Мотиви към присъда по НОХД № 1698
по описа за 2020г. по описа на ШРС
На 24.09.2020г.
в РС - гр. Шумен е постъпило за разглеждане НОХД № 1698/2020г. по описа на ШРС.
Образуваното производство пред първа инстанция е срещу Д.А.И. ЕГН ********** ***
и настоящ в реп. Франция, за извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл.290 ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 28.01.2019г. в гр.
Шумен, пред надлежен орган на властта – Втори състав на ШРС, като свидетел по НОХД № 2758/2018г. по описа на
Районен съд-Шумен, устно и съзнателно е потвърдил неистина - че той е
управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Н 1937 ВТ, а баща му А.И. С. се
возил в автомобила, когато на 29.07.2018г. в с. Илия Блъсково, обл. Шумен спрял
в близост до настъпило пътно транспортно произшествие, излязъл от автомобила и
тръгнал към с. Дибич, след като се върнал обратно, автомобила бил на мястото,
където първоначално го оставил и там заварил служителите на реда да съставят
акт за установяване на административно нарушение на баща му.
В
съдебно заседание подсъдимият И., редовно призован, не се явява, за него се
явява редовно упълномощен процесуален представител – адв. Ф. Л. от ШК, който
преди даване ход на делото изяви желание за разглеждането му в отсъствието на
подсъдимия.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр. Шумен поддържа така възведеното с
обвинителния акт обвинение и предлага на съда да определи наказание при
условията на чл. 54 от НК а именно “лишаване от свобода”, за срок от 4 месеца, като
изтърпяването му бъде отложено за срок от 3 години.
Процесуалният представител на подсъдимия пледира за налагане на оправдателна присъда,
или връщане на делото на държавното обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подс. Д.А.И. не е криминално проявена личност и не е осъждан
към момента.
В края на 2018г. в Шуменски
районен съд било образувано НОХД № 2758/2028г. с подсъдим А.И. С. – баща на
подсъдимия по това дело, за извършено от него на 29.07.2028г. в с. Илия
Блъсково престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Престъплението било установено на
посочената дата и място при проверка от служители на сектор ПП при ОДМВР гр.
Шумен. Повод за проверката бил фактът, че в близост до обслужваното от тях
местопроизществие паркирал т.а. /микробус „Мерцедес Спринтер с рег. № Н 1937 ВТ.
С. започнал да пречи на обслужващите местопроизшествието и те му разпоредили да
го напусне и да не пречи на полицейските служители. Последният бил във видимо
пияно състояние, но въпреки това се качил в микробуса паркиран до
местопроизшествието и го подкарал в посока селото. Тогава бил спрян и му била
извършена проверка, като било установено наличие на алкохол в кръвта му в
размер на 2.58 промила.
На 28.01.2019г. на заседание по
НОХД № 2758/201г. по описа на ШРС, пред втори състав на същия съд, който
разглеждал делото, подсъдимия Д.А.И. /син на С./ се явил да даде показания по
делото в качеството на свидетел. Подсъдимият в желанието си да помогне на баща
си, решил да лъжесвидетелства, въпреки, че му е била разяснена отговорността по
чл. 290 ал.1 от НК. В изпълнение на намерението си подс. И. потвърдил
неистината, че на 29.07.2018г. той управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. №
Н 19 37 и спрял в близост до настъпилото транспортно произшествие. С него бил
баща му, който останал на място, а подс. И. *** за да си вземе документите.
След като се върнал обратно, автомобилът бил на мястото, където го оставил. Там
заварил служителите на реда да съставят АУАН на баща му. Подс. И. се опитал да
им обясни , че всъщност той бил управлявал автомобила, но те не му повярвали.
С присъда № 3/28.01.2019г. влязла
в законна сила на 13.02.2019г. ШРС признал за виновен А.И. С. в извършване на
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. В мотивите си съдът не кредитирал
показанията на подсъдимия, като констатирал, че противоречат на останалите
свидетелски показания и доказателствен материал и че бил заинтересован от
изхода на делото.
С деянието
си, като на 28.01.2019г. в гр. Шумен, пред надлежен орган на властта – Втори
състав на ШРС, в качеството му на свидетел по НОХД № 2758/2018г. по описа на
ШРС устно, съзнателно потвърдил неистина – че той управлявал т.а. „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № Н 1937 ВК, а баща му А.И. С. се возил в автомобила, когато
на 29.07.2018г. в с. Илия Блъсково, обл. Шумен спрял в близост до настъпило
пътно транспортно произшествие, излязъл от автомобила и тръгнал към с. Дибич,
след като се върнал обратно, автомобила бил на мястото, където първоначално го
оставил и там заварил служителите на реда да съставят акт за установяване на
административно нарушение на баща му, подсъдимия И. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 290 ал.1 от НК. Дори да се
приеме, че микробуса до местопроизшествието е бил управляван от подсъдимия, то
втората му част от заявеното пред съда е неистина.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа, на част
от обясненията на подсъдимия Д.И., дадени пред разследващия полицай в хода на
досъдебното производство, както и на приетите и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно
допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Д.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.290 ал.1 от НК, поради следното:
За да е налице осъществен състав
на престъпление по чл. 290 ал.1 от НК е необходимо едно лице пред съд или пред
друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно да
потвърди неистина или затаи истина. Т.е от обективна страна в състава на
престъплението са установени две форми на изпълнителното деяние: 1. Потвърждаване
на неистина, а именно деецът в качеството си на свидетел да каже нещо, за което
знае, че не съществува в действителност и 2. Затаяване на истината, а именно
деецът в качеството си на свидетел да не посочи нещо, за което знае, че
съществува в действителност, твърдейки за него, че не му е известно, че не си
спомня, забравил е и т.н. И двете форми на изпълнителното деяние следва да
бъдат осъществени пред съд или пред друг надлежен орган на властта.
В случая е налице реализирана
първата от предвидените в закона алтернативи, тъй като на установената по
делото дата и място – 28.01.2019г.в гр. Шумен при провеждане на съдебно
заседание пред втори състав на Районен съд гр. Шумен по НОХД № 2758/2018г. по
описа на ШРС, по което е бил свидетел, устно и съзнателно потвърдил обстоятелства,
които видно от събраните по делото доказателства следва да е окачествят като
неистина.
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняването на правосъдната дейност и нейното правилно
функциониране, както и тези, които осигуряват авторитета на органите на
съдебната власт;
* от обективна страна подсъдимия
чрез своите действия – лъжливите показания дадени устно, непосредствено и съзнателно
пред съдия при Районен съд гр. Шумен, препятствал вземането на правилно решение
от органите на съдебната власт при произнасяне на присъда по чл. 343б ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол. Подсъдимия е осъществил
лъжесвидетелстването чрез изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина,
защото подсъдимият И. е преиначил истината и е казал неща, за които знае, че не
са се случили в действителност. Съдът намира, че по делото са събрани
достатъчно неоспорими доказателства покриващи обективната страна на деянието. За
съда е безспорен факт, че в деня на проверката на баща му от органите на
полицията, товарният автомобил не е бил на мястото си, където е бил
първоначално оставен, а е бил преместен далеч от местопроизшествието и и това
няма как да не е било ясно на подсъдимия. Предвид гореизложеното следва обоснования
извод че подс. И. е преиначил истината. Лъжесвидетелстването е осъществено,
когато деецът, като свидетел устно, непосредствено и съзнателно потвърдил
неистина пред съда, който го разпитва като свидетел. С показанията си дадени на
28.01.2019г. пред съдия от Районен съд гр. Шумен, И. е заблудил съдията.
Престъплението е резултатно, като резултата се свежда до съдията да научи
неверните твърдения, като не е необходимо да им се дава вяра.
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице, имащо качеството на свидетел;
подсъдимия И. е призован и разпитан от съда, като свидетел по НОХД №
2758/2018г. по описа на ШРС, като в това му качество е разпитан от съда, като
своите показания е дал именно пред съдията разглеждащ делото.
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той съзнателно е
съобщил неправилно своите възприятия пред съда, като е съзнавал обществено
опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици. Този извод на съда следва от
факта, че подсъдимия е бил запознат с разпоредбата на чл. 290 ал.1 от НК, като
му е разяснено че при потвърждаване на неистина същият носи наказателна
отговорност.
Поради всичко гореизложено съдът
призна подсъдимият Д.И. за виновен в извършването на престъплението по чл. 290
ал.1 от НК.
Като мотив за извършване на престъплението
съдът намира близките роднински отношения между баща и син, като в тази връзка
с показанията си И. е целял да оневини С..
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане на установения в страната правов ред и
функционирането на правосъдната система и незачитането на нейния авторитет.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на
обществена опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока –
касае се за нарушаване на реда на функциониране на правосъдната система в реп.
България, като специфична сфера от държавната дейност, призвана да осъществява
присъщи само на нея функции, посегателство, което възпрепятства вземането на
правилни решения от органите на съдебната власт. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за
личността на дееца , които сочат, че същият е с чисто съдебно минало и по
делото няма данни за други противообществени прояви и висящи производства,
образувани спрямо него. Подбудите за извършването на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия И.:
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема чистото съдебно минало на
подсъдимия, както и неговата младежка възраст.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът не констатира такива.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д.И., като наказанието
бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. За престъплението по чл.290 ал.1 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 /пет/ години.
Предвид
на това, съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия
ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”, което при наличието на превес
на смекчаващите вината обстоятелства, следва да бъде в размер около минималния
предвиден от закона, а именно четири месеца. По отношение на така определеното
наказание "лишаване от свобода", съдът взе предвид, гореизложените
обстоятелства и счита, че са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66
ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. В този
смисъл съдът определи на подсъдимия изпитателен срок от 3 /три/ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежеста, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен
това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: