Мотиви
към присъда № 45/ 17.08.2018 г., постановена по НОХД№ 268/ 18 г., Районен съд-
Димитровград
1. Против
В.С.Р. - роден на ***г. в гр.Перник, живущ ***, българин, български гражданин,
неженен, грамотен - със средно образование, осъждан, ЕГН**********, е внесен
обвинителен акт, с който е обвинен в това, че в периода от 30.01.2017г. до
08.02.2017г. при условията на продължавано престъпление в градовете Враца,
Хасково и Димитровград, действайки в съучастие с неустановено лице като
съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго (неустановеното лице)
имотна облага, възбудил и поддържал у Г.П.А. ***, у Е.К.С. *** и у К.Н.С. ***
заблуждения (че трябва чрез даване на пари да съдействат при полицейски акции
за залавяне на телефонни измамници) и с това на 30.01.2017г. в гр.Враца
причинил на Г.П.А. *** вреда в размер на 3300 лева, на 07.02.2017. в гр.Хасково
причинил на Е.К.С. *** вреда в размер на 2000 лева и на 08.02.2017. в
гр.Димитровград причинил на К.Н.С. *** вреда в размер на 3760 лева, като общата
стойност на причинените имотни вреди възлиза на 9060 (девет хиляди и шестдесет)
лева – престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
2. По
делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск от К.Н.С., ЕГН**********,***
да бъде осъден подсъдимият да `и заплати сумата в размер на 3,760.00(три хиляди
седемстотин и шестдесет лева)лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянието имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 08.02.2017 г., до окончателното
`и изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 300.00 лева.Същата бе конституирана и като частен
обвинител.
3. По
делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск от Г.П.А., ЕГН**********,***
сумата в размер на 3,300.00(три хиляди и триста
лева)лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие на
деянието имуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от
30.01.2017 г., до окончателното `и изплащане. Той бе конституиран и като частен
обвинител.
4. ПРОКУРОРЪТ - г- жа Кьосева пледира виновност и налагане на
ефективно наказание лишаване от свобода, определяне на общо наказание с
предходни осъждания и приложение на чл. 24 от НК.
5. ПОВЕРЕНИКЪТ
на К.Н.С. – адв. Д. Костова при ХАК пледира подобно и моли за пълно уважаване
на иска.
6. ПОВЕРЕНИКЪТ
на Г.П.А. – адв. И. С. И. при ХАК моли от съда за осъдителна присъда и
уважаване на иска в цялост.
7. ЗАЩИТНИКЪТ
– адв. К. при САК пледира виновен и моли за условна присъда, излагайки различни
мотиви за това.
8. ПОДСЪДИМИЯТ-
В.С.Р. признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.
Поддържа позицията на своят адвокат по повод виновността си.
9. Производството
се проведе по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Приложим
закон.
10. Наказателен кодекс(НК).
Чл. 209. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2010 г.) Който с
цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у
някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва
за измама с лишаване от свобода от една до шест
години.
Факти по
делото.
11. През 2017г.
работещият като таксиметров шофьор със собствения си лек автомобил „Хюндай
Елантра“ с ДК № ********Р. ползвал мобилен телефонен № **********, регистриран
на името на Г.Ц.С., с която съжителствал на съпружески начала. В средата на
м.януари 2017г. Р. приел телефонно обаждане от непознат му мъж, който обяснил,
че търси човек, имащ възможност да пътува из страната, да получава от различни
адреси колетни пратки и да ги доставя на места, които щял да му посочва. Обещал
щедро заплащане и Р. се съгласил да се заеме с работата. На 27.01.2017г.
непознатият позвънил на Р., продиктувал му адрес, Р. ***) в навигацията на
автомобила си („GARMIN” с фабр.№ 31 JO 12019) и
потеглил натам. Докато пътувал към гр.Радомир, непознатият отново му
телефонирал, казал, че пред входната врата на намиращата се на адреса къща ще
има пакет, заръчал му да го вземе и да се връща с него в гр.София. Взелият
пакета Р. не полюбопитствал какво има в него. Отнесъл го в дома си, понеже
непознатият му бил съобщил, че допълнително ще му телефонира за да му каже къде
да го достави. Обаче преди непознатият да е сторил това, полицейски служители
от РУМВР-Радомир посетили на 28.01.2017г. Р., открили в дома му пакета,
констатирали, че съдържа златни накити, съвпадащи по описание на накитите, които
75-годишната жертва на 27.01.2017г. извършена телефонна измама В. С. *** била
опаковала и оставила пред входната врата на къщата си, следвайки инструкциите
на мним полицай, който я въвел в заблуждението, че по този начин ще съдейства
при полицейска акция, провеждана за залавянето на телефонни измамници. В
последствие бил задържан от служители на МВР- Радомир.
12. Въпреки
изобличаването му като причастен към осъщественото на 27.01.2017г. в гр.Радомир
деяние, Р. решил да продължи участието си в престъпната схема, но да е
по-предпазлив в бъдещите си действия. За целта се снабдил (недоказано от кого)
със SIM-карта с
телефонен № ******** (за която SIM-карта
при на разследването е изяснено, че е регистрирана на името на Сиони Брамасутра
ван дер Сиис - титуляр на множество SIM-карти, ползвани при извършване на телефонни измами)
и от този номер започнал да контактува с непознатия си съучастник, а автомобила
си вече паркирал на безопасно разстояние от посочваните му адреси и отивал пеш
до тях.
13. Следващата
„поръчка“ приел още на 30.01.2017г., когато непознатия му съучастник го
изпратил в гр.Враца.Около 1000ч. на тази дата (30.01.2017г.)
живущият на ************ в гр.Враца 85-годишен Г.П.А. получил на стационарния
си телефон с № ******** обаждане от непознат мъж, който казал, че дъщеря му е
много болна и поискал десет хиляди лева за да бъде оперирана. Свид.А. заявил,
че не разполага с толкова пари и прекъснал разговора. Малко след това на
стационарния си телефон А. приел ново телефонно обаждане. Обаждащият се пак бил
мъж, представил се като „служител от криминалната полиция“ и осведомил А., че е
в ход полицейска акция по залавянето на банда телефонни измамници. Обяснил, че
за арестуването на бандитите е необходимо А. да им даде пари, помолил го за
съдействие и А. се съгласил. За да можело двамата да поддържат връзка по време
на акцията, А. съобщил на „полицая“ номера на мобилния си телефон (**********),
споделил, че наличните в дома му пари били едва триста лева, но в банка „ОББ“
държал спестени три хиляди лева. Следвайки инструкциите на „служителя от криминалната
полиция“, А. посетил банката, изтеглил спестяванията си, прибрал се в дома си,
приготвил два пакета (в единият от които поставил трите хиляди лева, а в другия
останалите триста лева), увил ги в найлонова торбичка, хвърлил я през терасата
и се скрил в банята на апартамента си по съвет на поддържащият връзка с него по
мобилния му телефон „полицай“ за да не го видели бандитите, при залавянето на
които имало вероятност от престрелка. Под терасата чакал изпратеният от
съучастника си там Р., който прибрал найлоновата торбичка, отнесъл я в
автомобила си и отпътувал към гр.София, а казвайки на А., че ще му телефонира
отново за да го уведоми как е приключила акцията и да му обясни как ще му върне
парите, „полицаят“ прекъснал телефонният разговор. Тъй като повече не се
обадил, А. осъзнал, че жертва на измама. Междувременно Р. скрил пакета с трите
хиляди лева под крайпътна табела в близост до гр.София, посочена му от
съучастника му и се прибрал в гр.София с по-малкия друг пакет, за който
съучастника му му казал, че съдържа неговия (на Р.) дял.Изпълнявайки поредната
„поръчка“, на 07.02.2017г. Р. пристигнал в гр.Димитровград, паркирал автомобила
си и отишъл пеш до жилищен блок на съобщен от съучастника му адрес. Следвало да
прибере пакет, който щял да бъде хвърлен от някоя тераса на жилищния блок. В
следобеда на същия ден (до когато от терасите на жилищния блок пакет не бил
хвърлен) съучастника на Р. го изпратил в гр.Хасково.
14. Около 1600ч.
на 07.02.2017г. живущата на ************ в гр.Хасково 84-годишна Е.К.С.
получила на стационарния си телефон с № ********* обаждане от непознат мъж,
който й заявил, че ако не му плати пет хиляди щатски долара, ще убие сина й и
самата нея. Ужасената от чутото С. прекъснала разговора, но малко след това
приела ново обаждане на стационарния си телефон. Обаждащият се пак бил мъж,
представил се като полицейски служител и осведомил С., че в момента е в ход
полицейска акция по залавянето на отправилият й заканата с убийство телефонен
измамник. Обяснил й, че за залавянето на престъпника, е необходимо съдействие
от нейна страна и С. се съгласила да съдейства. Следвайки инструкциите на
„полицая“ събрала наличните в дома си две хиляди лева и ги поставила в плик.
Поддържащият връзка с нея „полицай“ я посъветвал да хвърли плика през терасата
и незабавно да се скрие във вътрешността на дома си, като й разяснил, че при
залавянето на престъпника имало вероятност да се стигне до престрелка с него.
Казвайки, че ще й телефонира отново за да я уведоми как е приключила акцията и
да й върне парите, „полицаят“ прекъснал телефонният разговор, а С. хвърлила
през терасата плика с парите и се прибрала навътре в дома си. Под терасата
чакал изпратеният от съучастника си там Р., който прибрал плика с двете хиляди
лева, отнесъл го в автомобила си, завърнал се в гр.Димитровград и си наел стая
в хотел „ДиЕнДи“, защото съучастникът му го осведомил, че на следващият ден ще
има „работа“ в гр.Димитровград.След напразно очакване „полицаят“ да я потърси, С.
осъзнала, че е жертва на измама. Телефонирала на сина си А.Д.С. и му разказала
за случилото се, а той от своя страна уведомил РУМВР-Хасково.
15. Около 09°°ч. на
08.02.2017г. на стационарния си телефон с № ******* живущата на **************
в гр.Димитровград 84-годишна К.Н.С. приела обаждане от непознат й мъж, който се
представил като полицай на име П.П.. Той я осведомил, че е в ход полицейска
акция по залавянето на банда телефонни измамници. Помолил я за съдействие и С.
се съгласила. Малко след това на стационарния си телефон С. приела ново
обаждане. Непозната жена приплакала, че е със счупен крак, намесил се непознат
мъж и заплашил С., че ако не плати петдесет хиляди лева ще й отрежат ръцете и
краката. Отново й се обадил „полицая“ и следвайки инструкциите му, С. опаковала
наличните си хиляда седемстотин и шестдесет лева в непрозрачна найлонова
торбичка и ги хвърлила през терасата си, после отишла до банка „ДСК“, в която
държала спестяванията си, изтеглила две хиляди лева от тях, върнала се в дома
си, опаковала и тези пари в непрозрачна найлонова торбичка и ги хвърлила през
същата си тераса. Като казал на С., че ще й се обади отново за да я уведоми как
е минала акцията и да й да върне парите „полицаят“ прекъснал телефонният
разговор и повече не позвънил. Изпратеният от съучастника си да чака под
терасата на С.Р. прибрал двете найлонови торбички. Поставил ги в автомобила си,
където бил и пакета, който предишния ден прибрал от гр.Хасково. По указания на
съучастника си обв.Р. се отправил с автомобила си към гр.Стара Загора, като
пътьом спрял и скрил пакета с парите на С. и торбичките с парите на С. под
посочена от съучастника му крайпътна табела извън гр.Димитровград. Съучастникът
му бил казал да не взема от тези пари за себе си, защото в гр.Стара Загора го
очаквала спешна „работа“ и неговия (на Р.) дял щял да е от там.Когато
пристигнал в гр.Стара Загора, Р. паркирал автомобила си, отправил се пеш към
съобщен от съучастника му адрес и изчакал възрастна жена да хвърли торбичка от
терасата на дома си. В момента, в който взел торбичката от земята,Р. бил
заловен от полицейски служители. Торбичката съдържала пари, които 83-годишната
жертва на телефонна измама Й.Г.Р. от гр.Стара Загора била опаковала и хвърлила
през терасата си, следвайки инструкциите на мним полицейски началник, който я
въвел в заблуждението, че по този начин му дава заем.
16. С влязла в сила
на 05.12.2000г. присъда по НОХД № 738/1999г. на РС-Перник Р. бил осъден за
извършено през м.ноември 1998г. престъпление по чл.216 от НК на две години
лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание било отложено с
тригодишен изпитателен срок. С влязло в сила на 10.03.2006г. споразумение по
НОХД № 28/2005г. на РС-София Р. бил осъден за извършено през м.август 1999г.
престъпление по чл.206 от НК на хиляда лева глоба.
17. Р. е признат за
виновен по НОХД № 291/2017г. на РС-Радомир, приключило с одобрено на
10.07.2017г. споразумение, с което на Р. е наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода, отложено с тригодишен изпитателен срок. По
НОХД № 897/2017г. на РС-Стара Загора, приключило с одобрено на 29.03.2017г.
споразумение на Р. е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода,
отложено с тригодишен изпитателен срок.
18. Горните факти се
установиха по реда на чл. 373, ал.3 от НПК.
Разбор
на въпросите по чл. 301 от НПК.
19. Несъмнено се
установи по делото, че подсъдимият е извършил следното : в периода от
30.01.2017г. до 08.02.2017г. при условията на продължавано престъпление в
градовете Враца, Хасково и Димитровград, действайки в съучастие с неустановено
лице като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго (неустановеното
лице) имотна облага, възбудил и поддържал у Г.П.А. ***, у Е.К.С. *** и у К.Н.С.
*** заблуждения (че трябва чрез даване на пари да съдействат при полицейски
акции за залавяне на телефонни измамници) и с това на 30.01.2017г. в гр.Враца
причинил на Г.П.А. *** вреда в размер на 3300 лева, на 07.02.2017. в гр.Хасково
причинил на Е.К.С. *** вреда в размер на 2000 лева и на 08.02.2017. в
гр.Димитровград причинил на К.Н.С. *** вреда в размер на 3760 лева, като общата
стойност на причинените имотни вреди възлиза на 9060 (девет хиляди и шестдесет)
лева – престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
20. Спор по фактите
в това дело няма, те са приети за установени от съда по реда на чл. 373, ал.3
от НПК, включително и от самопризнанието. Не е необходимо в тези мотиви да се
посочва, кой обективно установен факт, на база кои доказателства се счита за
разкрит, нормата е специална и е достатъчно тук да се подчертае връзката между
процесуален ред и установеност на фактите.
21. Не е установена
самоличността на съучастника на Р.. Това неустановено лице е възбудило и
поддържало у всекиго от тримата пострадали заблужденията, че ще окажат
съдействие при полицейски акции по залавянето на телефонни измамници, като
хвърлят през терасите си пликове с парични суми, вземайки които пликове
измамниците ще бъдат заловени и парите ще им бъдат върнати. Именно поради
неверните представи, формирани от съучастника на Р. у пострадалите А., С. и С.,
тримата са се разпоредили с паричните си средства на (съответно) 30.01.2017г.,
07.02.2017г. и 08.02.2017г.
22. Р. действа като
извършител с това неустановено лице, защото участва активно в осъществяване на
изпълнителното деяние, в частност- при своенето на сумите, които пострадалите
лица предават в следствие на измамата.
23. Несъмнено по
делото се установи механизма на изпълнителното деяние, начина, по който
пострадалите са въведени в заблуждение, датите и мястото на измамите, сумите,
които пострадалите предават на подсъдимия, в следствие на неверните представи,
създадени у тях.
24. Трите деяния
осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко едно последващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото го.
25. Престъплението е
умишлено извършено. Събраните доказателства за поведението на Р. след на
27.01.2017г. в гр.Радомир осъществената измама, с категоричност обосновават
извод, че същият е бил наясно какво върши, когато е посещавал адресите в
гр.Враца, гр.Хасково и гр.Димитровград и е изчаквал е да бъдат хвърлени
пликовете с пари, които вземал и отнасял до указаните му от съучастника му
необичайни места, където ги е укривал. Всички тези действия Р. е осъществил с
цел да набави за съучастника си и себе си имотни облаги, като е съзнавал, че
координирано с друго лице участва в задружна престъпна дейност.
26. Наведеният довод
за осъществяване на постоянни заплахи от неустановеното лице към подсъдимия по
телефон е ирелевантен към съставомерността на престъплението.
По
наказанието.
27. Подсъдимият следва да бъде наказан, защото липсват
общите и специални основания за освобождаване от наказателна отговорност.
28. Този подсъдим на практика към момента на извършване на
престъплението се счита за неосъждан. Двете престъпления, за които е осъден
влязла в сила на 05.12.2000г. присъда по НОХД № 738/1999г. на РС-Перник и влязло
в сила на 10.03.2006г. споразумение по НОХД № 28/2005г. на РС-София, не са
групирани, престъпленията са извършени преди влизането в сила на присъда за
което и да е от тях и съгласно императивните разпоредби на чл.25, вр. чл.23,
ал.З от НК, глобата, наложена от РС-София на Р. би следвало да е присъединена
към условното наказание, наложено му от PC-Перник. В
справката за съдимостта на обв.Р. не е отразено дали изискуемото се
присъединяване е било извършено, но задължителното за правоприлагащите органи
ТР № 54/01.06.1961г. по н.д. № 34/1961 г. на ОСНК налага да се приеме, че
реабилитация е настъпила и за осъждането на Р. със споразумението по НОХД №
28/2005г. на РС-София.
29. При разбора на
въпросите, относими към чл. 54- 55 от НК, в светлината на чл. 36 от НК, съдът
намира следното: Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие
липсата на предходни осъждания в светлината на посоченото по- горе,
практическото съдействие в съдебния процес на подсъдимия. Като отегчаващи,
съдът отчете престъпна упоритост при осъществяване на всяко едно от деянията;
те са извършени на територията на цялата страна, жертвите са възрастни хора,
които са по- лесно внушаеми и манипулируеми, сумите, които са взети са не-
малки, а в своята съвкупност общият размер на присвоеното – 9,060.00 лева
обуславя висока степен на обществена опасност; подбудите на подсъдимия са
стремеж за лично облагодетелстване, без да се съобразява с установения правов
ред и морални устои.
30. Заплахите против подсъдимия, които той твърди, че са
му отправени не могат да бъдат приети от този съд за достоверни. Няма каквито и
да е индикации, това да е станало, този довод е изцяло нов, изнесен в
пледоариите. Той сам по себе си не изисква проверка, липсва направено такова
искане от страните, а и съдът не намери за необходимо да възобновява съдебно
следствие и събиране на данни в тази посока. Право на защитата е да изнася
твърдения в своя подкрепа. По правило те подлежат на проверка, но когато има
видим вариант такава да бъде извършена. Тук съдът не вижда как , по какъв
начин, с какви процесуални средства такава проверка може да бъде сторена.
31. Но самият довод е силно съмнителен. Твърдението е, че
част от заплахите са отправяне и в присъствие на защитникът и то преди (или по
време) на деянията, предмет на настоящото дело. Квалифицираният правист има
познанията и уменията да осъществи или да направи опит, да предпази подсъдимия
от „натрапеното“ му чрез заплашване престъпно поведение- било чрез
сигнализиране на компетентни органи , било чрез прикриване на самоличност и пр.
Това не е сторено или поне не се твърди, че действия в тази посока има
извършени. Съдът прочее не цени доводът
и по повод степента на наказателната отговорност на подсъдимия.
32. При тези мотиви, налице са предпоставките на чл. 54 от НК, като в качествен вариант има баланс между смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Това обуславя налагане на наказание лишаване от
свобода към средния размер – 3 години.
33. Правилото на чл. 58а, ал.1 от НК налага намаляване на
това наказание , неговия окончателен размер е равен на 2 години.
34. Следва да се извърши групиране на това наказание с
наложените му по НОХД№ 897/ 17 г. по описа на РС- Стара Загора и по НОХД № 291/
17 г. по описа на РС- Радомир в размер на най—тежкото от тях- настоящото-
лишаване от свобода за срок от 2 години.
35. Не е правилно това общо наказание да бъде завишено по
реда на чл. 24 от НК, съдът не използва тази опция на закона.
36. Подсъдимият следва да търпи това наказание ефективно.
Въпреки, че той е неосъждан, че размерът е в лимита на чл. 66, ал.1 от НК,
целите на наказанието няма да бъдат постигнати, а оставането на подсъдимия на
свобода в никакъв случай не би го поправило.
37. За обосноваване на този извод, съдът отчете арогантния
маниер на поведение на подсъдимия. Въпреки , че е заловен от служители на реда
при осъществяване на телефонна измама в Радомир, той без видимо колебание
осъществява след това три отделни деяния- всяко от тях равно отново на
телефонна измама, по същия маниер, по същия подход и със същата престъпна
упоритост.
38. В съвкупността по чл.25, вр. чл. 23 от НК попадат и
още две измами, така общото наказание касае пет отделни деяния, което е ясен маркер,
подкрепящ становището на този съд в изследвания контекст.
39. Този подсъдим изцяло остава безучастен към други
значими обстоятелства- възрастта и състоянието на жертвите си. Всяка от тях е
на преклонна възраст, а г- н А. е и във видимо тежко здравословно състояние.
Никаква проява на съчувствие, причастност, съжаление и други присъщи на
нормално човешко същество, с изграден социален минимум от морално – съобразен
статус подсъдимия не проявява. Това асоциално поведение , установено несъмнено
по делото сочи към демонстрирано чувство за безнаказаност, т.е. подсъдимия не
дава и повод на този съд да приеме, че отлагането на наказанието би изиграло
поправителна роля.
40. В контекста на обществената опасност и генерална
превенция, ефективното наказание има положителен ефект. Престъплението е
продължавано, три отделни деяния, три отделни възрастни хора са доведени до
екстраординарно психическо състояние, което при всички положения е довело и до
силни негативни емоции, с вероятни последици върху психиката им. Такива „нови“
престъпления следва да бъдат строго и
непоколебимо отречени, а съответните лица да осъзнаят какво да очакват, ако
бъдат заловени. Ефективната присъда – лишаване от свобода в генерален план се
явява възпираща, а има и положителен ефект върху обществото.
41. При тези мотиви, съдът намери, че определеното общо
наказание на подсъдимия следва да бъде изтърпяно ефективно, отчитайки и
изискванията на ЗИНН- при първоначален общ режим на изтърпяване.
За граждански искове.
42. Двата граждански искове са допустими, предявени пред
компетентен съд , те са с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
43. С оглед установяване на деликт- имуществени вреди,
причинени умишлено(виновно) от подсъдимия, установеност на размера на вредите
на ищците, двата иска се явяват основателни и доказани по размер изцяло. Към
главницата, която е поискана, следва да се прибави и лихва, която тече от
момента, в който вредата е нанесена.
44. Така съдът осъди подсъдимия да заплати на К.Н.С., ЕГН**********,***
да бъде осъден подсъдимият да `и заплати сумата в размер на 3,760.00(три хиляди
седемстотин и шестдесет лева)лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянието имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 08.02.2017 г., до
окончателното `и изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.; и на Г.П.А.,
ЕГН**********,*** сумата в размер на 3,300.00(три хиляди и триста лева)лв., представляваща обезщетение за
претърпени в следствие на деянието имуществени вреди, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 30.01.2017 г., до окончателното `и изплащане.
Веществени доказателства и държавни такси.
45. Приетите по това дело веществени доказателства: 1)
мобилен телефонен апарат „Nokia 100“ с IME1 353268052390065, 2) мобилен телефонен апарат „Nokia RM-944“ с IME1 356474066267722 и 1MEI 356474066267730, 3) СИМ-карта
с телефонен № **********, носеща логото на „Глобул“ и надпис
„89359050000501430774“; 4) СИМ-карта с телефонен № ********, носеща логото на
„Мобилтел“ и надпис „8935901990864534277“ и 5) СИМ-карта с неактивен телефонен
№, носеща логото на „Мобилтел“ и надпис „8935901990864534277“, следва да бъдат
отнети в ползата на Държавата на основание чл.53, ал.1, б.(а) от НК.
46. С оглед уважаването на гражданските искове,
подсъдимият следва да заплати ДТ= 282,40(двеста осемдесет и два лева и 40 ст.)
лв. по сметка на РС- Димитровград
Мотивиран
така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
