Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 12454 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 6081 от 09.01.2019 г., постановено по гр. д. № 51212/2017
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 49-ти състав, по предявени от „Т.С.“
ЕАД установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК е признато за установено, че ответникът П.П.П. дължи на ищеца сумата от 1985,56 лева, от която 1936,46 лева –стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11.2013 г. до м. 04.2016 г., и
49,10 лева – дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за горницата до
пълния предявен размер. Със същото решение е отхвърлен и искът на „Т.С.“
ЕАД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 287,33 лева – лихва, от която 270,46 лева
- лихва за забава за периода от 31.12.2013 г. до 16.12.2016 г,. и 16,87 лева -
лихва за забава върху дяловото разпределение.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени,
е подадена въззивна жалба лично от ответника П.П.П., както и въззивна жалба от
процесуалния му представител адв. Т.П.. В жалбите се поддържа, че в обжалваната
част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с установената
съдебна практика. Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия като се сочи, че
ответникът не е изявявал писмено воля за откриване на партида на негово име. Възразява
се срещу редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство, както и
срещу верността на данните, предоставени от фирмата топлинен счетоводител.
Намира се, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява
дали през процесния период е било доставяно такова количество топлинна енергия
в имота при правилно определяне на пълния отопляем обем на същия и общите части
в сградата, съответно дали са дължими претендираните суми. Оспорва се и
дължимостта на претендираните от ищеца суми за дялово разпределение. Оправя се
искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне
изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразяват становище по жалбите в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
От страна на
ответника, чрез процесуалния му представител адв. Т.П., е подадена и частна
жалба срещу постановено от СРС по реда на чл. 248 от ГПК определение №
158090/04.07.2019 г., с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 6081 от 09.01.2019 г. в частта за разноските,
като в жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост
на атакувания съдебен акт. Развиват се задълбочени доводи за това, че в
процесния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение,
претендирано от процесуални представител на ответника, следва да се определи
съобразно материалния интерес на отхвърлената част от всеки един от предявените
срещу него четири иска поотделно. Оправя се искане за изменение на решение № 6081
от 09.01.2019 г.в частта за разноските,
като същото бъде допълнено и на адв. Т.П. бъде присъдено допълнително сумата от
644,40 лева.
В срока по чл.
276 от ГПК „Т.С.“ ЕАД и третото
лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразяват
становище по частната жалба.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Кредитирал е заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза относно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното остойностяване. Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установил предявения иск за услугата дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Както бе посочено, по отношение правилността на решението на районния съд, въззивната инстанция е ограничена от направените от жалбоподателя оплаквания – чл. 269 от ГПК. По отношение наведените доводи за неправилност въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енеригя или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
От приетата в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа и в абонатната станция е монтиран общ топломер, който се отчита редовно.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Правилно районната съдебна
инстанция от събраните по делото доказателства, и в частно от представеното по
делото саморъчно завещание от 03.01.2002 г. и протокол за неговото обявяване от
14.10.2002 г., е установила обстоятелството, че П.П.П. е клиент
на топлинна енергия и съответно, че е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на
топлинна енергия, като всички поддържани противни доводи от жалбоподателите са
неоснователни. Нещо повече, въпреки изложените от процесуалния представител на
ответника в обратния смисъл съждения, в депозирания по делото от последния
отговор на искова молба в действителност той не е оспорил качеството си на собственик на
процесния недвижим имот, а напротив, изложил е фактически твърдения, че именно
той е собственик на апартамента, поради което впоследствие направеното
оспорване на това обстоятелство се явява преклудирано.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че между ищеца и П.П.П. в процесния период са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения.
За установяване стойността на доставената до имота
топлинна енергия по делото е допуснато изслушването на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи. Вещите
лица са установили обема на ползваната ТЕ на база извършения реален отчет на
уредите, изготвените изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през
съответния период. За целия процесен период е начисляване ТЕ и за сградна
инсталация и за горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Общият топломер
на сградата е преминал метрологична проверка, като не са констатирани
отклонения извън допустимите. В тази връзка, неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че от събрания по делото доказателствен материал не се
установява дали през процесния период е било доставяно такова количество
топлинна енергия в имота при правилно определяне на пълния отопляем обем на
същия и общите части в сградата, съответно дали са дължими претендираните суми.
От заключението на СТЕ безспорно се установява,
че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция,
съобразно изискванията на Закона за измерванията и
заповедите на ДАМТН като средство за търговско измерване редовно, на всеки две
календарни години, е преминавал метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност, провеждани от лицензирани
юридически лица, като подробните данни относно броя на извършените проверки,
датите на същите, наименованията на оторизираните лица и за монтаж и демонтаж
на топломера са отразени в т. 12 и т. 13 от раздел ІІ на експертизата. Освен
това, в последната е обоснован и
експертен извод за техническа достоверност на пълния отоплям обем, касаещ
процесния абонат. Заключено е, че направените от ищеца изчисления на
дължимите суми са в съответствие с приложимата нормативна уредба, и размерът им
за процесния период възлиза на сумата от 1 936,46 лева. Съдът изцяло възприема експертните заключения, тъй като са компетентно
дадени, обстойно мотивирани и обосновани. Изводите на вещите лица изцяло кореспондират
с ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да
разколебават доказателствената им стойност. Що се касае до направеното от
ответника оспорване на воденото от ищцовото дружество
счетоводство следва да бъде посочено, че така релевираното възражение е заявено
за първи път след подаване на отговора на искова молба, поради което и същото се явява преклудирано и съответно
извън предмета на въззивната проверка.
При доказване от страна на
ищеца наличието на облигационно правоотношение и изпълнение на основното
задължение за доставяне на топлинна
енергия до процесния имот в претендирания размер,
в тежест на насрещната страна по спора е да установи плащане на задължението. Ответникът не е излагал твърдения за
изпълнение на това задължение, като в приетата съдебно-счетоводна експертиза
също се посочва, че няма данни за погасяване на задълженията. Поради това
предявеният иск за заплащане на сумата от 1 936,46 лева за доставена топлинна енергия до имота
на ответника
за процесния период е основателен. Районният съд е достигнал до същия извод,
поради което решението му следва да бъде потвърдено в тази част.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя за недължимост на
претендираната сума за дялово разпределение.
От представения по делото
протокол на общо събрание на етажните собственици се установява, че е взето
решение за сключване на договор с третото лице – помагач за извършване на
индивидуално измерване на топлинна
енергия в сградата и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода между етажните собственици. От приложения
на л. 12
договор се установява, че между етажните собственици и дружеството е постигнато
съгласие за осъществяване на тази услуга, а от съдебно-техническата експертиза
се стига до извода, че услугата реално е предоставяна, като за м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. ТЕ за
отопление на имот е определена по реален отчет на показанията на уредите, а за
период м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. не е бил осигурен достъп до процесния имот
и е бил извършван дистанционен отчет на уредите.
Дължимата цена за предоставяне на услугата е посочена в представения по делото
договор, като размерът й за уважения
от районната съдебна инстанция период възлиза на сумата от 49,10 лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
и в тази част.
Така, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение предявения иск, предмет на въззивната проверка, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По частната жалба на въззивника.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебни актове, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, съображенията за което са следните:
Настоящият съдебен
състав не споделя поддържаното от жалбоподателя становище,
че в процесния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение,
претендирано от процесуални представител на ответника, следва да се определи
съобразно материалния интерес на отхвърлената част от всеки един от предявените
срещу него четири иска поотделно. Както правилно е посочил районният съд,
съобразявайки практиката на върховната съдебна инстанция, при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове. Поради което, доколкото процесуалното
представителство на ответника е било по реда на чл. 38 от ЗА, то минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г., е в размер на сумата от 397,42 лева, от която, съобразно
отхвърлената част от исковете, законосъобразно СРС е приел за дължима сумата от
67,50 лева.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има ищецът – въззиваем. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ищецът - въззиваем се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 6081 от 09.01.2019 г., постановено по гр. д. №
51212/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 49-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от адв. Т.П. – процесуален представител на ответника П.П.П., частна жалба срещу постановено по реда на чл. 248 от ГПК определение № 158090/04.07.2019 г. по гр. д. № 51212/2017 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 49-ти
състав
ОСЪЖДА
П.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от
100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.