№. 260009 / 12.1.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
11.01.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1442 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 ал.1 ГПК, образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката, съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т. С. Е., представлявано от А. А. – Изпълнителен директор твърди в исковата молба, че на 07.10.2016г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. №. 3065628 срешу А.В.Я. с ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 1893,93 лева, от които 1652,17 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2014г. и №. **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 07.10.2016г. до изплащане на вземането, 241,76 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2014г. до 29.09.2016г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч.гр. дело №. 56350/2016г., по описа на Софийски районен съд, 141 състав е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството на 12.12.2019г. съдията докладчик е указал, че може да се предяви иск относно вземането в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуването на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна /ТЕ/ срещу А.В.Я. с ЕГН xxxxxxxxxx, като клиент на ТЕ, за топлоснабден имот: гр. С., п.к. 1309, обл. С., общ. Възраждане, ж.к. „Света Троица“, бл.145В, вх.В, ет.9, ап.126 за процесния период.
Ищецът твърди в исковата молба, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №. 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство. Поддържат, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Т. С. Е. и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С. Е. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т. С. Е. начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т. С. Е..
Ищецът твърди също така, че ответницата, е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Б. Б.”. Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Т. С. Е. по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Б. Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №. 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.68 от 03.08.2004г.) и Наредба №. 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.34 от 24.04.2007г.). Поддържа, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.В.Я. с ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на „Т. С. Е.”`сума за консумирана топлинна енергия в общ размер от 1 893,93 лева, от които 1 652,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2014г. и №. **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 07.10.2016г. до изплашане на вземането, 241,76 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2014г. до 29.09.2016г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата А.В.Я. xxx е представила писмен отговор на исковата молба, в който изразява подробно становище по иска. Счита, че предявеният иск е недопустим и моля на осн. чл.130 от ГПК да се прекрати делото, респективно се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че представените писмени доказателства от ищеца са съотносими към предмета на делото и следва да се приемат. Не 2 възразява да се конституира като трето лице в процеса ФДР - „Б. Б.” ООД, както и да се допусне и назначи исканата от ищеца съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза.
Третото лице ФДР – “Б. Б.” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., б. Б. №. 85 не взема становище по исковете.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – С. е образувано ч.гр.д.№. 56350/2016 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответницата по настоящото дело е подала възражение.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че ответницата А.В.Я. е собственик на на апартамент, находящ се на адрес: град С., област С., община Възраждане, ж.к.„Света Троица“, бл.145В, вх.В, ет.9, ап.126. Ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №. 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в град С., които се изготвят от “Т. С. Е. и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С. Е. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т. С. Е. начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т. С. Е..
Установено е също така, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Б. Б.”. Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Т. С. Е. по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Б. Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Установено е също така, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
От приетото по делото заключение на вещото лице инж.К.Н.Б. се установява, че фактурирането на суми за топлинна енергия на абоната е правено от ищеца ежемесечно, по отчет на общия топломер и периодично – по данни от сметките за дялово разпределение от ФДР. Установено е също така от заключението на вещото лице Б., че метрологичните проверки на топломерите, за които са представени данни, са извършвани съобразно нормите, но няма данни за мястото на инсталиране на топломерите. От допълнителното заключение на вещото лице В.П.Т. се установява по категоричен начин, че задължението на ответницата към ищеца съгласно изравнителните сметки на „Б.” ООД са 1652,17 лева – главница и лихва в размер на 241,76 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключенията на вещите лица В.П.Т. и инж.К.Н.Б..
Предявените от ищеца искови претенции са за установяване съществуването на вземане в размер на 1652,17 лева – главница, с основание неизпълнено задължение за плащане цена по договор за продажба на топлинна енергия с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката, съединен с акцесорен иск за установяване вземането на ищеца в размер на 241,76 лева – обезщетение за забавено изпълнение с правно основание чл.86 ЗЗД.
Не се спори, че ищецът продава топлинна енергия и е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 от ЗЕ. Не се спори и относно факта, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Основните възражения на ответницата са свързани с твърдението й, че исковите претенции са недопустими, тъй като са предявени само срещу нея, а не и срещу съпруга й като съсобственик на процесния имот. Ответницата заявява в отговора на исковата молба, че редовно е заплащала сметките си и не разбира как са се „набрали тези сметки”. В отговора на исковата молба ответницата поддържа и това, че задължението е погасено по давност.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани две експертизи. При оспорване на вземането, каквото е сторила ответницата с депозиране на възражение в заповедното производство и отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е да установи точно консумираното количество топлинна енергия.
От приетото по делото и неоспорено допълнително заключение на вещото лице В.П.Т. /лист 113-115 по делото/ се установява, че общото задължение на ответницата за процесния период съгласно изравнителните сметки на „Б.” ООД е 1652,17 лева – главница и 241,76 лева – лихва. По делото няма данни ответницата да е извършила плащане на дължимите суми – 1652,17 лева – главница и мораторната лихва върху главницата в размер на 241,76 лева. Вземанията на ищеца не са погасени по давност, тъй като давността, която в случая е три години, не е изтекла към момента на депозиране на заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Последното е предявено на 07.10.2016 година, а процесният период, за който се претендира незаплатена топлинна енергия е от м.05.2014 година до м.04.2016 година. Ето защо съдът намира за неоснователно това възражение на ответницата. Неоснователно е и възражението й, че ищецът е длъжен срещу всички съсобственици да предяви претенцията си, тъй като не съществува такова задължение за ищеца.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказан както главния, така и акцесорния иск, поради което същите следва да бъдат уважени.
Следва да се присъдят в полза на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 337,88 лева, а в исковото – в общ размер на 728,21 лева /78,21 лева – държавна такса, 500,00 лева – депозити за вещи лица и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък за разноските на л.61 от делото/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. – С. Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район Красно село, ул.”Ястребец” №. 23Б, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор към А.В.Я. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 1 652,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2014г. и №. **********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 07.10.2016г. до изплашане на вземането, 241,76 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2014г. до 29.09.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 56350/2016 година по описа на Районен съд – С..
ОСЪЖДА А.В.Я. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. – С. Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район Красно село, ул.”Ястребец” №. 23Б, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор сумата от 337,88 лева – разноски в заповедното производство и 728,21 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено с участие на третото лице ФДР – “Б. Б.” ООД със седалище и адрес на управление: град С., б. Б. №. 8.РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :