№ 252
гр. Монтана, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200499 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 367/ 03.04.2023г. на Директора на РДГ
гр.Б., на М. А. И. от с.Г.К., обл.Монтана, ул.Т. №2 е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300.00 (триста) лева на
основание чл. 257, ал.1, т.2 вр. с чл.211, ал.2, т.2 Закона за горите вр. с чл.15,
ал.1, т.1 Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административно наказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло поради
несъставомерност на нарушението и незаконосъобразно съставен АУАН и
издаването впоследствие на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена защита взема
становище по жалбата, като поддържа, че е неоснователна. Заявява, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна, правилно е
квалифицирано, издаденото НП е законосъобразно, спазени са изискванията
на чл.57 ЗАНН, а наложеното наказание е индивидуализирано съобразно
чл.27 ЗАНН, като правилно не е квалифицирано като „маловажен“ случай по
1
см. на чл.28 ЗАНН.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така
също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо
правен интерес да обжалва издадения акт, а разгледана по същество се явява
и ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка от служители на РДГ Б. на жалбоподателя, като
лице, вписано в публичния регистър на ИАГ град София за упражняване на
лесовъдска практика, е издал 6 броя превозни билети въз основа на
позволително за сеч № 0692012 от 17.10.2022г., подробно описани, с обща
кубатура 14.85 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид дъб, който не е
отбелязан като дървесен вид в позволителното са сеч.
За извършената проверка е съставен констативен протокол, в който са
описани констатираните нарушения. Съставен е Акт № 367 от 07.03.2023г., в
който е описано извършеното нарушение от жалбоподателя, като е посочена и
законовата разпоредба, която е нарушена – чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с чл.211,
ал.2, т.2 ЗГ.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел, предявен е на
нарушителя и му е връчен препис от съставения АУАН. В срока по чл.44, ал.1
ЗАНН, 7-дневен от датата на връчване, жалбоподателя е подал писмени
възражения, по които няма приложени писмени доказателства наказващият
орган да се е запознал със същите и да е налице произнасяне.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за извършено виновно нарушение на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с
чл.211, ал.2, т.2 ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
Настоящият състав на съда намира, че са налице допуснати от
административнонаказващия орган съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в нарушаване разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН,
съгласно която АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
касаеща съдържанието на наказателното постановление досежно „описание
2
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават”.
В съставения акт за административно нарушение е отразено, че при
проверка е констатирано, че жалбоподателя за периода от 11.11.2022г. до
26.12.2022г. е издал 6 броя превозни билети въз основа на позволително за
сеч № 0692012/ 17.10.2022г. от дървесен вид дъб, който не е отбелязан като
дървесен вид в позволителното за сеч. Посочени са като нарушени
разпоредбите на чл.257, ал.1, т.2 вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ.
Същите обстоятелства са пренесени и в издаденото наказателно
постановление, в което като нарушени са посочени разпоредбите на чл.257,
ал.1, т.2 ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Не става ясно в
какво се състои самото нарушение, тъй като видно от приложените писмени
доказателства – позволително за сеч и превозни билети е описан дървесния
вид, съответно в позволителното – зимен дъб, а превозните билети – дървесен
вид дъб. Същите са издадени от лице, което упражнява лесовъдска практика
и е вписано в публичния регистър на ИАГ с № 12375/ 30.05.2016г.
Посочената в съставения АУАН за нарушена разпоредба на чл.257, ал.1,
т.2 ЗГ е административнонаказателна такава, в която е определен вида и
размера на санкцията. Разпоредбата на чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, която е нарушена
от жалбоподателя, определя кръга на лицата, които имат право да издават
превозни билети, в случая от лицата, упражняващи лесовъдска практика,
какъвто е жалбоподателя, арг. приложено л.24 от делото удостоверение на
ИАГ гр.София.
В издаденото НП освен горните разпоредби е посочена за нарушена и
разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, което административно обвинение не се
съдържа в съставения акт за нарушение. Разпоредбата гласи, че „Забранява
се: 1. издаването на превозни билети в нарушение на изискванията,
определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния
образец“.
Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено в какво
точно се състои нарушението, какви действия/бездействия е извършил
жалбоподателя, които са в нарушение на изискванията на ЗГ и наредбата, не е
3
посочено с издадените превозни билети какви изисквания са нарушени.
Горните нарушения водят до незаконосъобразност на атакуваното НП и
не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй
като от приложените към делото АУАН и НП безспорно е видно, че липсва
описание на административното нарушение, липса на посочване на
нарушените разпоредби, налице е разминаване между акта и НП, съответно в
акта са посочени за нарушени разпоредбите на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с
чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, а в НП е добавена като нарушена и разпоредбата на чл.15,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, т.е. нарушени са разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
Настоящият състав счита, че посочените процесуални нарушения са
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като е недопустимо
наказаното лице да не може да разбере какво нарушение му е вменено.
Това следва от общите принципи на административнонаказателното
производство и в частност от функциите на акта за установяване на
административно нарушение по дефиниция - установителна, сезираща и
обвинителна. Последните не биха могли да произведат своето действие при
съставяне на актове, без в тях да са установени именно нарушенията, които
ще бъдат санкционирани с наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е строго формално и така
описаното несъответствие води до незаконосъобразност на наказателното
постановление, което е достатъчно основание за неговата отмяна.
Нарушителят трябва да разбере какво е вмененото му нарушение, като
за целта в съставения АУАН следва да има точно, пълно и ясно описание на
нарушението и запознавайки се с неговото съдържание, да може да разбере
какво нарушение е извършил и кои разпоредби от закона е нарушил. В
противен случай същият не може да организира своята защита.
Според състава на съда горепосочените пропуски в АУАН и НП
представляват нарушение на процесуалните правила и са ограничили правото
на защита на нарушителя, което води до незаконосъобразност на оспореното
НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Тъй като атакуваното НП се отменява на процесуално основание, съдът
не обсъжда възраженията по същество на спора, а именно налице ли е
4
извършено административно нарушение и извършено ли е виновно от
привлеченото към отговорност физическо лице.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.3 вр. с ал.3, т.2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 367/ 03.04.2023г.
на Директора на РДГ гр.Б., с което на М. А. И. от с.Г.К., обл.Монтана, ул.Т.
№2 е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00
(триста) лева на основание чл. 257, ал.1, т.2 вр. с чл.211, ал.2, т.2 Закона за
горите вр. с чл.15, ал.1, т.1 Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, изцяло като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД №
499/2023г. по описа на РС Монтана, образувано по жалба срещу издадено НП
№ 367/03.04.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Монтана по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5