Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 04.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд, V-ти граждански състав, в публичното заседание на 14 май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9024 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът „МВМ 89“ЕООД, гр.Русе, представляван от
управителя Валентин Йорданов Борисов твърди, че извършва дейност по продажба на
употребявани автомобили. В периода 26.09.2017 г. – 11.10.2017 г. той закупил от
Италия шест леки автомобила, подробно описани в исковата молба, на обща
стойност 23 821.64 лв., съгласно издадените 6 бр.фактури. За да бъдат
доставени тези автомобили до базата на ищцовото дружество в гр.Русе, с „Ей Джи
Ем Логистик“ООД бил сключен международен договор за превоз на товари, по силата
на който ответникът като превозвач се задължил срещу възнаграждение да превози
от Р.Италия до гр.Русе процесните шест превозни средства на 13.10.2017 г. За
сключения договор били издадени и шест международни товарителници. Тъй като в
рамките на 30 дни след изтичане на уговорения срок стоката не била доставена от
превозвача, ищецът го поканил писмено да достави автомобилите до 19.11.2017 г.
Ответното дружество отново не изпълнило договорните си задължения, поради което
на основание чл.20, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) ищецът приел, че товарът му е изгубен.
Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 23 821.64 лева, представляваща стойността на изгубения товар по международен
договор за превоз на товари, за което са издадени международни товарителници от
09.10.2017г. и 10.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017
г. до окончателното й изплащане, 484.02 лв. лихва за забава за периода
10.10.2017 г. – 22.12.2017 г., както и направените в настоящото и в
обезпечителното производство деловодни разноски.
Ответникът „Ей Джи Ем Логистик“ООД, гр.Русе, в
срока по чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. В първото съдебно
заседание по делото, чрез процесуалния си представител оспорва претенциите по
основание и размер. Твърди, че товарът, представляващ процесните шест
автомобила, е наличен. На основание чл.17, §2 от Конвенцията CMR прави
възражение, че забавата на доставката се дължи на обстоятелства, които
дружеството не е могло да избегне и последиците, които не могло да предотврати.
Представя доказателства за станало ПТП на 10.10.2017 г. в Италия с процесния
товарен автомобил, вследствие на което водачът е починал на място. Образувано
било наказателно дело и италианската пътна полиция задържала т.а., ведно с
ремаркето и товара. Във второто съдебно заседание по делото пълномощникът на
ответника вече заявява, че ищцовото дружество не е договаряло с бившия
управител на „Ей Джи Ем Логистик“ООД, а директно с водача на автомобила.
Съобразявайки събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
В превод от италиански на български език са
представени шест данъчни фактури, от които се установяват следните
обстоятелства:
Фактура № 240/36 от 03.10.2017 г. с издател
„Бисон Ауто Спа“ и получател „МВМ 89“ЕООД е с предмет: продажба на употребявано
превозно средство „Опел Мерива Космо“ на стойност 1300 евро, с начин на
плащане: банков превод.
Фактура № 172FR000472 от 29.09.2017 г.
с издател „Скарабел Спа“-Падуа и получател „МВМ 89“ЕООД е предмет: продажба на
употребявано превозно средство „Фолксваген Туран“ на стойност 3000 евро, с
директно плащане.
Фактура № 17VU100859
от 26.09.2017
г. с издател „Караро Спа“-Сузегана и получател „МВМ 89“ЕООД е с предмет:
продажба на употребявано превозно средство „Мерцедес Е320 CDI Елеганс“
на стойност 1500 евро, с начин на плащане: при получаване.
Фактура №
819 G08 от
03.10.2017 г. с издател „Аутостар Спа“-Дзопола и получател „МВМ 89“ЕООД е с
предмет: продажба на употребявано превозно средство „БМВ 520D
Елетта“ на стойност 3500 евро, с директно плащане.
Фактура № 808 от
10.10.2017 г. с издател „Кокоца Спа“-Порденоне и получател „МВМ 89“ЕООД е с
предмет: продажба на употребявано превозно средство „БМВ Х5“ на стойност 1800
евро, с директно плащане при получаване.
Фактура № 172FR000707
от
05.10.2017 г. с издател „Аутомобили Матароло Спа“-Ланчениго ди Вилорба и
получател „МВМ 89“ЕООД е с предмет: продажба на употребявано превозно средство
„Тойота Ярис 1.0 16V“ на стойност 1080 евро, с директно плащане.
Всяка от фактурите е придружена от Международна
товарителница CMR, в която, освен изпращача и получателя, е вписан и
превозвачът: „Ей Джи Ем Логистик“ООД, както и номерата на товарния автомобил и
ремаркето /РР 3742ВА и РР 3966 ЕХ/.
С писмо, връчено на ответника на 16.11.2017 г.,
ищецът го кани в срок до 19.11.2017 г. да изпълни задълженията си като
превозвач по заявка на „МВМ 89“ЕООД, като му достави в гр.Русе натоварените на
9 и 10.10.2017 г. девет леки автомобила, шест от които са предмет на настоящото
дело.
Ангажираните от страните писмени доказателства в
превод от италиански език установяват, че на 10.10.2017 г. по автомагистрала А4
Торино-Триест е настъпило ПТП с участието на описания в международните
товарителници товарен автомобил, вследствие на което е починал водачът му П.Стефанов
Павлов от гр.Нови пазар. Същият бил в трудово правоотношение с „Ей Джи Ем
Логистик“ООД. Камионът и ремаркето били собственост на „Спринт Логистик“ЕООД,
гр.Русе, чиито управител до 10.10.2017 г. е Е.И.С., а едноличен собственик на
капитала – неговият брат Доан И.С.. След посочената дата управител и собственик
на капитала е лицето И. П. И..
С разпореждане № 22/30.03.2018 г. НАП, ТП-Русе,
не приема за трудова злополуката, станала с П.П. на 10.10.2017 г. в Италия с
мотива, че т.а., управляван от него, е собственост на „Спринт Логистик“ЕООД, а
шофьорът няма трудови правоотношения с него и няма данни за издавана
командировъчна заповед от неговия работодател.
С писмо по ел.поща от 13.04.2018 г. италианското
дружество „Офичина дел дизел“ /Завод за дизел/ информира Е.С., че автовозът и
товара, състоящ се от 9 автомобила, се намират на техния паркинг на посочения в
Италия адрес. Същият търговец изготвил Известие за разходи /или разписка за
извършени разходи/, според което към 12.03.2018 г. „Ей Джи Ем Логистик“ООД му
дължи сумата 18 920 евро за техническо обслужване на камиона и
полуремаркето, за тегленето на цялото съчленено превозно средство, конвой при
тегленето, положен труд на мястото на преобръщането на товара на земята,
връщане и такса за престой на паркинг и съхранение на стоката. Към 17.12.2017
г. дължимата сума възлиза на 7 090 евро.
По делото са разпитани свидетелите И.Н., колега
на управителя на ищцовото дружество В.Б., Б.Н.-живяла на семейни начала с починалия
шофьор П.П. до смъртта му и Е.С.–бивш управител на „Ей Джи Ем Логистик“ООД и на
„Спринт Логистик“ЕООД, гр.Русе.
Свид.Н. излага твърдения, че е присъствал по
време на разговора на В.Б. с управителя на „Ей Джи Ем Логистик“ООД – Е., който
поел ангажимента за превоза на процесните употребявани автомобили от Италия.
Договорена била цена от 550 лв. на кола. За срок на доставката не говорили, тъй
като те били наясно, че обикновено това отнемало от 3 дни до седмица. От трети
лица свидетелят и ищецът разбрали за катастрофата на автовоза и за смъртта на
шофьора. На 12 или 13.10.2017 г. те се срещнали с Е.С., който потвърдил тази
информация. Последвали още много срещи и обаждания с него, в които той
определял все нови и нови срокове, в които обещавал да докара автомобилите. По
негова молба В.Б. се свързал със свой приятел в Италия на име Нед, който
осъществил връзка с паркинга, където се намирал автовоза. Изпратеният имейл със
справка за дължимата сума за репатрирането и престоя на паркинга от около 7000
евро веднага бил препратен от ищеца на ответника. Свидетелят е категоричен, че
управителят на „МВМ 89“ЕООД не познава шофьора на камиона, който не бил от
Русе, още повече, че за първи път В.Б. ползвал услугите на Е.С..
Свидетелските показания на Бистра Николова
потвърждават изцяло твърденията на управителя на ищцовото дружество, както и
тези на свид.Н., че П.П. не познава хората, за които кара автомобилите. Същата
присъствала на разговора, когато Е. се обадил на П.в къщи и му казал, че трябва
да тръгне на този курс. П. не е имал собствен камион и никога не е извършвал
транспорт за собствена сметка с процесния автомобил, нито е ползвал лиценза на
фирмата. По време на курса не е бил в отпуск, а преди това, когато ходили със
свидетелката на почивка. Само двамата братя, без посредник, уреждали курсовете.
По телефона те давали на П.и адресите, от които да вземе колите.
Е.С. – управител на „Ей Джи Ем Логистик“ООД до
29.12.2017 г., в първото съдебно заседание признава, че действително са
говорили с управителя на „МВМ 89“ЕООД във връзка с недоставена стока, както и
че през март месец 2018 г. е ходил в Италия „да си” намери товара и го намерил.
Във второто съдебно заседание по делото същият вече заявява, че никой не е
преговарял с него за превоз на процесните автомобили и не може да каже как се е
появил печата на фирмата му върху приложените товарителници. Твърди, че не се е
случвало да прави превоз без заявка и кореспонденция по имейл. Шофьорът бил в
отпуск и трябвало да се яви при него на работа на 10.10.2017 г. Свидетелят
излага и твърдения, че брат му бил само формален собственик на капитала на
„Спринт Логистик“, а в действителност всичко било на П.П., включително и
камиона, с който той катастрофирал. С. признава, че при посещението му на
паркинга в Италия, където бил репатриран автомобила, му заявили, че
натоварените коли са свободни, само камиона трябва да се задържи и да се плати
за престоя му там. Лиценз за този т.а. имала фирмата „Спринт Логистик“, за
който „Ей Джи Ем Логистик“ООД имал договор до 04.10.2017 г.
В последното съдебно заседание ищецът представя
Удостоверение на дейностите, попадащи в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г.
от 05.10.2017 г., подписано и подпечатано от ответника, в което е отразено, че
шофьорът П.С.П. е бил в отпуск от 26.09.2017 г. до 12.00 ч. на 05.10.2017 г.
Изложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал дава
основание на съда да приеме, че страните са обвързани от валидна облигационна
връзка, по силата на която ответникът е поел задължение да извърши международен
превоз на стоки – 6 бр. употребявани автомобили, описани в приложените към исковата
молба фактури и ЧМР товарителници, а ищецът – да му заплати възнаграждение в
срок-след доставянето на товара. Договорът за превоз е реална сделка и за да
бъде завършен неговият фактически състав, за да настъпи неговото действие,
освен съгласието на договарящите, е необходимо и предаване на товара.
Разпоредбата на чл.1, т.1 от Конвенция
CMR
регламентира предметния обхват на конвенцията - тя се прилага за всеки договор
за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й
така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които
поне една е договаряща страна, независимо от седалището и националността на
страните. Следователно, когато са налице условията за нейното прилагане,
какъвто е и настоящият случай, отношенията между страните по договора за
международен автомобилен превоз на стоки се уреждат задължително от Конвенция
CMR.
Цитираните по-горе 6 бр. данъчни фактури -
счетоводни документи по смисъла на чл.5 от ЗСч., съставени на италиански език и
в чуждестранна валута, удостоверяват извършените шест сделки /покупко-продажби/
на употребявани автомобили с продавачи – италиански контрагенти и
купувач-ищцовото дружество. Доколкото покупко-продажбата е консенсуален
договор, същият се счита сключен с постигането на съгласие между страните
относно неговия предмет. В случая следва да се приеме, че от датата на издаване
на фактурите собствеността върху описаните в тях употребявани автомобили е
преминала в купувача „МВМ 89”ЕООД.
Съгласно чл.9.1 от CMR
Конвенцията,
товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора
и получаването на стоката от превозвача. Същата не е форма за действителност и
няма конститутивно действие по отношение превозното правоотношение. Дори да не
би била съставена, доказването на действителното превозно правоотношение и
изпълнението в съответствие със същото са допустими с всякакви доказателствени
средства.
Настоящият
състав на съда намира за безспорно доказан факта на сключен между страните
договор за международен автомобилен превоз на стоки. Ангажираните от ищеца
гласни доказателства потвърждават изцяло твърденията на управителя на „МВБ
89“ЕООД, гр.Русе, че в началото на м.10.2017 г. с тогавашния управител на „Ей
Джи Ем Логистик“ООД било постигнато съгласие за превоза на автомобилите от
различни автокъщи в Италия до гр.Русе, както и за заплащането на възнаграждение
на превозвача в конкретен размер след доставяне на колите. Срок за доставката
не е уговарян, като и двете страни заявяват, че автовозите от Италия пристигат
до България за няколко дни. Действително липсва писмен договор и кореспонденция
между страните по ел.поща, но освен свидетелските показания на И.Н. и Бистра
Николова, в този смисъл са и изявленията на процесуалния представител на
ответника в първото по делото съдебно заседание. Адв.В. заявява, че макар да
няма подписан договор-заявка, не оспорва, че ответното дружество е наето за
превозвач, който е трябвало за достави автомобилите на ищеца за няколко дни
/стр.76 и 77 от делото/. В тази връзка същият прави и възражение, че
автомобилите са налични и забавата в доставката им се дължи на обстоятелство
/станалото ПТП/, което превозвачът не е могъл да предотврати.
Съдът не кредитира показанията на свид.Е.С.,
които противоречат на всички останали гласни и писмени доказателства по делото.
Като управител на „Спринт Логистик“ /търговското дружество-собственик на
превозните средства и на „Ей Джи Ем Логистик“ООД /явяващо се работодател на
починалия шофьор/, от него зависи представянето или не пред съответните органи
на съпровождащите международния превоз документи относно водача на т.а.,
относно стоката и относно превозното средство. Разпитът на свид.Н. и
свид.Николова, удостоверението по Регламент № 561/2006 г., както и ЧМР
товарителниците по категоричен начин опровергават твърденията на С., че П.П. в
периода 05-10.10.2017 г. е бил в почивка, че е договарял сам за себе си, както
и че камионът бил негова собственост.
Приложените към всяка фактура ЧМР товарителници
от своя страна установяват, че предадените от изпращача товари /представляващи
процесните леки автомобили/, са приети от превозвача – ответното дружество.
Нормата на чл. 13, т.1 от Конвенция
CMR
регламентира правото на получателя да получи стоката - предмет на договора за
превоз, а ако се установи загуба на стоката или ако същата не е пристигнала до
изтичане на срока, предвиден в чл.19 от Конвенцията, правото да предяви
от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз.
Разпоредбите на чл. 20,
т.1 и т.2,
изр.1 от Конвенцията
регламентират правото на правоимащия /без да прави разграничение между изпращач
и получател/ да приеме, че товарът е изгубен, когато не е доставен до 30 дни
след изтичане на уговорения срок, или ако такъв срок не е бил уговорен, в срок
60 дни от деня на приемането на товара за превоз от превозвача. Посочените
правни норми са императивни, предвид разпоредбата на чл.41, т.1 от Конвенция
CMR,
предвиждаща нищожност на други клаузи, уговорени в противоречие с разпоредбите
на Конвенция CMR. Тъй като товарът може никога да не пристигне, а превозвачът
да не предприеме каквито и да било действия по доказване изпълнението на
превоза или причините за недоставянето, чл.20,
§1
логично снабдява правоимащия с възможност сам да инициира производство по
установяване причината за неизпълнението на превоза, презумирайки основанието
липса, която няма как да доказва, освен с неполучаването на товара, което пък е
отрицателен факт.
Съгласно чл.17, т.1 от
Конвенцията CMR
превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката
от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й. Посочената правна норма задължава превозвача да
извърши точно определени действия и не позволява отклонение от определеното
правило за поведение, а именно: задължението да достави на получателя цялата
предадена от изпращача стока в уговорения срок или ако не е уговорен срок, в
срока по чл. 19 и чл. 20,
т.1 от Конвенцията.
В разпоредбата на чл.17, т.2 от същата изрично и изчерпателно
са посочени основанията, при наличието на които превозвачът се освобождава от
отговорността по т.1, едно от които е липсата или забавата да се дължат на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не
е могъл да преодолее. Доказването, според чл.18, §1 от Конвенцията, че липсата или
забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17 § 2, е в тежест на
превозвача. По делото безспорно се установява факта на въздействието на
непреодолима сила – чуждо виновно човешко поведение /настъпилия на 10.10.2017
г. пътен инцидент с автовоза, нает от ответното дружество, вследствие на който
е настъпила и смъртта на шофьора П.П./, доколкото в случая не са
противопоставени възражения за възможността превозвачът да го предвиди и
предотврати. Установената непреодолима сила, обаче, в случая не е довела до
липса – до невъзможност товарът да бъде доставен. Приложените електронни писма
от италианската фирма, стопанисваща паркинга, на който се намира автовозът
установяват, че още през м.12.2017 г. ответникът е могъл да получи обратно т.а.
и полуремаркето, ведно с товара, но след заплащането на дължимата такса за
престой, която понастоящем възлиза на 18 920 евро. Очевидно нежеланието за
нейното заплащане е причината за промененото становище на ответника по спора и
отричането на облигационна връзка между страните.
Следователно ответникът, в качеството си на
превозвач по сключения с ищеца в началото на м.10.2017 г. договор за
международен автомобилен превоз на стоки, дължи на получателя „МВМ 89”ЕООД
обезщетение за цялостната липса на товара, което съгласно чл.23 от Конвенцията
ЧМР, се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато
е била приета за превоз, т.е. фактурната стойност. Представените с исковата
молба 6 бр. фактури, неоспорени от ответника, установяват, че общата стойност
на изгубените автомобили на ищеца възлиза на 12 180 евро, с левова
равностойност 23 822 лв. Предявеният иск по чл.17, §1 от Конвенцията ЧМР
за сумата 23 821.64 лв. се явява основателен и доказан, поради което
следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от неговото предявяване.
Ответникът дължи и обезщетение за забава върху
главницата за периода от поемане на стоката за превоз - 10.10.2017 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 22.12.2017 г. в размер на 484.02 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК предвид изхода от спора,
в тежест на ответника са деловодните разноски, направени от ищеца в настоящото
дело, както и по обезпечителното производство, възлизащи на сумата
2 908.87 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
така и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЙ ДЖИ
ЕМ ЛОГИСТИК”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.”Стефан Стамболов”53, вх.4, ет.7, представлявано от управителя Имрен Зейти
Сярчева, да заплати на "МВМ 89"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул."Воден"1, бл.”Транстрой”, вх.3, ет.7,
ап.Ж, представлявано от управителя Валентин Йорданов Борисов, сумата 23 821.64 лв., представляваща фактурна
стойност на изгубен товар по международен договор за превоз на товари от Италия
до България, съгласно международни товарителници от 09 и 10.10.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.12.2017 г. до окончателното й плащане, 484.02 лв. - обезщетение за забава за
периода 10.10.2017г. - 22.12.2017 г., както и 2 908.87 лв. деловодни разноски по обезпечителното
производство по ч.гр.д.№ 8280/2017 г. по описа на РС-Русе и по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: