РЕШЕНИЕ №197
гр. Видин, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: Даниел Цветков
при секретаря П.Въткова, като разгледа докладваното от съдия Цветков АНД дело №359 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Делото е образувано по подадена в срок жалба от П.Т.И. *** и адрес за кореспонденция: гр. София , ул. „Стефан Караджа" №24,ет. 2 против Наказателно постановление № 26-0000187/17.03.2021г. на Иван Тодоров - Директор на РД „Автомобилна администрация"- Враца/ РД „АА" - Враца/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000,00 лв. на основание чл.93в, ал.1,т.1 от ЗАвПр.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.В подаденото писмено становище от него се релевират оплаквания за незаконосъобразност на процесното НП , което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че АНО не се е съобразил с факта, че за подобен вид нарушение е предвидена глоба в Закона за движение по пътищата в чл. 178в,ал. 5 в размер 500 лв. Изложени са съображения относно неправилното определяне на нормативното основание за съставянето на АУАН.Според жалбоподателя АНО е пренебрегнал наредба- наредба №36 от 15.05.2006г. и закон - ЗДвП, които са пряко относими с условията и реда за ползване на удостоверенията за психологическа годност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Представител на ответната страна не се явява. Постъпило е писмено становище от Иван Тодоров -Директор на РД „АА - Враца" , с което се иска потвърждение на издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 10.03.2021 г.около 8:08 ч. на главен път Е 79 пред ТЕЦ Видин на км 13 +300 в посока гр. Дунавци - гр. Видин И.Н.Й., инспектор , отдел „Контрол" РД „АА - Враца" спира за проверка влекач МАН ТГА от кат. № ЕН3165ВТ, собственост на И АР БИ Лизинг ЕАД - клон Плевен и полуремарке от кат. №4, марка „ Когел" с рег.№ С4415ЕК, собственост на Интерлийз Ауто ЕАД, с водач П.Т.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, притежаващ заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари № 16022000, извършващ международен превоз на товари от Република България за Република Хърватия. Контролният орган установил,че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл. 152,ал.1,т.2 от ЗДвП, с което виновно нарушил чл. 58,ал.1, т.З от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.Съставен бил АУАН №282116 от 10.03.2021 г.за нарушение на чл. 58,ал. 1, т. 3 от Наредба №11/31.10.2002 на МТС.
Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от писмените и гласни доказателства - показания на И.Й.-***.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
У .
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя, тъй като същите са убедителни, последователни и съотносими към останалите доказателства приложени по преписката, респект, по делото.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията визирани в ЗАвПр, за които е санкциониран по административен ред.
От субективна страна деянието е извършено виновно, доколкото деецът съзнателно е предприел управлението на моторно превозно средство, за което е знаел, че осъществява международен превоз на товари, въпреки липсата на удостоверение за психологическа годност.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Иван Тодоров -Директор на РД „АА - Враца", който към дата 10.13.2021 г. е бил оправомощен да издава НП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и другите писмени доказателства приложени по делото.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно която водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, а именно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.).
От представените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към 10.03.2021 г. жалбоподателят П.И. не е притежавал не само валидно удостоверение за психологическа годност, а каквото и да е.
Като е управлявал моторно превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари на 10.03.2021 г., без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, жалбоподателят П.И. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на П.И. за нарушение чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Неоснователно е възражението, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, явяваща се по-благоприятна за дееца, доколкото чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията е подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за автомобилните превози, а не на Закона за движение по пътищата, поради което е недопустимо за нарушение на конкретна разпоредба от посочената
наредба да се приложи санкционна норма на Закона за движение по пътищата.
На основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата е издадена Наредба № 36/2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Що се касае обаче при международен превоз, конкретните задължения и условия са предвидени в Наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр. Конкретни задължения на субектите се съдържат в друг подзаконовия нормативен акт, а именно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в случай, че нарушението е осъществено при извършен международен превоз на товари. В конкретния случай в АУАН и в атакуваното НП като доказателство се сочи CMR, което по същество представлява международна товарителница за автомобилен превоз, респ. международен превоз на товар. Предвид изложеното, съдът приема, че се касае за изискването за психологическа годност за международния превоз, което е вменено с нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Разпоредба на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е изначало препращаща към други нормативни актове от вторичната правна уредба и по силата на изрична законова делегация ще вмени едно такова задължение и то диференцирано съобразно конкретния вид на транспортна дейност.
В случаят административно наказващия орган правилно и законосъобразно е приел, че е осъществено нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. По безспорен начин е установено, че към момента на проверката, жалбоподателят е извършвал обществен международен превоз на товари с CMR. В тази насока са показанията на актосъставителя при съставянето на акта, чиито показания съдът кредитира в цялост като обективни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, като сочените от последния обстоятелства по извършване на проверката и направените в тази връзка констатации не се оспорват и от жалбоподателя.
Съдът намира, че с оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която норма предвижда, че "Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №26-0000187/17.03.2021г с което на П.Т.И. *** и адрес за кореспонденция: гр. София , ул. „Стефан Караджа" №24,ет. 2 е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000лв. на основание чл.93в,ал.1,т.1 ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.
|
|
|
Районен съдия: |