Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. Р. К. с адрес гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 36, вх.В, ет. 4, ап. 66, срещу Решение № 130 от 20.12.2023 г., постановено по нахд № 154/2023 г. по описа на Районен съд Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 634/18.01.2023 г., издадено от Т. И., заместник – кмет на Община Варна.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Изложени са оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всички, повдигнати с въззивната жалба възражения и че не е констатирал допуснати в хода на административно - наказателното производство съществени процесуални нарушения. Касаторът оспорва и да е извършил нарушението, за което е бил санкционирал с глоба от 50 лева. Моли решението и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни или след отмяната на решението делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда.

Ответната страна, заместник-кмет на Община Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на постановеното решение. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че от събраните доказателства се установява извършването на процесното нарушение, което било правилно санкционирано по реда на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Пледира решението на Районен съд - Балчик да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна.

С оспореното решение Районен съд – Балчик е потвърдил Наказателно постановление № 634/18.01.2023 г., издадено от Т. И., заместник – кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на К. Р. К. от гр.Варна е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от същия закон. Видно от съдържанието на наказателното постановление, касаторът е бил санкциониран за това, че на 28.10.2022 г., около 16:25 часа, като водач на МПС –лек автомобил „Нисан“ с рег. № [рег. номер], паркирал автомобила си на кръстовището на жк“Чайка“, в гр.Варна, между бл.11 и бл. 14, с което създал пречки за преминаването на другите участници в движението и нарушил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

За нарушението бил съставен фиш от 28.10.2022 г. от И. И. – полицай в сектор „Общинска полиция“ –Варна. Поради оспорване на фиша от водача, Й.Х.- старши полицай в сектор „Общинска полиция“ - Варна съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ОВ, бл.№ 00002263/ 01.12.2022 г., връчен на 13.12.2022 г. на лицето, сочено за нарушител. Срещу АУАН е подадено възражение, в което водачът изложил твърдения, че няма извършено нарушение, актосъставителят не е бил очевидец на нарушението и че същото е недоказано.

Въз основа на така съставения АУАН, заместник-кмет на Община Варна е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление (НП).

С Определение № 317/10.07.2023 г. по ч.н.д. № 619/2023 г. на ВКС, трето наказателно отделение, делото е изпратено за разглеждане, по реда на чл.43, т. 3 от НПК, на Районен съд Балчик.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че е доказана фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. В тази връзка съдът е приел, че както в АУАН, така и в НП констатираното противоправно деяние било описано в необходимата степен, посочено било и точното място, където бил паркиран автомобилът на жалбоподателя. Показанията на разпитаните свидетели, Х. и И., категорично сочели, че автомобилът на К. се намирал на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището на бл. 11 и бл. 14 в жк “Чайка“, гр.Варна.

Настоящият касационен състав счита, че решението е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Не се споделят съображенията на въззивния съд за доказаност на нарушението, както и че описанието на нарушението било точно и ясно и съдържанието на НП отговаряло на законовите изисквания.

Сочената за нарушена норма на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на МПС на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. А санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4 ,т. 8 от ЗДвП предвижда налагане на наказанието „глоба“ в размер на 50 лева на водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Явно е, че така разписана разпоредбата на чл.98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП определя две различни забранени места за престой и паркиране. Едното забранено място е самото кръстовище, представляващо мястото, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, според легалната дефиниция на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП. Второто забранено място е на пътя, на отстояние по-малко от 5 метра от кръстовище.

В случая наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения. Нарушени са нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 2 и на чл. 57, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН. В АУАН и в НП липса на конкретизация на кое точно място от визираните в чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е бил установен автомобилът на касатора. Нарушението в случая е съществено понеже е налице разминаване и несъответствие във фактическите твърдения, изложени в АУАН с тези, изложени в НП. В мотивите на НП мястото на нарушението е обозначено като „ в гр.Варна, на кръстовището на жк “Чайка“ между бл. 11 и бл. 14“ , а в АУАН като „ в гр.Варна, жк“Чайка“ между бл. 11 и бл. 14 на кръстовището на разстояние по-малко от пет метра преди него“. Не става ясно въз основа на какви данни наказващият олрган е приел за установено, че автомобилът е паркиран „на кръстовището“, след като в АУАН е посочено, че същият автомобил е паркиран „на по-малко от 5 метра от…“ кръстовището.

Описано по този начин, фактическото твърдение за мястото на нарушението не дава яснота на коя точно улица/път от кръстовището между бл. 11 и бл. 14 е бил паркиран процесния автомобил. Липсата на посочване наименованието на улиците/пътя, които оформят кръстовището е съществено процесуално нарушение, понеже точното място на паркиране на автомобила е съществен съставомерен белег на конкретното нарушение.

На второ място, необоснована е преценката на съда, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установявали извършването на нарушението. Всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по отношение на мястото на паркиране на автомобила, разколебават доказателствената сила на съставения АУАН и водят единствено до извод за недоказаност на нарушението.

Видно е, че съставителят на анулирания фиш, полицейският служител, мл.експерт Й.И. - очевидец на деянието, е посочил, че автомобилът е паркиран на кръстовище, т.е. възприел е първото предложение по чл.98, ал.1, т. 6 от ЗДвП. След оспорване на издадения фиш и преди датата на съставяне на АУАН, в докладна записка от 17.11.2022 г., същият служител, мл.експерт Й.И. е посочил, че автомобилът бил на по-малко от 5 метра от кръстовището, т.е. посочил е друго място - второто предложение на чл.98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. А от показанията на същия служител в съдебното заседание от 22.11.2023 г. освен , че не се разбира дали автомобилът е бил на кръстовището или на по-малко от 5 метра от него, се изяснява, че мястото на паркиране на процесния автомобил било установено „на око“. При положение, че преди автомобила на касатора е имало паркиран друг автомобил, показанията на този свидетел неправилно са били ценени от въззивния съд като доказващи извършването на нарушението. Самият той е заявил, че е определил отстоянието от кръстовището „на око“, след това е заявил, че не си спомня случая и е обяснил по принцип как протичат проверките за нарушаване на правилата за паркиране.

Показанията на разпитания по делото актосъставител също не внасят яснота по отношение на спорното обстоятелство, къде точно е бил автомобилът на жалбоподателя, понеже актосъставителят не е бил очевидец на деянието при съставянето на фиша.

В мотивите си съдът незаконосъобразно се е позовал на представена от Община Варна „скица на кръстовището“, изготвена на 03.11.2023 г. от инж.М.-гл.експерт КЗП, в която със знак „Х“ вероятно е отбелязано процесното място на паркиране. Видно е , че тази скица не е изготвена в деня на нарушението, а близо година след това, за нуждите на съдебното производство. Същата неправилно е ценена от съда като доказателство къде точно е бил паркиран автомобилът на касатора, понеже не представлява протокол от оглед, съставен в деня на предполагаемото нарушение.

Налице е несъответствие и между мотивите и диспозитива на наказателното постановление. В мотивите на НП е цитирана санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на глоба в размер на 20 лева за неправилно паркиране, а в диспозитива на НП санкцията е определена по реда на чл. 183, ал. 4 т. 8 от ЗДвП.

Всичко това налага извод, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати множество процесуални нарушения, които не са били констатирани от въззивния съд и че самото деяние е останало недоказано.

С оглед на изложеното, касационният състав приема, че обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно, а вместо него да се постанови решение за отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление.

Водим от горното А. съд – Добрич, касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 130 от 20.12.2023 г., постановено по нахд № 154/2023 г. по описа на Районен съд Балчик, КАТО ВМЕСТО НЕГО постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 634/18.01.2023 г., издадено от Т. И., заместник – кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата на К. Р. К. от гр.Варна е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.