№ 108
гр. Провадия , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100097 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от ЮМ. АХМ. С., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. Д., община Д., област Варна, ул. Д. Ч. 26 срещу М.А. М., ЕГН *********, с
постоянен адрес гр. Ш., област Ш., ул. Р. ***.
В исковата молба ищецът излага следните твърдения:
Твърди се, че страните са родители на М. М.а А., ЕГН *********, родена на
09.10.2015 г. в град Ш. и М. М.а А., ЕГН **********, родена на 07.06.2012 г в град Ш..
Ищцата твърди, че съвместният живот между страните протичал трудно, в
неразбирателство, скандали, които ответникът инициирал поради неуравновесения си
характер, липсата на загриженост към семейството и увлечението си към алкохола.
Ответникът биел ищцата пред дъщеря им М.. Няколко пъти си режел вените с нож пред
детето М., което се разстройвало с дни. Ответникът принудил ищцата да имат второ дете
като независимо от бременността, той не спирал да я тормози психически и физически,
включително нападайки я с нож, вилица или други остри предмети, като в следствие на
нанасяните й удари детето М. се родило с увреждане на очите.
Предвид поведението на ответника около един месец след раждането на детето М.
през 2015г. ищцата заедно с двете деца напуснала дома им и заживели при родителите й в
гр.Д.. За този период от време се твърди, че ответникът се е срещнал два пъти за кратко с
детето М., а детето М. не го познавало.
Твърди се, че ответника от раздялата на страните през 2015г. не се е интересувал
относно здравословното състояние на децата, от развитието им, не се е обаждал да попита
имат ли нужда от нещо, както и не ги е подпомагал финансово с никакви пари, храна, вещи
или по друг начин. Децата не искали да комуникират с баща си, те се страхували от него
като М. го видяла за пръв път в края на 2020г., когато той ги посетил, за да иска пари и
накарал М. да свали златните си обеци като взел, за да ги заложи.
Ищцата твърди, че тя самостоятелно отглежда децата си, като се грижи за тяхното
1
психофизическо състояние и спокойствие, възпитание, изграждането им като личности,
старае се да създе сигурна семейна обстановка, като в тези си задължения е подпомагана от
своите родители и сестра.
Иска се на осн. чл. 132, ал.1 от СК съдът да постанови решение, с което да лиши М.
Анг. М., ЕГН ********* от родителски права спрямо М. М.а А., ЕГН *********, родена на
09.10.2015 г в град Ш. и М. М.а А., ЕГН **********, родена на 07.06.2012 г в град Ш..
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез процесуалните си представители
пледира за уважаване на предявените искове, моли за осъждане на ответника да заплаща на
двете си деца издръжка в размер на по 200 лева на всяко едно от тях. Ответникът не се явява
и не изразява становище. Представителят на прокуратурата моли за уважаване на
предявените искове и за определяне на режим на личен контакт между бащата и децата,
който да се осъществява в присъствието на социален работник предвид факта, че бащата е
посещавал децата си в пияно състояние.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От удостоверение за раждане на М. М.а А., изд.въз основа на акт за раждане №
1362/12.10.2015 г., изд. от община гр. Ш.; удостоверение за раждане на М. М.а А., изд. въз
основа на акт за раждане № 0674/08.06.2012 г., изд. от община гр. Ш. се установява, че
детето М. М.а А. е родена на 07.06.2012г., а детето М. М.а А. е родена на 09.10.2015г. от
родители ЮМ. АХМ. С. и М. Анг. М..
От служебна бележка с изх. № 42/19.01.2021 г., издадена от Детска градина
„Детелина“ гр. Д.; уверение № УД-24-320/19.11.2021 г. на М. М.а А., изд. от СУ“Свети
Климент Охридски“ гр. Д. се установява, че детето М. А. е записана през учебната
2020/2021г. в списъчния състав на 2-3 подготвителна група и в книгата на подлежащите на
задължително обучение деца до 16г. възраст на ДГ „Детелина“ гр.Д. и посещава редовно
детската градина. Детето М. А. е записана през учебната 2020г./2021г. във 2а клас в СУ
„Климент Охридски“ гр.Д..
От копие на амбулаторен лист № 000308/28.02.2020 г. на М. М.а А., ведно с
приложения; амбулаторен лист № 001209/27.10.2020 г. на М. М.а А., ведно с приложения;
амбулаторен лист № 000631/10.06.2020 г. на М. М.а А.; рецепта на М. А.; амбулаторен лист
№ 0100518/12.05.2021 г.; амбулаторен лист № 0100518/12.05.2021 г. и приложение с
резултати; рецептурни бланки – 3 бр.; рецептурни бланки – 3 бр.; касов бон за сумата от 4.50
лв.; касов бон за сумата от 28.50 лв.; касов бон за сумата от 22.73 лв. и рецептурна бланка;
касов бон за сумата от 7.34 лв.; касов бон за сумата от 34.90 лв.; касов бон за сумата от 6.80
лв.; касов бон за сумата от 9.00 лв.; касов бон за сумата от 11.00 лв.; касов бон за сумата от
9.10 лв.; касов бон за сумата от 4.50 лв.; касов бон за сумата от 4.70 лв.; касов бон за сумата
от 12.00 лв.; 3касов бон за сумата от 11.00 лв.; касов бон за сумата от 11.00 лв.; касов бон за
сумата от 34.53 лв.; касов бон за сумата от 5.00 лв.; касов бон за сумата от 32.00 лв.; касов
бон за сумата от 4.50 лв.; касов бон за сумата от 2.50 лв.; касов бон за сумата от 18.75 лв.;
касов бон за сумата от 7.41 лв.; касов бон за сумата от 11.70 лв.; касов бон за сумата от 29.00
лв. се установява, че детето М. А. е с поставена основна диагноза хиперметропия и
придружаващо заболяване конвергентен конкомитентен страбизъм. Поради това заболяване
дето е водено на очен лекар на 28.02.2020г., 10.06.2020г., 27.10.2020г., 12.05.2021г. като му
е предписано медикаментозно лечение. Ищцата е закупувала медикаменти, хранителни
добавки, козметика, хранителни стоки, дрехи през 2021г. за горепосочените суми.
2
От изготвения по делото социален доклад се установява, че от м.11.2015г. страните са
разделени като ищцата е напуснала семейното жилище в гр.Ш. заедно с децата си, тъй като
ответника системно упражнявал над нея в присъствието на децата физичесвко и психическо
насилие. Ищцата заживяла в бащиния си дом в гр.Д. заедно с децата като с нея живял и
непълнолетния й брат. Родителите на ищцата работили в чужбина като й изпращали пари за
издръжката на нея и децата й. Ищцата е безработна. Ищцата полага адекватни грижи за
децата си те са емоционално привързани към нея и се чувстват сигурни и обичани. Децата са
в добро здравословно състояние, детето М. има поставена диагноза конвергентен
конкомитентен страбизъм. Детето М. е записано в ДГ „Детелина“ гр.Д., детето М. е
завършила втори клас в СУ „Св.Климент Охридски“ в гр.Д.. Децата не са емоционално
привързани към баща си той е трайно дезинтересиран от тях.
От показанията на св.Ю. С. и св.Н. С., които съдът кредитира като еднопосочни
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че децата
живеят заедно с майка си в гр.Д. от 2015г. в къщата на нейните родители. Ищцата напуснала
семейното жилище, защото ответника я биел и ревнувал като М. ставала свидетел на това.
Бащата на децата живее в гр.Ш.. След раздялата между родителите бащата е посещавал
децата си два пъти през м.08.2020г. и през м.12.2020г. като е бил пиян, крещял, псувал и
искал ищцата да му даде пари. Децата се криели в къщата като виждали състоянието на
баща си и се страхували от него. При последното си идване ответника взел обеците от
ушите на едното си дете, като му казал, че ги взима, за да не го откраднат и не му ги върнал,
защото ги заложил. Бащата не се обаждал на децата си и не се интересувал от тях. М. имала
скоро рожден ден като бащата нито й се обади, нито й изпратил подарък. Той не изпращал
никакви пари за издръжката им или подаръци. Ищцата искала от ответника да й помага
финансово, когато децата се разболеели и трябвало да се закупуват медикаменти, както и за
екскурзия на едното дете, но той отказвал. М. познавала баща си, но М. не го познавала,
защото родителите й се разделили, когато тя била на 30 дни. Децата не говорели за баща си,
не тъгували за него, не го търсели. Децата не са ходили при баща си. Ищцата не работела
като получавала финансова подкрепа за семейството си от нейните родители, които
работели в чужбина.
С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с правното основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК – за
лишаване от родителски права на ответника поради трайно безпричинно неполагане на
грижи и незаплащане на издръжка на децата М. М.а А., ЕГН ********* и М. М.а А., ЕГН
**********.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че с ответникът имат
непълнолетни деца, къде и с кого живее те, кой полага грижи за тях, отношенията между
децата и баща им.
Ответникът предвид липсата на твърдени факти и обстоятелства по делото няма
доказателствена тежест.
Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и
във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът
служебно търси осигуряването им по най-Д.я начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на
детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на
3
ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица,
отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на
детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този
аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките
за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от
конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.
От събраните по делото доказателства се установи, че
е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на
издръжка от страна на ответника спрямо децата му М. и М. за период от почти 5 години и
шест месеца. Този период се определя от настоящият състав като траен, като съдът взема
предвид, че през този период децата на ответника са били твърде малки. Детето М. е била на
три години, а детето М. на един месец. През първите години от живота си децата имат
жизнената нужда и от двете си родителски фигури, за да изградят пълен и правилен образ за
семейство, за да усетят грижите, любовта и възпитанието от двамата си родители и да
започнат да се формират като личности върху стабилна основа. Първите година от живота
на детето са от изключително значение за определяне на последващото му отношение към
живота, за отношенията му с околните. Отсъствието на бащината фигура от живота на
детето в ранното му развитие без основателна причина е травмиращо и се отразява
дифицитарно на психическото и емоционалното му развитие.
Поведението на бащата, изразяващо се в бездействие по отношение грижите към
децата си, пълна незаинтересованост от тях, незаплащане на издръжка е достатъчно да
обоснове наличие на предпоставките по чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаването му от
родителски права спрямо децата си. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ответникът никога не е заплащал издръжка за децата си, не ги търси, не се
интересува от тях, дори когато майката иска финансова помощ от ответника при боледуване
4
на децата и за екскурзия той отказва да й я даде. Ищцата сама осигурява с помощта на
родителите си издръжката на децата си. Ответникът не само, че не дава издръжка на децата
си, но е взел и златните обеци на едно от детето си и ги е заложил, което е доказателство за
липсата на минимална родителка грижа и заинтересованост от децата си. Поведението на
ответника действа вредно на децата. През периода от 5 години и шест месеца ответникът е
виждал децата си само два пъти като повода за посвещенията му не са били децата му, а да
иска пари от ищцата. При тези две посещения ответникът е бил пиян, викал е, псувал е,
което е уплашило децата. М. не познава баща си, поради липсата на интерес от негова
страна. Това поведение на бащата, изразяващо се в неглижиране на децата си и на
осъществяване на вербална агресия в тяхно присъствие представлява психическо насилие
над тях и е вредно за правилното им емоционално развитие.
От събраните по делото доказателства се установи, че предвид поведението на
бащата е прекъсната емоционалната връзка между него и децата му. Те не го търсят, не
скърбят за него, той не е част от техния живот.
Налице е едно виновно поведение на ответника, затова и формалното притежаване на
родителските права е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на децата.
Трайното неполагане на грижи за децата му и липсата на финансов или друг материален
принос за отглеждането им сочи противоправно поведение на родителя и представлява
цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски
права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
През периода от пет години и шест месеца на неглижиране на родителските
задължения от страна на бащата, майката е била тази, която е осигурявала грижата за децата
си с финансовата помощ на своите родители. Свидетелство за Д.те й родителски качества са
освен Д.те грижи, които полага за децата си като им е осигурила подслон, среда изпълнена с
емоционална привързаност и любов, социално общуване като ги е записала на детска
градина, съответно училище.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.
На основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК съдът следва да определи режим на лични
отношения между бащата и децата. Съдът намира, че бащата предвид горепосоченото му
поведение следва да има минимален режим на личен контакт с децата си, както режимът
бъде следният: два поредни часа всеки първи и трети петък от месеца, определени от
майката ЮМ. АХМ. С., ЕГН ********** съобразно учебната заетост на децата в
5
задължителна форма на обучение и работното време на ЦОП гр.Провадия или Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Провадия. Режимът на личен контакт следва да бъде
осъществяван в присъствието на социален работник от ЦОП гр.Провадия или Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Провадия предвид факта, че децата почти не познават баща си и
на агресивното му поведение спрямо тях и майка им.
С определеният режим на личен контакт, който е изцяло в интерес на децата ще се
осигури възможност да бъде възстановена връзката между децата и баща им, при желание от
негова страна.
На основание чл.134, т.1 от СК при лишаване от родителски права съдът
задължително определя издръжка на детето в случай, че такава не е присъдена, какъвто е
настоящия случай.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление №
331 от 26.11.2020г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната в
размер на 650 лева от 01.01.2021г. Според това минималния размер на издръжка от
01.01.2021г. е в размер на 162,5 лева.
От събраните по делото доказателства се установи, че от раздялата между страните
през м.11.2015г. издръжката за децата М. и М. е поета от майка им, която е безработна и
разчита на финансовата помощ на родителите си. По делото не се доказаха доходите на
бащата, но той е в трудоспособна възраст и като родител е длъжен да заплаща издръжка на
децата си.
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето и възрастта му
като М. е на 9 години, посещава училище, а детето М. е на почти 6 години и посещава
детска градина, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки, храна,
учебни пособия. Предвид гореизложеното съдът намира, че всяко едно от децата има нужда
от издръжка в общ размер на 400 лева, които следва да бъдат разпределени между неговите
родители поравно, поради липсата на доказателства за доходите им. Предвид това бащата
следва да заплаща на децата си издръжка в размер на по 200 лева месечно за всяко едно от
тях, считано от влизане в сила на решението с падеж 10-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване.
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски и такива й се дължат предвид
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на делото. Според доказателствата за сторените
разноски от ищеца те са следните: държавна такса в размер на 30 лева. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 30 лева разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса по
присъдените издръжки в размер на 576 лева.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ЛИШАВА М.А. М., ЕГН *********, с постоянен адрес гр. Ш., област Ш., ул. Р. ***
от родителските права по отношение на децата М. М.а А., ЕГН ********** и М. М.а А.,
ЕГН *********, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ следният режим на личен контакт между бащата М.А. М., ЕГН
********* и децата М. М.а А., ЕГН ********** и М. М.а А., ЕГН *********: бащата има
право да се вижда с децата си М. М.а А., ЕГН ********** и М. М.а А., ЕГН ********* два
поредни часа всеки първи и трети петък от месеца, определени от майката ЮМ. АХМ. С.,
ЕГН ********** съобразно учебната заетост на децата в задължителна форма на обучение и
работното време на ЦОП гр.Провадия или Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Провадия
в присъствието на социален работник от ЦОП гр.Провадия или Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Провадия, на основание чл. 134, т. 2 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл.134, т.1 от СК М.А. М., ЕГН *********, с постоянен
адрес гр. Ш., област Ш., ул. Р. *** да заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лв. на
всяко едно от децата си М. М.а А., ЕГН ********** и М. М.а А., ЕГН ********* чрез
тяхната майка и законен представител ЮМ. АХМ. С., ЕГН **********, считано от влизане в
сила на решението с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване..
ОСЪЖДА М.А. М., ЕГН *********, с постоянен адрес гр. Ш., област Ш., ул. Р. ***
да заплати на ЮМ. АХМ. С., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Д., община Д., област
Варна, ул. Д. Ч. 26 разноски по делото, в размер на 30 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.А. М., ЕГН *********, с постоянен адрес гр. Ш., област Ш., ул. Р. ***
7
да заплати на Районен съд гр.Провадия държавна такса по присъдените издръжки, в размер
на 576 лв., на основание чл.78, ал.6 вр. с ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8