РЕШЕНИЕ
№
**.12.2020 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Огняна
Фурнаджиева,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1048 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от М.П.З., ЕГН **********
***, съд.адрес:*** против Наказателно постановление №20-1006-001583
от 09.06.2020 г. на Началника група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което
на същата за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8
от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 50 лева и на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 6 контролни точки.
Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи
нови доказателства.
Ответникът
по жалбата не изпраща представител. В писменото становище депозирано по делото
оспорва жалбата, като моли НП, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Съдът, като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На
жалбоподателката е съставен акт установяване н администретивно нарушение за
това, че на 26.05.2020 г. в 09.50 часа в гр.П., на кръстовище на ул.“…“ и ул.“.
..“ управлява лек автомобил „…” с ДК №…, лична собственост, като извършва
следното нарушение: Паркира МПС-во в зоната на кръстовището (във връзка с
подаден сигнал с вх. №312000-7654/20.05.2020 г.).
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление, като в същото
е посочено, че нарушението се изразява в спиране за престой и паркиране на
по-малко от 5 м от кръстовище или на него.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Т.М.
– актосъставител, П.В. и писмените доказателства приложени по делото.
Разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗДвП предвижда забрана за престой и
паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
Безспорно е, че административнонаказателното производство започва с
АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени
реквизити посочени в чл.42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни
лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено
лице. Едва след цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на
акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл.28 и
чл.29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият
орган издава НП, с което налага съответното административно наказание.
Логическото и систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи
производство по налагане на административните наказания води до извода, че
следва да има идентичност както между описанието отразено в акта и в НП, както
и правната квалификация на същото. Несъмнено целта, е да се създадат гаранции
за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на
акта.
В настоящия случай е налице разминаване между АУАН и НП в описанието на
нарушението, като в НП е добавено още едно нарушение, липсващо като описание в
АУАН, което води до невъзможност нарушителят да разбере, за какво нарушение е
обвинен, което представлява съществено процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Още повече, че от описанието в НП отново не става ясно, дали
жалбоподателката е санкционирана за това, че е паркирала на самото кръстовище,
за което е дададе легално определение в §6, т.8 от ДР на ЗДвП или на по-малко
от 5 метра от него.
Квалификацията на
административното нарушение,
като един от основните реквизити на АУАН и НП и представлява
подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези,
под онази административнонаказателна норма, която е нарушена.
В НП словесно са описани две различни нарушения, което отново води до
невъзможност нарушителят да разбере, за какво нарушение е обвинен.
Поради формалния характер на административнонаказателното производство
не е от компетентността на съда при въззивната проверка за първи път да
квалифицира нарушението.
Недопустимо е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на
административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този смисъл да
замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на съответно
наказание при констатации за извършено нарушение при виновно поведение.
Това е нарушение от категорията на съществените, тъй като нарушава
правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна
защита.
Според настоящия съдебен състав обжалваното НП е незаконосъобразно и на
друго основание.
В показанията си свидетелят М. сочи, че не е свидетел на установяване
на нарушението, а е съставил АУАН по подаден от гражданин сигнал.
Пи делото е представено сведение, ведно с снимков материал, подадено от
П.В. за паркирал на 19.05.2020 г. автомобил с рег. номер посочен в НП на
кръстовище между ул.“. ..“ и ул.“…“,
с което затруднявал влизането и излизането от улицата.
По делото като свидетел е разпитан подалият сигнала П.В.. Същият в
показанията си потвърди, че той е подал сигнала за паркиралия неправилно
автомобил на посочената в същия дата. Автомобилът бил паркиран от
жалбоподателката на 1-1.5 от кръстовището, всеки ден в рамките на 2-3 месеца.
Други доказателства в насока, че автомобилът е паркиран от
жалбоподателката неправомерно в районен на кръстовището именно на
инкриминираната дата 26.05.2020 г. не се събраха. Както и на какво отстояние на
тази дата е бил паркиран автомобила, ако е бил паркиран.
В този ред на мисли, съдът намира, че в конкретния
случай липсват категорични и
убедителни доказателства жалбоподателката да е осъществила състава на административно
нарушение по чл.98, ал.1, т. 6 от ЗДвП.
Освен това съгласно чл.303, ал.1 от НПК, към който препраща
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, присъдата, респективно решението относно административнонаказателната
отговорност не може да почива на предположения.
В този смисъл наказателното постановление в тази част е необосновано, респективно незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Проверката за
законосъобразността на отнетите контролни точки не се осъществява по
предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира тази част от НП. Но
следва да се има предвид, че съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539/2012 г., отнемането на контролни точки се извършва
въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
По делото е направено искане от пълномощника на жалбподателката за
присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според
която когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ и списък
с разноски, според които на адв.П. за процесуално представителство по делото е
заплатена в брой сума от 300 лв.
В случая има направено възражение от настрещната страна за прекомерност
на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик която има статут на юридическо лице по смисъла
на чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР да
заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за един адвокат в
размер на 300 лв.
Няма основание за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение,
тъй като същото отговаря на минимума установен в чл.18, ал.4 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претенцията на НО за присъждане на направени разноски с оглед изхода на
делото следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №20-1006-001583
от 09.06.2020 г. на Началника група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което
на М.П.З., ЕГН ********** ***,
съд.адрес:*** за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 50 лева и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение са отнети 6 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за
заплати на М.П.З., ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ОД на МВР Пазарджик за
присъждане на направени по делото разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: