Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр.Пловдив, 06.03.2019г.
Пловдивски окръжен съд, в публично
заседание от 06.03.2019г., в състав:
Председател: Пенка Стоева
Членове: Полина Бешкова
Росица
Кюртова
при Секретаря Боряна Костанева,
като
разгледа ВНАХД № 480 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.7,ал.3 от УБДХ.
С решение
№404/01.03.2019г., постановено от ПРС -ХХVІ нак. с-в,
в производство по чл.4 и следв. от УБДХ, по а.н.д.
№1386/2019г., на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, на нарушителя В.Д.Н., ЕГН
**********, е наложено наказание „глоба” в размер на 500лв., за извършен от
него на 19.11.18г. в гр.Пловдив акт на дребно хулиганство, изразяващ се в
отправяне на обидни реплики по отношение на *** Т.Х.Т., с което е нарушил
обществения ред и спокойствие.
От
мотивите на съдебния акт е видно, че като обидни са приети репликите/думите „****, които нарушителят
В.Н. публикувал във ***, адресирани към Т.Т., след приключване на извършена му
от последния, в качеството му на ***, изпълняващ действия по служба, на
19.11.18г., проверка и съставен при нея АУАН по ЗДвП,
възприети от неограничен брой лица, част от които колеги на Т.Т., които
възприели това поведение и отношение като оскърбително, и че при определяне на
наказанието, за да се избере наказанието „глоба“, а не „задържане в структурно
звено на МВР“, като смекчаващо
обстоятелство съдът е отчел признанието на нарушителя за извършеното.
С жалба вх.№14986/05.03.19г. по
описа на ПРС, В.Н. е изразил недоволство от постановеното от ПРС по анд №1386/01.03.19г. решение, което счита за
незаконосъобразно и неправилно, тъй като: публикацията е в затворен тип група
във ***, а не на обществено място, тъй че не е нарушил чл.1,ал.1,т.2; не е
осъждан, не е обществено опасен, съжалява за постъпката си, извършена в
състояние на афект, извинил се на Т.Т. в групата, в която е направена
публикацията; глобата ще наруши нормалния му начин на живот.
Затова иска от този съд да отмени
обжалваното решение, като му присъди и направените в производството разноски.
С жалбата не са приложени писмени
доказателства, не са повдигнати доказателствени искания и не са представени
доказателства за направени от жалбоподателя разноски.
В с.з. от 06.03.19г. подадената
жалба се поддържа, като не се сочат съображения, различни от изложените в
жалбата и не се представят доказателства.
Съдът, като провери
законосъобразността и правилността на обжалваното пред него решение във връзка
с касационните основания, предвидени с чл.348 от НПК, и развитите в жалбата и в
с.з. от 06.03.19г. от жалбоподателя доводи намери, че
подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна,
поради което постановеното от ПРС
решение следва да бъде изменено в частта за размера на наложената на нарушителя
глоба, като същата се намали от 500лв. на 250лв., воден от следните
съображения:
По допустимостта.
Постановеното от ПРС решение,
предмет на обжалване в настоящото производство, е било обявено на нарушителя на
01.03.19г., в съдебно заседание, закрито в 11.30ч., а жалбата му е подадена в
канцеларията на съда на 05.03.19г., първи работен ден след почивните дни на 2,
3 и 4 март 2019г., в 11.08ч. и като такава е в предвидения в чл.7,ал.2 от УБДХ срок
до 24 часа от постановяване на решението на ПРС.
Жалбата е депозирана от
нарушител, на когото е наложено наказание в първоинстанционното
производство и като такава е от надлежно легитимирано с право на жалба по
чл.7,ал.2 от УБДХ лице.
Постановеното от ПРС решение е
такова по чл.6,ал.1,б.“а“ от УБДХ- с него е наложено административно наказание
по чл.1,ал.1,т.2 от УБДХ, и като такова, на основание чл.7,ал.2 от УБДХ, е
годен и подлежащ на обжалване в това производство акт.
По основателността.
Взети предвид по същество,
изложените с жалбата съображения за незаконосъобразност
и за неправилност на обжалваното решение на ПРС, попадат в касационните
основания, предвидени от чл.348,ал.1,т.1 и т.3 от НПК, във вр.
с чл.7,ал.2 от УБДХ, доколкото първото оплакване е такова за неправилно
приложение на УБДХ, тъй като не се касае за нарушение по смисъла на чл.1,ал.2
от УБДХ, а всички останали са свързани с явната несправедливост на наложеното
наказание.
В отговор на тези оплаквания
настоящият състав намери, че обжалваното пред него решение е законосъобразно-
постановено при правилно приложение на УБДХ, тъй като извършеното нарушение
съставлява „дребно хулиганство“ по смисъла, легално определен от чл.1,ал.2 от
УБДХ, но е неправилно, доколкото с него на нарушителя е наложено наказание,
което е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5, т.1 от НПК, поради което
размерът на наложената на нарушителя
глоба следва да се намали от 500лв. на 250лв., воден от следните съображения:
Съгласно чл.1,ал.2 от УБДХ, друбно хулиганство по неговия смисъл е непристойна проява,
която може да бъде изразена в няколко проявни форми :
в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място
пред повече хора; в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите
на властта или на обществеността; в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради
по-ниската си степен на обществена опасност не представлява престъпление по
чл.325 от НК.
В конкретния случай, съдържанието
на публикацията, авторството на която жалбоподателят
не отрича, попада в изрично предвидената от чл.1,ал.2 от УБДХ хипотеза на
оскърбително отношение към орган на власт, а извършването и от нарушителя е
непристойна проява, доколкото в контактите
между гражданите и органите на властта, по повод изпълнение на възложените на
последните от закона функции, страните си дължат взаимно уважение, а думите,
използвани от жалбоподателя за охарактеризиране на
органа на власт в случая- ***, не отговарят на това изискване.
Поради горното, оплакването на жалбоподателя, че не е нарушител по смисъла на УБДХ, тъй
като публикацията не била на обществено място и в публичното пространство, е и
несъстоятелно, и невярно, защото ***, като социална мрежа, макар и виртуално, е
точно публично, а не друго пространство, а постановеното от ПРС решение, което
се обжалва пред този съд, не може да бъде намерено за незаконосъобразно по
смисъла на касационното основание, закрепено с чл.348,ал.1,т.1, във вр. с ал.2 от НПК, във вр. с
чл.7,ал.2 от УБДХ, тъй като при постановяването му не се констатира допуснато
неправилно приложение на УБДХ, доколкото извършеното от нарушителя деяние
съдържа признаците на „дребно хулиганство“ по смисъла на този указ.
При проверка на обжалваното
решение на ПРС през призмата на касационното основание, закрепено с
чл.348,ал.1,т.3 от НПК, настоящият състав го намери за неправилно, поради явна
несправедливост на наложеното с него наказание по отношение на размера му,
поради което счете, че същият следва да бъде намален от 500лв. на 250лв., при
следните съображения:
Макар в обжалваното решение да се
съдържат мотиви, че при определяне на наложеното наказание ПРС е взел предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, че е определил наказанието по
вид и размер тъй, че да съответства в най- пълна степен на тежестта на
нарушението, личността на нарушителя и характера на накърнените обществени
интереси, които Указът защитава, а именно-общественият ред и спокойствие, и че
го е съобразил с материалното състояние на нарушителя, тези мотиви са изцяло бланкетни, тъй че в крайна сметка единственото
обстоятелство, което ПРС реално е съобразил като смекчаващо вината, е
извършеното от нарушителя признание на факта на публикацията, поради което е
наложил по-лекото от двете предвидени в чл.1,ал.1,т.1 и т.2 от УБДХ наказания-
глоба, а не задържане в структурно звено на МВР.
Съгласно чл.348,ал.5,т.1 от НПК,
наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК- да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления
и да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
ПРС не е извършил конкретна
преценка на обществената опасност на деянието, а този съд, извършвайки такава
намери, че същата е с ниска степен, доколкото в материалите по преписката, въз
основа която е постановено обжалваното решение, не се съдържат данни
извършената публикация да е увредила реално визирания в нея орган на власт,
извън обективното по естеството си оскърбително отношение на автора и към Т.Т..
За този извод съдът бе воден от
фактите, че от далите обяснения по преписката С., Д., Г. и К., колеги на
засегнатия от публикацията Т., е видно, че между тях и него са проведени
разговори по повод констатиране наличието на публикацията в публичното
пространство, която са коментирали, и не са посочили конкретни реакции на Т.
при появата на тази публикация в мрежата, а само Д. е заявил, че пред него Т.
споделил, щото се чувства *** /виж л.8-л.11 от преписката/. От разпечатката от
*** личи, че публикацията е била коментирана само от двама души, извън автора
и- П.А. и Н.Г.- т.е. не е възбудила голям обществен отзвук и интерес /виж л.6/.
В обясненията, които самият засегнат Т.Т. е дал на 12.12.18г., той е посочил,
че в момента публикациите са изтрити- т.е те са били достъпни в мрежата за
по-малко от месец, с оглед датата на извършването им -19.11.18г. /виж л.7/.
ПРС не е извършил конкретна
преценка и на обществената опасност на дееца, а този съд, извършвайки такава
намери, че същата е с ниска степен, доколкото събраните за нарушителя данни
сочат, че е лице с висше образование, дентален лекар
по професия, и има регистриран в страната адрес, като липсват в преписката
данни да е осъждан, както и конкретни данни за материалното му състояние, извън
характера на упражняваната от него професия.
ПРС е отчел като смекчаващо
вината обстоятелство признанието на нарушителя за факта на извършеното деяние,
но без да съобрази, че Н. е признал извършеното, а не вината си, тъй че това да
се отчете като смекчаващо обстоятелство, още повече, макар и пред първа и пред
тази инстанция В.Н. формално да е заявил, че съжалява за постъпката си и да я
оправдава със състояние на афект, едновременно с това е твърдял, че съдържащото се в преписката
е силно преувеличено, както и че на практика поведението му изобщо не
съставлява нарушение и е пледирал да бъде признат за невинен, респективно- да
се отмени постановеното от ПРС решение, тъй като не е нарушил реда.
Затова, в този случай съдът не
намери данни за смекчаващи или отегчаващи отговорността на жалбоподатлея
обстоятелства, които да могат да бъдат съобразени при индивидуализация на
наложеното му наказание.
При съвкупната преценка на всичко
изложено по-горе, настоящият състав счете, че неправилно в рамките на
предвидените от чл.1,ал.1,т.2 от УБДХ граници от 100лв. до 500лв., ПРС е
наложила максималния предвиден за това наказание размер от 500лв., тъй като при
тази обеществена опасност на деянието и на дееца,
целите на наказанието, предвидени от чл.36,ал.1 от НК- да се превъзпита нарушителя
към спазване на добрите нрави, които изключват като приемливи за обществото
непристойните прояви, от рода на извършената от него, да му се въздейства
предупредително, тъй че да не извършва отново такова нарушение, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото, могат д асе постигнат и чрез налагане на
наказанието в по-нисък размер, а именно- 250лв.
За горното съдът не взе предвид
оплакването на жалбоподателя, че наложеното му
наказание ще наруши нормалния му начин на живот, защото счита, че нито по
естеството си, нито по размера си, определената от него глоба може да се отрази
върху начина на живот на жалбоподателя.
В частта за разноските.
В това производство разноски на жалбоподателя не се следват, а и той не е представил
доказателства за жалбата си за направени такива, тъй че и съдът не му присъжда.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
Изменява Решение №404/01.03.2019г. на
Пловдивски районен съд, ХХVІ нак. с-в, по а.х.д.
№1386 по описа за 2019г., като:
Намалява размера на наложеното на
В.Д.Н., ЕГН **********, административно наказание „глоба”, от 500лв., на 250лв.
Настоящото решение е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.