№ 9691
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110126330 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН с вх. №
3008/13.05.2021 г. /изпратена по поща на 12.05.2021 г./, с която АЛ. ГР. ГР. е поискал защита
по ЗЗДН срещу Н. ИВ. С., с твърдения за акт на насилие, осъществен на 07.05.2021 г. на
кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Алеко Туранджа“. С определение
№ 8863/16.11.2021 г. към настоящото дело, на основание чл. 213 ГПК е присъединено за
общо разглеждане и решаване гр.д. № 27045/2021 г. по описа на СРС, 92-ри с-в, образувано
по молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН с вх. № 4192/18.05.2021 г., с която Н. ИВ. С., лично
и в качеството си на майка и законен представител на ИВ. АЛ. ГР., е поискала защита по
ЗЗДН срещу АЛ. ГР. ГР., при твърдения за актове на насилие на 07.05.2021 г., единият от
които осъществен на 07.05.2021 г. на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и
ул. „Алеко Туранджа“.
Твърди се, че до преди една година АЛ. ГР. ГР. и Н. ИВ. С. живеели заедно, като от
съвместното им съжителство е роден синът им - ИВ. АЛ. ГР.. Сочи се, че на 07.05.2021 г.
около 23:20-23:30 часа ответницата реализирала ПТП, като на кръстовището на бул.
„Александър Стамболийски“ и ул. „Алеко Туранджа“, намиращо се в близо до дома й,
блъснала в гръб със собствения си л.а. марка“Мерцедес“ А класа, рег. №****, молителя,
движещ се като пешеходец, поради което той паднал на асфалта на лявата си страна.
Същият изпитвал болки в областта на главата и левия крак и позвънил на номер „112“ в
23:35 часа, вследствие на което пристигнала патрулна кола. Излага, че след докладване на
1
случилото се потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, като при извършения
преглед били установени контузия и охлузване на лява тазобедрена става и малка разкъсно-
контузна рана на ляв глезен. Твърди, че при друг преглед на 09.05.2021 г. били установени
травматични увреждания, претърпени вследствие произшествието, а именно: контузия на
главата с обширен подкожен хематом и охлузване в задната част на лявата теменна област,
лентовидно охлузване и кръвонасядане в горната част на лявото бедро с клинични данни за
контузия на лявата тазобедрена става, причиняваща ограничение в обема на движения на
крайника поради болков синдром, кръвонасядане и охлузване в долната трета на лявото
бедро; охлузвания на лявата коленна област и ляв глезен.
В депозираната от Н. ИВ. С., лично и в качеството си на майка и законен представител на
ИВ. АЛ. ГР., са изложени твърдения, че на 07.05.2021 г. вечерта молителят отишъл до дома
й със служебния си автомобил, за да прекара време със сина си. Твърди се, че страните
заедно със сестрата на ответницата – Ц. И.а С., отишли в детски кът, находящ се в
„Парадайс център“, като използвали автомобила на ответницата. На връщане от детския кът
по време на шофиране около 23:10 часа между страните започнал скандал и АЛ. ГР. ГР.
започнал да стиска за дясната китка на Н. ИВ. С., която шофирала, като няколко пъти я
извил. Ответницата успяла да спре автомобила пред вх. „А“, бл. 10, ул. „Алеко Туранджа“,
слязла от автомобила, отишла до задната врата, отворила я и казала на молителя също да
излезе от колата. Излага, че слизайки, молителят й нанесъл удари в областта на корема,
бедрото и подбедрицата. Посочва, че след като се качила отново в автомобила, видяла, че
молителят започнал да тича по тротоара, успоредно с автомобила и да звъни на номер 112,
за да търси помощ. Молителят пресякъл косо бул. „Александър Стамболийски“, а
ответницата се движила в локалното платно. На 20 м. след като ответницата завила в
локалното платно, молителят пресрещнал автомобила и целенасочено се метнал с гръб
върху предния капак, отскочил и паднал на земята. Седнал пред автомобила и започнал да
снима с телефона си. Няколко пъти дърпал предната броня, за да я откачи. Излага, че след
това на мястото дошли полицейски патрули. Около 23:45 часа там пристигнал и адвокатът
на ответницата, който я откарал до УМБАЛСМ „Пирогов“, тъй като изпитвала болки.
Междувременно сестрата на ответницата и детето Ивайло се прибрали, тъй като детето било
в шок и плачело.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Представени са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от всеки от молителите, в които се съдържат
описания на процесните актове на насилие.
Представени са и листове за преглед на пациент в КБД/СО /л.12-13 от делото/, от които се
установява, че при прегледи на молителя, извършени на 08.05.2021 г., съответно в 00:53 часа
и в 02:38 часа, са констатирани охлузване в лява теменна област, както и контузия и
екскориация на лява тазобедрена става и малка разкъсно-контузна рана на ляв глезен.
Видно от съдебномедицинско удостоверение /л. 10 от делото/, при преглед на молителя са
2
установени контузия на главата с обширен подкожен хематом и охлузване в задната част на
лявата теменна област, лентовидно охлузване и кръвонасядане в горната част на лявото
бедро с клинични данни за контузия на лявата тазобедрена става, причиняваща ограничение
в обема на движения на крайника поради болков синдром, кръвонасядане и охлузване в
долната трета на лявото бедро; охлузвания на лявата коленна област и ляв глезен.
Представени са и писмени доказателства за установяване здравословното състояние на
ответницата, а именно - лист за преглед на пациент в КБД/СО от 08.05.2021 г. /л. 11 от гр.д.
№ 27045/2021 г./, съгласно данните от който при прегледа на ответницата в 02:47 часа е
констатирано, че същата изпитва болка. Видно от представеното от нея съдебномедицинско
удостоверение /л. 9 от гр.д. № 27045/2021 г./ при прегледа й, извършен на 10.05.2021 г. в
14:00 часа, са установени контузия на гръдната стена отпред вдясно, контузия на дясната
мишница, контузия на дясната предмишница и китка; контузии на дясното бедро и дясната
подбедрица.
Разпитан по делото, св. К.Д.К /свидетел-очевидец/ разказва, че работил като таксиметров
шофьор и в деня на твърдения акт на домашно насилие около 23:25 часа бил на стоянката на
бул. „Александър Стамболийски“ посока „Западен парк“. Видял зад автомобила му да
минава момче, тичайки в локалното платно по посока „Западен парк“. След него дошъл
автомобил марка „Мерцедес“, модел „А класа“, за който предполага, че е сив или черен, и
видял, че автомобилът блъснал тичащото момче – молителя, в гръб. Момчето паднало на
капака с гръб, а после на земята. Твърди, че вместо да спре, автомобилът продължил да
влачи молителя още 7-8 метра. Свидетелят слязъл от колата и тогава момчето и момичето –
шофьор на автомобила, спрели. Момичето – ответницата, слязло от колата. Свидетелят
попитал страните какво става, а ответницата отговорила, че няма нищо, че са мъж и жена и
мъжът й правил сцени пак. Свидетелят видял, че в колата на задната седалка имало малко
дете, момче. Отрича вътре да е имало други хора. На въпроса на свидетеля дали е добре
молителят отговорил, че за сега е добре и ще извика полиция. След това дошли още няколко
момчета. Ответницата си тръгнала с детето, като потеглила напред и завила надясно, и се
върнала малко по-късно отново със същия автомобил заедно с детето и с друга жена. Не
забелязал по автомобила да има щети.
По делото е разпитана и св. Ц. И.а С., сестра на ответницата, която споделя, че на 07 май
страните имали уговорка да излязат и сестра й я помолила да отиде с тях, тъй като не се
чувствала сигурна сама в негово присъствие. Пояснява, че молителят и преди е извършвал
актове на домашно насилие спрямо ответницата. На връщане страните се скарали в колата в
присъствието на детето. Молителят пътувал зад ответницата. Свидетелката, която пътувала
на предната седалка в автомобила до сестра си, слязла, за да иде до магазин „Фантастико“ на
ул. Алеко Туранджа“, намиращ се на 300 метра от дома им, и след това щяла да се прибере
пеша. След като слязла от колата, чула, че нещо се случва, обърнала се и видяла
автомобилът да криволичи, чула скърцане на гуми и спиране. Видяла сестра си да слиза от
колата, да отива до задната врата и да казва на молителя да излезе. Молителят я ударил в
юмрук в корема и с коляно в бедрото. Молителят отишъл на другия тротоар, когато
3
забелязал, че свидетелката се приближава. Пресякъл отляво в посока бул. „Ал.
Стамболийски“, а свидетелката започнала да успокоява детето, което плачело. В това време
сестра й се обадила на номер 112, след което продължила с автомобила в посока бул. „Ал.
Стамболийски“, за да се приберат, като свидетелката била заедно с детето отзад. Когато
потеглили, молителят започнал да тича успоредно на автомобила на отсрещния тротоар.
Когато стигнали бул. „Ал. Стамболийски“, ответницата завила наляво, за да влезе в
локалното платно и после в улицата към блока им, а в това време молителят пресякъл
пешеходната пътека на булеварда по диагонал и в локалното се хвърлил върху колата,
идвайки отляво, въпреки че ответницата започнала да спира. Пояснява, че ПТП настъпило в
локалното платно в посока, обратна на центъра. Споделя, че молителят се блъснал, седнал
пред колата и започнал да прави клип. Чувало се, че дърпа бронята. Сестра й се отдръпнала
с колата, а молителят поседял, после станал и отишъл на тротоара. Отрича тя и сестра й да
са слизали от колата. Твърди, че продължили с автомобила още 50 метра напред, за да
паркира пред блока. След това се върнали на мястото и ответницата отново подала сигнал
на номер 112. Заварили там молителят да говори с различни хора. Ответницата съобщила на
молителя, че е повикала полиция и се отдръпнала. Обадила се на своя приятел адв. Г.М
Заявява, че молителят изглеждал в добро състояние и нямал оплаквания. Нямало щети и по
автомобила. Когато дошли полицаите, свидетелката разговаряла с тях.
По делото са събрани като гласни доказателства и свидетелските показания на Г.Д.М., който
изрично заявява, че не е станал очевидец на акта на домашно насилие. Разказва, че на
07.05.2021 г., вероятно около 23:20 часа, ответницата му се обадила и му споделила за
инцидента, като го помолила да дойде пред дома й. Пристигнал около 23:45 часа на мястото,
където заварил два патрулни автомобила, четирима полицейски служители, молителят и
още три момчета на около 20 и няколко години. Пояснява, че молителят нямал видими
наранявания и два пъти отказал предложението на полицаите да повикат линейка.
Ответницата давала писмени обяснения. Разбрал, че сестра й също била там и се качила с
детето. Около 10 минути след пристигането на свидетеля молителят си тръгнал със
служебния си автомобил, паркиран пред входа, леко вдясно. Свидетелят говорил за
случилото се с полицейските служители и предполага че около 12:10 – 12:30 часа са си
тръгнали. По молба на ответницата я откарал до съдебномедицински кабинет, тъй като я
болял корема, краката в областта на бедрата и дясната китка вследствие на инцидента, но
понеже имало празници, кабинетът не работил и отишли в „Пирогов“ около 02:00 часа. Там
заварили молителя, който имал голяма цицина от лявата страна отзад на тила. Пояснява, че
не е видял последния да има такава травма пред дома на ответницата. В болницата
прекарали около 2 часа, като молителят си тръгнал преди тях. Твърди, че впоследствие
ответницата си извадила и медицинско удостоверение. Допълва, че след болницата откарал
ответницата до дома й. Тя погледнала автомобила си и казала, че има кръв на пластмасови
елементи около чистачките. Сутринта му споделила и че има вдлъбнатина на капака, която
свидетелят видял около обяд. Пояснява, че същата не била много дълбока се намирала в
дясната централна част, погледнато срещу автомобила.
4
Разпитани по делото са св. Ц. КР. ИВ. и ИВ. АНГ. Б., от показанията на които се установява,
че същите са полицейските служители, изпратени по подадените от страните сигнали на
номер 112. От показанията на св. И. се установява, че при пристигането си на адреса
открили ответницата, която била паркирала автомобила си марка “Мерцедес“, модел „А
класа“ пред входа, в който живее. В него имало малко дете на задната седалка. Твърди, че с
ответницата имало и момиче, което казало, че й е сестра, но не си спомня дали е било в
колата или не. След около 7-8 минути дошъл и молителят. Свидетелят споделя, че
ответницата била видимо уплашена. Същата му разказала, че била на вечеря в МОЛ
„Парадайс“ с бившия си съпруг, детето и сестра си, като на връщане в района на детската
градина и магазин „Фантастико“ на ул. „Алеко Туранджа“ започнал скандал, молителят
слязъл от колата и продължил пеша към бул. „Ал. Стамболийски“. Видяла го, че тича към
автомобила й, преминала на светофара на бул. „Ал. Стамболийски“ в локалното , а
молителят пресякъл на бегом кръстовището, застанал пред автомобила и започнал да скача
по колата. Допълва, че по-късно дошъл адвокатът на ответницата и още едно момче. Твърди,
че разговарял и с двете страни, като молителят му споделил, че бил блъснат от ответницата.
Не забелязал видими наранявания по лицето, но открил щети по предната решетка на
колата. Молителят казал, че сам ще потърси медицинска помощ.
От справки от Дирекция „Национална система 112“, ведно с предоставен аудиозапис се
установява, че на 07.05.2021 г. в 23:24 и 23:30 часа са подадени сигнали от телефонен номер
********** от лице, представящо се като Н.И., което твърди, че бившият й мъж лежи пред
колата й и прави запис, че уж го е блъснала, и не й позволява да стигне до дома си. В 23:36
часа е подаден сигнал и от телефонен номер ********** от лице, представящо се като А.Г..
Последното съобщава, че е блъснато в локалното платно на бул. „Александър
Стамболийски“ на кръстовището с ул. „Алеко Туранджа“, до 10 ДКЦ, в посока „Люлин“,
като отрича да има нужда от лекарска помощ. Твърди, че е блъснато от бившата му
приятелка с автомобила й марка „Мерцедес“ модел „А класа“, рег. №СА7153, тъй като са се
скарали.
По делото е приета и пр.пр. №24230/2021 по описа на СГП.
По делото е изслушана и комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, от
констатациите на която се установява, че е изключена възможността тялото на молителя да е
било влачено 7-8 метра от движеща се напред кола, независимо колко ниска е била
скоростта й. В противен случай, уврежданията биха били много повече и по-тежки.
Изяснява се, че ПТП е настъпило при следния механизъм: молителят се е движил в
локалното платно по бул. „Ал. Стамболийски“, когато л.а. марка „Мерцедес“ модел „А
класа“, движещ се с бавна скорост – в границите 20-25 км./ч., го блъска в гръб. Вследствие
на удара молителят се е завъртял с глава към автомобила, а с крака – по посока на
движението. Тялото му се е възкачило върху предния капак, но поради ниската скорост не е
достигнало предното стъкло. При намаляването на скоростта то се отделило напред и
паднало върху пътната настилка пред автомобила с крака напред. Съгласно констатациите
на вещите лица, охлузването по странично-задната повърхност на лявото бедро в горната му
5
трета и подлежащите околни кръвонаседнати меки тъкани с морав цвят, както и болките в
областта на лявата тазобедрена става са предизвикани от непосредствения ударен контакт с
предната част на автомобила. Моравото кръвонасядане по предно-страничната повърхност
на лявата коленна и подколенна област, заедно с линейните охлузвания върху кожата от
лявата теменна област са възникнали след падането на молителя върху пътната настилка.
Видно от експертното заключение, между процесното ПТП и претърпените травматични
увреждания има непосредствена причинно-следствена връзка. Изяснява, се че е налице
теоретична възможност молителят да е скочил върху предния капак на автомобила, но тя не
кореспондира с генезата на травмите.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, достигна до следните правни изводи:
Относно допустимостта на производството.
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. е процесуално легитимирано да търси защита лице. По делото не се спори и от
представените писмени доказателства се установява, че страните имат общо дете /л. 26 от
гр.д. № 27045/2021 г./, предвид което всеки от тях попада сред лицата, срещу които другият
може да търси защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН, като молителят е баща на детето ИВ. АЛ. ГР.,
поради което същият попада сред лицата, срещу които може да се търси защита за самото
дете – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаните в молбата вх. № 3008/13.05.2021 г. и вх. №
4192/18.05.2021 г. актове на 07.05.2021 г. представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо такова спрямо всяко
от пострадалите лица, като се твърди насилието да е извършено в присъствие на малолетно
дете, поради което и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН то се счита за извършено и спрямо
самото дете. Молбите са депозирани в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното
съдът намира същите за допустими.
Относно молбата с вх. № 3008/13.05.2021 г.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя, в която се съдържа описание на
процесния акт на насилие. С протоколно определение от 04.08.2021 г. на основание чл. 153
ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че на
07.05.2021 г. във времето между 23:20 ч. и 23:30 ч., е възникнал инцидент в град София, в
локалното платно на бул. „Ал. Стамболийски“, на кръстовището между бул. „Ал.
Стамболийски“ и ул. „Туранджа“, възникнал сблъсък в предната част на автомобил между
лек автомобил Мерцедес А клас, ДК №****, управляван от ответника. Спорен по делото се
явява въпросът относно механизма на настъпване на произшествието.
6
Съгласно заключението на приетата по делото комплексна СМТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм: молителят се е движил в локалното платно по бул. „Ал. Стамболийски“, когато
л.а. марка „Мерцедес“ модел „А класа“, движещ се с бавна скорост – в границите 20-25
км./ч., го блъска в гръб. Вследствие на удара молителят се е завъртял с глава към
автомобила, а с крака – по посока на движението. Тялото му се е възкачило върху предния
капак, но поради ниската скорост не е достигнало предното стъкло. При намаляването на
скоростта то се отделило напред и паднало върху пътната настилка пред автомобила с крака
напред. Описаният от вещите лица механизъм се потвърждава и от показанията на свидетеля
– очевидец Коцев, които съдът кредитира, изключая частта относно влаченето на тялото от
автомобила на ответницата, доколкото видно от констатациите на вещите лица, подобна
възможност е изключена. Изложеното кореспондира и с информацията, дадена от лицето,
представящо се за молителя, при подаване на сигнала на спешен номер 112.
За неоснователни съдът намира твърденията на ответницата, че молителят нарочно е скочил
върху колата. Макар и да се подкрепят от показанията на св. С., същите се опровергават от
приетото по делото експертно заключение, съгласно което е теоретично възможно
молителят да е скочил върху предния капак на автомобила, но тази възможност не
кореспондира с генезата на травмите. Освен това, при преценка достоверността на
показанията на св. С. следва да се съобрази и наличието на роднинска връзка между нея и
ответницата. Ето защо, предвид и противоречието между показанията на св. С. и
експертното заключение, съдът не кредитира същите в частта относно механизма на
настъпване на произшествието.
По отношение на твърдените травми на молителя съдът намира следното:
Видно от листове за преглед на пациент в КБД/СО, при прегледи на молителя, извършени на
08.05.2021 г., съответно в 00:53 часа и в 02:38 часа, са констатирани охлузване в лява
теменна област, както и контузия и екскориация на лява тазобедрена става и малка
разкъсно-контузна рана на ляв глезен. От друга страна, от представеното СМУ при
последващ преглед, който молителят изрично посочва, че е извършен на 09.05.2021 г., освен
травми в областта на тазобедрената става и глезена е установена и контузия на главата с
обширен подкожен хематом и охлузване в задната част на лявата теменна област. Съдът
намира, че удостоверението представлява годно доказателство за установяване претърпени
от молителя увреждания, но не установява времето и начина, по който нараняванията са
претърпени и в тази част не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Нещо
повече, молителят изрично признава, че прегледът е извършен на 09.05.2021 г., който
момент е отдалечен от момента на реализиране на твърдения акт на насилие – 07.05.2021 г.,
поради което и не може да бъде направен сигурен извод, че увреждането в областта на
главата е претърпяно именно вследствие твърдения акт, а не след него. Следва да се
съобрази и че от показанията на св.И. и св.Митев, които, преценени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът кредитира като обективни и логични, се установява, че непосредствено след
настъпване на процесното произшествие по молителя не е имало видими наранявания по
7
откритите части на тялото, каквато е и главата. Св. Митев изрично пояснява, че когато е
видял молителя пред дома на ответницата след твърдения акт на насилие, същият не е имал
цицина на главата. Такава е забелязал едва няколко часа по-късно при срещата им в
УМБАЛСМ „Пирогов“. Увреждания в теменната област обаче не са констатирани и при
извършения преглед часове след процесния инцидент. На следващо място, следва да се
отбележи и изводът на вещите лица по СМТЕ, съгласно който макар между процесното
ПТП и претърпените травматични увреждания да има непосредствена причинно-следствена
връзка, същите могат да бъдат претърпени и в резултат на други обстоятелства. Ето защо,
съдът счита, че вследствие процесния акт ответницата е получил травми в областта на
лявата тазобедрена става, лявото бедро и левия глезен, но не е и твърдените от него травми
в областта на главата. Дори да се приеме, че ответницата не е претърпял никакви травми,
съдът счита, че наличието на физически увреждания вследствие на реализираното ПТП, не е
критерий за извършване на процесния акт на насилие. Доколкото по делото се установи, че
съприкосновението между автомобила на ответницата и молителя е допуснато при
гореописания механизъм, съдът намира за доказано извършването на процесния акт на
насилие спрямо А.Г. от ответницата. Ето защо, съдът намира молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН за
основателна.
Относно вида на мярката за защита.
С оглед основателността на молбата на молителя АЛ. ГР. ГР., следва да бъдат определени и
подходящи мерки за защита. Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал.
1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие /чл. 5,
ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира за
подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3, предл. първо ЗЗДН:
задължаване ответницата да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия и да не се
доближава до него на разстояние, по-малко от 100 м. Посочените мерки /освен
задължаването на ответницата да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно нейно
законово задължение/ следва да се наложат за срок от девет месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл.19 ЗЗДН/, който ще даде
възможност на ответницата да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
Относно размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като съобрази
8
извършеното от ответницата домашно насилие и настъпилите последици за молителя от
деянието, счита, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лв.
Относно молбата с вх.№ 4192/18.05.2021 г.
От страна на ответницата Н. ИВ. С. също е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която се съдържа описание на твърдения акт на насилие, а именно: на 07.05.2021 г. около
23:10 часа А.Г., който бил на предната седалка в автомобила на ответницата, започнал да я
стиска за дясната ръка и извивал силно китката й докато същата шофирала. След като
спряла автомобила, слязла, отишла до задната врата, отворила я и казала на Г. да излезе.
Слизайки от колата, същият й нанесъл удари в областта на корема, бедрото и подбедрицата.
Представената декларация обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото не са ангажирани други доказателства, какъвто не е настоящият
случай, доколкото са събрани писмени и гласни доказателства. Ето защо в случая
декларацията по отношение не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. С., се установява, че
същата е видяла как след като ответницата излязъл от автомобила ударил в корема и ритнал
в бедрото ответницата.
Ангажирани са писмени доказателства за установяване здравословното състояние на
ответницата след претърпяване на твърдения акт на домашно насилие. Представен е и лист
за преглед на пациент в КБД/СО от 08.05.2021 г. /л. 11 от гр.д. № 27045/2021 г./, съгласно
данните от който при прегледа на ответницата в 02:47 часа е констатирано, че същата
изпитва болка. Видно от представеното от нея съдебномедицинско удостоверение /л. 9 от
гр.д. № 27045/2021 г./ при прегледа й, извършен на 10.05.2021 г. в 14:00 часа, са установени
контузия на гръдната стена отпред вдясно, контузия на дясната мишница, контузия на
дясната предмишница и китка; контузии на дясното бедро и дясната подбедрица.
Показанията на единствения свидетел, който твърди да е очевидец на упражненото върху
ответницата насилие, а именно сестрата на ответницата, съдът не кредитира, доколкото
същите, преценени по реда на чл. 172 ГПК, не се подкрепят от останалия доказателствен
материал. От представения по делото лист за преглед на пациент в КБД/СО от 08.05.2021 г.,
който се твърди да е извършен непосредствено след инцидента на 07.05.2021 г., се
установява, че ответницата е изпитвала болка, като не е конкретизирано нито в коя област на
тялото, нито като интензитет. Не са описани и констатирани увреждания. Наличието на
такива не се установява и от събраните по делото свидетелски показания. По отношение на
представеното СМУ от 10.05.2021 г., съдът намира, че то представлява годно доказателство
за установяване претърпени от ответницата увреждания, но не установява времето, по което
нараняванията са претърпени и в тази част не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Нещо повече, видно от удостоверението, прегледът е извършен едва
на 10.05.2021 г. в 14:00 часа, който момент е отдалечен от момента на реализиране на
твърдения акт на насилие – 07.05.2021 г., поради което и не може да бъде направен сигурен
9
извод, че процесните увреждания са претърпени именно вследствие твърдения акт, а не след
него. В тази връзка следва да се съобрази и наличието на противоречие и в твърденията на
самата молителка, изложени в подадената от нея декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Видно от
декларацията, същата първоначално заявява, че ответницата е пътувал до нея на предната
седалка, а впоследствие излага твърдения, че след като е започнал да я стиска за китката и да
я извива, е спряла автомобила, излязла е и е отворила задната врата, за да накара ответника
да слезе. Още повече, не се установява по делото твърдяното в молбата позвъняване от
ответницата на номер 112 с цел да потърси помощ, когато А.Г. започнал да тича по тротоара
паралелно с автомобила й. От постъпилите справки от Дирекция „Национална система 112“
се установява, че от страна на С. са подадени два сигнала, първият от които е подаден в
23:24 часа, а вторият – в 23:30 часа, и в нито един от тези два сигнала не е описано
твърдяното в молбата с вх. № 4192/18.05.2021 г. насилие. Още в първия подаден сигнал
/записът на който е изслушан в открито съдебно заседание на 10.03.2022 г./ се сочи като
причина за подаването му, че Г. лежи пред колата и прави запис как тя го е блъснала, което
от своя страна, не отговаря на твърдението, че сигналът е подаден, когато той е започнал да
тича успоредно с автомобила й. Предвид констатираното противоречие и с оглед всичко
гореизложено, съдът намира за недоказано извършването на процесния акт на физическо
насилие. Ето защо, съдът счита, че в настоящото производство, въпреки дадените указания,
ответницата не е провела доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в
основателността на молбата й за защита, поради което и същата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Относно молбата за защита вх.№4192/18.05.2021 г., подадена за защита на ИВ. АЛ. ГР..
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира за негодно
доказателствено средство в частта, подадена от името на детето ИВ. АЛ. ГР., доколкото не
изхожда лично от него, а от неговата майка, която не може да декларира обстоятелства от
чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране. Освен това,
декларацията е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато няма
други доказателства. В случая за установяване на описаните действия са събрани и други
доказателства, при съвкупния анализ на които не се установява извършването на акт на
домашно насилие от ответника. По делото е постъпил социален доклад от ДСП-Красно село,
видно от който основните грижи за детето Ивайло се полагат от майката, като същото има
изградена емоционална връзка и с двамата си родителите. Констатира се, че бащата
притежава необходимия родителски капацитет /л. 359 от делото/. Предвид изложеното
съдът намира за неоснователна и молбата, подадена за защита на детето И.Г..
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на спора молителят АЛ. ГР. ГР. има право на разноски. Установява се
направата на такива в размер на 700,00 лв., от които 400,00 лв. за платен адвокатски хонорар
и 300,00 лв. за депозит за СМТЕ. Предвид обстоятелството, че молителят не е заплатил
сумата от 240,00 лв., представляваща допълнителен депозит за възнаграждение на вещо
лице, определен с протоколно определение от 04.11.2021 г., последният следва да бъде
10
осъден да заплати по сметката на Софийски районен съд посочената сума. На основание чл.
11, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл. 16 от ТДТКССГПК е в размер общо на 50,00 лв. /по
уважената молба за защита на АЛ. ГР. ГР. и отхвърлената молба на Н. ИВ. С./, като
ответницата следва да бъде осъдена да я заплати в полза на съда. На основание чл. 11, ал. 3,
предл. последно ЗЗДН не се дължи държавна такса по отхвърлената молба за защита на
детето ИВ. АЛ. ГР..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. ИВ. С., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Н. ИВ. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на АЛ. ГР. ГР., ЕГН
**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Н. ИВ. С., ЕГН **********, да
не доближава АЛ. ГР. ГР., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от
9 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Н. ИВ. С., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Н. ИВ. С., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. ИВ. С., ЕГН **********, да заплати на АЛ.
ГР. ГР., ЕГН **********, сумата в размер на 700,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. ИВ. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавни такси за производството в общ размер на 50,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК АЛ. ГР. ГР., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд допълнителен депозит за СМТЕ в размер на 240,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8 ЗЗДН с вх. № 4192/18.05.2021 г., депозирана от Н. ИВ. С., ЕГН
**********, лично и като майка и законен представител на ИВ. АЛ. ГР., ЕГН **********, за
издаване на заповед за защита срещу АЛ. ГР. ГР., ЕГН **********, по повод твърдян акт на
домашно насилие 07.05.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
11
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12