Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” въззивен състав, в публичното заседание
на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ü
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.ОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 5593
по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 60532 от
10.03.2019 г., постановено по гр. дело № 55247/2018 г. по описа на СРС, 61 състав,
е отхвърлен предявения от М.П.Д. срещу ДП “Н.К.Ж.И.” гр. София, осъдителен иск с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 100000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат - И.П.К., вследствие на трудова злополука, настъпила на 10.01.2017 г. Със същото решение ищцата е
осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща юристконсултско
възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М.П.Д., чрез пълномощника
му - адв. Б.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени
оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установява, че е
единствен законен наследник на брат си - И.П.К., с който имали
дълбока емоционална връзка и хармонични отношения. Тъй като нямал свое семейство,
обичта и отношенията между брат и сестра били характерно близки в съответствие
с народопсихологията на българите, което се установявало и от показанията на
св. Д.. Сочи, че неправилни били изводите на СРС, че показанията на този
свидетел не следва да бъдат кредитирани, като необосновано пък кредитирал
показанията на св. П.– служител при ответника и св. А., чийто син също бил
служител при ответника, а и същата поддържала приятелски отношения с лицето Б.,
за която се сочило че живее с И.П.К.. Излага подробни съображения във връзка с
истинността на показанията на разпитаните по делото свидетели, стигайки до
извод, че непосредствени и преки наблюдения е имал дв.
Д., но безкритично и в нарушение на чл. 172 ГПК първоинстанционният съд не кредитирал
същите. Моли
въззивния съд да отмени решението и уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемият ответник – ДП “Н.К.Ж.И.”
гр. София, чрез процесуалния си представител е подал в срок отговор на
въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност. Излага
съображения, че първоинстанционното решение е законосъобразно, обосновано и
правилно и моли да бъде потвърдено. Претендират разноски пред настоящата
инстанция.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страна,
поради което е допустима.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената
въззивна жалба за частично основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел,
че между И.П.К. и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, по време на
което работникът е претърпял трудова злополука, причинила смъртта му. Приел е,
че ищцата не е установила в съответствие с дадените в ТР № 1/2016 г. ва ОСГТК
на ВКС отношения на постоянна, трайно и дълбока емоционална връзка, като не е
кредитирал показанията на св. Д., а е поставил в основата на доказателствените
си изводи показанията на св. А. и П.., според които между брата и сестрата
съществувал конфликт и същите не се намирали в добри отношения и е отхвърлил
предявения иск.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД е
прието задължителното за органите на съдебната власт Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, с което е прието, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г.и ППВС №
5/1969 г. и по изключение всяко друго
лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от
смъртта му продължителни болки и страдания. Прието е, че обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с
починалия и действително търпими от смъртта му вреди, като ППВС № 2/1984 г.
е обявено за изгубило сила.
В случая страните не спорят, а и от
представеното по делото Удостоверение № 61/22.06.2018 г. се установява, че М.П.Д.
е сестра на починалия от процесната трудовата
злополука И.П.К.,
призната за такава с Разпореждане № 20219 от 02.03.2017 г., и е единствен негов
законен наследник.
Във връзка с оплакванията за необоснованост
на обжалваното съдебно решение, касаещи неправилни изводи на съда относно
достоверността на свидетелските показания следва да се посочи, че от кредитираните
от съда като последователни, подробни и непротиворечиви показанията на
свидетелката А., която е съсед на И.К.и е възприела фактите, за които
свидетелства лично и непосредствено, и която не е заинтересована от изхода на
делото, се установява, че приживе отношенията между М.П.Д. и И.П.К. не са били добри
и не са се уважавали много. Сочи, че М. и нейното семейство са идвали рядко в селото
– 3-4 пъти в годината, като дори не са отсядали в къщата, в която живеел И.заедно
с приятелката си Б., която до преди да почине бащата на И.помагала много в
грижите за него. Сочи, че И.е имал близка и емоционална връзка не със сестра
си, а с Б., с която живеел на хармонично на семейни начала. Дава показания, че
не знае И.да е помагал финансово на сестра си, както и че същият нямал големи
финансови възможност, тъй като правели чести ремонти по къщата, а и се случвало
дори няколко пъти да иска заем от нея. Сочи, че през 2012 г. се е преместила да
живее в Перник, но след 2,5 години отново се е върнала на село.
Показанията на свидетеля А. се подкрепят и от
показанията на св. П.., според които И.бил добър и отзивчив колега и човек, с
който имал искрено приятелство. Случвало се често да му дава пари на заем, тъй
като все нещо ремонтирал по къщата, където често му гостувал. Живеел заедно с
жена на име Б., с която се разбирал чудесно и живеели като семейство. Дава
показания, че знаел, че има сестра М., с която имали дрязги покрай заболяването
на баща им, като И.му се оплаквал „Тази моя сестра, чака го да умре ли, за да
дойде?“. Знаел, че съпругът на жена му е полицай, както и че имат двама сина,
които много обичал. Нямал информация да е помагал финансово на сестра си, тъй
като вземал 600,00 лв. заплата, а се грижел за баща си, докогато бил жив и Б.,
която не работела, а и често му искал заеми.
Свидетелят Д., съпруг на
ищцата дава показания, че между И.и М. е съществувала непрекъсната добра и
близка връзка, а съпругата му преживяла изключително тежко смъртта на И., което
довело до повишено кръвно налягане и стрес. Сочи, че И.често помагал финансово
на сестра си и подържали комуникация по телефона. По 2 пъти в месеца ходили до
селото и винаги отсядали в къщата, където живеел И.заедно с Б., но не знаел
какви били лични отношения на И.с Б..
При наличието на две групи
противоречащи си свидетелски показания, преценени на плоскостта чл. 172 ГПК,
задължаваща съда да прецени тяхната достоверност, при суверенна преценка на
същите, настоящият въззивен състав, намира за безпристрастно и обективно дадени
тези от свидетелите А. и П.., доколкото тези лица не са в родствена връзка с ищцата,
а и липсват конкретни факти, от които би могло да се направи извод за тяхната
заинтересованост. Обстоятелството, че синът на св. А. работи в БДЖ, както св. П..,
само по себе си не води до извод за недостоверност и заинтересованост. Напротив,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията им са непосредствени,
логични, последователни и кореспондиращи си помежду си. От друга страна, съдът
не постави в основата на доказателствените си изводи показания на свидетеля Д.,
тъй като отчита тяхната заинтересованост, доколкото св. Д. е съпруг на ищцата. Следва да се отбележи, свидетелят Д. сочи, че И.е
помагал финансово на сестра си, но от представеното допълнително споразумение
към трудов договор № 61 от 29.01.2013 г., се установява, че трудовото възнаграждение
на И.К.е 540,00 лв., което обективно е ниско, за да може същият да подпомага и
сестра си, а и в показанията свидетелите А. и П.съдържат информация, че И.често
е искал заеми, което с оглед на размера на трудовото му възнаграждение, съдът
намира техните за правдоподобни.
По изложените
съображения, настоящият състав намира за обоснован извода на първоинстанционния
съд, че ищцата не е установила при
условията и пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154,
ал.1 ГПК, наличието на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия й
брат И.П.К., т.е. че е активно материално легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука.
Този извод не се променя от обстоятелството, че смъртта на И.се е
отразило негативно върху здравословното и психическото състояние на ищцата, тъй
като загубата на брат в общочовешки план винаги е свързана с негативни емоции и неприятни преживявания.
Тъй като правните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
предявената въззивна жалба
отхвърлена.
При този изход на
правния спор въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60532 от
10.03.2019 г., постановено по гр. дело № 55247/2018 г. по описа на СРС, 61
състав.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, да заплати на ДП “Н.К.Ж.И.”
гр. София, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3, ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: