Р Е Ш Е Н И Е
№ 486 20.08.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На четиринадесети август 2019 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 400 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД-София, е издадена заповед № 945/01.10.2018г. по Ч.гр.д. № 1676/2018 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника: Е. Ш. Е.,*** ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ООД – София, сумите, както следва: 566.72 лв. – главница; договорна лихва в размер на 77.97 лв., за периода 25.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; такса за експресно разглеждане на документи в размер на 257.25 лв.; неустойка в размер на 257.25 лв., от 30.07.2017 г. до 22.04.2018 г.; разходи и такси в размер на 175 лв.; мораторна лихва в размер на 61.12 лв., от 23.04.2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът основа вземането си на сключен договор за паричен заем № 5372821, сключен на 26.07.2017г. между „Вива Кредит“ ООД/заемодател/ и длъжника /заемател/, за заем в общ размер от 700 лв. Сумата по кредита е предоставена от заемодателя. Ответникът се задължил да върне заетата сума ведно с договорната лихва – общо 1153.44 лв. – на 9-месечни погасителни вноски по 128.16 лв. всяка /вкл. първоначална главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане/. Ответникът е платил общо 395 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 22.04.2018г. Уговорена е договорна лихва за ползване на заетата сума. В договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото задължение на падежа трябва да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което се сключва договор между поръчителя и кредитодателя. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение, която е 257.25лв. Кредиторът начислява по Тарифа разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 175 лв. Начислена е лихва за забава върху непогасената главница от 23.04.2018г.-датата на следваща деня на последната погасителна вноска до 20.09.2018г. – подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Кредиторът е прехвърлил на ищеца вземането си по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1 от 02.05.2018г. към него. Уведомление за цесия се връчва на ответника едновременно с препис от исковата молба и приложенията към нея. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по–горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да присъди разноските - в заповедното и в исковото производство. Редовно призован ищецът няма процесуален представител в първото открито заседание, като междувременно е постъпила молба с Вх.рег.№ 7980/09.08.2019г., видно от която исковете се поддържат така, както са предявени.
Ответникът - Е.Ш.Е. *** е получил лично, на постоянния и настоящ адрес *** препис от исковата молба, но в срока и по реда на чл.131 от ГПК няма писмен отговор; няма възражения; няма процесуални и доказателствени искания. Редовно призован на същия адрес, ответникът се яви лично в открито заседание и заяви, че признава изложените фактически обстоятелства от ищеца – действително е теглил кредит от „Вива кредит“, платил е там едни около 400 лв., после дошла зимата, закъсали с парите и не е плащал. Ответникът заяви лично, че признава исковете за парите така, както е написано в исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 345/01.10.2018 г. , постановена по Ч.гр.д. № 1676/018г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника /ответникът/ да заплати на ищеца сумата от 566.72 лв. - главница, договорна лихва в размер на 77.97 лв., за периода 25.08.2017 г. до 22.04.2018 г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 257.25 лв., неустойка в размер на 257.25 лв., от 30.07.2017 г. до 22.04.2018 г., разходи и такси в размер на 175 лв., мораторна лихва в размер на 61.12 лв., от 23.04.2018 г. до 20.09.2018 г. „ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –28.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението , както и направените разноски по Ч.гр.д. В самата заповед е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем № 5372821, сключен на 26.07.2017г. между „Вива Кредит“ ООД/заемодател/ и длъжника /заемател/, като кредиторът е прехвърлил вземането си на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и за извършеното прехвърляне /цесия/ длъжникът е уведомен.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 от ГПК. С оглед на това, на заявителя по заповедното производство е указано с определение № 125/15.01.2019г. да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Препис от определението е връчен на кредитора на 30.01.2019г. и в законния едномесечен срок е подаден по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване на вземането – Вх.рег.№ 2218/01.03.2019г. /28.02.2019г. – дата на пощенското клеймо/. Така предявеният иск е допустим.
Видно от представения договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ № 5372821 от 26.07.2017г., сключен между кредитор - „Вива Кредит“ ООД и заемател – Е.Ш.Е. ***, кредиторът предоставя на заемателя паричен заем в размер на 700 лв., при следните параметри и условия: размер на погасителната вноска 128.16 лв., в която са включени част от дължима главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок за издължаване на заема: 9 месеца; брой погасителни вноски : 9 бр.; датите на плащане на всяка погасителна вноска последователно са: 25.08.2017г., 24.09.2017г., 24.10.2017г., 23.11.2017г., 23.12.2017г., 22.01.2018г., 21.02.2018г., 23.03.2018г., 22.04.2018г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема: 40.29 %; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 1153.44 лв. като същият е сбор от общия размер на заетата сума и общите разходи по кредита; годишен процент на разходите 49.95 %, като при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания –договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора. По силата на чл.3 ал.2 от договора , с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Съгласно чл.2 ал.1 от процесния договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ № 5372821 от 26.07.2017г., с подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си до договор за паричен заем с КИД 5369857 от 12.07.2017г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 300 лв. Договорено е в чл.2 ал.2, че след извършеното прихващане задължението на заемателя /по стария договор от 12.07.2017г./ се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор. От представения РКО № 89 от 26.07.2017г. се установи, че на заемателя е броена сумата от 400 лв., за което се е подписал лично. Крайният падеж за погасяване на задължението по процесния договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ № 5372821 от 26.07.2017г. е 22.04.2018г. Страните са уговорили в чл.5 ал.1 от договора, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по същия този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията по договора, а именно: 1. Поръчител или 2. Банкова гаранция , при изрично дефинирани условия. Страните са се съгласили в чл.5 ал.2 от договора, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 330.75 лв., която да се разсрочи и да се заплаща на равни месечни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 164.91 лв., а общото задължение по договора става в размер на 1484.19 лв. В чл.9 ал.2 от договора страните са се съгласили, че при забава на плащане на задълженията на заемателя по договор за предоставяне на паричен заем заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В чл.16 от договора е регламентирано, че в случай на извършеното плащане от заемателя, не е достатъчно да погаси текущото му задължение, същият има право да посочи поредността на погасяване на задълженията му към заемодателя, а ако заемателят не е упражнил това си право, то двете страни – заемателят и заемодателят изрично се съгласяват погасяването на задълженията по договора да се извършва в следния ред: разноски, които са начислени; в случай на забава на плащането , лихва за забава; неустойки за неизпълнение на договорно задължение; договорна лихва; главница. По делото е приложена и Тарифа на „Вива Кредит“ ООД относима и към договора за паричен заем „Вива Кредит План“, за която заемателят е заявил съгласно чл.13 от договора, че е запознат и съгласен с нея, актуална към датата на сключване на договора. Няма спор между страните по делото, че заемателят е платил веднъж сумата от около 395-400 лв., след което е преустановил всякакви плащания. Ответникът не оспорва и размера на сумите, останали дължими и посочени от ищеца в исковата молба.
В чл.4 от
процесния договор за паричен заем
„Вива кредит ПЛАН“ № 5372821
от 26.07.2017г. е уговорено изрично, че
заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трето лице.
Заемодателят е реализирал това свое право, като по силата на Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /Цесия/ от
01.12.2016г. и Приложение № 1 от
02.05.2018г. към договора за цесия е прехвърлил, в качеството си на цедент, вземането си към заемателя на цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД-София. Цесията е извършена след изтичане на крайния падеж за погасяване на заема –
22.04.2018г. Няма спор, че ответникът
като заемател не е платил и не е погасил задължението си, нито към цедента,
нето към цесионера. От представените писмени доказателства се установи, че цедентът,
представляван от своя управител, е упълномощил
с пълномощно с нот.заверка на
подписа от 28.12.2016г. цесионера , да
уведоми съгласно разпоредбите на чл.99
предлож.3-то от ЗЗД всички длъжници по
рамковия договор за цедиране на задължения от 01.12.2016, включени в
което и да е подписано Приложение № 1 между страните, станало неразделна част
от Рамковия договор за цесия. Последният
е изпратил уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, което е получено
на постоянния и настоящ адрес на заемателя Е.Ш.Е.
***, лично, на дата 20.03.2019г. ведно с преписа от исковата молба и
приложенията към нея. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл
са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК;
решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК
; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните прави изводи:
Ищецът претендира въз основа на договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ № 5372821 от 26.07.2017г. съществуване на вземане против ответника за сумата от 566.72 лв. – главница; договорна лихва в размер на 77.97 лв., за периода 25.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; такса за експресно разглеждане на документи в размер на 257.25 лв.; неустойка в размер на 257.25 лв., от 30.07.2017 г. до 22.04.2018 г.; разходи и такси в размер на 175 лв.; мораторна лихва в размер на 61.12 лв., от 23.04.2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането. Крайния падеж за погасяване на заема – 22.04.2018г. е настъпил, след което е подадено заявление на 28.09.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В процесния договор ответникът като заемател и праводателят на ищеца като заемодател са постигнали съгласие и са уговорили конкретни параметри на заема. Ответникът не е погасил задълженията си към заемодателя и преобретателят на последния, който е цесионерът, претендира вземанията си. Ответникът призна исковете за посочените суми. Съобразявайки това и изложеното по-горе, съдът счита, че предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1676/2018г. по описа на РСТ, следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора следва ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, които са в размер на общо 77.91 лв. /27.91 лв.-държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение/ и направените в исковото производство разноски, които са в размер на общо 632.09 лв./ 272.09 лв.-довнесена държавна такса и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от управител – Т.Я.К., чрез пълномощник – адв. А.Б.Д., съдебен адрес:*** , против Е. Ш. Е.,***, за сумата от 566.72 лв. – главница; договорна лихва в размер на 77.97 лв., за периода 25.08.2017 г. до 22.04.2018 г.; такса за експресно разглеждане на документи в размер на 257.25 лв.; неустойка в размер на 257.25 лв., от 30.07.2017 г. до 22.04.2018 г.; разходи и такси в размер на 175 лв.; мораторна лихва в размер на 61.12 лв., от 23.04.2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 945 от 01.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1676/2018г. по описа на районен съд-Търговище.
ОСЪЖДА Е. Ш. Е.,*** ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29,
ет.3, представлявано от управител – Т.Я.К., чрез пълномощник – адв. А.Б.Д., съдебен
адрес:*** , , сумата от 77.91
лв., представляващи направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1676/2018г. По описа на районен съд – Търговище,
на осн. Чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Ш. Е.,*** ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от управител – Т.Я.К., чрез пълномощник – адв. А.Б.Д., съдебен адрес:*** , , сумата от 632.09 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр.д. № 400/2019г. По описа на РС-Търговище, на осн. Чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: