№ 23
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.34 ал.1, вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС
и е образувано по жалба на служебния защитник на засегнатото лице по
финансови санкции СТ. СТ. СТР. – адв.Н.Н. от АК Ямбол, с която се иска
отмяна на Решение № 9/23.04.2021г. по ЧНД № 107/2021г. на Ямболския
окръжен съд, като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че
представеното по делото удостоверение е непълно, тъй като са посочени
двете имена на засегнатото лице; не е проверено дали решението е било
връчено на засегнатото лице лично или чрез упълномощено лице при
наличието на писмено производство; посоченият постоянен адрес на
засегнатото лице не покрива критерия за местоживеене или обичайно
пребиваване, което е работното място на лицето – шофьорската кабина на
поверения му за управление тежкотоварен автомобил.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явява засегнатото
лице, редовно призовано. Явява се назначения му служебен защитник, който
поддържа жалбата. Изтъкват се същите съображения, наведени във
въззивната жалба, относно непълнота на удостоверението по отношение на
името на засегнатото лице, непопълнена дата на уведомяване на засегнатото
лице за решението, както и липсата на обичайно местопребиваване на лицето
1
на територията на Република България.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас намира жалбата за
неоснователна и предлага да бъде потвърдено атакуваното решение, като
обосновано и законосъобразно. Сочи се, че е налице влязъл в сила акт на
несъдебен орган за извършено нарушение по законодателството на
издаващата държава. Удостоверението е по образец и съдържа всички
изискуеми реквизити. Налице са всички основания за признаване и
изпълнение на решението за плащане на финансова санкция. Описани са
обстоятелствата, при които е извършено деянието от засегнатото лице,
правната му квалификация и приложимите законови разпоредби на
издаващата държава, по отношение на което не се прилага принципа за
двойна наказуемост. Не са налице основания за отказ за признаване и
изпълнение на финансовата санкция. Самоличността на лицето е установена
по безспорен начин и са несъстоятелни възраженията за непълнота на
удостоверението. Установено е, че засегнатото лице има местоживеене на
територията на Република България, в конкретния случай в гр.Елхово. Не са
допуснати процесуални нарушения, тъй като засегнатото лице не е намерено
и му е назначен служебен защитник, поради което е спазено изискването на
закона.
След като се запозна с постъпилата жалба, изслуша становищата на
страните, прецени събраните доказателства и съобрази закона, въззивният съд
намери подадената жалба за процесуално допустима, но по същество – за
неоснователна.
С атакувания акт Ямболският окръжен съд признал и допуснал изпълнение
на Решение № СЕ004931651 от 13.02.2020г., влязло в сила на 04.03.2020г.,
постановено от несъдебен орган – Служба за глоби и парични санкции окръг
Гослар, Германия, с което на СТ. СТ. СТР., ЕГН ***********, е наложена
финансова санкция в общ размер на 108.50 евро, от които 80.00 евро,
наложена като санкция за извършено административно нарушение по чл.3
ал.3 и чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закона за
движение по пътищата и 11.1.5 от Федералния каталог за финансови санкции,
и 28.50 евро – разходи по административното производство, с обща
равностойност на финансовата санкция в български левове по курса на БНБ –
212.21 лева. Решението е представено с постъпило в ОС Ямбол
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
2
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции.
За да признае и допусне изпълнение на наложената финансова санкция
решаващият съд е приел, че са налице всички изискуеми от закона
материалноправни и процесуални изисквания за това.
Изводът е правилен и обоснован на доказателствата, съобразен е със
закона. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на
Европейския съюз за задължение за плащане на сума за наложено
административно наказание и разноски по административното производство.
С решението С.С. е осъден за извършено административно нарушение, за
което не се изисква двойна наказуемост, съгласно чл.30 ал.2 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено
копие на немски език и е придружено с удостоверение по образец по смисъла
на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган
на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
Удостоверението е представено в оригинал на немски език и в превод на
български език, съдържа всички реквизити, предвидени в чл.4 от Рамковото
решение на Съвета на Европа и в Приложение № 2 към ЗПИИРКОРНФС,
както и съответства на решението за налагане на финансова санкция. Не са
налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от специалния закон.
Неоснователно е оплакването за липса на доказателства за лично или чрез
упълномощено лице връчване на решението на издаващата държава на
засегнатото лице С.. В полученото удостоверение изрично е отразено, че
производството в издаващата държава е било писмено и засегнатото лице С. е
бил уведомен относно правото му да обжалва решението, както и за сроковете
на обжалване, според законодателството на решаващата държава. При
наличие на това вписване в представеното от искащата страна удостоверение,
българския съд не може да постави под съмнение и проверка неговата
достоверност, а и не разполага с правомощие да извършва преценка за
законосъобразност на проведеното административно производство в
искащата държава, в частност българският съд не разполага с правомощията
3
да упражни контрол върху действията на органите в издаващата държава, на
които е възложено връчването на уведомлението на санкционираното лице.
Съдът е обвързан от информацията, съдържаща се в изпратеното
удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕС, дало
основание за образуване на това съдебно производство и не може да постави
под съмнение достоверността на направената от издаващата държава
констатация за надлежно уведомяване на засегнатото лице за постановения
спрямо него акт и правото да го обжалва. В тази връзка следва да се има
предвид, че основният принцип на Европейския съюз - този за взаимното
признаване, се основава на взаимното доверие между държавите-членки,
стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо спазване
на основните принципи по прилагането на закона, в това число и принципа за
справедлив процес. Поради това, при извършено от страна на издаващата
държава-членка позоваване на реализирано писмено производство, в което са
били гарантирани правата на засегнатото лице, националният съд не може да
постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената санкция на
основание нарушено право на защита на лицето.
Същото се отнася и до посочената от защитника непълнота на решението,
тъй като засегнатото лице е записано само с две имена. Посочени са освен
двете имена и дата на раждане на лицето, адрес, както и управляваното от
него превозно средство. Самоличността е установена по несъмнен начин,
поради което съдържанието на полученото удостоверение не е опорочено,
като същото е пълно с посочване на необходимите данни.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстания намира, че сочените от
защитника непълноти в издаденото Удостоверение не са налице, тъй като във
формуляра са попълнени всички относими в случая реквизити.
Неоснователно е и възражението на защитника, че посоченият постоянен
адрес на засегнатото лице не покрива критерия за местоживеене или
обичайно пребиваване, а обичайното пребиваване на лицето е работното му
място – шофьорската кабина на поверения му за управление тежкотоварен
автомобил. Съблюдавайки нормата на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС,
първоинстанционният съд правилно е установил, че в случая са налице
необходимите условия за признаване на процесното решение за налагане на
финансова санкция на засегнатото лице С.С. – същият е български гражданин,
пълнолетно лице, декларирал е настоящ адрес в гр.Елхово, ул.“А. С.““ № 24
4
от 11.12.2001г., което означава, че това лице пребивава именно на
територията на нашата страна. В тази връзка следва да се отбележи, че нито
нормата на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, нито друг текст от този закон дава
легално определение на понятието „местоживеене“. Съдържанието на същото
може да се изведе от текста на чл.94 ал.1 от ЗГР, съгласно който настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее. В съответствие с чл.37 ал.1 от Указ №
883/1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, дадената от ЗГР
дефиниция на понятието „местоживеене“ може да се ползва и в
производството по признаване и изпълнение в Република България на
решения за налагане на финансови санкции, постановени от друга държава-
членка на ЕС. Отделно от това не се установи друг адрес на засегнатото лице
в страната или в чужбина за обичайно пребиваване на лицето по смисъла на
чл.48 ал.7 от Кодекса на международното частно право. Обстоятелството, че
засегнатото лице има работното място шофьорската кабина на поверения му
за управление тежкотоварен автомобил, не налага извод, че засегнатото лице
няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Република
Румъния. Същият е посочил адреса си в гр.Елхово – настоящ и постоянен на
наказващия орган, като такъв, чрез който да кореспондират с него предвид
трайната принадлежност на лицето към определена общност на населението.
Не съществуват обстоятелства от личен или професионален характер, които
да произтичат от трайни връзки на лицето с друго място или от намерението
му да създаде такива връзки. Нещо повече, на посочения от засегнатото лице
адрес живее семейството му. В подкрепа на това е и изисканата и приложена
по делото справка от ОД МВР Ямбол (л.26-л.28 от делото), от която е видно,
че засегнатото лице С. от 2014г. има многократни влизания и излизания от
България, като последно е излязъл на 27.05.2021г. Проследявайки данните в
справката се налага извода, че засегнатото лице регулярно осъществява
пътувания, но се завръща в страната. Несериозно е соченото от служебния
защитник на засегнатото лица С., че обичайното му пребиваване е
шофьорската кабина на поверения му за управление тежкотоварен автомобил,
тъй като лицето във връзка с изпълнение на трудовите си задължения се
намира в чужбина за определени периоди от време, след което се завръща в
България. По делото няма данни засегнатото лице да живее или да е с адресна
регистрация или обичайно пребиваване на адрес, различен от посочения в
удостоверението.
5
В заключение, въззивната инстанция прецени, че първата такава, въз основа
на изложените обосновани фактически констатации, е направила правилен и
законосъобразен правен извод, че в случая са налице всички едновременно
изискуеми предпоставки, визирани в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.30 от
ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнение на процесното
решение на несъдебен орган от държава-член на ЕС, с която на българския
гражданин С.С. е наложена финансова санкция в размер на 108.50 евро, от
които 80.00 евро, наложена като санкция за извършено административно
нарушение по чл.3 ал.3 и чл.49 от Правилника за движение по пътищата,
чл.24 от Закона за движение по пътищата и 11.1.5 от Федералния каталог за
финансови санкции, и 28.50 евро – разходи по административното
производство. Не е налице нито едно от основанията, регламентирани в чл.35
т.1 - т.11 от ЗПИИРКОРНФС, при които българският съд може да откаже да
признае и да допусне изпълнение на решение за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган на държава-членка на ЕС.
Водим от изложените мотиви, въззивният съд прие, че обжалваното
решение е обосновано и законосъобразно, постановено е при липса на
процесуални нарушения, поради което следва да се потвърди.
Ето защо, мотивиран от изложените до тук съображения и на основание
чл.34 ал.1, вр.чл.20 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/23.04.2021г. по ЧНД № 107/2021г. на
Ямболски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6