Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../25.06. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
На двадесет и четвърти февруари |
Година 2021 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 877 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 412 от Кодекса за застраховане.
Ищецът „З.А.Б.“ АД, представляван от адв. М. от САК, твърди, че застрахован при него по имуществена застраховка автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ рег. №*******е увреден при пътнотранспортно произшествие на 19.04.2019 г. Сочи като причина за увреждането да е отнето предимство от страна на водач на л.а. марка „Рено“ модел „Клио“ с рег. № *******, застрахован при ответника „ЗК Л.И.“ АД по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът поискал възстановяване на изплатеното обезщетение на собственика за увредения автомобил в размер на 53395 лв. и 15 лева ликвидационния разходи, но ответникът отказал. Претендира се общо сумата 53410,00 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В отговор по исковата молба ответникът, представляван от юрк С.сочи, че действителната стойност на автомобила възлиза на 44981,40 лв. Тази сума била определена, ответникът не възразил и вземането му е погасено чрез прихващане и доплащане на разликата на 02.06.2020 г.
В
допълнителната си искова молба ищецът признава, че вземането е погасено до
сумата от 44981,40 лв., в това число 44966,40 лв. обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски, но оспорва да е съответно на причинената вреда. Твърди,
че действителната стойност на автомобила е 60095,00 лв. и след приспадане
стойността на запазените части вредата възлиза на предявената сума.
В
съдебно заседание адв. М. от името на ищеца претендира да бъде уважен искът за
разликата над 44981,40 лв. и да бъде отхвърлен за погасената част в хода на
производството. Претендира разноски като представя и списък. Навежда доводи в
писмени бележки като застъпва довод, че използваният от вещото лице механизъм
не отразява пазарната цена, а се опира на методика, определяща долната граница
на обезщетение при липса на надлежни доказателства за стойността на увредената
вещ. Застъпва теза, че определеният процент на овехтяване в тази методика не е
относим към среден клас автомобили, какъвто се явява процесния, а от
практическа и житейска гледна точка не може да се приеме, че стойността на един
автомобил в рамките на три години може да намалее с около 50 %. Твърди се, че
застрахователната полица и сравнителната експертиза по щетата, изготвена към
12.12.2019 г., определят много по-точно пазарната, съответно действителната
стойност на процесния автомобил.
Процесуалният
представител на ответника – юрк. С.оспорва иска. Твърди, че изплатената сума
отчита действителната стойност на автомобила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение и оспорва да дължи го дължи с оглед претендираната
част от предявената сума след приетото погасяване.
Съдът като обсъди доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира за установено следното:
На 21.08.2019 г. писмено е изразено
съгласие, че ищецът застрахова собствения на
„Порше лизинг БГ“ ЕООД лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ рег. № ******* при клауза „Пълно
Каско“ и с период на покритие от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. при определена
застрахователна стойност от 60603 лв.
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че на
19.10.2019 г. на ПП I-3 (Бяла-Ботевград)
лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******при включване в
движение от крайпътна отбивка е предприел маневра завиване в обратна посока в
резултат на което отнел предимството на движещия се в посока гр. София л.а.
марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ рег. № *******.
Страните не спорят, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие е настъпила тотална щета за застрахования при
ищеца автомобил, както и че собственикът е получил обезщетение в размер на
53395,00 лв.
Няма и спор, че на 20.02.2020 г. за
ответника е приета пратка, съдържаща покана за възстановяване на платеното
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски.
По делото не се спори, че на
22.05.2020 г. ответникът е одобрил плащане по претенцията в размер на 44981,40
лв., а на 02.06.2020 г. е наредено плащане на тази сума. Вещото лице К.Г. установява средна пазарна цена на
автомобили от същата марка, модел, модификация и година на производство към
31.01.2021 г. в размер на 45224,45 лв. Приема също така, че автомобилът е бил в нормално за възрастта си техническо
състояние и е експлоатиран при средни експлоатационни условия в четвъртата
година на експлоатация, с оглед на което изчислява пазарна цена към датата на
увреждането – 19.10.2019 г., в размер на 52586 лв. При отчитане на
остойностените запазени части определя стойността на увредените части като
съответна на 46276 лв.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
С удовлетворяването на собственика на увреденото имущество неговият застраховател е овластен да реализира правата му срещу лицето, отговорно за причинената вреда. Нормата на чл. 412 ГПК овластява застрахователя, поел риска от увреждане на застраховано имущество, да изиска възстановяване на заплатеното от застрахователя, ангажирал се да покрие гражданската отговорност на деликвента. Съгласно чл. 477 ал. 1 КЗ ответникът дължи да поеме имуществената тежест от събитието като с оглед нормата на чл. 51 ал. 1 ГПК отговорността му е ограничена до стойността на вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. При икономически неоправданото отремонтиране на увредения автомобил постигането на очертания резултат предполага възможност с определеното обезщетение да бъде придобит автомобил от същата марка, модел, модификация и общо състояние. Доказателствата еднозначно навеждат на извод, че в срока на застрахователно покритие е увредено застраховано при ищеца имущество. Не се спори, че причина за това е поведението на застрахован при ответника водач на моторно превозно средство. Понеже в процеса не се твърди, а и не се установява отклонение на увредения от стандартното оборудване и обичайно състояние, съдът споделя възприетия от вещото лице подход, очертаващ сравнителните образци за оценката.
Макар и съдът да не е обвързан от даденото експертно мнение, пренебрегването му предполага конкретни данни, позволяващи формиране на непосредствен извод по обсъждания и от вещото лице въпрос. Вписаната в договора за застраховка стойност се определя от представител на ищеца по съгласие с представител на застрахования. Договорът обвързва страните, но е непротивопоставим на трети лица, каквото се явява ответника. Оценката предполага специални познания, с които съдът не разполага. Използваният от ищеца експерт, представил сравнителната експертиза по щетата (л. 36 от делото), не сочи обстоятелствата, навели го на извод за размера на действителната стойност на автомобила. Експертизата отразява мнение, което в рамките на съдебния спор е лишено от доказателствена стойност, поради което обстоятелството, че е направена към предходна дата, по-близка до интересуващия процеса остава без правно значение.
В случая вещото лице установява цена в ново състояние по каталога „Ауто Билд“ 12/2015 год. към датата на увреждането 19.10.2019 г. в размер на 73755 лв. Пазарната цена на употребяван автомобил е определена по изчислителен път въз основа на пазара на сравним автомобил на територията на страната. Използваният от вещото лице подход не е оспорен при обсъждане на заключението, за да бъде проверен при предписания от процесуалния закон способ – възлагане на повторна експертиза. Нормата на чл. 200 ал. 3 изр. второ ГПК определя срок за оспорване на заключението, който ангажира страната в хода на обсъждането му да заяви всички обстоятелства, обосноваващи противопоставяне на експертното мнение. По аргумент от чл. 64 ал. 1 ГПК спестеното обстоятелство, обосноваващо оспорване на заключението при обсъждането му не може да бъде взето предвид. По тези съображения настоящият състав приема, че повдигнатият спор за относимост на възприетия процент на овехтяване не е приложим за оценявания автомобил, а за такива от висок клас, не обосновава игнориране на експертното мнение. Житейската логика е утвърден подход в съдопроизводството за изграждане на извод, доколкото позволява еднозначно възприемане на определени факти. Тъй като по делото не се установяват конкретни факти, които да позволяват формиране на различен извод от достигнатия от вещото лице, съдът кредитира депозираното заключение и в частност определената сума от 46276 лв., съответна на увредените части от автомобила в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
С извършеното доброволно плащане в хода на съдебното производство вземането е частично погасено. Ответникът дължи да изплати разликата в размер на 1294,60 лв.
По претенцията за законна лихва, предявена
при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено в процеса вземане както по основание, така и по размер за акцесорно вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон. С оглед правилото на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД допуснатото закъснение при изпълнение ангажира длъжника да покрие и вредите от забавата, натрупана към момента на погасяване на лихвоносното вземане.
Законът установява необоримо предположение, че неизпълненото парично задължение поражда вреда (чл. 86 ал. 1 ЗЗД) и определя механизъм за нейното остойностяване (чл. 86 ал. 2 ЗЗД). Нормата на чл. 412 ал. 3 КЗ определя 30-дневен срок за възстановяване на платено от застрахователя по имуществена застраховка обезщетение. Този срок е изтекъл преди датата на предявяване на исковата молба, поради което и към 19.05.2020 г. установената в процеса главница е била изискуема.
Очертаното изключение от индивидуализиране на съдебноустановеното притезание и по размер почива на обстоятелството, че моментът на погасяване на главницата е неизвестен. С оглед нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК обаче частичното изпълнение в хода на процеса е довело до погасяване на акцесорното вземането върху погасената част от главницата. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на формираната лихва от 19.05.2020 г. до безспорната в процеса дата на постъпване на сумата по сметката на ответника – 01.06.2020 г., включително, възлиза на 179,86 лв. Непогасената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 02.06.2020 г. до окончателното й плащане.
По
разноските
При установения изход от спора ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от претенцията – чл. 78 ал. 1 ГПК. Настоящият състав приема обаче, че смисълът на правилото ангажира ответника да възмезди ищеца за допълнителните разноски, произтекли от потърсената защита на извънсъдебно нарушеното право. В тази насока именно нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски, когато не е дал повод за пристъпване към утвърждаване на необосновано пренебрегнатото негово право по съдебен ред. С оглед правилото на чл. 83 ЗЗД кредиторът е свободен да прецени дали да направи неизбежните допълнителни разноски при неудовлетвореното му притезание или да потърси извънсъдебно разрешаване на спора. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че едва пренебрегнатото от длъжника предложение за извънсъдебно уреждане на явил се спор определя съдебното производство като необходимо за утвърждаване на нарушеното право, обосноваващо и отговорността за разноски. Законът предписва поканата до ответника като предпоставка за удовлетворяване на отправената претенция. Липсата на отговор в предписания срок освен отговорност за мораторни вреди поражда и неяснота за становището на ответника по повод на претенцията. Тази неяснота обаче сама по себе си не сочи на спор, а още по-малко на необходимост за налагане на решение по съдебен ред. От материалите по делото се установява и че частично заплатената сума предхожда датата на връчване на съобщението за образуваното исково производство. Доброволното изпълнение изключва и възможността за извод, че реализацията на това право се е нуждаела от съдебна намеса. При тези съображения настоящият състав не намира основание да игнорира предписания от чл. 78 ал. 1 ГПК механизъм за разпределение отговорността за разноски – ищецът е в правото си да получи част от направените разноски, съразмерна на уважената част от иска. С други думи, единствено защитеното пред съд право обуславя и акцесорното вземане за разноски спрямо длъжника. Както при отсъствие на спор, така и при необосновано повдигнат спор от самия кредитор той дължи да понесе направените в тази връзка разноски. Заявеното възражение за прекомерност не се основава на довод за несъответствие с фактическата и правна сложност на делото, а с размера на отстояваното в процеса вземане. Тази преценка изрично е обусловена от нарочно възражение, поради което и липсата му я изключва.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника и доказани в процеса разноски – заплатен депозит за вещо лице.
Ответникът е защитаван от юрисконсулт, поради което и с оглед ангажираната отговорност за разноски в тежест на ищеца следва да бъде възложена и сума, съответна на необходимата за осигуряване на правна помощ. Спорът не разкрива фактическа и правна сложност, поради което меродавен е минималният размер на възнаграждението, на която основа и според отхвърлената част от иска следва да бъде определена дължимата сума.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, р-н „Студентски“, бул. „*******да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, както следва:
1. на основание чл. 412 КЗ сумата 1294,60 лв. – невъзстановена доброволно част от изплатено обезщетение на „Порше лизинг БГ“ ЕООД за вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ рег. № ******* от пътнотранспортно произшествие на 19.10.2019 г. на ПП I-3 (Бяла-Ботевград) лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 51845,40 лв. – разлика до пълния предявен размер;
2. на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 179,86 лв. – законна лихва върху сумата от 44981,40 лв. за периода 19.05.2020 г. – 01.07.2020 г., включително, предявена при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК;
3. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 119,87 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, р-н „Студентски“, бул. „*******както следва:
1. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 243,94 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд;
2. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата 97,58 лв. - възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: