Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2593 по
описа на ВРС за 2020
год. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Т.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 240 лева, представляваща неустойка
за невърнато оборудване, предоставено на клиента за ползване при договаряне на
услугите „Нет бокс 75 + Мтел ТВ Разширен“ в пакет фиксиран интернет и телевизия
по договор № *********/23.05.2017г., уговорена в чл. 6.3.4 от съответни
приложения от 23 и 29 май 2017г.
В исковата молба са
изложени твърдения, че между страните е сключен
договор № *********/23.05.2017г. твърди се още, че са договорени услугите „Нет
бокс 75 + Мтел ТВ Разширен“ в пакет фиксиран интернет и телевизия, както и
неустойка за предоставено оборудване по чл. 6.3.4 от съответни приложения от 23
и 29 май 2017г.
В срока за отговор на първоначално заявената искова
молба, по която е образувано .д. № 3115/2019г. по описа на ВРС, ответникът е
възразил, че е върнал предоставеното му оборудване в средата на м. август
2017г., когато е прекратил договора си с ищцовото дружество.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги № *********/23.05.2017г., както и приложения №
1 към него от 23.05.2017г. и 29.05.2017г. ПО силата на договора и приложенията
е уговорено на потребителя да бъде предоставена услугата „Нет бокс 75 + Мтел ТВ
Разширен“, във връзка с което му е предоставено и оборудване – 2 броя 4G Wi-Fi рутер. Предвидено в договора е, че при прекратяването
на същия абонатът се задължава да върне оборудването в пълна комплектност и
изправност, като връщането се удостоверява с приемо-предавателен протокол.
Уговорено е още в т.6.3.4, че ако при прекратяване на договора за услугата оборудването не бъде върнато от
абоната, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Представени от ищеца са сметка №
**********/04.02.2018г. за неустойка устройство на стойност 100 лева и сметка №
**********/04.02.2018г. за неустойка устройство на стойност 140 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 92 от ЗЗД
и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
докаже валидно сключване
на процесния договор и на уговорка за
неустойка за невърнато оборудване, изпълнение на задълженията
си по договора
и размера на претенцията си. Ответникът носи доказателствена тежест да докаже твърдението
си, че е върнал предоставеното му оборудване.
В настоящия случай безспорно между страните е
сключването на процесния договор, в който е уговорено и предоставянето на
обрудване – 2 бр. 4G Wi-Fi рутера. С договора е
изрично уговорено задължение на абоната за връщане на оборудването при прекратяване
на договора. Клаузата на т. 6.3.4 съдът намира, че представлява неустойка,
доколкото изрично е предвидено какво обезщетение абонатът ще дължи при
неизпълнение на задължението си да върне оборудването.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че
договорът е прекратен (независимо от основанието). След прекратяването са
издадени и 2 броя сметки с посочена цена на невърнат оборудване (100 лева + 140
лева). Ответникът не е оспорил размера на търсената сума като стойност на
оборудването, нито посочените писмени доказателства, които не носят неговия
подпис.
Единственото оспорване от страна на ответника е
направеното с отговора на исковата молба възражение, че е върнал предоставеното
му оборудване. Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не е
ангажирал доказателства във връзка с твърдението си за връщане на оборудването.
В допълнение следва да се посочи, че съобразно договора връщането се
удостоверява с приемо-предавателен протокол, какъвто не е представен по делото.
По гореизложените съображения
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на отвтеника направените по делото разноски в размер на 50 лева за платена
държавна такса.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 240 лева, представляваща неустойка за
невърнато оборудване, предоставено на клиента за ползване при договаряне на
услугите „Нет бокс 75 + Мтел ТВ Разширен“ в пакет фиксиран интернет и телевизия
по договор № *********/23.05.2017г., уговорена в чл. 6.3.4 от съответни
приложения от 23 и 29 май 2017г., на основание чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 50
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: