Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 94
гр.Враца,11.06. 2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 04.06.2019 г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N3 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх.№44 от 03.01.2019 г.,с която Г.Ц.К.,ЕГН
**********, със съгласието на законния си представител, нейната, майка П.Й.В.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си и съдебен адресат на ищцата по делото С.В.Б.,***,е
предявила против ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София п. к. 1407, бул. *** иск за сумата 30 000 лв.
Сезира съда с искане да бъде осъден ответника да й
заплати 30 000 /тридесет хиляди/ лв. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди претърпени от нея във връзка с ПТП.
Счита,че паричната претенция,претендирана като
обезщетение,доколкото е парично задължение,следва да й бъде заплатено и
обезщетение за забава от ответното
дружество,в размер на законната лихва,считано от деня на възникване на
увреждането- 03.08.2018г. датата на деликта до окончателното изплащане на
главницата.
Сезира съда с искане при уважаване на исковете да бъдат
присъдени и всички видове разходи направени от нея по делото.
Ищцата поддържа,като се позовава на констативен протокол
с пострадали лица,рег. № 967000-10780/05.09.2018 г. на ПП ОД гр. Враца,че е
участник в ПТП , което е настъпило на 03.08.2018 г. към 23,20 ч. с. *** на ул. ***срещу
дом N29. Ищцата е вървяла по пътя и лекотоварния автомобил движейки с
несъобразена скорост я блъска отзад, детето се качва от удара на капака на МПС,
удря се на предното стъкло и е изхвърлено вдясно на пътното платно. Водачът,
участник в ПТП не спрял и избягал от местопризшествието.
Твърди,че ПТП е реализирано от виновния участник в него И.М.И.,
ЕГН ********** ***, управлявал собственото си МПС peг. № ВР **** ВТ , марка
„Фолсваген", модел „Поло" с № на рамата WWWZZZ6KZXR551072 СРМПС №*********,неправоспособен,изпробван
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARBA 0153-установено 0.79 промила алкохол.
В констативния протокол било
отразено,че е застрахован -Застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД
„Бул Инс", полица № BG/02/117002502724, валидна от 17.09.2017 г. до
16.09.2018 г. Твърди,че Г.Ц.К. е
получила от ПТП увреждания подробно описани в приложена ЕПИКРИЗА изх. №
8113/06.08.2018 г. на ХИРУРГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ на МБАЛ „ХРИСТО БОТЕВ" АД гр.
Враца. Окончателната диагноза е: S06.00 Мозъчно сътресение, комоцио цербри,
контузио капитис. В. Л. К. РЕГИО ОРБИТАЛИС ДЕКСТРА ГКС 14—15.
Поддържа се в исковата молба,че пострадалата
е изпаднала в тежка депресия и стрес, като е получила отрицателни
нервнопсихически увреждания, защото е изпаднала в стрес, паника и депресия с
оглед опасността от настъпване на смърт.
След ПТП продължава да търпи болки и страдания, страхува
се сама да се движи, страда от безсъние, непрегната, конфликтна, не в състояние
да се съсредочава, страхува се от моторни превозни средства, страда от
главоболие, от виене на свят.
Застъпва становище,че описаните негативни изживявания са в причинно- следствена
връзка от травматичините увреждания получени при описаното ПТП.
Счита че сумата в размер на 30 000 лв.е
справедливо да и бъде присъдена,като обезщетение за претърпените болки и
страдания от причиненото й увреждане.
С оглед разпоредбите на КЗ,ищцата предявила пред
ответника доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, с
молба вх. № ОК—686239/20.09.2018 г.,с което счита,че е изпълнила изискванията на
чл.498 от КЗ ,тъй като в законния тримесечен срок, с ответника не успели да се
споразумеят.
С така изложеното е обосновала правен интерес от сезиране
на съда с исковете предявени от нея.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен
на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор вх.№1189
от 06.02.2019 г.подаден от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София 1407,район Лозенец,бул.***,представлявано
от С.С.П. и К.Д.К.-заедно,чрез пълномощник адвокат Ц.Б.К. ***00012430 с адрес
Враца ул.***.
С отговора ответникът е оспорил изцяло исковите претенции
на ищеца Г.Ц.К.,със съгласието на законния си представител майка П.Й.В. по основание
и размер.
Оспорва по размер и акцесорния иск за лихва, като счита,
че посочената начална дата на претенцията 03.08.2018г.не е относима към спора
тъй като ищцата не е посочила банкова сметка ***.08.2018г. с което е нарушила
чл. 380 КЗ.
Застъпва становище,че законна лихва би следвало да се
претендира евентуално от датата на завеждането на исковата молба или от датата
на получаване на отказа на Застрахователя по предявената претенция.
Алтернативно,ако съдът приеме исковете,с които е сезиран
за основателни, моли съдът да приеме,че е налице необоснована прекомерност на
претендираните неимуществени вреди от ищцата.
Въвежда
възражение за съпричиняване, от страна на ищцата за настъпване на вредите.
Съпричиняването и допринасянето се изразява в неправилно
движение на ищцата като пешеходец през нощта по пътното платно в дясно по
посока на движение на автомобила на И.М.И..Без придружаващ родител след 22
ч.Била е длъжна да се движи по тротоара или ако няма такъв,да се движи по
платното за движение,противоположно на посоката на движение на пътните превозни
средства,по възможност най-близо до лявата му граница.
Застъпва становище,че в случая е нарушен чл. 160 ал.1 и
ал.2 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата.Извършено
е нарушение на ищцата-чл.8 ал.З от Закона за Закрила на детето, а именно че
след 22 часа родителите следва да придружават навън дете което не е навършило
18 години.
Нарушенията са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП и с твърдените от ищцата настъпили вреди,чието обезщетяване
иска.
Оспорва представените
с исковата молба:
1.Констативен протокол за ПТП с пострадало
лице,рег.№967000-10780 от 05.09.2018г.Същият е издаден след задължителния
едномесечен срок от произшествието и този факт противоречи на чл.3 ал.2 от
Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните
работи,Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционният
фонд.Срокът за съставяне е фиксиран- едномесечен срок от датата на ПТП. Към
представеният Костативен протокол за ПТП с пострадали лица няма приложена схема
на ПТП и липсват задължителни реквизити.По тази причина не може да се направи
заключение за обстановката при която е станало ПТП и наличието на виновно и
противоправно деяние от страна на шофьора И.М.И.,както и за твърдените в
исковата молба факти на неправоспособност,несъобразена скорост,сблъсък с пешеходката,
описаният механизъм на сблъсъка, фактът, че шофьора не е спрял и е
избягал,както и други факти.Няма данни за осветеността и видимостта в момента
на ПТП,къде и как се е движела пострадалата и защо е била на шосето-в дясно по
посока на движението, а не на тротоара или най-вляво на пътното платно срещу
посоката на движение,употребила ли е алкохол,има ли проба за това и др.
Не е представен документ за посетено ПТП с ранен
пешеходец.
Твърди,че от представеният констативен протокол не може
безспорно да се докаже виновността на застрахованото лице и че то е извършител
на деянието описано в исковата молба.
2.Епикриза от Хирургично отделение на МБАЛ „Христо
Ботев”Враца ИЗ №8113,тъй като същата не е подписана от лекуващият лекар и от
Началник отделение.
От епикризата не се доказва по категоричен начин деянието
на застрахования,вредите във видът и обема твърдян от ищцовата страна и
причинната връзка между тях.Анамнезата е снета по данни на пострадалата и майка
и.Твърдяното „комоцио церебри” е по данни на пострадалата и майка и. Оспорвам
наличието на такова увреждане.Г.Ц.К. е постъпила в болницата на 04.08.18г. в
02.01ч./събота/ и е изписана на 06.08.2018г. в 10.55 ч./понеделник/.Застъпва
становище,че ако следващият ден не е бил неделя и е имало само дежурен лекар е
могло да бъде изписана с оглед състоянието и по-рано.Т.е. срока на престоя в болница
на пострадалата не е критерии за тежестта на травмите й.
Позовава се на обективното състояние на пострадалата е че
има кръвонасядане и охлузване на дясна скула,разкъсно контузна рана 2 см. на
дясната вежда-латерално,охлузване на десен лакът и ляво коляно със запазени
движения. Шия,гръден кош,корем са без отклонения.Няма данни за вратна ригидност
или отпадна ОНС.Запазени зенични реакции на светлина.
В подкрепа на твърденията си анализира отразеното в
представената епикриза за направените на ищцата изследвания: направена пълна
кръвна картина на лицето,изследване на урина. От направената ренгенографска
снимка на череп не се виждат данни за наличие на травматични изменения на
обхванатите черепни кости.Обработена е малка рана с шеф.Направена е превръзка
на малка асептична рана.От КТ на глава не се виждат данни за огнища на
хеморогична контузя и демаркирани зони с променена плътностна характеристика в
мозъчния паренхим ифра- и супратенториално.Не се проследяват патологични
колекции в пространствата на мозъчните обвивки.Вентикуларна система-с
анатомичен варитет Мегацистерна магна,без съществени
деформационно-дислокационни изменения.Не се виждан КТ данни за фрактура на
костите,образуващи черепната кутия.Нормално пневматизирани околоносни кухини и
мастоидни клетки.Правено е и ЕКГ изследване,както и отразеното,че няма
настъпили усложнения.Статус на изписване: Добро общо състояние.
Обобщавайки отразеното твърди,че ищцата е имала
кръвонасядане и охлузване на дясна скула,разкъсно контузна рана 2 см. на
дясната вежда-обработена малка рана с шеф, охлузване на десен лакът и ляво
коляно със запазени движения,като е направена превръзка на асептична рана или
на коляното или на лакътя.Други наранявания не са открити.Няма усложнения и е
изписана в общо добро състояние.Други данни няма.
Счита исковите претенции на ищцата изцяло за
неоснователни и недоказани по основание и размер,тъй като представените с
исковата молба доказателства не доказват твърденията в нея.
Алтернативно,ако съдът приеме,предявените претенции за
частично основателни,да прием, че е налице необосновано и недоказано завишение
на претендираните неимуществени вреди.
Сезира съда с искане да намали по справедливост
присъденото обезщетение с оглед реалното доказване на претърпените
неимуществени вреди от ищцата.
Моли,съдът да
приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищщата за настъпване на
вредоносния резултат и допълнително да редуцира присъденото обезщетение
пропорционално на приетият процент съпричиняване.Счита, че справедливият
процент е 50 и повече % надолу.
Анализира представения констативен протокол и отразеното
в него.
Оспорва твърдението на ищцата,че е имала „комоцио
церебри”,тъй като тази диагноза е отразена в Епикризата на Хирургическо
отделение на МБАЛ Враца по данни на пострадалата. Оспорва твърденията, че
пострадалата е изпадала в тежки депресии и стресове,като е получила отрицателни
нервнопсихически увреждания,защото е била изпаднала в стрес,паника и депресия с
оглед опасността от настъпване на смърт.
Оспорва, че след ПТП е станала неработоспособна /ищцата е
16 годишна и е непълнолетна/.
Оспорва твърденията,на ищцата,че продължава да търпи
болки страдания,страхува се сама да се движи,страда от безсъние,напрегната
е,конфликтна е не е в състояние да се съсредоточава,страхува се от МПС,страда
от главоболие,от виене на свят /няма медицинска документация за това/.
Оспорва и твърденията в исковата молба, че гореописаното
е в причинно следствена връзка от травматичните увреждания получени при
описаното ПТП.
Позовава се на приложената Епикриза от ХО МБАЛ Враца,от
която било видно,че ищцата е имала кръвонасядане и охлузване на дясна
скула,разкъсно контузна рана 2 см. на дясната вежда-обработена малка рана с
шеф, охлузване на десен лакът и ляво коляно със запазени движения,като е
направена превръзка на асептична рана или на коляното или на лакътя.Други
наранявания не са открити.Няма усложнения и е изписана в общо добро
състояние.Други медицински данни няма,включително и за наличието на някакви
последици.
Според ответникът, е налице явен опит да се злоупотреби и
да се поиска и получи нереално и необосновано завишено обезщетение в размер на
исковата сума,която претенция не отговаря на действително получените
наранявания и последиците от тях.
Счита,че вина за настъпилото ПТП имат и родителите на Г.Ц.К.
които са нарушили Закона за закрила на детето-чл.8 ал.3-Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
Като се позовава на изложеното в отговора,сезира съда с
искане да отхвърли исковите претенции на ищцата като неоснователни и недоказани
ведно със законните последици,като му се присъдят всички разноски по
делото,включително адвокатски хонорар.
Алтернативно сезира съда с искане -намаляването по
справедливост на доказани от ищцата искови претенции с оглед реалното им
доказване, като се приеме,че е налице и съпричиняване от нейна страна за
настъпване на вредоносният резултат и допълнително съдът редуцира на 50 или
повече % определеното обезщетение.
Моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция
ведно с адвокатски хонорар,съобразно уважената част от исковете.
Препис от подадения отговор е връчен на ищцата,но същата
не е упражнила правото си да подаде допълнителна искова молба.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ във вр. с чл.477,чл.498 и чл.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Правният интерес е обоснован от вида на търсената
защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от
надлежна страна против надлежна страна.Ищцата е предявила пред застрахователя искане да й бъде заплатено
обезщетение и е налице отказ от страна на зстрахователя.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
С определението
си по чл.374 от ГПК,съдът прие,че е безспорно и не се нуждае от доказване
обстоятелството,че е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на
Застрахователна полица № BG/02/117002502724 от 15.09.2017г., валидна от
17.09.2017 г. до 16.09.2018 г.между ответника и собственика на увреждащия
автомобил.
Страните
спорят,относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, размера и
основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи
лихва върху обезщетението.
Съдът разпредели доказателствената тежест,като отчете,че в константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява мнението на
разследващите органи и не обвързва
гражданския съд,разглеждащ иска на
пострадалия.
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да
докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е
проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както
и останалите си възражения.
В съдебно заседание ,ищецът чрез
адв.Б. поддържа предявеният иск.Ответникът чрез адв.К. оспорва иска. Анализира
събраните доказателства в писмени бележки.Третото лице помагач не е взело
становище по иска.
Съдът ,като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.477,чл.498,ал. 3 КЗ,според които
норми,увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка"Гражданска отговорност" при спазване изискването на
чл.380 КЗ,т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и представяне
на пълни и точни данни за банкова сметка.
***,за да се уважи иска е нужно да
се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор"Гражданска отговорност" между собственика на увреждащия
автомобил и ответника,в срока на действие
на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта
с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича
необходимостта от доказване на деликта
по чл.45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие,а
именно наличие на деяние/действие или бездействие/,неговата противоправност,вреда
и причинна връзка между деянието и вредата,като вината на причинителя се
предполага до доказване на противното.
От приобщените
по делото писмени доказателства и изисканите от ОД на
МВР-ВРАЦА, Сектор „Пътна полиция“ заверени преписи от преписките по АУАН серия
Д, №451317 и АУАН серия Д, №4513168/стр.59
до 66 от делото/се установява,че на 03.08.2018
г. към 23,20 ч.в с. *** на ул. ***срещу дом N29,пострадалата е вървяла по пътя
и И.М.И., ЕГН ********** ***, управлявал собственото си МПС peг. № ВР **** ВТ ,
марка „Фолсваген", модел „Поло" с № на рамата WWWZZZ6KZXR551072 СРМПС
№*********, неправоспособен, изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен №ARBA
0153-установено
0.79 промила алкохол и движейки се с несъобразена скорост я блъска отзад, детето се качва от удара на
капака на МПС, удря се на предното стъкло и е изхвърлено вдясно на пътното
платно.
В констативния протокол за ПТП с
пострадало лице е отразено,че пешеходката К. е ранена,прегледана от екип на
ЦСМП-Враца и настанена в ХО МБАЛ"Хр.Ботев"-гр.Враца,с комоцио без
опасност за живота.
На водача били съставени 2 бр.АУАН
с бланкови номера №451317 по чл.150,чл.5,ал.3 1т.1,чл.100 ал.1 т.2 и №451316 по
чл.20 ал.2 от ЗДВП.
Издадени са Наказателно
постановление №18-0967-001050 с дата 14.08.2018 г.,с което на И.М.И. ,за
това,че управлява МПС без да е правоспособен водач,управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително,не носи
свидетелство за регистрация на МПС,на основание чл.177 ал.1,т.2,чл.174 ал.1,т.2
и чл.183 ал.1,т.1 ПРЗ от ЗДВП са наложени глоби и Наказателно постановление №18-0967-001112
от 14.08.2018 г.,с което на И.М.Н.,за това че при движение с несъобразена с
пътните условия скорост,блъска движещата се по пътното платно в дясно по посока
на движението пешеходка-Г.Ц.К. като реализира ПТП,виновно е нарушил чл.20 ал.2
от ЗДвП му е наложена глоба.
Автомобилът към момента на ПТП е
имал застраховка "Гражданска отговорност"при ответното
дружество,обективирана в застрахователна полица и срокът й на действие включва
датата на инцидента,обстоятелства по които страните не спорят и отделени от
съда като такива ,които не се нуждаят от доказване,с оглед становището на
ответника и представените писмени доказателства.
Между страните е водена
кореспонденция по повод искането на ищцата до застрахователя да плати
причинените й неимуществени вреди,за което са представени доказателства и които
застрахователят не оспорва,приключила с отказ изх.№8859 /07.12.2018 г.на
последния да плати исканото обезщетение,с мотив,че не е представен влязъл в
сила акт установяващ виновността на водача,адресирано от ищцата и пълномощника
й.При тези данни,се установява,че е спазена разпоредбата на чл.498,ал.3 от КЗ
за допустимост на съдебното производство за обезщетение,след отказ на
застрахователя да плати исканото обезщетение.
За изясняване на конкретния
механизъм на станалото произшествие е назначена съдебна автотехническа
експертиза,на която въпроси са поставени и от двете страни в спора,вещото лице
по която е изготвило заключение,което не е оспорено от страните в правния спор
и е прието от съда,като обективно и вярно.Вещото лице установило,че процесното ПТП е станало на
03.08.2018 г. около 23,20 часа в с.*** на ул.*** срещу дом №9,като водачът на
увреждащия автомобил е блъснал пешеходката Г.Ц.К. с ЕГН********** ***,която се
е движела попътно в дясно по платното за движение пред лекия автомобил.Произшествието
е станало в тъмната част на денонощието,в условията на намалена видимост на
светлините на фаровете на лекия автомобил,като няма сигурни данни за работещо
улично осветление.Платното за движение,където е станало ПТП е прав,хоризонтален
участък надължен наклон около 1% на спускане с ширина 6.50 метра,като и от
двете страни няма изградени пешеходни тротоари.
Вещото лице е констатирало,че няма
данни водачът да е напуснал местопроизшествието.
Вещото лице е установило,след
проверка на място,че от двете страни на улица***има поставени стълбове с
осветителни тела,но същите са с изгорели лампи и не светят.В района на
местопроизшествието свети една лампа,която се намира след мястото където е
блъсната пешеходката.От проведен разговор с кмета на селото и хора ,които
живеят в района на местопроизшествието е установило,че често се случва за
продължителен период от време ,по различни причини да спира подаването на
електрически ток към уличното осветление в порядък от /1-2/месеца.Никой не може
да установи,дали към датата на ПТП е имало улично осветление.
В съставените за ПТП документи не се съдържат данни,като спирачен път,място
на удара и място на установяване на участниците в ПТП и други,по които да се
определи скоростта на движение на лекия автомобил в момента на произшествието.
От техническа гледна точка водачът
на увреждащия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката,като
опасност в момента,в който я е видял да се движи попътно на платното за
движение,осветена от светлините на фаровете.Разстоянието на видимост на шофьора
в рамките на светлините на фарове на автомобила на къси светлини не съвпада с
опасната зона за спиране на автомобила,която се определя от скоростта му на
движение.Съобразената/безопасната/скорост за движение на лекия автомобил,при
която е могъл да спре преди мястото на удара е била около 63 км/ч.При движение
с такава скорост в условията на произшествието водачът му е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара,като предприеме аварийно
спиране.Разрешената максимална скорост в населено място е 50км/ч и ако лекият
автомобил се е движел с такава
скорост,водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,като
предприеме аварийно спиране.
От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза,вещото лице е изготвило заключение,което не е
оспорено от страните в спора и е прието от съда ,като обективно и вярно.Вещото
лице установява,че ищцата е получила лекостепенно мозъчно
сътресение,кръвонасядане и охлузване на
дясната скула,разъсно-контузна рана-2 см на дясната вежда-латерално.,охлузване
на десен лакът и ляво коляно.Сочи,че като телесна повреда комоционната
симптоматика трябва да бъде преценявана, като временно разстройство на
здравето,неопасно за живота т.е лека телесна повреда.
Във връзка с направените от
ответника оспорвания на констатациите в представените от ищцата медицински
документи вещото лице е посочило,че в клиничната практика диагнозата се поставя
само въз основа на разказа на пострадалия.Поставената диагноза в Епикриза
издадена от МБАЛ"Христо Ботев"АД-гр.Враца,Хирургично отделение-приет
на 04.08.2018 г. в 02ч.01 мин. изписан на 06.08.2018 г.10ч.55 мин."комоцио
церебри. Контузио Капитис.Вулнус лацеро-контузум регио орбиталис
декстра"не може да се оспорва,тъй като да предприети лечебни мероприятия
за предпазване от усложнения.Заключава ,че ищцата е била с лекостепенно мозъчно
сътресение.
Сочи,че описаните негативни
невропсихически страдания в исковата молба са в причинно-следствена връзка от
травматичните увреждания получени при описаното ПТП,без посочените : главоболие,безсъние
и виене на свят,които са симптоми на посттравматична церебрастения,които не са
потвърдени от невролог.
Вещото лице дава заключение,че
ищцата е получила следните увреждания:лекостепенно мозъчно
сътресение,кръвонасядане и охлузване на дясната скула,разкъсно-контузна рана 2
см. на дясната вежда-латерално ,охлузване на десен лакет и ляво коляно със
запазени движения,които увреждания са причинили временно разстройство на здравете
неопасно за живота,във връзка с тези увреждания е търпяла болки и страдания и
се е възстановила в рамките на един
месец.
Посочило е,че е налице причинна
връзка между процесното ПТП и
травматичните увреждания на ищцата,като те могат да бъдат получени по време и
по начина описан от освидетелстваната.
По делото е разпитан свидетеля Д.-баща
на ищцата.Той установява,че дъщеря му е спряла да излиза с приятелки,срамува се
от белезите на дясната скула.Страхува се да пътува с превозни средства,има смущения
в съня,като се събужда от кошмари,става и започва да пищи,като това продължава
и до този момент Взема успокоителни лекарства,които са й предписани.Куца все
още с ударения крак.
По делото е разпитан и свидетеля Ц.,без родство. Установява,че познава Г.,тъй като е приятел с родителите й,които са му колеги. По време на ПТП е бил в заведение, в с. ***,с приятели,
компания на маса и седял с лице към пътя, когато видял удара. От удара пострадалата се хвърлила на капака. При удара счупила стъклото на автомобила, а
автомобила не спрял и дал газ. Отишъл при момичето на шосето,което било в безсъзнание.От лявата страна имала спукано над ухото й,
треперела.Бил първия, който звъннал на майка й.
Казал й какво е станало, че са ударили момичето с автомобил.
След това виждал Г.,
но след ПТП-то тя е умълчана, уплашена, със сътресение на мозъка.Установява,че не ходи на училище, а преди въпросния случай ходела. Била в 6-ти
клас, според него. Уплашена е, не иска да се качва на автобус или кола.
Горната фактическа обстановка се установява от гореописаните писмени
доказателства,заключения на в.л и показанията на разпитаните свидетели.
От така приетите за установени факти съдът приема,че се доказва
фактическият състав на предявения осъдителен иск,уреден в чл.432 КЗ-наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор "Гражданска
отговорност"между собственика на увреждащия автомобил и ответника,в срока
на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
Доказан е и фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,като
елемент на застрахователното събитието по отношение на поведението на водача на
лекия автомобил.Налице е негово поведение,изразяващо се в движение с
несъобразена скорост в населено място,без свидетелство за правоуправление и
след употреба на алкохол,в което се състои противоправността на самото деяние и
от което се съди за виновността му за станалото ПТП,при което е причинено
увреждане на ищцата.Макар и да е налице съпричиняване от страна на
пострадалата,която се е движела в дясната страна пътното платно,пред увреждащия
автомобил и без светлоотразителна жилетка,то това обстоятелство само може да
намали отговорността на ответното дружество,но не и да я изключи напълно.Причинната
връзка между деянието и вредите се установява от заключенията на изслушаните
автотехническа и съдебно медицинска експертиза.От автотехническата за механизма
на инцидента,медицинските документи за състоянието на пострадалата при приемане
в болницата и наложилите се от това интервенции,както и от медицинската
експертиза относно същността на травмите и конкретните прогнози.
Според чл.477,ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди,свързани с притежаването и/или
използването на МПС,за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата,в която е настъпила вредата.Съдът
приема,че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника,при когото е застрахована гражданската отговорност на
автомобила,участвал в процесното ПТП-за причинените на ищцата неимуществени
вреди.
Така събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме,че в
резултат на ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на
болки,страдания,неудобства в ежедневното обслужване,които следва да бъдат
обезщетени.Установи се,че описаните
негативни невропсихически страдания в исковата молба са в причинно-следствена
връзка от травматичните увреждания получени при описаното ПТП,без посочените :
главоболие,безсъние и виене на свят,които са симптоми на посттравматична
церебрастения,които не са потвърдени от невролог.
Установява се от показанията на
разпитаните свидетели,че ищцата е престанала да ходи на училище,като те считат
че това е последица от уврежданията получени от ПТП.Такива твърдения в исковата
молба не се съдържат.Не са ангажирани и писмени доказателства установяващи това
обстоятелство,поради което съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели в тази им част.
Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за причинените от водача на увреждащия автомобил вреди.
Относно
размерът на дължимото според съда обезщетение,съдът приема следното:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.Неимуществените
вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и
страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие,характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и
страданията,дали същите продължават или са приключили,както и икономическата конюнктура в страната и
обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите,както и да се съобрази с
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Съобразно
въведеното с т.7 на ППВС 17/1963 г. правило,съпричиняване,по смисъла на
чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици,т.е когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност-в нарушение на
Закона за движение пътищата и виновно.
Съдът
прецени,че уврежданията са причинени на лице на възраст 16 години,при движение
на пътното платно в дясно,пред увреждащия автомобил,а не вляво, от удар на лек
автомобил,водачът на който се е движел с несъобразена скорост,без свидетелство
за правоуправление и след употреба на алкохол,самият механизъм на
удрянето,причинените болки и страдания от удара и лекостепенно
мозъчно сътресение кръвонасядане и
охлузване на дясната скула,разъсно-контузна рана-2 см на дясната
вежда-латерално.,охлузване на десен лакът и ляво коляно.
Предвид горните обстоятелства,както и с оглед възрастта на ищцата,а също и
изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД за цялостното обезщетяване на
вредите,респ.моментът на осъществяване на деликта и съобразяване със
социално-икономическите условия в страната ни,съдът приема,че сума в размер на
общо 10 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за репариране на неимуществените
вреди претърпени от ищцата. Деликтната отговорност на ответника следва да бъде
ангажирана съобразно критериите посочени по-горе.
С така определения размер съдът счита,че напълно адекватно се възмездяват
всички претърпени от ищцата неимуществени вреди,като отчита обществените
представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,предизвикани от такъв
тип деяние.
Предмет на обсъждане могат и следва да бъдат и данните за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата,ако има надлежно направени възражения
за това.В случая ответникът е направил надлежно възражение с отговора на
исковата молба в този смисъл,като счита,че поведението и неправилното движение
на пострадалата е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД,ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.Поведението на пострадалия може да бъде,както действие,така и
бездействие,но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат.В процесния случай с действията си ищцата е създала
предпоставки за настъпване на вредите-движела се е по платното за движение
неправилно в нарушение на чл.160 ППЗдП-отдясно по посока на движението,а не в
крайно вляво на платното по посока на движението.
При така изложеното съдът приема за доказано наведеното от ответника
възражение за съпричиняване.
Определеното обезщетение следва да бъде намалено по размер поради уважаване
възражението за съпричиняване.С оглед установената фактическа обстановка,съдът
приема възражението за съпричиняване за основателно.Пострадалата се е движела
неправилно-при пътно платно без тротоар и банкет,тя е била длъжна да се движи в
ляво на пътното платно,а не в дясно пред увреждащия автомобил.Следва да се
отбележи,че пострадалата не е длъжна да носи светлоотразителна
жилетка,доколкото е пешеходец и възраженията на ответника в този смисъл са
неоснователни.
Предвид приетото съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
ПТП,от което са произлезли вредите за ищцата,съдът приема,че е в размер на
10%,като съдът отчита,че водачът на увреждащият автомобил,се е движел с
несъобразена скорост,без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол,пострадалата
не е попадала в опасната му зона и неговата вина превишава значително тази на
пострадалата.При този размер на съпричиняване,определеното по -горе общо
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. следва да бъде
намалено на 9 000 лв.В останалата му част главният иск следва да бъде отхвърлен
над тази сума до заявения в исковата молба размер от 30 000 лв.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение.Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД
деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.Отговорността
му е обуславяща отговорността на застрахователя,но законна лихва в случая е
дължима от по-късен момент,тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ
застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по
чл.496,ал.1 от КЗ на произнасяне на застрахователя от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение.
Относно претенцията за лихви за забава,съгласно чл.497 от КЗ,дължимостта на
същите е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всичките
необходими документи от ищеца.В процесния случай ищецът е завел писмена
претенция вх.№ОК-686239/20.09.2019 г.пред застрахователното дружество по реда
на чл.380 от КЗ,като видно от приложеното по делото писмо НЩ-6915/04.10.2018
г.,връчено на ищцата на 05.10.2018 г./стр.28 и 29/ответникът е изискал да бъдат
представени допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера
на обезщетението.Ищцата не е изпълнила и задължението си по чл.380 ал.2 от КЗ-да посочи банкова сметка ***,поради което тя е в забава на основание чл.380
ал.3 от КЗ.Едва с исковата молба е посочен начин на плащане.По делото не се
твърди и липсват доказателства такива да са били представени от ищеца,поради
което и съдът намира,че лихвата върху дължимото обезщетение следва да се
присъди от датата на предявяване на
иска-03.01.2019 г.
При този изход на спора и съгласно
чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК,право на разноски имат и двете страни.
Ищцата не е сторила разноски,тъй като е
освободена по реда на чл.83 ал.2 ГПК,поради което такива не й се дължат.
Видно
от представеното по делото пълномощно/стр.4/, представляващият ищеца адвокат С.В.Б.,
ЕГН********** *** е предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ и
съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.С.В.Б.,претендираното
минимално възнаграждение съгласно чл.7 ал.2,т.4 от Наредба №1/09.01.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения,а именно сума в размер на 780 лв.съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
д.такса по сметка на ВрОС в размер на сумата 360 лв.върху уважената част от
иска и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на
сумата от 450 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника,съобразно отхвърлената част от
исковете сторените от него в производството разноски.Със списъка по чл.80 от ГПК ,ответникът е представил доказателства за договорено и изплатено
възнаграждение на адвокат в размер на 1716 лв. с ДДС и внесен депозит в размер
на 300 лв.по съдебно автотехническата експертиза или общо разноски в размер на 2016лв.искът
се отхвърля за сумата 21 000лв.,при което на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1411.20 лв.
По
изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София п. к. 1407, бул. *** ,представлявано от С.С.П. и
К.Д.К.-заедно да ЗАПЛАТИ на Г.Ц.К.,ЕГН **********,
със съгласието на законния си представител, нейната, майка П.Й.В., ЕГН **********
*** сумата от 9000 лв./девет хиляди лева/представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в причинени болки и страдания от получени
травматични увреждания: кръвонасядане и охлузване на дясната скула,разъсно-контузна
рана-2 см на дясната вежда-латерално.,охлузване на десен лакът и ляво коляно, причинили й
разстройство на здравето извън чл.128 и чл.129 НК,при което е претърпял болки и
страдания, в резултат на претърпяното от
нея ПТП , което е настъпило на 03.08.2018 г. към 23,20 ч. с. *** на ул. ***срещу
дом N29 -на основание чл.432 ал.1 КЗ,ведно със законната лихва върху главниците
,считано от 03.01.2019 г./входиране на исковата молба в съда/по чл.496 ал.1 КЗ до
датата на окончателното плащане,съгласно разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, ПО ПОСОЧЕНИЯТ от ищцата начин на
плащане-с пощенски запис на адвокат С.В.Б.,ЕГН********** от САК,с адрес *** като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 9000лв.
до заявения размер от 30 000 лв.като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН,и искането за присъждане на законната лихва считано от датата
на ПТП -03.08.2018 г. като недоказано.
ОСЪЖДА
Г.Ц.К.,ЕГН **********, със съгласието на законния си представител, нейната,
майка П.Й.В., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София п. к. 1407, бул. *** ,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно сумата 1411.20 лв.представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к.
1407, бул. *** ,представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да ЗАПЛАТИ на адвокат С.В.Б., ЕГН********** от САК,с адрес *** възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца по т.д.№3/2019 г. по описа на
ВрОС-на основание чл.38 ал.2,т.2 от ЗА в размер на сумата 780 лв./седемстотин и осемдесет/лева.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к.
1407, бул. *** ,представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да ЗАПЛАТИ по сметка на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД д.такса в размер
на 360 лв./триста и шестдесет/лева върху
уважената част от иска и изплатените от бюджета на съда разноски за експертизи
в размер на 450 лв./четиристотин и
петдесет/лева..
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на ТРЕТО
ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ в процеса на страната на ОТВЕТНИКА
ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК*** И.М.И.
ЕГН ********** с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните,и третото лице помагач,пред Апелативен
съд-гр.София.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: