Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 173

21.07.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА

                                                                                  2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №418 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба на Отдел „МРР Тракийска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ при Агенция „Митници“, подадена чрез процесуални представители, против Решение №260045/08.03.2021 г., постановено по АНД №835 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година, в частта му, с което е отменено (по т.1 и т.3) Наказателно постановление №2235/2020 от 15.12.2020 г. на Началника на отдел „МРР Тракийска“ – гр.Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ – Агенция Митници.

В касационната жалба се твърди, че в тази му част решението било неправилно – постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно районният съд обосновал, че процесното НП е незаконосъобразно в частта му, с която е наложена глоба на основание чл.233, ал.2 от ЗМ и превозното средство, послужило за превозването на стоките, предмет на митническа контрабанда, е отнето в полза на държавата. Правилно било счетено от районния съд, че НП не страда от формални недостатъци и се явява законосъобразен от процесуалноправна страна акт. Съдът правилно отчел и че осъщественото деяние по своите обективни признаци покривало изцяло фактическия състав на нарушение по чл.233, ал.2 от ЗМ (митническа контрабанда), и то в довършена изпълнителна форма, като бил доказан и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки, попадащи в обхвата на чл.12, ал.2 от ЗАДС, тоест акцизна стока. Не се споделяли от касатора обаче изводите на съда, че не бил налице субективният елемент от състава на нарушението. Твърди се, че Ъ.К. бил международен шофьор, който в практиката си бил преминавал многократно държавни граници, поради което знаел, че управляваното от него МПС, заедно с товара, подлежи на щателна митническа проверка. Поради това бил длъжен да провери дали предоставеният му за транспортиране товар съответства на описаното в документите. Той не бил освободен от отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на превозваната стока и за съответствието ѝ с отразеното в документите, които я придружават, тъй като според ЧМР-Конвенцията се презюмирало, че щом като превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговарял за фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако вписаното в тях не съответства на фактическите данни. Ето защо имало умисъл при извършване на деянието. При обективно възпрепятстване да изпълни задълженията си при товаренето на стоката, трябвало да направи съответното възражение по чл.8, ал.2 от тази конвенция, което не бил изпълнил. Твърди се, че в ЧМР-то стоката била описана като резервни части, а в останалите придружаващи я документи – като ароматизатори за стая. Поради различието в документите, жалбоподателят следвало да се убеди по несъмнен начин каква точно стока превозва, което той не бил направил. Именно жалбоподателят бил превозил процесната стока през външна граница на ЕС, без да се убеди във вида ѝ, което още веднъж доказвало субективния елемент при извършване на нарушението.

Твърди се също, че неправилно районният съд отменил Наказателното постановление в частта му по т.3, за отнемането на превозното средство, послужило за извършването на митническата контрабанда. Сочи се, че административнонаказващият орган правилно съобразил разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ, а цитираното решение на Съда на Европейския съюз от 14.01.2021 г. по Дело №С-393/19 г. касаело случаи, в които превозното средство е използвано за извършване на престъплението квалифицирана контрабанда, и касаело конфискация на същото по реда на НП, а не по реда на ЗМ. Отнемането на превозното средство по реда на ЗМ нямало санкционен характер, а се явявало следствие от факта, че същото било послужило за контрабандата. Отнемането по своя характер не представлявало наказание.

Претендира се обжалваната част от решението да бъде отменена, като се потвърди Наказателното постановление в частта му по т.1 и т.3.

Ответникът, Ъ.К., гражданин на Р.Турция, чрез процесуалния си представител по делото и в писмено възражение на касационната жалба, излага подробни доводи за нейната неоснователност и претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила Решението на РС – Свиленград като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваната част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорената част от Решение №260045/08.03.2021 г. по АНД №835/2020 г., Свиленградският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №2235/2020 от 15.12.2020 г., издадено от Началника на отдел „МРР Тракийска“ – гр.Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ – Агенция Митници, в частта му по т.1, с която на IRFAN KAYIRGAS (Ъ.К.), гражданин на Р.Т., на основание чл.233, ал.3, във връзка с чл.233, ал.2 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 543 744.00 лева, представляваща 200 на сто от продажната цена  на стоката, предмет на контрабанда, и в частта му по т.3, с която на основание чл.233, ал.8 от ЗМ, превозното средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с турски регистрационен номер ……, шаси №WDB….Р…., послужило за превозването на стоките, предмет на митническа контрабанда, се отнема в полза на държавата.

Административното наказание по т.1 от НП е наложено за това, че Ъ.К., на 16.06.2020 г. с товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с турски регистрационен номер 35AJU775, е превозил стоки през външна граница на Европейския съюз (ГКПП „IPSALA - KIPI“) между Турция и Гърция (ЕС) – 150 колета (28 800 броя) ПВЦ опаковки по 30 грама/24 ml. всяка, с продукт, марка „АТН, AQUA ONE“, с общо нето тегло 864 кг., представляващ смес от глицерол, захарен сироп и аромати, вещества, различни от тютюн, които могат да се използват за пушене и попадат в обхвата на чл.12, ал.2 от ЗАДС, без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България, извършена от 16.06.2020 г. до 19.06.2020 г. в района на ГКПП „Капитан Петко войвода“, с което е осъществил състава на нарушението по чл.233, ал.2, вр. ал.3 от ЗМ.

За да достигне до този резултат, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва от обективна страна, че на 16.06.2020 г. при преминаване с товарен автомобил през външна граница на ЕС, не са били декларирани (нито устно, нито писмено) стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, и тези стоки са открити в резултат на проверка на територията на Република България, МП „Капитан Петко войвода“, тоест осъщественото деяние по своите обективни признаци покрива фактическия състав на нарушение по чл.233, ал.2 от ЗМ – т.нар. митническа контрабанда. Според изложеното в решението, безспорно доказано по делото е единствено настъпването на противоправния резултат, изразяващ се в откриването на недекларирани стоки – 28 800 броя ПВЦ шишета, пълни със смес от глицерол, захарен сироп и аромати, вещества, различни от тютюн, които могат да се използват за пушене, но не и вината на наказания субект. Районният съд е мотивирал становището си, че след като стоките са били превозвани под режим „Транзит”, с покритие на карнет ТИР, задействан за управлявания от Ъ.К. товарен автомобил, влязъл на територията на ЕС на посочената в НП дата през МП „Кипи” – Република Гърция, предвид надлежното изпълнение на митническите формалности относно превозвания товар от страна на водача на товарния автомобил, и констатираното при митническата проверка несъответствие по вид със стоките, описани в придружаващите товара документи, то не е доказано субективното  отношение на водача към настъпването на неправомерните последици от деянието му.  Като е взел предвид установените по делото факти – фактическото съвпадение между броя на превозваните и на поставените под режим колети, тяхното тегло и броя на ПВЦ шишетата в тях, както и начина на опаковането им, съдът е приел, че водачът на товарния автомобил не е знаел за действителното съдържание на превозваната стока, респ. не е знаел, че съдържанието на шишетата не е освежител за стая, а смес от глицерол, захарен сироп и аромати, вещества, различни от тютюн, които могат да се използват за пушене, а оттам и не е имал задължението да декларира стоката като такава.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при правилно изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Въззивният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите му изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав напълно споделя заключението, че за административно наказаното лице не е съществувало задължение, както и обективна възможност, да узнае за наличието на различна по вид стока в товара, т.е. да разбере, че в шишетата вместо освежител за стая има смес от глицерол, захарен сироп и аромати, или че стоката е несъответстваща на декларираната с изготвения карнет ТИР и придружаващите го други документи. Този извод намира подкрепа в обстоятелството, че външният вид и мирис на съдържанието на шишетата не се различава от освежител за стая – шишетата са били пълни с безцветна течност с мирис на мента, а действителното им съдържание е било установено от митническите органи едва след извършване на лабораторни изследвания.  Освен това товарният автомобил е бил представен за проверка на митническите органи  натоварен, с поставени турски митнически пломби с ненарушена цялост, а броят на установените в него кашони напълно е съответствал на този по придружаващите товара документи. В административно-наказателната преписка липсват писмени доказателства, въз основа на които да може да се направи извод Ъ.К. да е знаел, да е предполагал, или да е бил длъжен да знае за действителното съдържание на течността, относимо към вида на превозваните стоки. Такъв извод не може да се направи и въз основа на събраните по делото гласни доказателства. Правилно е заключението на районния съд, че не се установява несъмнено и категорично каквото и да е субективно отношение на водача на товарния автомобил към вмененото му митническо нарушение.

Разпоредбата на чл.233, ал.2 от ЗМ предвижда, че за митническа контрабанда се наказва и този, който пренесе или превози стоки през външна граница на Европейския съюз без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България.

Според чл.233, ал.3 от същия закон, когато за извършване на нарушението по ал.1 е използвано превозно или преносно средство с тайник, или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки, или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос, или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия – от 200 до 250 на сто от продажната им цена.

Същевременно съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, като в чл.7, ал.1 от ЗАНН се сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно приложимите субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. Споделят се мотивите на районния съд, че бездействието за деклариране на превозваната през външна граница на ЕС стока, при наличие на задължение за активно поведение, ще е виновно само тогава, когато в съзнанието на дееца съществуват формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на извършваното деяние, за неговия общественоопасен характер и общественоопасните му последици, като при липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волевия такъв – отношението към съставомерните последици от деянието. Споделя се и извода, че соченото за нарушител лице нито е било длъжно да предполага наличие на несъответствие между действително опакованата стока и описаната в ТИР карнета такава, нито е могъл да провери съдържанието в ПВЦ шишетата. С оглед на това районният съд правилно е счел, че в случая липсва субективният елемент на изпълнителното деяние и не се доказва виновно извършване на административното нарушение, за което е наложена глобата.

В касационната жалба се прави опит да се мотивира задължение за водача на товарния автомобил да се убеди по несъмнен начин във вида на превозваната стока, като се твърди, че за разлика от останалите придружаващи стоката документи, в които същата била описана като ароматизатори за стая, в ЧМР-то стоката била описана като резервни части. Подобно твърдение не е обективирано нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП, липсва също така и в приложените в административно-наказателната преписка Протоколи за извършена митническа проверка. Навеждането му за пръв път в касационното производство води на извода, че обстоятелството не е било преценявано от АНО, а нови фактически установявания пред касационната инстанция са недопустими. Изложените в касационната жалба оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.

Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил Наказателното постановление в частта му по т.1 поради липса на доказано административно нарушение. При този правен резултат, правилно въззивният съд е отменил Наказателното постановление и в частта му по т.3, с която се отнема в полза на държавата превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на митническа контрабанда.

Свиленградският районен съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. В обжалваната му част Решението е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон  и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно поисканото и действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 8600 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 31.03.2021 г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260045/08.03.2021 г., постановено по АНД №835 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година, в обжалваната му част, с която е отменено (по т.1 и по т.3) Наказателно постановление №2235/2020 г. от 15.12.2020 г. на Началника на отдел „МРР Тракийска“ – гр.Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ – Агенция Митници.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.София, да заплати на Ъ.К. (IRFAN KAYIRGAS), гражданин на Р.Турция, с документ за самоличност паспорт №S……, издаден на 21.05.2018 г. и адрес в гр.Измир, Турция, разноски по делото в размер на 8600 (осем хиляди и шестстотин) лева.

Решението е окончателно.    

 

            

                                                                                                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

   

                                                

                                                                             2.