МОТИВИ към
присъда по НОХД № 424/2017г. по описа на Пазарджишки окръжен съд постановена на
30.06.2017г.
Пазарджишка окръжна
прокуратура обвинява И.Й.Н. това, че:
1. На
05.11.2016г. в гр.Пазарджик по расистки подбуди умишлено е умъртвил повече от
едно лице –А.Я.И. с ЕГН ********** и В. А. И. с ЕГН **********, двамата бивши
жители на гр.Пазарджик, като убийството е извършено по особено мъчителен начин
за убитите и с особена жестокост – Престъпление по чл.116 ал.1 т.4, т.6 предл.
3-то и 4-то и т.11, предл. 2-ро във връзка с чл.115 от НК.
2. На
06.11.2016г. в гр.Пазарджик по расистки подбуди е причинил лека телесна повреда
по чл.130 ал.1 от НК на повече от едно лице – А.К.Й. ***, на която е причинил
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период
около 20 дни и Т.С.Б. ***, на която е причинил разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период от 10-12 дни – Престъпление по
чл.131 ал.1 т.4 предл.3-то и т.12 предл. 2-ро във връзка с чл.130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа
така както е внесено с обвинителния акт.
По делото се приеха за съвместно разглеждане
граждански искове, против подсъдимия от В.А.И., Я.А.И., А.А.Р. и Е.А.Я. в
размера на по 200 000лв. за всеки един поотделно претърпени неимуществени
вреди от смъртта на техния наследодател А.Я.И.. Приеха се и гражданските искове
против подсъдимия от В.А.И., Я.А.И., А.А.Р. в размера на по 200 000лв. за всеки един
поотделно претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател В.А.И..
Конституираха се горните лица като граждански ищци и частни обвинители. Приеха
се за съвместно разглеждане и гражданските искове против подсъдимия от Т.С.Б. и
А.К.Й. в размера на по 5000 лева за всеки един поотделно. Посочените лице се
конституираха като граждански ищци.
Подсъдимият се призна за виновен по повдигнатото
обвинение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Й.Н. е криминално проявен, осъждан,
търпял е и ефективно наказания лишаване от свобода. Последното му осъждане е от
м. март 2008г. Като непълнолетен той започнал употребата на наркотични
вещества, което наложило нееднократното му включване в лечебни програми, тъй
като развил психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост. От 02.06.2009г. до
26.02.2011г. бил лекуван в метадонова програма в
„Център за психично здраве (ЦПЗ) – Пловдив“ ЕООД, а след това преминал към
частна метадонова програма към „Д-р Ст. Л. – *****2010“
ЕООД Пловдив, където бил регистриран под №328. Подсъдиият
не работел, за издръжката си разчитал на баща си – св.Й. Н., с когото живеел в
едно домакинство, в апартамент, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.“Я.“ №5, ет.3. Понякога продавал и от метадона,
който регулярно получавал от метадоновата програма.
Пред свои приятели подсъдимият И.Н. нееднократно
декларирал омразата си към хората от ромската етническа общност, считал, че те
са причината България да не е достатъчно добро място за живеене, тъй като
крадат, създават много деца и смятат да ислямизират населението на страната.
Подсъдимият Н. много харесвал „С.Т.“, бил фен и на
водещия С.Т., като живо се вълнувал от инициирания от последния Национален
референдум, който трябвало да се проведе на 06.11.2016г., заедно с изборите за
президент и вицепрезидент на Република България.
На 05.11.2016г. (ден събота) след обяд, подсъдимият И.Н.
и баща му – св. Й. Н. ходили за риба на микроязовира на с.К. Д.. Върнали се в
апартамента си около 17.00 часа, като всеки един се оттеглил в стаята си,
където и вечерял. Св.Й. Н. заспал рано, а подсъдимият И.Н. гледал телевизия,
влизал и в социалната мрежа „Фейсбук“. В един момент почувствал прилив на сила
и решил, че трябва да направи нещо „голямо“, което да получи отзвук и да
промени обществото – България да стане по-добро място за живеене. Намерението
му било да убие лице от ромската етническа общност. За целта взел от кухнята
най-острия нож (стар нож, с дървена дръжка и много тънко острие, дълго около 20
см.) и както бил бос, по чорапи, излязъл от апартамента. Било около 20.00 часа.
С ножа в ръка, подсъдимия И.Н. се насочил към къщата
на св. М.Ч., находяща се на ул.“Д.“ №34, в близост до
жилищния му блок. Подсъдимият познавал свидетелката, тъй като си бил купувал
цигари от нея. Знаел, че е около 60-годишна, от ромски произход, както и че
живее в къщата със съпруга си. Смятал да заколи св.М.Ч., а също и всяко друго
лице, което се намирало в дома й. Подсъдимият И.Н. прескочил дървена ограда и
се озовал в двора на къщата на св.М.Ч.. Придвижил се до жилищната постройка,
която се състояла от една стая и силно ритнал входната врата, при което я
отворил. Установил, че стаята е тъмна и в нея няма никого, поради което
подсъдимият напуснал дома на св.М.Ч., като отворил дворната врата от вътрешната
страна и така излязъл на улицата. Там взел решение да влезе в съседната къща, находяща се на ул.“Д.“ №36, където също живеели лица,
принадлежащи към ромската етническа общност – пострадалите съпрузи А.И.
77-годишен и В.И.68-годишна. Същата вечер и двамата били в дома си.
Подсъдимият Н. влязъл в двора на семейство И.,
прескачайки дървената ограда. Придвижил се до къщата, уверил се, че вътре свети
и два пъти изритал входната врата на първия приземен етаж, при което тя се
отворила. Влизайки вътре, подсъдимият видял пострадалите. В.И.седяла на леглото
срещу входната врата, а А.И. бил полегнал на нещо като диван, вляво от
съпругата си. Държейки ножа в дясната си ръка, без да казва нищо, подсъдимия И.Н.
се насочил към А.И., вдигнал ръка на нивото на главата си и започнал да го ръга
с ножа в гърдите.А.И. се опитвал да оказва някаква съпротива с ръце, но подсъдимият
продължавал да го ръга, като в един момент му нанесъл удар с ножа по главата, в
близост до окото, след което пострадалият престанал да мърда. Бил паднал на
пода в стаята. Веднага след това подсъдимия И.Н. се насочил към В.И., която
продължавала да седи на леглото парализирана от страх. Нанесъл й удар с ножа в
предната част на тялото, при което възрастната жена се свлякла и паднала от
леглото по лице на пода. Подсъдимият продължил да я ръга с ножа в гърба, докато
спряла да мърда. След това той отново отишъл до тялото на А.И. и се уверил, че
е мъртъв. Тогава решил да отреже главата му и да я изнесе отвън на улицата, за
да я видят всички и да разберат какво е направил. Оказало се изключително
трудно да се отреже главата на пострадалия, поради което подс.
И.Н. се отказал, като решил да изнесе трупа навън. Хванал го за краката и
започнал да го влачи по гръб, първо през стаята, а след това през двора. По
средата на двора спрял, за да си почине. Тогава си помислил, че пострадалата
може все още да е жива и отново влязъл къщата, където с ножа нанесъл няколко
удара в областта на врата на В.И., за да е напълно сигурен, че тя е мъртва.
След това подсъдимият се върнал при тялото на А.И. и продължил да го влачи,
докато го извлачил до улицата, на тротоара пред дворната врата на къщата му.
Там забил ножа в корема на трупа и спокойно тръгнал към дома си. Докато
приближавал жилищния си блок, подс. И.Н. забелязал,
че палеца на дясната му ръка кърви и когато стигнал входа си, с течащата си
кръв нарисувал кръст на входната врата на блока. После се качил в апартамента
си, където се измил и забърсал с тоалетна хартия капките кръв, накапали по
паркета в хола.
Около 21.00 часа, св.М.Ч. се прибирала към дома си.
Забелязала, че дворната врата е отворена, което я учудило, тъй като помнела
много добре, че по-рано същата вечер, когато излизали със съпруга й, той бил
сложил резето. Въпреки това, свидетелката не се усъмнила, че се е случило нещо,
а влязла в двора си, напълнила кофа с вода и я изляла в казана за боклук срещу
дома й, тъй като димял от запалена купчина сухи листа. Когато се обърнала да се
връща, св.М.Ч. видяла на тротоара пред дворната врата на семейство И., под
уличната лампа да лежи човек. Уплашила се и веднага се насочила към близко
заведение, където бил съпругът й. Пред заведението видяла трима мъже, сред
които и св.А.А., на които казала, че в близост до
къщата й на земята лежи човек. Мъжете се затичали към посоченото от св.М.Ч.
място, където видели трупа на пострадалия А.И. със забит в корема нож. Св.А.А. незабавно позвънил от собствения си телефон с № 08963******
на единен европейски номер (ЕЕН) 112 и съобщил за видяното. Повикването му е
прието на 05.11.2016г. в 21:13:30 часа. В 21:16:22 часа на ЕЕН 112 е прието и
второ повикване от същия телефонен номер.
Кратко време след обаждането на св.А.А., на място пристигнал полицейски автопатрул,
който запазил местопроизшествието.
На 05 срещу 06.11.2016г., за времето от 23.45 часа
до 02.55 часа бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който е
фиксирано мястото, на което И.Н. е оставил трупа на пострадалия А.И., след като го е извлякъл от къщата – на 0.50 метра
северно от касата на входната дворна врата; установен е начинът по който е бил
забит ножа в корема на трупа – до дръжката и под ъгъл; документирани са
кървавите дири, оставени от влаченето на трупа от стаята, през двора до
тротоара, в т.ч. и мястото в двора, където И.Н. е спрял, за да си почине;
установено е наличието и на трупа на пострадалата В.И.вътре в стаята, като са
отразени местоположението, позата и нараняванията му. По време на така
извършеното следствено действие са иззети множество веществени доказателства,
включително и нож с дължина на острието 20см., ширина на острието в
най-широката част 2.4см. и дължина на дръжката 13см. Иззети са и дактилоскопни следи – 2бр. от външната страна на вратата на
къщата с номера 1 и 2, 1бр. от дясна вратичка на гардероб в стаята с номер 3.
Върху чаршафа на леглото, намиращо се до южната стена на стаята е открит
отпечатък от бос крак.
Същата нощ за времето от 03.00 часа до 03.30 часа бил
извършен оглед и в дома на св. М.Ч., при който са иззети: следа №1 – частичен
отпечатък на крак от балатума пред входната врата; следа №2 – частичен
отпечатък на крак от външната страна на входната врата, по средата й, започващ
на 70 см. от пода и завършващ на 100 см.
След като приключили първоначалните огледи, на място
били оставени служители на МВР, които да запазят местопроизшествието за
повторен оглед.
Когато се върнал в апартамента си след убийствата, подсъдимият
И.Н. не смятал да казва на баща си какво е сторил. Легнал да спи, но така и не
успял да заспи. Около 02.00 часа на 06.11.2016г. отишъл в стаята на баща си,
събудил го и му казал, че е убил жестоко двама човека – мъж и жена, роми. Бил
уплашен и превъзбуден. Казал: „Полицията ще дойде,
хайде да изчезваме.“. Св.Й. Н. не повярвал на думите на сина си, но се
притеснил за състоянието му, поради което решил, че действително е по-добре да
се махнат. Предложил да отидат на язовир Батак за риба. Двамата тръгнали за
язовир Батак с автомобила на св.Й. Н. м.“Фолксваген Пасат“, като по пътя почти
не разговаряли. Когато стигнали, не ловили риба, а гледали известно време
водата, след което подсъдимият И.Н. поискал да се връщат. В гр.Пазарджик
пристигнали около 05.30 часа и се опитали отново да поспят, но не успели. В
06.30 часа св.Й. Н. пак тръгнал за риба, като поканил и подсъдимия, но
последният отказал.
В 07.00 часа на 06.11.2016г. подсъдимият И.Н.
излязъл от апартамента си, като със себе си взел въздушна пушка м.“Hatsan Grizzly“. Отишъл в
градинката пред блока, с намерението да привлече внимание, за да се „вдигнат
хората на революция“. С въздушната пушка стрелял по гаражна врата и по
прозорците на един от жилищните блокове, но никой не му обърнал внимание.
Тогава подсъдимият забелязал жени от ромски произход вървящи по ул.“К.“ и решил
да стреля по тях. По този начин искал да осъществи първоначалното си намерение
да привлече внимание, да „направи въстание“, да вдигне „хората на бунт срещу
циганите“.
Вървящите по ул.“К.“ жени били: пострадалата св.А.Й.,
св.С. Й., св.А.Н.и пострадалата св.Т.Б.. Пострадалата св.А.Й. отивала към
хранителен магазин, за да купи закуски. Зад нея вървели св.С. Й. и св.А.Н.,
които се били запътили към къщата на убитото предната вечер семейство. Трите
посочени жени се придвижвали по ул.“К.“ по посока към кръстовището с ул.“Д.“.
Пострадалата св.Т.Б. вървяла срещу тях – тя се връщала от хранителен магазин, находящ се на ул.“Д.“ и след като завила по ул.“К.“ се
придвижвала към жилището си.
В един момент, св.С. Й. видяла И.Н., който се
намирал на същата улица – „К.“, но след кръстовището с ул.“Д.“. Възприела, че
държи в ръцете си пушка с оптичен мерник, както и това, че след като ги видял,
насочил пушката срещу тях. Свидетелката силно се изплашила и започнала да крещи,
че ще ги застреля, при което намиращите се около нея други свидетелки панически
започнали да бягат, търсейки място, на което да се скрият. Св.А. Недкова успяла
да се скрие зад някакъв автомобил („бус“). Св.С. Й. влязла в двора на най-близката
къща. Към този двор, за да се скрие побягнала и пострадалата св.А.Й., но в
момента, в който прекрачвала прага на дворната врата, подсъдимият И.Н. произвел
изстрел по посока на долната част на тялото й и я уцелил в дясното бедро, малко
над коляното. Св.Т.Б. тъкмо приближавала входа на блока, в който живеела,
когато чула слаб изстрел „нещо като плясък“ и почувствала силно парене в
задната горна част на лявото бедро.
При всеки един от двата изстрела, с които уцелил
пострадалите свидетелки, подсъдимият И.Н. вдигал победоносно ръка във въздуха и
викал: „Йессс“. Действията му били наблюдавани от св.И.
У. и св.Д.Д., които по същото време се намирали на
балконите на апартаментите си.
Във връзка с
извършеното предишната вечер престъпление, в околността имало много служители
на МВР – св.С.Б., св.Г.Т., св.С.У., св.К.К.и други.
Около 07.30 часа полицейските служители чули викове на мъж, който псувал и
заплашвал да избие „всички цигани“. Насочили се по посока на гласа, като в
междублоковото пространство между улиците „Я.“ и „К.“, до една пейка видели подсъдимият
И.Н., който поставял пушката с цевта на горе, подпряна на пейката. На въпросите
на полицаите какво прави, подсъдимият отвърнал, че иска да „изтрепе всички
цигани“. Тази закана той повтарял упорито и многократно. Станало ясно, че малко
преди това е стрелял по жени от ромски произход, което обстоятелство подсъдимият
с охота потвърдил. Не след дълго към мястото, където се намирали полицаите и подсъдимият
И.Н. се задала тълпа от разгневени роми, които носели в ръцете си дървени
пръти, лопати и други подобни предмети. Разгневените хора сочели подсъдимият и
викали, че той е стрелял, а последният се втурнал агресивно към тълпата,
продължавайки да крещи, че ще избие „всички цигани“, „цялата махала“.
Полицейските служители успели да го задържат, използвайки физическа сила, след
което му сложили белезници и го настанили в патрулния автомобил. На въпрос на
св.С.Б. дали има нещо общо с двойното убийство от предходната вечер, подсъдимият
И.Н. заявил: „Да, защо?“, след което неколкократно потвърдил, че той е убил
възрастното семейство.
На мястото, където полицейските служители заварили подсъдимия
И.Н., непосредствено след възпроизвеждане на изстрелите по жените от ромски
произход, е извършен оглед, при който като веществени доказателства били
иззети: пушка м.“Hatsan Grizzly“,
мод.125; кръгла кутийка, съдържаща 3бр. чашки за
въздушна пушка и 6бр. допълнителни връхчета; мобилен телефон м.“Нокия“, включен към бели кабелни слушалки.
Пострадалите свидетелки А.Й. и Т.Б. били откарани с
линейка в Спешно отделение на МБАЛ Пазарджик, където били прегледани,
консултирани и изследвани. Жените не са хоспитализирани. Според заключението на
извършената по делото Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, А.Й. е
получила пронизващо нараняване с въздушна пушка на дясното бедро. Причинено й е
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период от
около 20 дни. Т.Б. е получила нараняване с въздушна пушка в областта на лявото
бедро. Проектилът е минал допирателно на кожата и не
се установява в меките тъкани при рентгеновото изследване. Причинено й е
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период от
10-12 дни.
Труповете на убитите А.И. и В.И.били откарани в
секционна зала на ОКПСМ при МБАЛ „П.“ АД. Там са извършени огледи на двата
трупа, документирани в съответни протоколи. При огледа на трупа на А.И., като
веществени доказателства са иззети дрехите, с които е бил облечен, а също и:
нокти, ведно с поднокътно съдържание на дясна ръка;
нокти, ведно с поднокътно съдържание на лява ръка;
косми от главата; дактилоскопни отпечатъци. При
огледа на трупа на В.И.като веществени доказателства са иззети дрехите, с които
е била облечена, а също и: нокти, ведно с поднокътно
съдържание на дясна ръка; нокти, ведно с поднокътно
съдържание на лява ръка; косми от главата; дактилоскопни
отпечатъци.
На 06.11.2016г. е извършен оглед и аутопсия на трупа
на А.И., чиито резултати са отразени в Тройна съдебномедицинска експертиза №210/2016г.
Става ясно, че по тялото на убития са установени: прободно-порезни наранявания
(рани) в областта на челото (1 брой), на
шията (2 броя и 1 охлузване), в областта на гърдите и корема (9 броя и 1
охлузване), от които 3 от нараняванията навлизат в гръдната кухина и 5 от
нараняванията навлизат в коремната кухина и дясната мишница (2 броя);
разкъсване на сърцето и аортата, околосърцевата
торбичка, десния бял дроб, черния дроб и слезката
(далака); аспирация на кръв в десния бял дроб; масивен вътрешен кръвоизлив в
гръдната кухина – 1800 мл. и в коремната кухина – 280 мл.; анемия на вътрешните
органи; мозъчен оток; порезна рана на безименния пръст на дясната ръка;
охлузване (драскотина) по шията и гърдите; кръвонасядане
на клепачите на дясното око; охлузване на десния лакет
и гърба; атеросклероза на аортата, коронарните, мозъчните и бъбречните артерии
ІІ - ІІІ стадий; ИБС; стар инфарктен цикатрикс;
хипертрофия на лявата сърдечна камера; чернодробна цироза.
Причината за настъпването на смъртта наА.И. е травмата от множествените прободно-порезни рани в
областта на челото, шията, гърдите, корема и крайниците, довели до разкъсване
на сърцето, аортата, белия дроб, черния дроб и слезката,
причинили масивен вътрешен гръден и коремен кръвоизливи, довели до остро
настъпила анемия и спиране на сърдечната дейност и дишането. Прободно-порезните наранявания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта наА.И..
Смъртта е настъпила бързо, но не моментално, около 21.00 часа на 05.11.2016г.
На пострадалия А.И. са нанесени общо: 14
прободно-порезни рани в областта на челото (1 брой-непроникваща), шията (2
броя-засягащи меките тъкани), гърдите (3 броя-проникващи и засягащи вътрешните
органи), корема (6 броя - 5 проникващи и засягащи вътрешните органи) и
крайниците (2 броя-в меките тъкани); 1 брой порезна рана на безименния пръст на
дясната ръка (защитна рана); 1 брой охлузване (драскотина по шията) и 1 брой
охлузване (драскотина) по лявата част на гърдите. Тези наранявания са нанесени
по механизма на действие на остър предмет с един или два режещи ръба, чрез удар
с или върху такъв (прободно-порезните рани) и тангенциалното действие на същия
(порезната рана и охлузванията - драскотините) и добре отговарят да са нанесени
с нож, какъвто е намерен забит в тялото на пострадалия към момента на
инкриминираната дата. Кръвонасядането на клепачите и
охлузванията на гърба и десния лакет са нанесени от
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и от странично действие на
същия към момента на инкриминираната дата. При нанасяне на първите
прободно-порезни наранявания пострадалият и нападателят са били прави и
обърнати лице с лице един към друг, впоследствие пострадалият е паднал и тогава
са били нанесени останалите наранявания. Пострадалият е бил влачен по гръб, за
което говорят охлузванията.
Преди настъпване на смъртта и в близките часове
преди това И. не е употребил алкохол. Кръвната група на трупа не е определена,
поради хемолиза на същата.
Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо
денонощие, преценено по трупните изменения.
На 06.11.2016г., е бил извършен оглед и аутопсия и
на трупа на В.И.. Видно от заключението на изготвената в тази връзка Тройна
Съдебномедицинска експертиза №211/2016г., по тялото й са установени:
прободно-порезни наранявания (рани) в областта на шията (3 броя), в областта на
гърба (5 броя и 1 порезна рана), от които 3 от нараняванията навлизат в
гръдната кухина; разкъсване на аортата, околосърцевата
торбичка, левия бял дроб; аспирация на кръв в левия бял дроб; масивен вътрешен
кръвоизлив в гръдната кухина – 900 мл.; анемия на вътрешните органи; мозъчен
оток; атеросклероза на аортата, коронарните, мозъчните и бъбречните артерии ІІ
- ІІІ стадий; двустранен хроничен пиелонефрит.
Причината за настъпването на смъртта на В.И.е
травмата от множествените прободно-порезни рани в областта на шията и гърба,
довели до разкъсване на аортата, перикарда и белия
дроб, причинило масивен вътрешен гръден кръвоизлив, довел до остро настъпила
анемия и спиране на сърдечната дейност и дишането.
Прободно-порезните наранявания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на В.И..
Смъртта е настъпила бързо, но не моментално, около
21.00 часа на 05.11.2016г.
На пострадалата В.И.са нанесени общо 9 наранявания,
от които прободно-порезни рани в областта на шията (3 броя-засягащи меките
тъкани), на гърба 5 броя, от които 3 проникващи и засягащи вътрешните органи и
1 брой порезна рана по гърба, която е непроникваща.
Тези наранявания са нанесени по механизма на
действие на остър предмет с един или два режещи ръба, чрез удар с или върху
такъв (прободно-порезните рани) и тангенциално действие (порезната рана) и
добре отговарят да са нанесени с нож, за какъвто се споменава в кориците на
досъдебното производство към момента на инкриминираната дата.
При нанасянето на първите прободно-порезни
наранявания в областта на шията пострадалата и нападателят са били обърнати
лице с лице един към друг, впоследствие пострадалата е била с гръб към
нападателя (останалите наранявания по гърба).
Преди настъпването на смъртта и в близките часове
преди това Илиева не е употребила алкохол. Кръвната група на трупа не е
определена, поради хемолиза на същата.
Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо
денонощие, преценено по трупните изменения.
По делото е назначена и Допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № - П – 69/2017г., която е дала
следното заключение: При установените травматични увреждания и съответно
установените причини за смърт на А.И. и В.И., смъртта е била неизбежна и е
настъпила в рамките на минути след получаване на уврежданията. Характерът на
уврежданията не дава основание да се приеме, че по време на получаването на
травматичните наранявания пострадалите са били с нарушено съзнание, т.е. те са
изпитвали болки и страдания от нанесените травми до настъпването на смъртта от
кръвозагуба. Предвид множествеността на нараняванията, дълбочината на
проникване на оръжието и анатомичните зони, в които са нанесени, пострадалите са
изпитвали особено интензивни болки до настъпването на смъртта си. Нараняванията
са прободно-порезни и порезни рани, които могат да бъдат причинени от едноостро оръжие – нож. Иззетия при огледа на
местопроизшествието кухненски нож с размери: дължина на острието 20 см., ширина
на острието н най-широката част от 2.4 см. и дължина на дръжката 13 см.,
намерен забит в коремната област на пострадалия А.И., може да бъде оръжието, с
което са причинени нараняванията на двамата пострадали, тъй като прободно-порезните
рани са с размери от 1.0 см. до 3.0 см. и с дълбочина от 2-3-4 см. до 15-18-20
см., поради дълбочината на нанесените наранявания. Предвид ръста на подсъдимия,
дадените от него обяснения в протокола му за разпит от 06.11.2016г., намерените
дактилоскопни следи на кухненския шкаф и трасологичните такива – стъпка от крак върху чаршафа на
леглото, където е стоял А.И., травматичните увреждания на пострадалите могат да
се получат по описания от подсъдимият И.Н. начин. Смъртоносните прободно-порезни
наранявания в областта на гърдите и корема на А.И. и тези в гърба на В.И.са
нанесени прижизнено, а другите повърхностни
наранявания са причинени послесмъртно. Ударите с ножа
са нанесени от нападателя с особена сила и интензитет.
На 06.11.2016г. от 13.30 часа до 14.39 часа бил
извършен повторен оглед в дома на убитите, което действие е документирано в
надлежно съставен протокол и изготвен фотоалбум, неразделна част от протокола.
На същата дата, за времето от 15.50 часа до 16.30 часа е извършено и
претърсване в апартамента, обитаван от И.Н., при което като веществени
доказателства са иззети: 1бр. платнен оръжеен калъф с маскировъчна окраска;
ксерокопие на фактура с №797 за въздушно оръжие; Удостоверение
№2609/24.03.2015г. на И.Й.Н. за притежание на пневматична пушка „Хатсан“; смачкано парче пореста бяла хартия с чарвено-кафяви петна по нея; проба от червеникаво петно,
взета на тампон с физиологичен разтвор.
След задържането му от полицейските служители на
06.11.2016г., подс. И.Н. е дал съгласието си да му
бъдат взети сравнителни образци от устната кухина /ДНК скрининг/,
нокти и поднокътно съдържание от лява и дясна ръка и одорологични следи /миризми/ за сравнително изследване.
Такива са иззети от експерт при ОД МВР Пловдив, което действие е отразено в
надлежно съставен протокол. След това, в 13.30ч. подс.
И.Н. бил освидетелстван от съдебен медик. Видно от изготвената по този повод
Съдебномедицинска експертиза на живо лице, по последната фаланга на първи пръст
на дясната му ръка е установена порезна рана, а в областта на двете гривнени стави са установени циркулярни повърхностни кръвонасядания. Порезната рана е резултат от действието на
предмет с остър, режещ ръб и може да се получи от острието на нож. Като давност
тя отговаря да е получена при инцидента на 05.11.2016г. Кръвонасяданията
по гривнените стави са получени от притискането на
белезниците, ползвани при задържането на Н..
Иззетите при първия оглед в дома на убитите дактилоскопни следи са били обект на Дактилоскопна
експертиза, която е дала заключение, че следата под №3 (тази иззета от дясна
вратичка на гардероб в стаята) е оставена от лява длан на подс.
И.Н..
По делото е извършена и ДНК експертиза №
PG211/DNA/23122016, чиито обекти са били: тампон за изземване на клетъчен
материал от устна кухина на И.Н. (обект 1); косми от главата наА.И. (обект 2); косми от главата на В.И.(обект 3); тампон
за изземване на биологичен материал от поднокътно
вещество от лява ръка на И.Н. (обект 4.1.1); 8бр. изрезки от нокти от лява ръка
на И.Н., от които вещите лица са иззели материал за изследване, чрез обтриване на външните ръбове на двете най-големи ноктени изрезки (обект 4.1.2); тампон за изземване на
биологичен материал от поднокътно вещество от дясна
ръка на И.Н. (обект 4.2.1); 8бр. изрезки от нокти от дясна ръка на И.Н., от
които вещите лица са иззели материал за изследване, чрез обтриване
на външните ръбове на двете най-големи ноктени
изрезки (обект 4.2.2); кухненски нож, от който вещите лица са иззели с влажен
стерилен тампон част от червенокафява материя от
върха на левия чирен на дървената дръжка на ножа, в областта на счупването
(обект 5.1); иззета с влажен стерилен тампон част от червенокафява
материя от десния чирен, горе между първи и втори нит (от острието към
дръжката) на дръжката на ножа (обект 5.2). Според заключението на експертизата,
изследваният материал по тампоните с поднокътно
съдържимо и дръжката на ножа, обекти 4.1.1, 4.2.1, 5.1 и 5.2, е дал положителен
резултат при тест с бензидинова ориентировъчна
реакция за наличие на кръв. ДНК профилът на биологичния материал по тампоните с
поднокътно съдържимо и ноктените
изрезки (обекти 4.1.1, 4.1.2, 4.2.1, и 4.2.2) както и на кръвта по дръжката на
ножа (обект 5.2), е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на И.Н. (обект 1).
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен
от някой друг индивид, освен И.Н. е 1 на
449 000 000 000 000 000 000. ДНК профилът на
кръвта по дръжката на ножа (обект 5.1), представлява смес на биологичен
материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. При отчитане
наслагванията на отделни алели в някои локуси се е установило, че алелите
с по-висок интензитет формират ДНК профила наА.И.
(обект 2), а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК
профила на И.Н. (обект 1). В смесения ДНК профил не се наблюдават алели, които да не присъстват в съответните локуси на ДНК профилите наА.И. и И.Н..
На 20.03.2017г. е извършен следствен експеримент,
което действие по разследването е обективирано в надлежно съставен протокол и
фотоалбум, приложен към него. Установено е, че разстоянието между подсъдимия И.Н.
и пострадалата св.Т.Б., в момента, в който първият е произвел изстрела по
посока на втората на 06.11.2016г. е 73 метра. Разстоянието между подсъдимия и
пострадалата св.А.Й. при прострелването й на 06.11.2016г. е 72 метра и 70 см.
Назначената Комплексна съдебномедицинска и
балистична експертиза дава заключение, че пушка марка “Hatsan
Grizzly“ модел 125 е с пневматичен механизъм
(въздушна пушка), предназначена за стрелба с оловни сачми. Тя е произведена в
Р.Турция, в добър външен вид е, не са установени допълнителни манипулации и преправания. С нея е произвеждан изстрел с оловна сачма
след последното й почистване. Пневматичното оръжие – въздушна пушка може да се
използва по предназначение. Тя не е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПП.
Изстрелът, възпроизведен на 06.11.2016г., около
07.30 часа срещу пострадалата А.Й. е
извършен от разстояние 73 метра между дулния срез на
оръжието – обект на експертизата и пострадалата. При тази постановка А.Й. е
получила пронизващо нараняване на дясното бедро. Посоката на изстрелите (и към
двете пострадали) е от местоположението на подсъдимия в посока към пострадалите
жени – север-юг по дължината на ул.“К.“, като мястото на произведените изстрели
(траекторията на проектила) е хоризонтално без
пресечен терен. Предвид височината на тялото на подсъдимия И.Н. – 185см. и
прихващането на пушката в положение за прицелване и стрелба в изправено
състояние на тялото му, изстрелът е произведен от височина 170 – 160см. от
нивото на земята под прав ъгъл на пушката спрямо тялото на стрелеца.
Неправилната настройка на мерните прибори на оптиката
би довела до отклоняване на проектила от точката на
прицелване, както по хоризонталата, така и по вертикалата спрямо мишената.
Например, ако опитката е настроена за прицелване и
попадение на разстояние 40 метра, то при прицелване срещу мишена на разстояние
73 метра, попадението на проектила ще бъде по-ниско
от самото прицелване, т.е. ще се получи пропадане, скъсяване на траекторията на
проектила спрямо мишената. Напълно е възможно, при
неправилно прицелване на стрелеца да се предизвика отклонение на проектила от точката на изстрел срещу прицелената мишена.
Медицинските служби в американската армия са провели
изследвания, при което са установили, че за да се разкъса (пробие) човешката
кожа, оръжието трябва да придаде на проектила скорост
от минимум 36 м/сек. Необходима е скорост от 61 м/сек, за да се пробие костен
пласт и допълнителна скорост над 122 м/сек, за да има смъртоносен ефект от
поразяването. При попадането си в тялото на пострадалата, отстояща
на 73 метра от стрелеца, проектилът е имал скорост от
192 м/сек.
При попадане в жизненоважни органи на човешкото
тяло, проектилът, изстрелян от въздушната пушка би
могъл да причини смъртоносно нараняване.
Пострадалата А.Й. е получила проникващо нараняване
на дясното бедро в долната му трета, а Т.Б. – повърхностно допирателно
нараняване на лявото бедро. Нараняванията на двете пострадали в тези анатомични
зони не са животозастрашаващи. Нараняванията в
областта на краката биха представлявали сериозна опасност за живота при
нараняване на бедрената артерия, която преминава по вътрешната част на бедрото,
непосредствено до бедрената кост. Това е голям кръвоносен съд и нараняването му
би довело до масивна остра кръвозагуба често с неблагоприятен изход.
При изстрел от дистанция 73 метра и по-малка от нея
и попадение в главата, гръдния кош или корема, е възможно да се причини смърт.
В конкретния случай нараняванията на пострадалите са в областта на бедрата и
при изстрел от близка дистанция пак не биха имали фатален изход.
По делото е изготвена Комплексна съдебно
психиатрична, съдебно наркологична и съдебно
психологична експертиза на подсъдимия И.Н.. Според заключението й, И.Н.
представя преживявания, които не позволяват при него да се диагностицира
психично заболяване. Воденето/неводенето на психиатричен учет
няма диагностична стойност. Той е регистриран като зависим от ПАВ.
Налице са категорични данни, че И.Н. страда от F11.2
Разстройство вследствие употреба на опиноиди, синдром
на зависимост (по МКБ 10). Не се установява при И.Н. да е имало или да има
психично заболяване в смисъл психоза с неадекватност, което да се е повлияло от
употребата на психоактивни вещества.
Към 05.11.2016г. И.Н. е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Дали е бил
повлиян от психоактивни вещества – единствените обективни данни са от
специализирана апаратура, който тест дава отрицателни резултати двукратно.
Физическото и психическото състояние на И.Н. му позволява правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както към
настоящия момент, така и към момента на извършването на деянието и последвалия
разпит на 06.11.2016г.
Тази фактическа обстановка съдът възприе от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Б., Г.Т., Й. Н., М.Ч.,
А. С., К.А., К.К., А.А., С.У.,
С. Й., А.Н., Н.М., И. У., Б.Ш., Б.Д., Г.М.и Д.Д.. Съдът изцяло кредитира и приложените по ДП експертизи.Както
и писмените доказателства и веществени такива.
Обясненията на подсъдимият се подкрепят от дактилоскопната
експертиза която установява следи от подсъдимия по врата на гардероб в стаята
на пострадалите.От приетата по делото ДНК експертиза се установява, че по ножа
забит в тялото на А.И. има следи от биологичен материал на подсъдимия.Тоест, Н. се е намирал в дома на пострадалите и по
ножа с който е извършено убийството има следи от негова кръв. От съдебно
медицинската експертиза на живо лице- подсъдимия се установява, че по
последната фаланга на първи пръст на дясната ръка на подсъдимия има порезна рана.
Това подкрепя обясненията му , че се е наранил при извършване на престъплението
и с кръвта си нарисувал кръст на входната врата на жилищния си блок. Именно
това и обяснява наличието на биологичен материал по ножа-оръдие на
престъплението.
Показанията на разпитаните свидетели също са
непротиворечиви и подкрепят обясненията на подсъдимия.Всеки един от свидетелите
установява части от фактическата обстановка, който части се покриват с
обясненията на Н..
Съдът изцяло кредитира и назначените в ДП експертизи
като всяка една от експертизите е изготвена от надлежните специалисти, не е
оспорена от страните и дава обосновани и компетентни отговори на поставените
въпроси.
От така приетата по делото фактическа обстановка се
установява от правна страна, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.4, т.6 предложение
3-то и 4-то и т.11 предложение второ от НК във връзка с чл.115 от НК.
От обективна страна безспорно е установено, че Н. е
умъртвил А.И. и В.И.на 05.11.2016г. в гр.Пазарджик. Тоест, налице е причиняване
на смърт на две лица което обуславя квалификацията по чл.116 т.4 предложение
последно от НК - на повече от едно лице.
Деянието е извършено по особено мъчителен за убитите
начин. Това е медицински признак описан в съдебно медицинските експертизи. От
експертизите се установява, че смъртта на А.и В. И. е била бърза, но не и мигновена.Всеки
един от тях е изпитвал болки и страдания преди смъртта си както и ужаса от неминуемия
край. В. е виждала умъртвяването на
съпруга си, което допълнително е причинило извънреден страх и ужас от
случващото се и неминуемия край. Ето защо съдът прие ,че е налице и правната
квалификация особено мъчителен за жертвите начин по смисъла на чл.116 ал.1 т.6
предложение 3 от НК.
Деянието на И.И. по
умъртвяването на жертвите покрива и правната квалификация особена
жестокост.Този квалифициращ признак е характеристика за дееца. От причинените
увреждания по жертвите от начина на извършване на престъплението може да се
каже, че Н. е действал с особена жестокост. На А.И. са нанесени общо 14 прободно порезни рани. Подсъдимият се
е опитал да обезглави вече мъртвия И.. На
В.И.са причинени 3 прободни наранявания в
шията и 5 прободни наранявания в гърба като има и
едно порезно нараняване в гърба или общо 9 наранявания. Нараняванията са
причинени със значителна жива сила. От така причинените рани се вижда,че Н.
освен да причини смъртта на жертвите си е проявил и изключителна агресия и
жестокост. Наранявал ги е и когато те са
били вече мъртви, опитвал се е да обезглави И. извлякъл го е на улицата и е
забил нож в тялото му. Всички тези действия очертават подсъдимия като личност
проявила особена жестокост при извършване на престъплението. С оглед на това
съдът прие,че е налице и правната квалификация по чл.116 ал.1 т.6 предложение 4
от НК.
И.Н. не е познавал жертвите си, никога не е имал
каквито и да било конфликти с тях. От неговите обяснения се установява
причината- мотивите за извършване на деянието. Н. обяснява, че искал да вдигне
хората на бунт срещу циганите. В разпита му като обвиняем том 1 лист 110-111 от
ДП той е заявил буквално следното:“ Разбирам в какво съм обвинен и не се
признавам за виновен. Съжалявам за хората които убих, но се гордея с постъпката
си…. С това отново искам да привлека вниманието на хората и да направя
въстание.Да вдигна хората на бунт срещу циганите….Разбирам напълно какво съм
направил, но смятах, че с тези си действия ще вдигна хората на бунт.Не се
чувствам виновен и не съжалявам.“ В тази част обясненията се подкрепят от
факта, че Н. не познава пострадалите, първоначално се е насочил към друга къща,
но поради липсата на хора там е преминал в съседната къща обитавана от
пострадалите. Всичко това мотивира настоящият състав да приеме, че убийството
на сем.И. е извършено от Н. по расистки подбуди. Именно омразата към циганите е
била причината за извършване на престъплението. Тоест, налице е и
квалифициращия признак по смисъла на чл.116 ал.1 т.11 предложение 2 от НК.
Престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и целени обществено опасни последици.
От
изготвената по делото съдебно психиатрична, съдебно психологична и съдебно наркологична експертиза се установява ,че към момента на
деянието, Н. е съзнавал обществената опасност на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си. Експертите са установили, че са налице категорични данни, че И.Н. страда от F11.2
Разстройство вследствие употреба на опиноиди, синдром
на зависимост (по МКБ 10). Не се установява при И.Н. да е имало или да има
психично заболяване в смисъл психоза с неадекватност, което да се е повлияло от
употребата на психоактивни вещества. Към 05.11.2016г. И.Н. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.
Дали е бил повлиян от психоактивни вещества – единствените обективни данни са
от специализирана апаратура, който тест дава отрицателни резултати двукратно.
Физическото и психическото състояние на И.Н. му позволява правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както към
настоящия момент, така и към момента на извършването на деянието и последвалия
разпит на 06.11.2016г.
С оглед на така депозираната
експертиза, която съдът няма основание да не кредитира, се прие, че подсъдимият
е бил вменяем към момента на престъплението и е съзнавал както обществената
опасност на деянието си така и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
Подсъдимият е съзнавал, че причинява
смърт на две лица, че начина по който ги умъртвява е мъчителен и жесток както и
,че прави това воден единствено и само от омразата си към циганите.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в
това, че е осъществил състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.4, т.6 предл. 3-то и 4-то и т.11, предл.
2-ро във връзка с чл.115 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства пълните самопризнания на подсъдимия направени веднага след
залавянето му от органите на реда. Съдът не възприе тезата на държавното
обвинение, че Н. направил това ,за да стане известен и не би следвало да се
цени, поради това, като смекчаващо вината обстоятелство. Ако Н. не бе признал
пред св.С.Б., че той е извършил убийството
разкритието на престъплението би се затруднило. Това е така поради
липсата на каквато и да била връзка между жертвите и извършителя.
Като отегчаващи вината се взеха предвид предходните осъждания на
Н., лоши характеристични данни, многобройността на квалифициращите състави на
престъплението. Н. не само е умъртвил сем.И. , тоест повече от едно лице, но го
е сторил по мъчителен начин, с особена жестокост и по расистки подбуди. У
подсъдимият е налице една убеденост, че ромската етническа група следва да бъде
унищожена физически. С оглед на изложеното настоящият състав прие, че за
извършеното от подсъдимия деяние при правилата на чл.54 от НК и чл.57 ал.1 от НК най-подходящо е наказанието „доживотен затвор“. Извършеното престъпление е с
изключително висока степен на обществена опасност, създава условия за обществен конфликт в
по-голям мащаб и е с обществена опасност доста над обикновените случаи на този
род престъпления.
На основание чл.58а ал.2 и ал.3 от НК съдът замени определеното
наказание“доживотен затвор“ с наказание лишаване от свобода. При определяне на
наказанието лишаване от свобода в размера от 20 до 30 години съдът прие, че за
извършеното от Н. следва да се наложи наказание от 25/двадесет и пет/ години
лишаване от свобода. За да не наложи максималния размер на наказанието съдът
отчете самопризнанието- самопредаването като
смекчаващо вината обстоятелство.
На 06.11.2016г. подсъдимият Н. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.4 предложение
трето и т.12 от НК предложение второ във връзка с чл.130 ал.1 от НК. На тази
дата Н. е произвеждал изстрели с притежаваната от него въздушна пушка по жени
от ромски произход като умишлено е наранил Т.Б. и А.Й.. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че подсъдимият е искал да нарани пострадалите
тъй като принадлежат към ромската общност и защото ги мрази както и е
установено ,че на двете пострадали са причинени леки телесни повреди.
Престъплението е извършено с пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни
последици.
При определяне на наказанието за това престъпление съдът отчете,
че липсват смекчаващи вината обстоятелства. За разлика от смекчаващото вината
обстоятелство за предходното обсъдено
престъпление, тук подсъдимият е задържан при извършването, от органите на реда.
Налице са само отегчаващи вината обстоятелства за това престъпление поради което
и на основание чл.54 от НК съдът определи наказание при изключителен превес на
отегчаващите в размера на 3 години лишаване от свобода.
На основание чл.58а ал.1 от НК се намали размера на
определеното наказание с 1/3 и се осъди подсъдимия Н. на 2 /две / години
лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК се определи едно общо- най
тежко наказание от 25 години лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС се определи
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното общо наказание.
По предявените граждански искове.
Гражданските искове са допустими.
Разгледани
по същество исковете на Я.И., В.И. и А.Р. са частично основателни. Тримата са
наследници на починалите А.и В. И.-
рождени деца. И тримата са поддържали връзка с родителите си, имали са добри
отношения, помагали са им . От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че и тримата гр.ищци са посещавали родителите си грижили са се за
тях. Исковете обаче са завишени. И тримата ищци са пълнолетни, имат собствени
семейства и не са разчитали на издръжката на своите покойни родители. Безспорно
е, че от смъртта на родителите си гр.ищци са изпитали болки и страдалия, което
следва да бъде възмездено по правилата на чл.45 от ЗЗД. Именно като съобрази
това и нормата на чл.52 от ЗЗД съдът прие, че исковете са основателни до
размера на по 50 000лв. за смъртта на А.И. и по 50 000лв. за смъртта
на В.И.за всеки един от гражданските ищци.
Отхвърлиха
се предявените гр.искове от А.Р. в размера от 50 000лв. до 200 000лв.
за смъртта на А.И. и в същите размери за смъртта на В.И..
Отхвърли се
гр.иск на В.И. и Я.И. в размера от по 50 000лв. до 100 000лв. за
смъртта на А.И. и в същия размер за смъртта на В.И.като завишени.
Съдът прие
,че искът на Е.А. е допустим, като наследник на А.И. и изцяло неоснователен. За
да се уважи един гр.иск по реда на чл.45 от ЗЗД следва да е установено, че от
престъплението на ищеца са причинени вреди.В разпита на гр.ищец Е.А./лист 37 том 4 от ДП/ се
установява, че гр.ищец никога не е поддържа връзки с баща си-А.И., не го е
виждал и е отгледан само от майка си. Работил в Република Чехия, към момента на
престъплението и когато съобщили имената на пострадалите, по телевизията, той
дори не можел да се сети, че това е баща му. При тези данни, дадени от самия
гр.ищец, искът е напълно неоснователен. Между Е.А. и пострадалия А.И. не са
съществували никакви връзки на близост и родителска грижа, на уважение и
топлина. Ето защо съдът прие, че за този ищец не са настъпили болки и страдания
които да подлежат на обезщета.
От
престъплението по чл.131 ал.1 т.4 предложение трето и т.12 от НК на
пострадалите А.Й. и Т.Б. са причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от
нараняването.Не на последно място е и изпитания страх от действията на
подсъдимия, който ги е стреля с пушка която жените не са знаели каква е. С
оглед на това и на основание чл.52 от ЗЗД съдът осъди Н. да заплати на двете
пострадали сумата от по 2000лв. като отхвърли предявените искове в размера до
5000лв.
Осъди се
подсъдимия да заплати на Я.И. сумата от 2750лв. разноски за адвокат и на В.А.И.
сумата от 750лв. разноски за адвокат.
На основание чл.189 ал.3 от НПК се осъди
подсъдимият да заплати, в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик
разноски от 7887,04 лв., както и да заплати държавна такса върху размера на
уважения граждански иск от 12160 лева, платима по сметка на ОС Пазарджик.
Постанови
се след влизане на присъдата в сила веществените доказателства, мобилен телефон „NOKIA” с тъч – скрийнн, кабелни
слушалки, бели на цвят, червена памучна фанелка с къс ръкав, черно долнище на анцуг с бял и сив
кант, марка „DONAI”, яке от анцуг марка „Пума”, синьо на цвят с дълъг ръкав,
сиви на цвят боксерки, 2бр. черни на цвят чорапи да бъдат върнати на подсъдимия, тъй като
те не са послужили за извършване на престъплението.
В полза на Държавата следва да бъдат отнети веществените доказателства 1 бр. въздушна пушка марка „Grizzly„ mod125, с надпис върху цевта „08140412422
CAL(5.5mm) Mode for Zarimex
42 Youle”, платнен оръжеен калъф с надпис „Rico Marina” с маскировъчна окраска, черна кутийка с надпис
„INCE” 5.5мм 22 cal. 200 аdet,
пълна с оловни сачми, както и предпазни стъкла за оптичен мерник, свързани
заедно.
Останалите
веществени доказателства се постанови, като малоценни, след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени.
С тези
мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ДОКЛАДЧИК ЧЛЕН СЪДИЯ