Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,01.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на тридесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4643 по
описа за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от
„Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В.
против В.Т.В. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди,
че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава
настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че ЕС в сградата, в която
се намира имота на ответника има сключен договор с ФДР „Х.и Р.“ ЕООД г. А
сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ищцовото дружество по
изготвяни отчети от ФДР на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество 678,37
лева главница за периода 01.10.2016г. – 31.03.2018г. и лихва за забава в размер
на 41,09 лева за периода 02.12.2016г. – 02.05.2018г. Видно от представеното
ч.гр.дело, ответникът е подал възражение. Ищцовото дружество е предявило
исковете си в едномесечния срок. В съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба.
Ответникът не е представил писмен отговор в
едномесечния срок и не се явява в съдебно заседание.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 3150/2018г., ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 678,37 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 31.03.2018г.,
лихва върху главницата в размер на 41,09 лв. за периода от 02.12.2016г. до 02.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 10.05.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. В срок длъжникът е
представил писмено възражение и с разпореждане №5687 от 23.05.2018г. съдът е
указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземанията си.
Съобщението е получено от кредитора на 31.05.2018г. и
в едномесечния срок – на 26.06.2018, кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3150/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
В настоящото исково производство задължение на ищеца *** ЕАД е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот –***, находящ се в ***, в сграда в режим
на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест
на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна
енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на
процесния недвижим имот. Ищцовото дружество е представило съобщение от ***, от
което е видно, че ответникът е декларирал собствеността си върху процесното
жилище. По делото по искане на ищцовото дружество е допусната до изслушване
съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която е отразено, че в имота
има 4 броя уреди за отчитане на консумирана топлоенергия. Претендираната сума
за топлоенергия е формирана от отчетена от уредите консумирана топлоенергия,
отдадена топлоенергия одадена от щранг лира в банята, сградна инсталация и
дължима сума за дялово разпределение. В съдебно заседание, вещото лице заяви,
че след завеждане на исковата молба, на 23.07.2018г., ответникът е направил
плащане на сумата от 150 лева, с която се погасява изцяло претендираната лихва
в размер на 41,09 лева и част от дължимата главница – 108,91 лева, като остава
дължима сумата от 569,46 лева главница ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 10.05.2018г.
При така представените от ищеца писмени
доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за установено, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер ***, в сграда в режим на
етажна собственост на адрес ***. От заключението се установи, че за периода 01.10.2016г.
до 31.03.2018г. ответникът е ползвал топлоенергия в имота си на обща стойност
678,37 лева, от която сума, на 23.07.2018г., след завеждане на исковата молба е
заплатил сумата от 150 лева. С платената сума е погасено вземането за лихва за
забава в размер на 41,09 лева, а с остатъка в размер на 108,91 лева е погасена
част от главницата. Към момента на приключване на съдебното дирене, ответникът
дължи на ищцовото дружество главница в размер на 569,46 лева.
При така изложеното, съдът счита, че предявените положителни
установителни искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват частично основателни,
като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество процесната сума от 569,46 лв. главница за периода
01.10.2016г. до 31.03.2018г. като за разликата до 678,37 лева искът се явява
неоснователен като погасен чрез плащане.
Неоснователен като погасен чрез плащане се явява и
предявеният иск за мораторна лихва върху главницата с цена 41,09 лева за
периода 02.12.2016г. до 02.05.2018г. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в
размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 120 лева за депозит за вещо лице и 75
лева за държавна такса. Към момента на предявяването им, исковете са били
основателни изцяло, поради което и ответникът дължи на ищцовото дружество
изцяло направените по делото разноски в размер на 295 лева, както и направените
в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника В.Т.В. с
ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора
*** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Й.В., сумата 569,46 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г.,
както и законната лихва върху
главницата считано от 10.05.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1922/11.05.2018г. по
ч.гр.дело № 3150/2018г. по описа на ПлРС като за разликата за главница до
678,37 лева и за лихва за забава в размер на 41,09 лева ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни поради плащане.
ОСЪЖДА В.Т.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 295,00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В.Т.В. с ЕГН ********** *** да заплати на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски
по ч.гр.дело № 3150/2018г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач *** ЕООД гр.***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: