подсъдимия, свидетелство за съдимост,
протокол за извършена химическа експертиза, отчетна форма 48, работен журнал, повторна
химическа експертиза и допълнителна такава.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитане по реда на чл. 281 от НПК,
приложените писмени доказателствени средства и използвания способ за доказване –
експертизи, въз основа на които е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
С
оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :
На 18.04.2014 г.
в гр. София, св. Ил. И. и Юл. Т. били назначени като дежурен полицейски
автопатрул АП 9147 при ОПП-СДВР за смяна от 19.00ч. на същия ден до 07.00ч. на
19.04.2014г. За същата смяна св. С. и св. Г. - служители на ОСПС-СДВР били
назначени в дежурство като автопатрул АП-302 при ОСПС-СДВР.
Около 02.30 ч.
на 19.04.2014 г. св. С. и Г. осъществявали служебните си задължения по
полицейски контрол на определения им маршрут, когато в близост до
бензиностанция „ОМВ” на бул.”България” забелязали л.а. марка „Шкода”, модел
„120” с ДК номер ******, който се движел криволичейки по пътното платно с
посока на движение от бул.’’Тодор Каблешков” към ул.”Гоце Делчев”. Св. С. и Г.
спрели автомобила за проверка след посочената бензиностанция, пред бл.7а и
установили, че автомобилът се управлява от подс. К.. Последният по време на
проверката се държал грубо и предизвикателно с полицейските служители. Тъй като
от подсъдимия лъхала силна миризма на алкохол, св.С. и Г. поискали съдействие
от ОДЧ, във връзка с което бил изпратен полицейски екип, състоящ се от св. И. и
св.Т.. Последните свидетели пристигнали на мястото на проверката около 03,00ч.
и проверили с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, фабр. номер 0093
издишания от подсъдимия въздух. Извършената проба била записана под номер 925 и
установила, че К. е управлявал процесното МПС до спирането му от св. С. и Г.,
след употреба на алкохол. Св. Т. му съставил АУАН с бланков номер
639469/19.04.2014г. и талон за медицинско изследване номер 0409740 от
19.04.2014г. и го транспортирали до Първа градска болница. Там подсъдимият дал
кръвна проба за изследване, съгласно надлежния ред по Наредба 30/2001г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС/отменена/.
Бил изготвен
протокол за химическа експертиза 680/22.04.2014г. от в.л. М., видно от който
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия по време на управлението на МПС е
била 2,3 промила.
На подс. К. била
наложена административнонаказателна мярка временно отнемане на свидетелството
за правоуправление на МПС със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б.”Б” от ЗДвП, издадена от Началника на
отдел „ПП” при СДП, от 23.05.2014г.
В хода на
съдебното следствие е изготвена повторна химическа експертиза от в.л. д-р М. и
доц. А., съгласно заключението на която количеството на алкохол в кръвната
проба на подсъдимия е обективно установено чрез лабораторно изследване по
газхроматографски метод и е 2,3 промила. Вещите лица посочват също така, че към
момента на извършване на проверката концентрацията на алкохол в кръвта на К. се
приема за 2,6 промила, която концентрация съответства на фаза на възбуда,
изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка,
повлияние на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор,
повишено реакционно време, намалена зрителна острота, сензорно-моторна
некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч, повръщане, сънливост.
По делото е назначена и допълнителна химическа експертиза,
изготвена от в.л. М., според заключението на която посочения в протокол за
химическа експертиза 680/22.04.2014г. на CXЛ при УМБАЛ „Св. Анна” резултат 2,3
промила, съответства на данните на хроматограмите, получено при анализирането
на двете проби от кръвта на подсъдимия, като не се установяват обективни
причини този резултат да не бъде зачетен.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации
на проверявания съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция и счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика,
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият
съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във
въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение
за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното
:
Правилно и
в съответствие с установеното от всички доказателствени източници, при
съвкупната им преценка,
първоинстанционният съд е кредитирал протокола за медицинско изследване
от 19.04.2014 г., видно от който е била взета кръв от подсъдимия, като е приел,
че същият има необходимото съдържание и е изготвен съгласно изискванията на
действащата към инкриминираната дата Наредба № 30/2001 г. Правилно СРС е
кредитирал показанията на св.Т., съставил протокола, от които става ясно, че
кръвните проби са били иззети изцяло съгласно установените в Наредбата правила,
в две отделни шишета от по 10 мл. пълни догоре с кръв, в които предварително е
било поставен сух натриев цитрат и са били затворени с гумирани капачки. От
показанията на св.Т. става ясно, че едното шише с кръвна проба е било съхранено
веднага в хладилник, за да послужи в последствие за лабораторно изследване, а
другото е било предадено на полицейски служител. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че въззивният съд не споделя възражението на защитата, че фактът на
предаването на второто шишенце, съдържащо кръвна проба на подсъдимия на
разследващите органи, е възпрепятствало възможността да бъде извършено повторно
изследване на съдържанието на алкохол в кръвта. Това твърдение на защитата не
намира подкрепа в събраната доказателствена съвкупност и в частност от
изложеното от вещо лице А., който категорично заявява от една страна, че за
арбитражно изследване се взема пробата от лабораторията, както и, че двете
проби се вземат от едно и също шишенце. Фактът на предаването на второто
шишенце с кръв на полицейския служител по никакъв начин не е възпрепятствал
възможността за евентуално извършване на повторно изследване или пък правото на
подсъдимия да инициира провеждането му, тъй като такова изследване се извършва
със съдържанието кръвна проба на първото шишенце.
Отново в допълнението към въззивната жалба, се навеждат
доводи за нарушено право на защита на подс. К., от страна на органа на
досъдебното производство. Това нарушение се състояло в неразясняването на
възможността подсъдимият да се възползва
от разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба
№ 30/2001 г. Настоящият въззивен състав намира, че такова нарушение не е
допуснато, тъй като за разследващия орган не съществува задължение за
разясняване на тази разпоредба. Не само в процесуалния закон, но и в цитираната
Наредба подобно задължение не е адресирано към разследващия орган. В
разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредбата е предвидена една възможност, от която
подсъдимия би могъл да се възползва, без да съществува задължение за
разследващия орган да укаже за съществуването на тази възможност. Чл. 219, ал. 4 от НПК сочи, че „при нужда дава
допълнителни разяснения“, но това касае самото обвинение, а не нормативни
актове, регламентиращи процедурата по събиране и проверка на доказателства.
Също така, съдът се солидализира със становището на контролираната инстанция,
че това право на подсъдимия е свързано изцяло с неговата инициативност,
доколкото не са налице обстоятелства, които да сочат за некоректност на сочения
от кръвното изследване резултат. Напротив, от заключението на повторната
химическа експертиза става ясно, че изследването е извършено двукратно, като
резултатите от двете измервания не се различават с повече от допустимата
грешка, а именно 0,2, което от своя страна не е налагало повторно изследване.
Въззивният съд не споделя възражението на защитата и
относно вида на медицинското заведение, в което е взета кръвната проба на подс.К.
и твърдението, че същото не е представлявало център за спешна медицинска
помощ или филиал на такъв към 19.04.2014
г. Правилно СРС е кредитирал показанията на св.Т. в тази насока, доколкото те
се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото полицейски служители И.,
Т., С. и Г., които са еднопосочни и непротиворечиви в изнесеното, че към
инкриминираната дата е имало трайно установена практика лицата, на които е била
установена алкохолна проба с дрегер над 1,2 промила, да бъдат съпровождани
именно до Първа МБАЛ за вземане на кръвна проба. Това обстоятелство намира
подкрепа и в приложеното към делото заверено копие от страниците на лабораторна
книга (отчетна форма № 48 на Министерство на здравеопазването), на
специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта при
УМБАЛ- „Св. Анна“ гр.София. В третата графа, където се отразява датата и начин
на получаване на кръвната проба навсякъде е посочена Първа МБАЛ, като здравно
заведение, от което е иззета кръвната проба, което безспорно се явява в
подкрепа на изнесеното от св.Т. и показанията на полицейските служители. На
следващо място, предвид длъжността, която св.Т. заема във въпросното болнично
заведение, а именно началник консултативно диагностичен блок и фактът, че в
служебните му задължения се изразяват именно в издаването на протоколи за
изследване на употреба на алкохол и други упойващи вещества, следователно той
несъмнено знае какъв е характера и естеството на болничното заведение, в което
той е началник на съответното отделение.
СРС
правилно е кредитирал и протокола за проведеното медицинско изследване за
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимото лице. Същият е издаден от
длъжностно лице, в кръга на службата му, без наличието на каквито и да е
основания за съмнения в достоверността на отразеното в него. Поради това, по
смисъла на процесуалния закон този документ се явява процесуално – валидно
писмено доказателствено средство.
Настоящият съдебен състав не възприема и възражението, че
не било ясно какво е съдържанието на шишенцата, които постъпват за изследване в
УМБАЛ „Света Анна“ гр.София. Правилно контролираният съд е приел с доверие
показанията на св. М., в които се съдържа информация, че в отчетната книга се отбелязва
всякога, когато е установена каквато и да е била нередност, свързана с
пристигналите проби за изследване. С категоричност св.Мострово заявява, че щом
такава не е отбелязана в отчетната книга това несъмнено означава, че всичко е
било в съответствие с установените правила. В същия смисъл са и показанията на
св.Т., който подробно описва начина на изземване на кръвната проба и на нейното
съхраняване до изпращането й за
изследване. Следователно предвид подробно изяснената хронология и технология на
процеса от вземането на кръвната проба от подсъдимия, до получаването на
крайния резултат от изследването по газхроматографския метод, не са налице
каквито и да е основания за съмнение, че съдържанието на шишенцето е било именно
кръвната проба взета от подсъдимия. Веднага след вземането на пробата същата е
била разпределена в две отделни шишенца, които са били затворени със запушалка,
надписани и парафинирани, като от показанията на св.М. става ясно, че в същия
вид е пристигнала пробата, предназначена за изследване в ръководената от нея медицинска
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ гр.София.
Въззивният съд изцяло се солидализира с решението на
проверяваната инстанция да кредитира заключенията на изготвените по делото
химическа, повторна химическа и допълнителна такава експертизи, доколкото
същите са изготвени от компетентни и незаинтересовани от изхода на делото лица
и в своята съвкупност спомагат за изясняването на установената по делото
фактическа обстановка. В сочените експертизи са дадени достатъчно обосновани и
изчерпателни отговори на поставените въпроси. Възражението, че уредът, с който
се извършват кръвните изследвания за установяване на количеството алкохол в
кръвта, неправилно е калибриран с воден стандарт Medidrug Ethanol W 100, което би могло да доведе до
неточни крайни резултати не се споделя от съда, доколкото от събраните гласни и
писмени доказателства се доказа, че този метод на изследване, уредът и
съответно начинът, по който се калибрира, са с многогодишна и трайна практика,
която не показва разминавания по-големи от допустимите, отбелязани в Наредбата,
а именно 0,2. Поради изложеното съдът намира твърденията на защитата, че
стойността на съдържание на алкохол в кръвта на подс. К. не е установена по
несъмнен начин за неоснователни и непочиващи на събрания по делото
доказателствен материал.
По отношение на направеното в допълнението към въззивната
жалба възражение, за изтекла давност за наказателно преследване, настоящия
въззивен съдебен състав намира същото за неоснователно. Съгласно задължителната
съдебна практика (Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по н. д. № 19/59
г., ОСНК), а така също и константната, се приема, че давност за наказателното
преследване тече както в хода на досъдебното производство, което по своето
естество представлява подготвителната фаза на наказателния процес, така и по
време на съдебното, което е и същинското наказателно производство. В тази
връзка твърденията на защитата, че съдът в качеството си на правораздавателен
орган не би могъл да извършва действия по „преследване“ на лице, както е указано
в разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК се явяват неоснователни. Напротив,
съдебната фаза, както вече беше отбелязано се явява същинска и именно в нея – в
частност съдебното следствие, се събират и проверят доказателства относно
вината на подсъдимия. Предвид фактът, че процесното престъпление е от общ
характер, поради което участието на прокурор в качеството му на обвинител е
задължително, следователно не би могло да се приеме, че в съдебната фаза не са
предприети действия на надлежните органи за преследване на подс.К.. В
цитираното Тълкувателно решение недвусмислено е казано: „Съгласно чл.81, ал.2
от НК (чл. 53, ал. 2 НК(отм) след
свършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност. Това означава, че давност за наказателното преследване тече и по
време, когато се извършва предварително производство и когато делото е внесено
в съда за разглеждане…“. От всичко изложено до тук следва, че в конкретния случай
следва да се има предвид единствено абсолютната давност по смисъла на чл.81,
ал.3 от НК, която и към настоящия момент не е настъпила, доколкото от
инкриминираната дата 19.04.2014 г. не са изтекли 4 години и 6 месеца.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно
разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от
събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени
средства.
Въззивният състав служебно
констатира, че правото на защита на подс. К. не е било нарушено в нито един
етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания
на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се изказва
последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и
интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен.
Събраните
на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и
заключенията на приетите експертизи очертават една константна логична верига от
обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се
установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на
извършване, така и съпричастността към същото на подс. К..
Предвид всичко изложено, въз основа на
така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената
фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в
съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и
обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1
от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на
това, че извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимото лице
осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
От обективна и
субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.
Обект на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи
безопасността на транспорта.
От обективна страна, подс. К. е осъществил
изпълнителното деяние, като е управлявал МПС
- лек автомобил, марка „Шкода”, модел „120” с ДК № ******, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,3 на хиляда, установено по
надлежния ред - чрез лабораторно изследване, резултатите от което са
обективирани в протокол за химическа експертиза № 680/22.04.2014г. на МБАЛ ”Св.
Анна - София”АД. Конкретната концентрация на алкохол в кръвта е безспорно
установена по надлежния ред, определен в чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл.
7 и следващите от Наредба № 30/2001 г.
за реда за установява употребата на алкохол и друго упойващо вещество от
водачите на МПС (Наредбата). Лабораторното изследване е извършено по
газхроматографския метод, в специализирана химическа лаборатория към МБАЛ
„Света Анна” АД, от химик, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал.
1 и чл. 17 от Наредбата.
Факта на осъществяване на управление на
процесното МПС също е еднопосочно установено от показанията на свидетелите И., Т.,
С. и Г., като между другото не се и оспорва от защитата.
От
субективна страна, подс. К. е извършил престъплението с пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял този резултат. Подсъдимият е
съзнавал, че управлява моторно превозно средство след употребата на алкохол,
като пряко е целял това свое поведение.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил
правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. К.
инкриминирано деяние.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията
на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл.
55 от НК.
Тези
изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер. Съдът служебно не установява и явна
несправедливост и завишаване на наказанието. В този смисъл необосновано се явява
възражението на защитата, че е допуснато нарушение на материалния закон, като е отмерено
несъразмерно тежко наказание на подсъдимия, с оглед възможността то да е било
„пробация“. Такава възможност е предвидена единствено, ако съдът приеме
наличието на предпоставките на чл.55 НК, каквито в случая не са налице.
Като единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия.
Въззивната инстанция възприе отчетените от първостепенния съд отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно високия размер на установената алкохолна
концентрация в кръвта на подсъдимия – 2.3 промила, поведението му като водач на
моторно превозно средство, преди извършваната проверка – автомобилът,
управляван от подсъдимият е криволичел по пътното платно и по този начин е
представлявал сериозна опасност за останалите участници в движението, агресивното поведение на подсъдимия по
проверката от полицейските служители, наличието и на други нарушения на ЗДвП. Правилно
с оглед значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
първоинстанционният съд е наложил наказание лишаване от свобода в предвидения
от закона максимум от една година, съгласно нормата на чл.343б ал.1 НК,
действаща към момента на извършване на престъплението. В този смисъл, макар и
изрично да не е посочено в мотивите към първоинстанционната присъда, правилно
наказанието определено съобразно чл.2 ал.1 НК, доколкото с последвалата промяна
на разпоредбата на чл.343б ал.1 НК през 2015 г., законодателят значително е
завишил наказанието лишаване от свобода, предвиждайки минимум от една година и
е въвел кумулативно наказание глоба. Така определеното наказание е съразмерно
на установеното престъпление и личността на дееца и се явява справедливо. То в
пълна степен ще реализира превъзпитателната и предупредителната функции на
наказателната репресия в индивидуален и генерален план.
Неоснователно
се явява претендираното от защитата, че първостепенният съд не е отчел поведението на
подсъдимото лице, което, не е осуетило проверката от контролните органи. В този
смисъл следва да се отбележи, че непредприемането на законово запретени
действия и/или бездействия е правно – дължимо, нормално поведение и от него не
могат да се черпят положителни изводи за смекчаващи вината обстоятелства, тъй
като нарушаването му е скрепено със законова санкция, а то е и дължимо
поведение.
Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК, като е преценил, че за постигането на целите на
наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието в местата за
лишаване от свобода, като е отложил същото за изпитателен срок от три години.
СРС правилно, ръководейки се от обстоятелствата индивидуализиращи наказателната
отговорност, е наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от правоуправление
на МПС“, за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4
от НК е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което по
административен ред за същото деяние подсъдимият е бил лишен от право да
управлява МПС.
Вземайки
предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така
определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец, отговаря в пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, като видът и размерът му са съобразени с визираните в чл. 36
от НК цели на генералната и на специална превенция. Същевременно, определянето
му в рамките, посочени в приложимата към инкриминирания момент редакция на
закона, не се явява несъразмерно тежко и е достатъчно за осигуряване
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително
въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.
По отношение на присъдата в частта
ѝ, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски, то същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С
оглед осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са възложени на осъдения подс. К., в съответствие
с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Същите са правилно изчислени.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.06.2017 г. по
НОХД № 13851/2014 г. на СРС – НО, 98-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.