Р Е Ш Е Н И Е
№320
гр. Велико Търново, --.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И. разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 149/2023г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК
Образувано
е по жалба на М.А.В. ***, против Заповед № РД -02-11-554/26.1.2023г. на Кмет на
Община Павликени, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §8, ал.2, т. 3 и
ал. 4 от ПЗР на ЗУТ по подадено от него заявление с вх. № УТС -02-10-91
/10.01.2023г. е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация за УПИ XI - 392
и УПИ X - 391 от кв. 40 по плана на с. Михалци, община Павликени, като дворищнорегулационната граница между двата имота се
поставят в съответствие с имотните граници по действащия кадастрален план на
селото, одобрен със Заповед №619/19.07.1968г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед на кмета на Община Павликени като постановена в противоречие на материалния закон. Намира, че одобрения проект за ЧИ на ПУП с процесния акт, не отговаря на действителните вътрешни регулационни линии между двата съседни имота в кв. 40 по плана на селото, като отбелязва, че спорове за границите не са имали със собственици на съседния УПИ. От съда се иска да отмени обжалвания ИАА. В о.з. жалбоподателят се явява лично и заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Счита че е налице и грешка в кадастралната карта, която следва да бъде поправена.
Ответник жалба - Кмет на Община Павликени, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В молба вх. №4545/04.10.2023г. на зам. кмет на Община Павликени, заместваща кмета на общината по силата на заповед от 20.09.2023г., заема становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Намира, че с обжалваната заповед община Павликени е изпълнила исканото от жалбоподателя ЧИ на ПУП, обективирано в подаденото от него заявление с вх. № УТС -02-10-91 /10.01.2023г. и регулационната граница между двата съседни имота е в пълно съответствие с имотната граница, съгласно §8 от ПР на ЗУТ. Не претендира разноски.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Г.М.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не заема становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Й.Г.М. - редовно призована, не се явява и не се представлява. Не заема становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – А.М.В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не заема становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Й.М.В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не заема становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Г.А.В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не заема становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – Т.Б.Л., в съдебно заседание чрез своя процесуален представител адв. Н. заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че оспорената заповед за частично изменение на ПУП е в съответствие с материалния закон и с заявеното от жалбоподателя в подаденото до общината заявление за привеждане на границите между двата съседни имота с границите по действащия кадастрален план. За ирелеванти към спора намира доводите на жалбоподателя за наличието на грешки в плана. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административен съд Велико Търново, осми съдебен състав, след като обсъди становищата на страните и събрания писмен доказателствен материал, приложен към административната преписка и представени допълнителни писмени доказателства от ответника по жалбата, приема за установено следното:
Административното производство е започнало
по повод Заявление рег. индекс и дата № УТС-02-10-91 от 10.01.2023г. до Кмета
на Община Павликени /л.12 от делото), подадено от М.А.В., в качеството му на
собственик на ПИ №392, за
който е отреден УПИ XI - 392 от кв. 40 по плана на с.
Михалци, община Павликени, с което е поискано на основание §8, ал. 2, т. 3 и
ал. 4 от ПР на ЗУТ да се измени плана за регулация в частта му за вътрешните
регулационни линии между УПИ XI - 392 и УПИ X - 391 от кв. 40 по плана
на селото, като вътрешната регулация бъде приведена в
съответствие с отразената в кадастралния план граница на ПИ, съобразно
приложената съм заявлението скица.
Със Заповед № РД -02-11-554/26.1.2023г. на Кмета на Община
Павликени на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §8, ал.2, т. 3 и ал. 4 от ПЗР на
ЗУТ е одобрен проектът за ЧИ на ПУП - План за регулация с обхват УПИ XI - 392 и УПИ X - 391 от кв.
40 по плана на с. Михалци, община Павликени, като регулационната граница между
двата съседни имота е приведена в съответствие с имотната граница по
кадастралната карта по действащия кадастрален план на селото и заявлението на М.А.В.. Заповедта е съобшена
на заявителя на 08.02.2023г., видно от приложената разписка /л.9 от делото/.
Заповедта на Кмета на Община
Павликени е връчена още на Г.М. на 02.02.2023г., на Й.М.
на 07.02.2023г., на А.В. на 08.02.2023г, на Т.Л. на 09.02.2023г. и на Г.В. на
02.02.2023г./ разписки на л.9-л.11 от делото/. Недоволен от издадената заповед за
одобряване на проекта заЧИ на ПУП - ПР, М.А.В. е подал жалба до съда чрез Община Павликени на
23.02.2023г., видно от поставения входящ номер в деловодството на общината, във
връзка с която е образувано настоящото дело .
Като доказателства по делото е приета
административната преписка по издаване на процесната заповед, изпратена с писмо
изх. № УТС-02-10-1296/08.03.2023г. на Община Павликени и представените с молба
вх. № 4545/04.10.2023 година от зам. кмета на община Павликени. Приобщени към
доказателствения материал по делото са и допълнително представените от
жалбоподателя доказателства с молба вх. № 3612/18.07.2023 година и молба с вх.
№ 3960/18.08.2023 г.
По искане на жалбоподателя е
допуснатата съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените
въпроси в молба вх. №1852/12.04.2023г., прецизирани от жалбоподателя с молба
вх. №2420/15.05.2023г. по искане на ответника, заявено в становище вх.
№2058/25.04.2023г. Според заключението на вещото лице действащият ПУП - ПР на
с. Михалци е одобрен със Заповед № 619/18.07.1968 г., като регулацията по този
план е проведена по общите правила на ЗТСУ и проектантската практика към
момента на изготвянето и одобряването му. Вътрешните (страничните) регулационни
линии са проведени при общ подход за оптимизирането им, с изправяне на
границите и привеждане на образуваните парцели в съответствие с изискванията.
Отбелязва, че предвидената по плана регулационна линия, предвиждаща придаваеми между двата имота площи не е материализирана и
липсват данни за изкупуване на съответните площи от собствениците чрез
сключване на окончателни договори за прехвърляне право на собственост. Поради
това, можело да се приеме, че действащият ПР от 1968 г. не е приложен по
отношение на парцелната граница между съседните УПИ XI-392 и УПИ Х-391 от кв.
40 по плана на селото. Според експерта регулацията в зоната на процесиите имоти
не отговаря на изискванията в §22 ЗР ЗУТ. Дава заключение, че със заповедта на
кмета на община Павликени регулационната граница между съседните УПИ XI-392 и
УПИ Х-391 е в пълно съответствие с имотната граница между тях, съгласно нормата
на § 8 и заявеното в заявлението на М.В.. Вещото лице е изработило Комбинирана
скица – Приложение 1, в която със зелен цвят са отразени граници между процесните имоти от действащата кадастрална карта, а в син
цвят – по действащия ПР от 1968г. В съдебно заседание вещото лице на
допълнително поставени от жалбоподателя въпроси заявява, че кладенец не е
отразяван в документацията и не може да каже в кой имот се намира.Отбелязва, че
новопроектираната регулация точно дублира имотната граница, като установявана
регулационната върху нея, което е било и целта на тази преписка по искане на
жалбоподателя. Това не изключва вероятността за грешка в кадастралната граница,
но тя може да бъде евентуално установена в друга процедура чрез съответно геодезическо измерване. Заключението на вещото лице е
прието без възражения.
По искане на жалбоподателя до разпит в качеството им
на свидетели са допуснати лицата А.Г.В., М.И.В. и Й.Ф.В., които впоследствие са
заличени от списъка за призоваване поради нередовното им призоваване с оглед
смъртта на лицата. Заличена от списъка на свидетелите е и Р. Т..
По искане на жалбоподателя в качеството на свидетел е
разпитан С.И.М. – познат на жалбоподателя от с. Михалци, който в своите
показания заявява, че процесния имот се е обработвал
от родителите на жалбоподателя. Не знае къде точно минават границите между
двата имота, предмет на оспорената заповед. Не е запознат с границите.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена против подлежащ на оспорване административен акт от
категорията на актовете по устройство на територията по смисъла на чл. 214, т.
1 от ЗУТ, от лице с правен интерес от оспорване доколкото не е спорно, че
жалбоподателят е съсобственик на имотът – предмет на плана /УПИ XI-392/, придобит по
наследство. Жалбата против оспорения
индивидуален административен акт е подадена в предвидения от закона 14 –
дневен срок,
до компетентния да я разгледа съд – аргумент от чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
След
проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на
чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав установи, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - кметът на Община Павликени, в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, съобразно правомощията, дадени с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и § 8, ал.
4 от ПР на ЗУТ. Заповедта е валиден писмен акт, издаден в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
включително и посочване на фактическите и правни основания за издаване. Формулиран е ясен диспозитив. Има
указание относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Предвид
това, не е налице съществен порок на формата, който да води до липсата на
волеизявление.
При постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорения административен
акт само на това основание.
Производството е започвало въз основа на подадено от жалбоподателя заявление до
кмета на община Павликени с приложен проект за изменение на ПУП – ПР на основание
§ 8, ал. 2, т. 3, във вр. с § 6 от ДР на ЗУТ по
отношение на съсобствения му имот - УПИ XI – 392, и имот - УПИ X
- 391 от кв. 40 по плана на с. Михалци. Тук следва да се отбележи, че
жалбоподателят М.В. е един от наследниците на Г. Й.В. (починал на
30.09.1954г.), видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх.
№272/19.12.2022г. Доколкото няма спор, че процесният
имот е бил собственост на наследодателя и при липса на писмени доказателства,
че след смъртта му имотът е станал изключителна собственост на жалбоподателя М.В.,в
качеството му на наследник, съдът приема, че върху УПИ XI – 392 от кв. 40 по
плана на с. Михалци е възникнала обикновена съсобственост между всички
наследници на Г. Й.В.. За разлика от разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на
ЗУТ, приложимата в настоящия случай специална норма на § 8, ал. 2, т. 3 от ПЗР
на ЗУТ не препраща към реда и условията за изменение на ПУП, установени в чл.
134 и сл. от ЗУТ и раздел III от Глава седма на ЗУТ. Следователно, в случая при
наличие на предпоставките в § 8, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗУТ се издава заповед на
кмета за изменение на регулационния план и не е нужно решение на ЕСУТ при
община Павликени. Наред с това, за всеки един от собствениците на засегнатите
от дворищно - регулационния план имоти съществува възможност да направи искане
за изменение на вътрешната регулационна линии.
т.е всеки един от съсобствениците на УПИ XI – 392 или собственика, на
който и да е от двата процесни имота може да поиска
регулационните граници да бъдат изменени в съответствие с имотните граници
(Решение № 7318/12.06.2017 г. по адм. дело №
7550/2015 г. по описа на Върховния административен съд), както е сторено и в
случая. Предвид
това, липсата на изрично съгласие на всички съсобственици за процедираното изменение не представлява нарушение на
закона.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
С оспорената заповед на основание § 8, ал. 2, т. 3 във
вр. с § 6 от ДР на ЗУТ е одобрен проект за
изменението на ПУП – ПР чрез поставяне на вътрешните регулационни линии между
УПИ XI – 392 и УПИ X - 391 от кв. 40 по плана на с. Михалци в съответствие със
съществуващите кадастрални граници.
С Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3, във вр. с § 6, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ДР на ЗУТ е предвидено специално основание за изменение на ПУП и е приложимо
само по отношение на подробни устройствени планове,
действащи преди влизането в сила на ЗУТ/ ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от
31.03.2001 г. / и неприложени по реда на ЗТСУ/отм./ до отмяната му или в срока
по § 6, ал. 2 от ЗУТ, изтекъл на 31.09.2001 г., и се осъществява чрез поставяне
на вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти в
съответствие със съществуващите кадастрални граници. Съгласно чл. 110, ал. 1 от
ЗТСУ (отм.), недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или
юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план, като собственикът на парцела
към който се придават местата е длъжник по дворищнорегулационния
план, но чл. 114 от ЗТСУ (отм.) не допуска заемане на тези части от имотите,
докато не е заплатено обезщетението и съответно не са уредени сметките по
регулация. Същевременно, съгласно
приложимия § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и
ал. 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Цел е плавното
преодоляване на принципното различие между регулацията, действала по ЗТСУ
(отм.) и режима на регулация, въведен със ЗУТ, както и да се избегне за в
бъдеще евентуална възможност за несъответствие между имотните и регулационни
граници на урегулираните поземлени имоти. Според Тълкувателно решение № 3/2010
от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР
на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ
/сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен
план. От друга страна, със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС,
предпоставките за „приложението“ на регулацията са разграничени в зависимост от
различните предпоставки за изменение на регулационния план, регламентирани от
нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ (отм.). Това са: доброволно отстъпване
на придаваемия имот по реда на чл. 111 от ЗТСУ –
подаване на нотариално заверено заявление до кмета на община от собствениците
на имота, от който е отчуждената част, че са обезщетени; извършен въвод във владение по реда на чл. 135 от ЗТСУ чрез съдебен
изпълнител; заплащане на парично обезщетение за придаваемите
части доброволно по реда на чл. 112 от ЗТСУ, във вр.
с чл. 282 от ППЗТСУ или принудително по реда на чл. 114 от ЗТСУ. Според чл. 33,
ал. 1 от ЗТСУ (отм.),когато
регулационният план страда от пороци, по правило, регулационните граници по
него не се считат за кадастрални, т. е. той не може да бъде приложен.
Предвидено е едно изключение - ако придадените части от имоти са завзети по
законния ред и са изтекли 10 години от този момент. В този случай страдащият от
пороци дворищнорегулационен план е приложен, като
регулационните граници стават кадастрални граници. В този смисъл е разпоредбата
на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), според която приложеният дворищнорегулационен
план става кадастрална основа за последващия, а
регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план на
населеното място.
В настоящия случай, от приетото
заключение на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, което
съдът изцяло кредитира като безпристрастно и компетентно дадена, в съответствие
с приложените доказателства, се установява, че към момента на влизане в сила на
ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
1.06.1973 г., отм. бр.ДВ 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за село
Михалци е действал регулационен план, одобрен със Заповед № 619/18.07. 1968 г.,
с граници на ПИ 392 и ПИ 392 и
отредените за тях УПИ XI – 392 и УПИ X - 391. В Приложение 1 от експертното
заключение е представена комбинирана скица, върху която са нанесени границите
между двата имота и площта им по действащия регулационен план от 1968г. (в син
цвят) и тези след изменението с процесната кметска заповед (в зелен цвят). След
изменението с обжалваната заповед новата граница в кадастралната карта не
съответства на регулационната граница по плана от 1968 г. Според този
регулационен план от 1968 г., частта, намираща се в североизточния край на УПИ XI – 392, очертана
като „петоъгълник“, попада в имот УПИ X – 391, собственост на заинтересованото
по делото лице Т.Б.Л. и не е част от УПИ XI – 392, като е налице и изместване на
регулационната граница в югоизточната странична част (между жилищните сгради)
към съседния имот УПИ X –
391. С одобрения проект за изменение на ПУП – ПР придаваемата
част (т.нар „петоъгълник“) е върнат от имот УПИ X – 391 към имот УПИ XI – 392 и
вътрешната граница – в странична югоизточна част между жилищните сгради в двата
имота, вече е изместена към имота на жалбоподателя. Видно е още от тази комбинирана
скица на вещото лице, че преди изменението с процесната кметска заповед площта
на имота на жалбоподателя В. /УПИ XI – 392/ е била 1188,81 кв.м., а тази на съседния имот УПИ X – 391 – е 2011,63 кв.м, като след
изменението площта на УПИ XI – 392 вече 1305,20 кв.м., а площта на УПИ X – 391 е 1895,24 кв.м.,
т.е с връщането на придаваемите част от и към имота
на жалбоподателя, площта на УПИ XI – 392 се е увеличили за сметка на площта на
съседния имот УПИ X – 391. Очевидно е, че изменението на ПУП – ПР със заповедта
е по – благоприятно за жалбоподателя.
По делото не се установи до
влизането на ЗУТ (ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. ) да е
изпълнена някоя от предпоставките на чл. 33, ал.1 или ал.2 от ЗТСУ (отм.) и
регулационният план от 1968 г. да е приложен, като не е спорно между страните и
обстоятелството, че са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ДР на ЗУТ. Не
се твърди, както и не са представени доказателства, че дължимото обезщетение за
придаваемите части по регулационния план от 1968 г.
да е изплатено – например,
не е представен нотариален акт за закупуване на придадените по регулация части
от УПИ XI – 392, нито за
сключване на окончателни договори за прехвърляне на правото на собственост,
поради което не може да се приеме, че същият е приложен. В същия смисъл е и
заключението на вещото лице по назначената СТЕ, според което липсват данни за
изкупуване на съответните площи от собствениците чрез сключване на окончателни
договори за прехвърляне право на собственост, при което следва да се приеме, че
действащият ПР от 1968 г. не е приложен по отношение на парцелната граница
между съседните УПИ XI-392 и УПИ Х-391 от кв. 40 по плана на селото. Или иначе
казано, не са уредени регулационните сметки между собствениците на имотите,
регулационния план на с. Михалци не е приложен спрямо имотите, предмет на заповедта, при което планът
е загубил вещно правното си действие (дворното място се връща в патримониума на собственика, от който е било отчуждено по
силата на този план). Вътрешната регулационна граница между съседните УПИ XI-392
и УПИ Х-391 от кв. 40 по плана на селото е поставена в съответствие със
съществуващите граници на поземления имот („съществуваща“ по смисъла на § 8 от
ПР на ЗУТ е границата на имота по кадастъра), което обстоятелство се установява
от заключението на вещото лице. Показанията на единственият разпитан по делото
св. М. освен че са твърде общи и не установяват релевантни за делото факти, но
и с гласни доказателствени средства не могат да се правят изводи за граници на
поземлени имоти, нито за вещни права на други лица при липса на надлежни
писмени доказателсва.
Предвид това, съдът намира, че са били налице материалноправни
предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на регулацията между
двата процесни урегулирани имота с прокарване на регулационната
граница между тях в съответствие с кадастралните граници, като се променя
площта на урегулираните имоти, което е основание за административния орган да
издаде заповед със съдържание като оспорената.
Следва да се отбележи, че от жалбоподателя се правят възражения за собственост върху кладенец, който се намирал в имота му (който според обясненията на вещото лице в о.с.з. от 05.10.2023г. не е отразен в кадастралния план), претендира се и собственост върху части от неговия имот (на вътрешната граница в странична югоизточна част между жилищните сгради в двата имота), които преминават към имота на заинтересованото лице, с което регулационната граница се измества към имота на жалбоподателя. Но възраженията на жалбоподателя относно евентуални собственически претенции по отношение на части от процесните имоти са ирелевантни в настоящото производство, нямат отношение към издаването на оспорената заповед и освен това подобен въпрос не може да бъде решен в настоящото производство по АПК. Решаването на спор за право на собственост е единствено в подведомствеността на гражданския съд в исково производство по Гражданския процесуален кодекс, или в правомощията на нотариусите с оглед издаването на констативен акт за собственост. Отношение към законосъобразността на оспорената заповед има единствено наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 във вр. ал.1 от ПР на ЗУТ за поставяне на вътрешните регулационни граници, каквато е и спорната граница, в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти.
При прекратеното отчуждително действие на регулационния план, одобрен със Заповед № 619/18.07.1968 г. на кмета на общината, и липсата на доказателства за уредени сметки по регулация, са били осъществени предпоставките по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ на исканото изменение. Това че след издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № РД -02-11-554/26.1.2023г. на Кмет на Община Павликени, жалбоподателят М.А.В., явяващ се и инициатор / заявител / за започване на производството пред административния орган е останал изненадан и неудовлетворен от одобрения проект за ЧИ на ПУП – ПР с обхват неговия имот УПИ XI-392 и този на заинтересованото лице УПИ Х-391 от кв. 40 по плана на селото, няма отношение към законосъобразността на административния акт, след като предпоставките за издаването са били осъществени.
Изложеното обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на правния спор, ответната и заинтересованата страна имат
право на разноски. Такива не се претендират от ответната страна Община
Павликени, а единствено от процесуалния представител на заинтересованата страна
Т.Б.Л.. При това положение, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна Т.Б.Л. разноски в
размер на 1250 лв., представляващи договорено и платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
03.04.2023г. Адвокатското възнаграждение в предвидения минимален размер,
съгласно чл. 8, ал.2 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и същото е в съответствие с вида, обема и
сложността на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.В. ***, против Заповед № РД
-02-11-554/26.1.2023г. на Кмет на Община Павликени, с която на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА, §8, ал.2, т. 3 и ал. 4 от ПЗР на ЗУТ по подадено от него
заявление с вх. № УТС -02-10-91 /10.01.2023г. е одобрен проект за частично
изменение на ПУП – ПР за УПИ XI - 392 и УПИ X - 391 от кв. 40 по плана на с.
Михалци, община Павликени, като дворищнорегулационната
граница между двата имота се поставят в съответствие с имотните граници по
действащия кадастрален план на селото, одобрен със Заповед №619/19.07.1968г.
ОСЪЖДА М.А.В. ***, да заплати на заинтересованата страна Т.Б.Л., с адрес ***, разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: