РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Плевен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430106857 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във
вр. с.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против В. Т. В. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен
и адрес: ***, ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
следните суми: 1004,20 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., 53,48 лв. мораторна лихва
за периода от 04.07.2022 г. до 01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
1
01.05.2022 г. до 30.06.2023 г. не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот, възлизащи на сума в общ размер
на 1004,20 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 53,48лв. за периода от 04.07.2022 г. до
01.08.2023 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.№4613/2023г. по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо длъжника В. В..
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът В. В., чрез назначения особен представител адв.И. Ц. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот *** на нотариус с рег.№*** на НК се установява, че на
08.10.2014г. ответника В. В. е придобил собствеността върху апартамент ***,
находящ се в *** на седми етаж.
Видно е от приложеното удостоверение, издадено от *** с изх.№ГР.21-
23/14.12.2023г., че недвижим имот с актуален адрес *** *** е имал
административни адреси ***
От представените преписи на Договор от 27.09.2001г., сключен между
Етажна собственост на адрес *** и „Техем Сървисиз“ ЕООД и
споразумителни протоколи от 24.09.2001г. се установява, че сградата, в която
2
се намира процесния имот е топлоснабдена и е бил избран топлинен
счетоводител.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, водена на името на ответника В. В., че за периода от 01.05.2022г. до
30.06.2023г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на
1 004,20лв., от които 414,31лв. за отопление с ИРУ, 79,63лв. за отопление без
ИРУ, 89,62лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 383,91лв.
за БГВ и 36,72лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 53,48лв. за периода от
04.07.2022г. до 01.08.2023г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответника В. Т. В.
е собственик на процесния имот.
Съдът приема също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
Установи се, че към 2001г. сградата е била присъединена към
топлопреносната мрежа, приемайки да бъде доставяна до нея топлинна
енергия от ищцовото дружество. Не се твърди и не се установява последващо
прекъсване на топлоснабдяване на сградата, което може да стане единствено
по общо решение на мнозинството в етажната собственост.
С оглед установеното, че имота на ответника се намира в
топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, съдът
приема, че той има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи
3
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този
смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.).
Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания период от време от 01.05.2022г. до 30.06.2023г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 1 004,20лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 53,48лв.
за процесния период от 04.07.2022г. до 01.08.2023г.
С оглед горното, съдът приема, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 75лв., които са изцяло дължими, с
оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за
държавна такса, 5лв. за съдебно удостоверение и 100лв. за юрисконсултско
взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП и 400лв. за възнаграждение на особен представител или
общо 530лв.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. Т. В. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен и адрес: *** ДЪЛЖИ на
“***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
1004,20лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2022г. до 30.06.2023г. и сумата от 53,48лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04.07.2022 г. до 01.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.08.2023г. до окончателното й изплащане,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Т. В. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 530лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5