РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300503200 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Г. В. против Решение № 2633 от
13.07.2022г. постановено по гр. дело № 13607/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІІ гр. състав, в частта, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че К. Г. В. дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД плащането на суми по договор за стоков
кредит № 489820 от 11.11.2019г., сключен с банка „ДСК“, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 9968/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, от които: 999 лв. – главница, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.06.2021г. до
окончателно изплащане на вземането; 226,33 лв. възнаградителна лихва за
периода на договора (11.12.2019 г. – 11.11.2020 г.); и 46,35 лв. обезщетение за
забава в плащането на вноските, начислено за период от 12.12.2019г. до
27.04.2021г., както и с което К. Г. В. е осъден да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 817,41 лв. разноски за двете дела.
Жалбоподателят К. В. поддържа, че решението е недопустимо, а по същество
неправилно в обжалваните части. Поддържа, че решението е недопустимо, а
по същество - неправилно, като се иска неговото обезсилване, прекратяване
на производството и обезсилване на заповедта за изпълнение, или за връщане
на делото за ново разглеждане от Районен съд - Пловдив с указания за
1
редовно връчване на исковата молба и доказателствата. При условията на
евентуалност се иска отмяна на решението и постановяване на друго решение
по същество, с което искът да се отхвърли.
Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, понастоящем „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Иска потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира се разноски за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество:
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Ищецът е основал иска си на твърдението, че между „Банка ДСК”
АД и ответника е сключен договор за стоков кредит № 489820 от 11.11.2019
г., по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 999 лв., за
да заплати стоки, предлагани от „Технополис България” ЕАД. Кредитът бил
усвоен еднократно, чрез плащане на търговеца – продавач, а ответникът като
кредитополучател се е задължил да върне кредита на 12 броя месечни
погасителни вноски съобразно погасителен план, неразделна част от
договора. Първите 11 вноски били в размер от 102,23 лв., а последната в
размер на 100,80 лв. Крайният срок за погасяване на задължението бил до
11.11.2020 г. бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 39,73 %
годишно, като непогасената главница по договора била в размер на 999 лв., а
непогасената договорна лихва за периода 11.12.2019 г. – 11.11.2020 г. била в
размер на 276,73 лв. Твърди се, че с договор за цесия от 17.06.2020г. и
подписано допълнително приложение № 1.1 от 22.07.2020 г. към договора за
цесия „Банка ДСК” АД прехвърлила на ищцовото дружество тези си
вземания към ответника, като за цесията ответникът е надлежно уведомен.
С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения и от
съда особен представител е оспорил иска като недопустим и неоснователен.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9968/2021г. по описа на ПРС, за
процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Предявените тук установителни искове са постъпили в съда в срока
по чл. 415 от ГПК, поради което същите са процесуално допустими.
2
По делото е представен описания в исковата молба договор за стоков
кредит № 489820 от 11.11.2019 г., сключен между „Банка ДСК” АД и
ответника К. Г. В., като видно от същия страните по него са постигнали
съгласие „Банка ДСК” АД да предостави на К. Г. В. стоков кредит в размер
на 999 лв., за закупуване на стоки, предлагани от „Технополис България”
ЕАД. Срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, което е следвало да се
осъществява ежемесечно съобразно погасителен план, неразделна част от
договора, уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 39,73 % годишно
и ГПР в размер на 47,95%.
По делото е представен и рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 17.06.2020г., сключен между ищеца и първоначалния
кредитор, видно от който „Банка ДСК” АД е прехвърлила на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД / понастоящем АД/ свои
вземания, посочени в приемо-предавателен протокол. Такъв приемо-
предавателен протокол обаче по делото не е представен. Не е годно
доказателство в тази насока документ, представен в заверено от страната
копие на л.20 и л.121 от първоинстанционното дело, които копия са изцяло
нечетливи и с толкова малък размер на шрифта, възпрепятстващ изцяло
разчитането на текста.
Ето защо съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че
процесните вземания на „Банка ДСК” АД към ответника са предмет на този
рамков договор за цесия. При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че процесните вземания не са придобити от ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и той не се легитимира като
кредитор на ответника.
Ето защо искът следва да се приеме за недоказан по основание и
размер и като такъв да се отхвърли.
Решението на районния съд в обжалваните части е неправилно и
като такова ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по
същество, с което исковете ще се отхвърлят.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2633 от 13.07.2022г. постановено по гр. дело
№ 13607/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. състав, в частта, с
която е признато за установено в отношенията между страните, че К. Г. В.
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД плащането
на суми по договор за стоков кредит № 489820 от 11.11.2019г., сключен с
„Банка ДСК” АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 9968/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив,
от които: 999 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
3
заявлението в съда – 16.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането;
226,33 лв. възнаградителна лихва за периода на договора (11.12.2019 г. –
11.11.2020 г.); и 46,35 лв. обезщетение за забава в плащането на вноските,
начислено за период от 12.12.2019г. до 27.04.2021г., както и с което К. Г. В. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
817,41 лв. разноски за двете дела, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, понастоящем „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК ***, иск за признаване за установено по отношение на
К. Г. В., че същият му дължи плащането на суми по договор за стоков кредит
№ 489820 от 11.11.2019г., сключен с „Банка ДСК” АД, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 9968/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, от които: 999 лв. – главница, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.06.2021г. до
окончателно изплащане на вземането; 226,33 лв.- възнаградителна лихва за
периода на договора (11.12.2019г. – 11.11.2020г.); и 46,35 лв. обезщетение за
забава в плащането на вноските, начислено за период от 12.12.2019г. до
27.04.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4