МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2589/2015 Г., ПО ОПИСА НА
СГС – НО, 25 СЪСТАВ
С Обвинителен акт, внесен за разглеждане в СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА е повдигнала
обвинение срещу Т.А.Т. с ЕГН: **********, за това, че на 30.03.2015 година, на
публично място в град С. - ул. „*******“ № **, без надлежно разрешително по ЗКВНВП,
разпространил високорискови наркотични вещества, а именно – марихуана (коноп),
във вид на зелена растителна маса, поставена в две самозалепващи се
полиетиленови пликчета, тип „спейс – бек“, както следва:
-
Обект № 1: 0, 16
грама, с процентно съдържание на активно действащо вещество
третрахидроканабинол 15, 7%, на стойност 0, 96 лв.;
-
Обект № 2: 0, 16
грама, с процентно съдържание на активно действащо вещество
третрахидроканабинол 14, 8%, на стойност 0, 96 лв.,
всичко
на обща стойност 1, 92 лв., които продал на непълнолетните свидетели М.Р.Т. и Г.Т.Х. като деянието е извършено при условията на
„Опасен рецидив“ – деецът е осъждан пет пъти на наказание „Лишаване от свобода“
за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които наказания не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва:
-
С Присъда №30 по
НОХД № 2587/2007 г., на СГС – НО, XII
Състав, в сила от 12.10.2007 г.;
-
С Присъда № 26 по
НОХД № 1281/2007 г., на СГС – НО, XVI
Състав, в сила от 30.10.2007 г.;
-
С Присъда № 3 по
НОХД № 22648/2007 г., на СГС – НО, X Състав,
в сила от 09.02.2008 г.;
-
С Присъда № 2 по
НОХД № 3685/2007 г., на СГС – НО, VI
Състав, в сила от 20.03.2008 г.;
-
По Споразумение
със СРП, одобрено с протоколно Определение от 17.09.2012 г. – престъпление по
чл. 354а, ал. 2 изр. 2, пр. 3, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК,
В хода на делото по същество, представителят на СГП
поддържа обвинението с фактическа обстановка и правна квалификация съгласно
внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, като счита че доказателствата
по делото безспорно установяват от обективна и субективна страна извършеното от
подсъдимия Т.А.Т. престъпление. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат
за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение, а при определяне на наказанието, съдът
да вземе предвид многократните му осъждания за престъпления от общ характер,
користния мотив за извършване на престъплението, както фактът, че деянието е
извършено от подсъдимия предумишлено. Смекчаващо вината обстоятелство
прокуратурата посочва, че е малкото количество на наркотичното вещество – 0, 32 гр. и неговата ниската стойност– 1, 92 лв.. Според
прокурора, по отношение на
подсъдимия Т. наказание „Лишаване от
свобода“ в рамките на 10 години, както и глоба в размер на 20 000 лева би
било справедливо и обосновано, съответстващо в пълна степен на обществената
опасност на дееца и деянието, което ще съдейства за постигане на целите на
наказанието, определени в Наказателния кодекс.
Защитата на подсъдимия Т. оспорва доказаността на
обвинението като намира, че същото не е
доказано по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин. Според защитата
от доказателствата по делото се установява, че свидетелите Т. и Х. са предали
предварително събрана сума от 10 лв. на свидетеля Н.Т., от когото св. Т. е
получил впоследствие и двете полиетиленови пликчета, съдържащи описаното в
обвинителния акт наркотично вещество. Обвинителната теза, защитата твърди, че е
изградена единствено върху проведеното в хода на досъдебното производство
разпознаване, което обаче намира, че e незаконосъобразно и
недостоверно, предвид заявеното от свидетелите Т. и Харизинов, че ги е било
страх при попадането им за първи път в полицейско управление, както и наличието
на съществени противоречие между свидетелските показания на поемните лица, разпитани в хода на съдебното
следствие. Несъпричастността на подсъдимия към деяние се потвърждава и от приложение по делото
протокол за претърсване на жилището, обитавано от подзащитния му, видно от
който е, че не са намерени наркотични вещества. При изложените съображение
защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен, полза се от
правото си да не дава обяснения.В своя защитата заявява, че не употребява и не
разпространява наркотици. В последната си дума пред съда, подсъдимият иска да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и съобрази доводите на страните в процеса,
намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.А.Т.
е роден на *** ***, с ЕГН: **********, българин, българско гражданство,
неженен, без образование, безработен, живущ ***.
Към датата на инкриминираното деяние – 30.03.2015
година, подсъдимият Т. бил осъждан многократно и имал изградена психическа
зависимост към марихуана, която не възпрепятствала способността му да разбира
свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
В посочения период
месец март 2015г., свидетелите М.Р.Т. и Г.Т.Х. били ученици в столичното
** – мо СОУ „Св. *******“, находящо се в ж.к. „*********. Същите били
непълнолетни, с адекватно за възрастта образование, без наличие на
интелектуална непълноценност, която да е пречка за правилна фактическа
ориентация и съответно отреагиране, в състояние да възпроизведат възприетите от тях събития
и съссъхранена свидетелска годност.
На
30.03.2015 година свидетелите М.Т. и Г.Х. се срещнали в двора на училището със
свои съученици свидетелите Б.М. и А.Ц., с които решили за сумата от 10, 00 лв.
да закупят марихуана от близката до училището ромска „Махала“ – ул. „*******“.
Свидетелят Т. взел събраната сума и заедно със свидетелят Х. отишли в „Махалата“, където знаели, че се продават
наркотични вещества.Двамата се срещнали
със свидетелите Н.Т. и С.Д., с прякор „Шакера“, от които възнамерявали да
закупят наркотици. Тъй като последните нямали марихуана в себе си, се свързали
по телефона с подсъдимия Т.А.Т., с прякор „Абенцето“, с когото уговорили среща
за продажба на наркотици. С лек автомобил, син на цвят / неустановен по делото/,
управляван от свидетелят Н.Т., св. Т. и Х. отишли до къща, находяща се на адрес:
гр. С., кв. „Сердика“, ул. „*******“ № **, обитавана от подсъдимия и неговото
семейство. На улицата пред къщата
подсъдимият Т. продал на непълнолетните М.Т. и Г.Х. за сумата от 10, 00 лв.
наркотично вещество марихуана (коноп), разпределено в две самозалепващи се
полиетиленови пакетчета, както следва:
-
Обект № 1: 0, 16
грама, с процентно съдържание на активно действащо вещество
третрахидроканабинол 15, 7%, на стойност 0, 96 лв.;
-
Обект № 2: 0, 16
грама, с процентно съдържание на активно действащо вещество
третрахидроканабинол 14, 8%, на стойност 0, 96 лв.,
всичко
на обща стойност 1, 92 лв.
Двете полиетиленови пакетчета св. Т. прибрал в задния
джоб на панталона си, след което свидетелят Н.Т. откарал с лекия си автомобил
св. Х. и Т. до църквата „Св.Св Петър и Павел“, откъдето последните продължили
пеша към училището си. В близост до ** – мо СОУ „Св. Наум Охридски“ двамата
били спрени за проверка от служители на 03 РУП СДВР – свидетелите С.К. и Т.Т..
Тъй като се уплашил, че ще бъде задържан, св. Г.Х. побягнал, а св. М.Т. бил
задържан в 03 РУ-СДВР, където с Протокол за доброволно предаване предал двете
полиетиленови пакетчета, съдържащи описаното по-горе наркотично вещество.
Впоследствие на 31.03.2015г. в 03 РУ-СДВР било извършено разпознаване по
снимки от свидетелите Т. и Х., тъй като подсъдимият Т. отказал да участва в
разпознаване на живо.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът установи от събрания по делото и
проверен в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, както следва
свидетелски показания на М.Т.; Г.Х., ведно с приобщените на основание на
чл.281, ал.1 т.1 от НПК показания на посочените свидетели, дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, както и сведенията, получени
при проведената Очна ставка между свидетелите , свидетелски показания на С.К. и
Т.Т. ведно с приобщените по реда на чл.281 ,ал.4 вр. ал.1 т.2, пр. 2 от НПК
показания на посочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство,
показанията на свидетелите С.Д.; Б.М.; А.А.; А.Г.; А.Ц., В.С.; Н.Т.; приобщените по реда на чл.283 от НПК протокол за доброволно предаване –
л. 4 от ДП; протоколи за разпознаване – л.20 и л.24 от ДП; заключения по съдебно – психиатрична и психологична експертиза
(СППЕ) по отношение на подсъдимия Т. 69 – 75 от ДП; по отношение на свидетелите
Т. и Х. – л.62-л.6 и л. 77 – 82 от ДП; заключение по графическа Експертиза – л. 288 –
293 от съдебното производство; заключение по физико – химична експертиза л. 90
- 94 от ДП; заключение по съдебно – оценителна експертиза – л. 95 – 98 от ДП; справка
за съдимост за подсъдимия ведно с заверени преписи от съдебни бюлетини, справка
от ГДИН за изтърпени до момента наказания „Лишаване от свобода“ от подсъдимия Т.,
справка от ст.инспектор при 03 РУ-СДВР относно
извършена проверка за установяване самоличността и прякорите на
подсъдимия и свидетелите С.Д. и Н.Т..
Съдът констатира, че в събрания по
делото доказателствен материал не се съдържат противоречия относно
обстоятелствата, предхождащи закупуването на наркотичното вещество от Т. и Х..
Чрез свидетелските показания на Т.Х., М. и Ц., които са еднопосочни, съдът
установява, че на 30.03.2015г. около
обяд, в едно от междучасията, в двора на ** СОУ, четиримата са събрали сумата
от 10 лв, предназначена за покупка на „трева“, която да изпушат заедно. Парите били
дадени на Т., който заедно с Х. отишъл в „Махалата“, за да търси „Шакера“ или другдилър, от когото да се
снабдят с инкриминираното наркотично вещество.
По делото не са налице и противоречия по отношение на
фактите, че при отиването на Т. и Х. в „Махалата“, същите първоначално са
провели разговори с „Шакера“- свидетелят С.Д. и Н. – свидетелят Н.Т., които не
са разполагал с „трева“. Впоследствие след проведен разговор по телефона,
свидетелят Т. закарал с неустановен по делото лек автомобил, син на цвят,
свидетелите Т. и Х. ***.
Основните си фактически изводи от
значение за предмета на доказване по делото, а именно от кого са закупили
свидетелите Т. и Х. на 30.03.2015г., предаденото впоследствие от Т. на органите на досъдебното наркотично
вещество / протокол за доброволно предаване/, съдът изгради върху показанията
на свидетелите М.Т. и Г.Х., дадени на 31.03.2015г.
пред съдия от СГС по реда на чл.223 от НПК, като намери същите, че се отличават
с висока степен на достоверност. Посочените
разпити са проведени
непосредствено след случилото се, като свидетелите ясно, категорично и
последователно възпроизвеждат фактите.И двамата съобщават, че именно поради
обстоятелството , че в „Махалата“/ ул.******* / не са могли да закупят „трева“,
свидетелят Т. ги е закарал с управляван от него автомобил до къща, пред която на
улицата подсъдимият им се продал инкриминираното в обвинението наркотично
вещество срещу сумата от 10лв. В коментираните
разпити свидетелите нямат никакво колебание относно обстоятелството от кого са закупили наркотика, като свидетелят
Т. конкретно посочва, че това е лице с
прякор „Абенцето“, а свидетелят Х. детайлно описва външността му и заявява, че
може да го разпознае.Действително в съдебната фаза на процеса, в съдебно
заседание на 27.10.2015г. свидетелите Т.
и Х. въвеждат ново обстоятелство около закупуването на
наркотичното вещество, същите
твърдят, че Т. е дал парите за покупката на наркотика на Н., след като
последният е спрял автомобила пред къща в кв„Сердика“, където се е видял с
подсъдимия и впоследствие са получили „марихуаната“, която Т. прибрал в джоба на панталона си. Наличието
на констатираното несъответствие между
разпитите от досъдебното производство на
двамата свидетели и тези от съдебното
производство относно на кого Т. е дал парите и от кого е получил наркотичното вещество, съдът обсъди съпоставяйки
го с останалите доказателства по дело и намери, че заявеното от свидетелите в съдебна фаза, е недостоверно в
посочената част и е обусловено от желанието на последните да избегнат
създаването на взаимоотношение между тях и ромската общността и в частност
лица, свързани в конкретния случай с доставянето на наркотичното вещество / С.Д.,
Н.Т. и подсъдимия Т./, обитаващи „Махалата“, предвид обстоятелството, че и към
момента свидетелите са ученици в ** СОУ,
намиращо се непосредствена близост. Посоченото обстоятелство съдът намира за
логично да предизвиква страх и безпокойство
у свидетелите и желание същите да оневинят подсъдимия, още повече, че
последният е известен в „Махалата“ и с
криминалното си минало, свързано основно с престъпления срещу личността. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. и Х. от 31.03.2015г. и не
приема тезата на защитата, че същите са дадени под натиск и стрес, обусловени
от пребиваването им н полицейското управление, тъй като видно от
съдебно-психиатричните и психологични експертизи на двамата се установява освен
наличието на свидетелска годност у тях и добра учебна и обща информираност, с
развити аналитични възможности.
Присъствието на съдия при провеждане на разпитите и инспектор при ДПС, освен гарант за провеждане
на разпит без упражняване на натиск от
органите на досъдебното производство и даване на насоки на съдържанието на
показанията, са представлявали и възможност за свидетелите, в случай, че
подобно незаконосъобразно поведение е проявено към тях в полицейското
управление, същото да бъде съобщено. На следващо място съдът намира, че в
разпитите от 27.10.2015г. са налице противоречия относно изнесените
обстоятелства / с кого са се срещнали първоначално двамата свидетели и колко
души е имало пред къщата на подсъдимия/, макар и не съществени за правилното
решаване на делото, които противоречия обаче дават основание да бъде направен извод за тяхната недостоверност.
В подкрепа
на свидетелските показания на Т. и Х. са
приложените по делото протоколи за разпознаване на лице. Именно в протокола за
разпознаване, свидетелят Т. е заявил , че разпознава подсъдимия „като лицето,
което му е подало пликчетата трева“. Възраженията на защитата относно
незаконосъобразност на проведените разпознавания, съдът намира за
неоснователни. Същите са проведени по
предвидения в НПК ред, а именно проведени са съответни разпити на
разпознаващите, непосредствено преди самото разпознаване, в присъствието на
поемни лица свидетелите са посочили лицето, което им е продало наркотичното
вещество. Фактът, че разпознаването е
извършено по снимка, не опорочава
същото, тъй като в случая е била налице хипотезата на ал.4 на чл.171 от НПК
–подсъдимият е отказал да участва в разпознаване на живо, съгласно приложена по
делото декларация. Свидетелските показания на поемните лица , С., Г. и А.
установяват, че същите се присъствали на извършеното действия по разследването,
както законосъобразно действия от страна
на разследващите при провеждането му, включително и липсата на данни за
манипулиране или натиск на разпознаващите.Свидетелят С. е категоричен, че „
когато дойдоха децата да разпознават / имам предвид момчетата/ подсъдимият не беше там, прибраха го в килията докато
мине разпознаването“. Данните, съдържащи се в разпита на свидетеля Г., че разпознаващият е видял преди
разпознаването подсъдимия в коридора, съдът не кредитира, тъй като същите се
опровергават от заявеното от свидетеля С.,
на които състава преценява като
достоверни, отличаващи се от тези на Г. със значителна конкретност и детайлност
на изложението. Не на последно място, всеки един от свидетелите, участвали
като поемни лица в разпознаването от Т., заявяват с необходимата категоричност, че
разпознаващият е посочил без колебание лице, от която са купили наркотичното
вещество. Посоченото обсъдено в
съотношение с отразеното в
протоколите за разпознаване, установяват, че именно депозираните свидетелски показания на Т. и Х.
на 31.03.2015г. са достоверните, поради които и съдът кредитира същите в
коментираната част относно формиране на
фактическите си изводи, от кого Т. и Х.
са закупили наркотичното вещество.
Обстоятелството, че в къщата на подсъдимия не са
намерени наркотични вещества, съдът намира, че e не може да послужи за обосноваване на извод, че подсъдимият не е извършител на деянието, тъй
като протоколът за претърсване и изземване
съдържа единствено изискуемите от
закона реквизити в тяхната минимална
степен без дори да е конкретизирано претърсваното жилище колко помещения съдържа
и дали
има прилежащи части, предвид
наличието по делото на данни , че същото представлява къща, а не една помещение.Тези констатация мотивира и позицията на съда по отношение на това, че посоченото действия
по разследването е формално извършено от
органите на досъдебното производство, а не реално.
Свидетелските показания на Н.Т. съдът кредитира в частите, в които същите са съответни на
останалия събран по делото доказателствен материал. Заявеното от Т., че на инкриминираната дата заедно с Т. и Х. са отишли до дилър на
наркотични вещества в районна на МОЛ „С.“
не намира опора в останалите показания,
съдържанието на които е относимо към посоченото обстоятелство. Твърденията, че Т.
не познава подсъдимия и не знае къде живее напълно се опровергават от свидетелските показание на ТТ. и Х.. Свидетелят Т. безспорно е
заинтересован от изхода на делото и оневиняването на подсъдимия ,
доколкото същият се установява, че поддържа връзка с него по
снабдяване на лица с наркотични вещества.
Доказателствата
по делото относими към случилото се след закупуването на наркотичното вещество,
съдът намира, че не съдържат противоречия налагащи тяхното коментиране по
отделно. Безспорно се установява, че свидетелят Т. е оставил Т. и Х. в района на църквата „Св.СВ. Петър и Павел“, от където двете
момчета са тръгнали в посока ** СОУ
и близост до него са били спрени за
проверка, като Х.,поради обстоятелството, че са имали наркотици се е уплашил и избягал.Установява се също и
предаването на наркотичното вещество от Т. в сградата на 03 РУ-СДВР, както от
приложения протокол, така и от показания на свидетелите К., Т. и Т..
Съдът прави своите
изводи относно психическото и психологично състояние на подсъдимия Т.,
както и относно свидетелската годност на
Т. и Х. въз основа на заключенията на
СППЕ изготвените и представени в съдебно заседание от вещи лица с
необходимите знания и опит.
Относно съдържанието на предаденото вещество, с
протокол за доброволно предаване от
30.03.2015г. , неговия вид, количество и стойност съдът изцяло се доверява на
заключението на ФХЕ и СОЕ, като намира същите изготвени от компетентно и
обосновано.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установената по
делото фактическа обстановка и
анализа на доказателствения
материал, съдът намира , че подсъдимият Т.А.Т.
е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и т.4 вр.ал.1 пр.5, изр.1,
алт.1 вр. чл. 29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за което спрямо него е повдигнато
обвинение.
От обективна страна – подсъдимият Т. на 30.03.2015г без надлежно
разрешително на публично място, на улица ******* № **, в гр. С., е
разпространил- продал е на свидетелите Т.
и Х. високорискови наркотични
вещества марихуана с нето
тегло 0,32гр на обща стойност 1,92лв марихуана (коноп), разпределено в две
самозалепващи се полиетиленови пакетчета.
Посочените
наркотични вещества са забранени
за притежаване съгласно чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (обн. ДВ, бр.30/99г., в сила от 02.08.**99г.) и приложение №1 към
чл.3, ал.2 от този закон, където
марихуаната е в списъка на
високорисковите наркотични вещества.
Деянието е извършено на публично място, а именно улица,
намираща се в столичен квартал, в близост до детско заведение и две училище /
** СОУ и ** СОУ/, в светлата част на денонощието. С оглед това съдът приема, че
действията на подсъдимия са извършени на публично място и са могли да станат достояние на широк кръг лица,
включително подрастващи, което обуславя престъпния състав на чл. 354a, ал. 2 изр. 2 пр. 2 от НК.
Деянието подсъдимият е извършил при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1
б.”а” и б.“б“от НК , след като е бил осъждан
като пълнолетен за престъпление от общ характер по нохд № 23587/2007г., нохд №1281/2007г,
нохд №2264/2007 и нохд № 3685/2007г.
всичките по описа на СГС , с определено
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години, като същият е бил освободен на 29.09.2011г. по чл.70 от НК с остатък 11
месеца, т.е. изтърпял е наказание на 29.06.2012г. Подсъдимият е осъден и по нохд № 16984/2012г.
на СРС на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, което е
изтърпял на 24.06.2013г. В този смисъл
настоящото престъпление
представлява „опасен рецидив“ по
смисъла на чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и
т.4 вр.ал.1 пр.5, изр.1,, алт.1 вр. чл. 29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като
настоящото престъпление е извършено от
подсъдимия, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изтърпяването на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпление от общ характер.Видно от
справката от ГДИН / л.252-л.253 от СД/ не е изтекъл срока от изтърпяване на наказанието до
извършване на настоящото , предвиден в чл.30, ал.1 от НК изключващ приложението
на опасния рецидив.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Т. е съзнавал, че разпространява
високорискови наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, без да има
за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят
общественоопасни последици, като е искал те
да настъпят. Обстоятелството, че веществата са разпространени може да се изведе от разпитите на свидетелите , съгласно които се установява , че подсъдимият е
продал наркотично вещества
на свидетеля Т. и Х., разфасоването в
“търговски” по своя вид пакетчета.
ПО ВИДА И
РЗАМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Законодателят е предвидил за извършено престъпление по чл.354а,
ал.2, изр.2, пр.3 и т.4 вр.ал.1 пр.5, изр.1,, алт.1 вр. чл. 29, ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК за разпространение на високорискови наркотични вещества на
публично място и при условията на „опасен рецидив“ наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди
лева.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. съдът взе предвид следните
обстоятелства: отегчаващи: високата степен на обществена опасност
на конкретното деяние, свързано с динамиката на този род престъпления в
страната, разпространяването му на непълнолетни лица, предходните осъждания на подсъдимия извън тези
обосноваващи „опасния рецидив“,
установяващи високата степен на обществена опасност на подсъдимия ;смекчаващи:
изключително малкото количество наркотично вещество и неговата
ниската стойност. С оглед всички тези обстоятелства съдът намира , че
наказанията на подсъдимия Т. трябва да се определят при условията на чл.54 от НК. При тези съображения
и при отчитане целите на генералната превенция (защита на обществото от подобни
деяния, разпространени и на практика безнаказани) специалната превенция посочване на подсъдимия
на укоримостта на неговото поведение, която той не осъзнава) съдът наложи
минималното предвидено в закона наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок пет години, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим
в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, както и „глоба” в размер на 20000 / двадесет хиляди /лева.
Съдът
не е приложил разпоредбата на чл.354а,ал. 6 от НК и не е отнел в полза на
държавата , постановявайки унищожаване на процесното наркотично вещество, тъй
като то е изразходвано в цялост в
процеса на изследването му.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Т.А.Т. да заплати направените по делото разноски, както
следва: направените в досъдебното производство разноски в размер на 458,75лв в
полза на държавата, направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 312,70лв, в полза на бюджета на съдебната система по сметка на СГС, както
и по 5 лв държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови
своята присъда.
Съдия при СГС :
.