Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055
гр.Пловдив, 14.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 29.03.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
при участието на прокурор Светлозар Лазаров от АП
- Пловдив
след като
разгледа докладваното от с.Арнаучкова възз.гр.д. № 122/2021г.
по описа на АС - Пловдив, намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260129/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1381/2019г. по описа
на ОС - Пловдив, се осъжда КП/К., гр.С.,
****, да заплати на С.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ********,
адв.К.Б. и адв.Т.Е., по негова банкова сметка № ************, на основание чл.2а от ЗОДОВ, обезщетения за вреди, настъпили от решения и действия, довели до
производството за обезпечаване на бъдещ иск, ч.гр.д. № 1053/2008г. на ОС - Ст.Загора,
и производството за отнемане в полза на Д.на имущество, придобито от престъпна
дейност, от Д. С.Г., ЕГН **********, гр.дело № 1065/2008г. на ОС - Ст.Загора, както
следва:
5000лв.
- пет хиляди лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 21.06.2019г.
до окончателното изплащане, за репариране на неимуществените вреди, претърпени
във връзка с искането за отнемане на недвижим имот, собствен на Д.Г., находящ
се в гр.К., *****, в който С.Д.Г. е живял за времето от
28.01.2008г.-23.07.2018г., и във връзка с искането за прогласяване
недействителност по отношение на Д.на договора за покупко-продажба от 28.01.2008г.,
сключен между С.Д.Г. и Д.Г., с предмет лек автомобил „М., с р. № ****, и за
неговото отнемане в полза на Държавата, като искът е отхвърлен за размера над
5000лв. до претендирания размер от 30 000лв.;
1130.57лв.-
хиляда сто и тридесет лева и петдесет и седем стотинки, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 5000лв., за периода 29.03.2017г.- 20.06.2019г.,
като искът е отхвърлен за размера над 1130.57лв.до претендирания размер от
9133.31лв. и за периода 21.06.2016г.-28.03.2017г.;
1510.42лв.
- хиляда петстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки, обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 14 500лв., заплатена от С.Г.
на 04.04.2014г. за адвокатски хонорар, за периода 21.12.2017г.- 30.12.2018г.,
като искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 4419лв. и за
периода 30.12.2015г.-20.12.2017г.;
1510.42лв.
- хиляда петстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки, обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 14 500лв., заплатена от С.Г.
на 07.05.2015г. за адвокатски хонорар, за периода 21.12.2017г.- 30.12.2018г.,
като искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 4419лв. и за
периода 30.12.2015г.-20.12.2017г.;
1031.25лв.
- хиляда и тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки, обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 9 900лв., заплатена от С.Г. на
12.07.2016г. за адвокатски хонорар, за периода 21.12.2017г.- 30.12.2018г., като
искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 3017.26лв. и за
периода 30.12.2015г.- 20.12.2017г.;
50лв.-
петдесет лева разноски в производството, и
се
отхвърля искът на С.Д.Г., ЕГН **********, срещу КП, за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 30.12.2015г.-30.12.2018г., в размер на сумата
от 3074.74лв., върху заплатената от него на 19.02.2015г. сумата 10 000лв. за адвокатски
хонорар по ч.гр.д. № 1053/2008г. на ОС - С. З.и гр.дело № 1065/2008г. на ОС - Ст.Загора,
и се
осъжда
С.Д.Г., ЕГН **********, да заплати на КП, с адрес: гр.С., пл. *******, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. - сто лева.
С Определение №
260695/07.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1381/2019г. по описа на ОС -
Пловдив, се оставя без уважение искането, вх. № 267563/02.11.2020г., на С.Д.Г., за изменение на Решение № 260129/25.09.2020г. в частта за разноските, чрез допълнително
присъждане на адвокатски хонорар и копирни услуги по т.1 и т.3 от списъка на
разноски.
Срещу Решение № 260129/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1381/2019г. по
описа на ОС - Пловдив, са подадени въззивна жалба, вх.№ 267560/02.11.2020г., от
ищеца С.Г., чрез процесуални представители адв.К.Б. и Т.Е., и въззивна жалба,
вх.№ 266678/26.10.2020г., подадена от ответника, К., чрез юрк.Г.В..
Срещу Определение № 260695/07.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1381/2019г.
по описа на ОС - Пловдив, е подадена частна жалба, вх.№ 274118/23.12.2020г., от
ищеца С.Г., чрез процесуални представители адв.К.Б. и Т.Е..
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като
подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от
въззивно обжалване, в законния срок, редовни са по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на преписи за отговор на насрещната
въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията във въззивните жалби и оспорванията, след като извърши дължимата,
на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение, както и цялостна
служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, след
преценка на данните по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано по искова
молба/ИМ, вх.№ 19184/21.06.2019г., подадена от ищец С.Д.Г. срещу ответник КП/К..
В ИМ и уточненията към нея, вх.№
21592/15.07.2019г. и вх.№34951/25.11.2019г., са въведени следните твърдения:Ищецът
С.Г. бил син на Д.Г., който, последно посоченият, бил осъден с влязла в сила на
01.08.2002г. присъда по НОХД № 319/2001г. по описа на РС - Казанлък за
престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 и 6 от НК, попадащо в обхвата на чл.3
ЗОПДИППД (отм.).Въз основа на получено уведомление изх.№
2050/30.11.2006г. от РС - Казанлък било взето Решение № 137/16.07.2008г. от КУИППД/Комисията
за образуване против бащата на ищеца Д.Г. на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, обхващащо периода от 1995г. до
2008г. Въз основа на Решение № 237/05.11.2008г. Комисията внесла в съда искания
за налагане на обезпечителни мерки, по които били образувани ч.гр.д.№
3133/2008г. на ПОС и ч.гр.д.№ 1053/2008г. СтзОС и били постановени определения
от 06.11.2008г., с които исканията били уважени и въз основа на тяп били
издадени обезпечителни заповеди и наложени запори и възбрани върху имуществото
на бащата на ищеца Д.Г..От Комисията било внесено в съда и мотивирано искане за
отнемане в полза на Д.на твърдяно да е незаконно придобито имущество на обща
стойност 1058 729.70лв. против бащата, сестрата и майката на ищеца, както и
против съпругата от втория брак на баща му и лицето Г.Г., което засягало и ищеца,
тъй като, на осн. чл.7, т.2 ЗОПДИППД(отм.), се искало да бъде призната за недействителна по
отношение на Д.извършената прехвърлителна сделка с договор за продажба на МПС
от 28.01.2008г., сключен между ищеца и Д.Г., и отнемане, на осн. чл.8 ЗОПДИППД(отм.), в полза на Д.на придобития от ищеца с
атакуваната сделка лек автомобил „М., с р. № ****.Въз основа на мотивираното
искане било образувано гр.д.№ 1065/2008г. по описа на СтОС, но с влязло в сила
на 29.03.2017г. Решение № 50/20.02.2017г. искането било отхвърлено
изцяло.Извършените от Комисията актове, действия и бездействия, изразяващи се
във вземане на решение за образуване на производство и за внасяне в съда на
искането за отнемане на твърдяно да е незаконно придобито имущество и за
налагане на обезпечителни мерки били незаконосъобразни, тъй като били извършени
без да бъдат изследвани всички факти и обстоятелства, свързани с имущественото
състояние на ищеца. Ищецът претърпял в пряка причинна връзка с
незаконосъобразните актове, действия и бездействия на Комисията неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, притеснения от битово и финансово
естество, дълбока емоционална травма, срив на самочувствието, несигурност и
ужас да бъде изхвърлено семейството му с двете невръстни деца, родени през
2006г. и 2008г., от възбраненото жилище през продължителен период от време, в сериозно
влошаване на отношенията на ищеца с жената, с която съжителства и майка на
двете му деца, породено от опасността близките му да останат без дом, в емоционален
срив, безпокойство и тревожност от това, че ищецът присъствал лично на голяма
част от проведените 51 съдебни заседания, в негативно отражение както на
физическото, така и на психическото здраве на ищец - сърцебиене, главозамайване
и обща неразположеност, в негативно отражение върху финансовото състояние и
социалната реализация на ищеца, ищецът станал нервен, избухлив, затворил се в
себе си, отчаял се от правосъдната система, изпитвал чувство на безизходица и
несигурност, нервност и страх, чувство за негативна обществена атестация дори и
след постановяване на решението за отхвърляне на искането, срам и неудобство, в
опетняване на доброто име в обществото, което се дължало и на засиления интерес
от местни и национални медии към процеса, като публикациите, в които фигурирало
името на ищеца, станали достояние на широк кръг лица. Ищецът претърпял в пряка
причинна връзка с незаконосъобразните актове, действия и бездействия на
Комисията и имуществени вреди в размер на законната лихва за периода
30.12.2015г.-30.12.2018г.върху заплатените от него по образуваните от Комисията
дела суми за адвокатски възнаграждения, в общ размер 48 900лв., част от които,
в общ размер от 38 900лв., били присъдени на ищеца с решението на СтзОС, а
останалата част в размер на 10 000лв. не му били присъдени, които суми били
възстановени на ищеца от Комисията на 30.12.2018г., както следва : законната
лихва за периода 30.12.2015г.-30.12.2018г. върху заплатената от ищеца сума за
адвокатски хонорар на 04.04.2014г. в размер на 14 500лв.; законната лихва за
периода 30.12.2015г.-30.12.2018г.върху заплатената от ищеца сума за адвокатски
хонорар на 07.05.2015г. в размер на 14 500лв.; законната лихва за периода
30.12.2015г.-30.12.2018г. върху заплатената от ищеца сума за адвокатски хонорар
на 19.02.2015г. в размер на 10 000лв. и законната лихва за периода
30.12.2015г.-30.12.2018г.върху заплатената от ищеца сума за адвокатски хонорар на
12.06.2016г. в размер на 9 900лв. Заявеният петитум е осъдителен, за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2016г. до
подаване на ИМ в размер на 9133.31лв., както и за обезщетения за имуществени
вреди както следва: 4 419лв., представляваща законната лихва върху
заплатената на 04.04.2014г.сума от 14 500лв. за периода
30.12.2015г.-30.12.2018г.; 4 419лв., представляваща законната лихва върху
заплатената на 07.05.2015г.сума от 14 500лв. за периода
30.12.2015г.-30.12.2018г.; 3074.74лв., представляваща законната лихва върху
заплатената на 19.02.2015г.сума от 10 000лв. за периода
30.12.2015г.-30.12.2018г. и 3017.26лв., представляваща законната лихва върху
заплатената на 12.06.2016г.сума от 9900лв. за периода 30.12.2015г.-30.12.2018г.
В подадения в срока
по чл.131 от ГПК писмен отговор на ИМ,
вх.№ 23570/05.08.2019г., от К., чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Г.В., искът се оспорва като
недопустим, евентуално като неоснователен. Не били налице незаконосъобразни актове
на Комисията и причинна връзка с твърдените вреди за ищеца, а единственият
правилен и законосъобразен извод бил, че както Решение № 137/16.07.2008г. на
КУИППД, така и предхождащата я проверка, са били абсолютно законосъобразни и
изцяло съобразени с фактическото положение и правната рамка към момента на
приемането им и нямало как и не следвало да се търси отговорност от Комисията
за това, че е изпълнявала вменените й със закон задължения, не правомощия, като
същата не е имала право да преценява дали да образува или не проверка въз
основа на полученото уведомление от Прокуратурата, както и дали да образува или
не производства по чл.13, ал.1, т.1 и 2 ЗОПДИППД (отм.) при установяване на имущество, за което липсват законни
доходи, и чиято стойност е значителна по см. на закона.Размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди бил прекомерно завишено.Оспорени
са твърденията на ищеца, че е претърпял безпокойство и тревожност преди всяко
съдебно заседание от воденото производство пред съда, както и, че в следствие
на образуваното производство се е влошило здравословното му състояние, като в
тази връзка се твърди наличието на два рискови фактора за възникването и
развитието на заболяването на ищеца артериална хипертония, стоящи извън актовете
и действията на Комисията, а именно прекомерната употреба на цигари, по 3 кутии
на ден, и наследствена обремененост.Оспорени са и твърденията за претърпени от
ищеца дълбока емоционална травма, срив на самочувствието, за промяната му
безвъзвратно и за негативно въздействие върху психиката, здравето, финансовото
състояние и социалната му реализация.Комисията не следвало и нямало как да носи
отговорност за сочените от ищеца публикации още повече, че тя не е правила
официални изявления пред медиите за внасяне на иска.Оспорено е и твърдението,
че производството е влошило отношенията в семейството на ищеца и, че са били
„на крачка от развод“.Лекият автомобил М. В ***“ не бил единствена собственост
на ищеца, като той е притежавал и други автомобили за същия период, а върху
този автомобил реално запор не бил наложен.Оспорени са и твърденията, че наложената
възбрана върху имота на баща му е предизвикало чувство на несигурност у ищеца,
поради риска да бъде изхвърлен на улицата, заедно със семейството си, тъй като
само за периода 28.01.2008г.- 23.07.2018г. ищецът е имал постоянен и настоящ
адрес на адреса на възбраненото жилище гр.К., ул. ****, преди и след това е
имал друг постоянен адрес, а майката на децата на ищеца и двете му деца никога
не са били регистрирани на адреса, на който е бил регистриран ищецът, а обезпечителната
мярка „възбрана“ всъщност е трябвало да породи чувство на сигурност у ищеца,
поради невъзможността на баща му след налагането й да отчужди имота.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието
следното: На 16.07.2008г., въз основа на въз основа на получено уведомление за
влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в предметния обхват на ЗОПДИППД(отм.), срещу бащата на ищеца - Д.Г. е било образувано производство за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност.На 06.11.2008г. срещу бащата на
ищеца Д.Г., както и срещу Г.Г. и З. Г.е било внесено в съда искане за допускане
на обезпечение на бъдещ иск, по което е било образувано ч.гр.д.№ 1053/2008г. по
описа на СтОС, и постановено определение от 06.11.2008г., с което обезпечителното искане е било уважено чрез налагане на възбрани
върху шест недвижими имота и четири МПС, собственост на бащата на ищеца Д.Г..На
04.12.2008г. е било внесено в съда и мотивирано искане за отнемане в полза на Д.на
имущество, придобито от престъпна дейност, от бащата на ищеца Д.Г., както и З.
Г., С.Г., П. П., П. З.и Г. Г., по което е било образувано гр.д.№ 1065/2008г. по
описа на СтзОС, както и за прогласяване на относителната недействителност по
отношение на Д.на извършената разпоредителна сделка между Д.Г. и ищеца с
предмет лек автомобил „М. В.“.По
гр.д.№ 1065/2008г. по описа на
СтзОС били проведени 14
съдебни заседания, като само в три от тях ищецът взел лично участие, в които не
бил даден ход на делото, като в третото съдебно заседание с участие на ищеца
мотивираното искане е било оставено БД, а в останалите проведени по делото 11 съдебни
заседания ищецът не се е явявал лично, а е бил представляван от адвокат.Производството
по гр.д.№ 1065/2008г. по описа на
СтзОС е приключило с влязло в сила на 29.03.2017г. Решение № 50/20.02.2017г., с
което мотивираното искане е било изцяло отхвърлено.Решението е било изменено в частта за
разноските с Определение № 371/28.04.2017г., стабилизирано към 21.12.2017г.,
когато са били издадени изпълнителни листове за присъдените разноски.По молба
от Комисията от 10.07.2019г., с Определение № 756/11.09.2019г. по гр.д.№ 1065/2008г. по описа на СтзОС са били отменени допуснатите с Определение №
45/05.12.2008г. възбрани по гр.д.№ 1065/2008г., като не се установява да са
отменени допуснатите обезпечения на бъдещ иск по ч.гр.д.№ 1053/2008г. по описа
на СтзОС, като допуснатият запор върху лекия автомобил „М. В.“ не е бил реално
наложен, а в периода 06.11.2008г. до 21.06.2019г. на името на ищеца е имало
регистрирани и други леки автомобили.Част от претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди касае недвижимия имот на баща му Д.Г. с адм. адрес ***,
възбранен с Определение № 33/06.11.2008г. по ч.гр.д.№ 1053/2008г., който е бил предмет
и на мотивираното искане за отнемане в полза на Д., по което е било образувано гр.д.№
1065/2008г. по описа на СтзОС. На този административен адрес ищецът е имал
регистриран постоянен и настоящ адрес за периода 28.01.2008г. до 23.07.2018г., а
след това ищецът е регистрирал нов настоящ адрес ***, а двете деца на ищеца и
тяхната майка никога не са били адресно регистрирани на този адрес. Недоказано
е твърдението на ищеца, че е имало засилен интерес към производството от
национални медии и че медийният интерес е продължил до края на производството, а
случаят е бил отразен само от медии с регионално значение за регион гр.С. З. и
то само към началната фаза на съдебното производство по гр.д.№ 1065/08г.СтзОС, като
в тях не се е съдържал и „най-малък намек“ относно личността и поведението на
ищеца, а се съдържала информация само за образуваната предварителна проверка въз
основа на уведомление от РС - Казанлък за влязлата в сила присъда на Д.Г..От
заключението на комплексната съдебна експертиза във връзка с представеното от
ищеца медицинско свидетелство, липсата на други представени от ищеца медицински
документи, както и неизпълнението от ищеца на вмененото му от съда задължение
да представи лична амбулаторна карта, тъй като не му е известно да има такава, са
приети за недоказани твърденията на ищеца да страда от заболяване „артериална
хипертония“, каквато диагноза е посочена в представеното от него мед.
свидетелство, а посочените в анамнезата към мед. свидетелство симптоми сърцебиене,
главозамайване и общо неразположение са твърде общи и могат да бъдат
провокирани не само от сърдечно заболяване, но и от много др. фактори и
състояние в т.ч. от преумора, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, енергийни
вещества и напитки и вещества, вирусни инфекции, заболявания на др. органи и системи.
Не се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца от воденото от
Комисията производство и от показанията на св.Д. и Я., които са кредитирани с
резерви, тъй като е прието, че са твърде общи и лишени от конкретика. Установено
е, че рискови фактори за „артериална хипертония“ за ищеца са прекаленото
тютюнопушене, по 3 кутии цигари на ден, и наследственост от баща му от показанията на св.Я. и от приложените по
делото от ответника медицински документи за здравословното състояние на бащата
на ищеца Д.Г. ( представени са били
представени от Д.Г. по воденото гр.д.№ 811/2019г. по описа на ПОС). От показанията на св.Д. и Я. и заключението на
комплексната експертиза е установено, че по време на воденото производство от
Комисията, ищецът е бил угрижен и притеснен, изпитвал е несигурност, че могат
да му отнемат жилището и автомобила, обтегнали се отношенията с жена му, но без
те да са се разделяли, ищецът, който преди бил душата на компанията, се
отдръпнал от приятелите си, станал по-затворен, започнал да не излиза много,
станал по - нервен, започнал да пуши повече, но не е бил доведен до депресия и са
липсвали индикации за настъпване на посттравматично разстройство, а след
приключване на делата се върнала предишната му жизнерадост и ищецът станал
по-спокоен и уверен. Доказани са твърденията за извършени от ищеца разходи за
адвокатски хонорари по гр.д.№ 1065/08г. СтзОС, а именно следните: за заплащане
на 04.04.2014г.-14 500лв.; на 07.05.2015г.-14 500лв.; на 19.02.2015г.-10 000лв.
и на 12.07/а не на 06./2016г.- 9 900лв., част от които в размер на 38900лв. са
му били присъдени, съобразно представения списък на разноски, и за тях му е бил
издаден изпълнителен лист и сумите - възстановени
от ответника на 30.12.2018г., а сумата в размер на 10 000лв., заплатена от
ищеца на 19.02.2015г., не му е била присъдена, тъй като не е била включена в
списъка на разноски, както и липсват данни да му е била възстановена от
ответника.
Дадената правна квалификация е чл.2а ЗОДОВ.Ищецът
е активно легитимиран по предявения иск, с оглед въведените конкретни
твърдения, че е претърпял вреди от незаконосъобразните актове, действия и
бездействия на ответника и тъй като чл.2а ЗОДОВ не ограничава кръга на лицата,
имащи право на обезщетение.Извършените актове, действия и бездействия на
Комисията са незаконосъобразни, тъй като внесеното от Комисията в съда
мотивирано искане за отнемане на имущество от Д.Г. е било отхвърлено с влязло в
сила решение, поради което следва да се считат за незаконосъобразни
предприетите актове и действия за отнемане на имуществото, за обезпечаване на
бъдещия иск за отнемане на имуществото, както и за извършване на обоснованото
предположение, които са зависели изцяло от правилната, обоснована и всестранна
преценка на Комисията. За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5000лв., ведно със законната лихва от 29.03.2017г., когато е влязло в
сила решението за отхвърляне на мотивираното искане по гр.д.№ 1065/08г., и да
отхвърли иска за разликата до пълния претендиран размер от 30 000лв.е прието
следното: Продължителността на съдебното производство – 8г., 34 м. и 24 дни е
голяма, като същата се дължи и на това, че делото се е характеризирало с
фактическа и правна сложност, като продължителността на негативните преживявания
на ищеца е с 6 месеца по-малко, а именно след връчване на съдебните книжа от
11.06.2009г. до влизане в сила на решението на 29.03.2017г. или 7 г. 9м. и 29
дни.От показанията на двамата доведени от ищеца свидетели и заключението на
комплексната експертиза са доказани твърденията на ищеца, че е бил притеснен и
стресиран, че могат да отнемат автомобила и жилището, в което живее, както и са
последвали неблагополучия в работата, семейството и в отношенията му с близките.Ищецът
обаче е доказал да е претърпял реално само някои от твърдените неимуществени
вреди, претърпените от него неимуществени вреди не са били с твърдените
интензитет, сила и продължителност, както и само част от претърпените от ищеца
неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните актове и
действия на Комисията, а за други са налични съпричиняващи фактори, стоящи извън
незаконните актове, действията и бездействия.Недоказани са твърденията ищецът да
е претърпял конкретни притеснения във връзка обезпечаването и евентуално отнемане
на лекия автомобил „М. В.“, тъй като за периода на водене на делата ищецът е
имал още няколко леки автомобила, реално запорът не е бил наложен, а и още към
момента на допускане на запора същият не е бил в състояние да породи целения
резултат. За имота в гр.К., ул. ....“ на бащата на ищеца Д.Г. е
прието, че възбраната, сама по себе си, не е могла да породи за ищеца заплаха
за отнемането му, поради което не е имало основание да изпитва страх, но ищецът
е изпитвал неудоволствени преживявания от възможността от отнемането му в
продължение на 7г.9м. и 29 дни или за периода след връчване на съдебните книжа
и по време на висящността на гр.д.№ 1053/2008г. до влизане в сила на решението.За
недоказани са приети твърденията на ищеца да е изпитвал ужас във връзка с действията
на Комисията, а само, че бил по - угрижен, притеснен, нервен и затворен, без да
са засегнати сериозно нормалното му функциониране и психичното му здраве.За
недоказани са приети и твърденията на ищеца за настъпване на дълбоко разстройство
в отношенията на ищеца с жената, с която съжителства, а от показанията на св.Д.
и психологичното освидетелстване е прието, че отношенията им само са се влошили
в резултат от действията на Комисията, за което са допринесли и родителите на
жената на ищеца.Действията на Комисията не са в причинна връзка с настъпилото влошаване
на отношенията на ищеца и баща, а единствена причина за това е осъждането на
бащата на ищеца.Настъпило влошаване на отношенията на ищеца с децата му в
резултат от действията на Комисията не е било през цялото времетраене на производството,
а само в продължение на 3-4 години с голямото и 1 -2 години - с по-малкото
дете.Не е настъпила сериозна и съществена промяна на отношенията на ищеца в приятелския
му кръг в резултат от действията на Комисията и не е бил сериозно засегнат социалният
живот на ищеца.Не е доказано засягане на доброто име и авторитет на ищеца, тъй
като липсват конкретни данни с какво име в обществото се ползвал ищецът преди
производството, а огласяването на производството е било само в регионалните
медии и то само в началото на съдебното производство.За недоказани са приети и твърденията
ищецът да е изпитал безпокойство и напрежение от личното си участие по гр.д.№
1065/2008г.по описа на СтзОС, като той е взел лично участие само в 3 съдебни
заседания, в две от които не са извършвани процесуални действия.Производството
не е довело до промяна на полето на професионална изява и не е намалило обема
на работа на ищеца, като изпитваните от ищеца финансови затруднения са били
временни, а обективен съпричиняващ фактор за това, извън воденото производство,
е била световната икономическа и финансова криза през 2008г. За забавеното
възстановяване на направените от ищеца разноски по гр.д.№ 1065/2008г.СтзОС за адвокатски хонорар, заплатени както следва на
04.04.2014г.-14 500лв.; на 07.05.2015г.-14 500лв.; на 19.02.2015г.-10 000лв.
и на 12.06.2016г.- 9 900лв., които са му присъдени, съобразно представения
списък и за които му е издаден изпълнителен лист, се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, с начален момент
влизане в сила на решението за отхвърляне на искането по гр.д.№ 1065/08г. –
29.03.2017г., като по аналогия е приложено даденото нормативно тълкуване в т.4
ТРОСГК № 3/22.04.2005г. по тълк.д.№ 3/2004г., а за исковия период преди преди
29.03.2017г. – обезщетение за забава е недължимо.Присъдените размери на
обезщетенията за имуществени вреди в размер на законната лихва за периода
29.03.2017г.- 30.12.2018г. са изчислени от съда с помощта на он-лайн калкулатор.Отхвърлен
е изцяло искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху
сумата от 10 000лв., заплатена от ищеца на 19.02.2015г., тъй като е
прието, че същата е могло, но не е била присъдена по гр.д.№ 1065/2008г., поради
невключването в списъка на разноски.
При дължимата служебна проверка, на основание чл.
269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност на обжалваното решение.
При служебната проверка за спазване на
императивни правни норми се констатира, че при правилно определяне на предмет на
делото, изведен от въведените твърдения и заявения петитум, е неправилна
дадената от първоинстанционния съд материално-правна правна квалификация на
предмета на делото, чл.2а ЗОДОВ, поради следните съображения:
В разглеждания случай, разпоредбата на чл.2а ЗОДОВ, приета със ЗИД на ЗОДОВ, в сила от 19.11.2012г., не намира приложение, тъй като е материално-правна и не е предвидено изрично да има обратно действие, поради което, по общите правила, същата действа само занапред, а в случая образуването и воденето на производството от КУИППД е при действието на ЗОПДИППД (отм.), като същото е било образувано на 16.07.2008г., исканията за обезпечителни мерки са били внесени в съда на 06.11.2008г., мотивираното искане за отнемане на имущество - на 04.12.2008г., а производството пред съда, образувано по мотивираното искане, не е било приключило към момента на влизане в сила на Закона за отнемане в полза на Д.на незаконно придобито имущество ЗОПДНПИ (отм.) (обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г.), с който ЗОПДИППД се отменя( § 2.), и завареното производство пред съда, съгласно § 5 ПЗР на ЗОПДНПИ(отм.), е следвало да се довърши при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД.
Съдебна практика на ВКС, Определение № 305 от
29.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 2099/2014г., III г. о., ГК, изяснява, че преди
приемане на разпоредбата на чл.2а ЗОДОВ с изменението на ЗОДОВ от 19.11.2012г.,
с което отговорността на КОНПИ като процесуален субституент на Д.е изведена в
изричната разпоредба на чл.2а ЗОДОВ, правното основание за отговорността на Д.за
вреди за действията на Комисията /КУИППД/, като специализиран държавен орган, по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, включително и за
подготвящата я административна дейност, с оглед изричното препращане в чл. 32
ЗОПДИППД
(отм.) към специалния ЗОДОВ, е чл. 1 от ЗОДОВ, като на осн.
чл.8, ал.1 ЗОДОВ, общият ред на ЗЗД е неприложим, а компетентен да разгледа
иска е гражданският съд, тъй като основният характер на дейността на Комисията
е правозащитна и, тъй като определящ за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ е основният
характер на дейността на органа, който го издава, а не правната същност на акта.
Поради изложеното, правилната в случая материално-правна квалификация е чл.
1 от ЗОДОВ, във вр. чл.32 ЗОПДИППД(отм.).
Веднага следва да се посочи, че дадената от първоинстанционния
съд неправилна правна квалификация не налага обезсилване на решението, тъй като
е правилно определен предметът на делото и е разгледан предявеният иск, поради
което липсва нарушение на диспозитивното начало.Не се налага и въззивният съд,
в изпълнение на правомощията си по т.2 ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г. по
тълк.д.№1/2013г., да дава указания на страните относно подлежащите на доказване
факти и за необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, тъй като
дадените от първоинстанционния съд указания на страните не са неточни.
Налице са всички положителни, респективно липсват
отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството.
Процесуално легитимирана да
представлява Д.в настоящото производство, като неин процесуален субституент, е К.,
в качеството й на универсален правоприемник на КУИППД – държавния орган, от
чийто актове и действия се твърди да са били причинени вредите на ищеца.
Въззивната
проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното
решение само на поддържаните във въззивните жалби оплаквания за неправилност, а
именно следните:
Във въззивната
жалба на К. срещу решението в частите, с които са уважени предявените искове и
са присъдени разноски на ищеца, са поддържани следните оплаквания:Оспорени са
мотивите за наличие на предпоставка за ангажиране на търсената отговорност, тъй
като липсвали незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите и
длъжностни лица по ЗОПДНПИ при и по повод изпълнение на правомощията или
службата им, които да са отменени по надлежния ред.Оспорени са и мотивите, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с воденото от
Комисията производство и, че за справедливото им обезщетяване е необходима
сумата 5 000лв.Оспорени са и мотивите за дължимост на обезщетение за имуществени
вреди в размер на законната лихва върху направените от ищеца разноски.
Във въззивната жалба
на ищеца С.Г. срещу решението в частите, с които са отхвърлени предявените
искове, са поддържани следните оплаквания:Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди било занижено, в противоречие с принципа за справедливост
по чл.52 ЗЗД.Анализът на първоинстанционния съд не включвал съществени
обстоятелства, обуславящи настъпилите вреди, напр., че ищецът бил съвсем
странично лице за престъплението, за което е осъден баща му, и образуването на
производството не произтичало от неговото поведение, но същото пряко рефлектирало
върху общественото мнение.В мотивите не се съдържала съпоставка с други сходни
казуси, напр.Решение от 12 юли 2007г. на ЕСПЧ по делото П. С.срещу България.Оспорени
са мотивите, че ищецът е нямало как да се притеснява, че апартаментът е
възбранен, че жената и децата на ищеца не са живели на адреса на възбранения
имот, тъй като са нямали адресна регистрация на този адрес, че не е настъпило сериозно
влошаване на отношенията в семейството на ищеца, породено от опасността да
останат без дом, че отношенията им не са били дълбоко разстроени, че
финансовите затруднения на ищеца са били само с временен характер, тъй като
дадената на заем сума от свидетеля е била само в размер на ок. 3000лв., а
разходите за адвокатски възнаграждения на ищеца са в били размер на
50 000лв., че не е настъпила съществена промяна и в приятелския кръг на
ищеца.Оспорени са и мотивите за отхвърляне на иска за имуществени вреди в
размер на законната лихва върху присъдените разноски на ищеца за периода преди
влизане в сила на решението по гр.д.№ 1065/2008г., както и изводите за отхвърляне на иска за имуществени вреди в размер на законната лихва
върху неприсъдените разноски на ищеца.Въведени са доводи, че присъждането на
лихва е съществен компонент на обезщетението за претърпяна вреда, а, съгласно
практиката на СЕС, пълното обезщетение за претърпяната вреда трябва да включва
компенсация за неблагоприятните последици, предизвикани през периода, изтекъл
от настъпване на вредата, причинена от нарушението.Производството, инициирано
от Комисията, попада в приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005г. относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпления, транспонирано чрез ЗОПДИППД (отм.) и впоследствие чрез
ЗОПДНПИ(отм.) Чл.4 от
Рамковото решение трябва да се тълкува във вр. с основните права в Хартата и
по-специално правото на ефективни правни средства за защита по чл.47, като
ефективността се измерва и с възможността за присъждане на адекватно
обезщетение за допуснатото нарушение, като от гледна точка на ПЕС обезщетението
означава увредената страна да бъде поставена в положението, в което би била, ако
не е било извършено нарушението, следователно, обезщетението включва
компенсация не само за действително претърпените загуби, но и за пропуснатите ползи
и за плащането на лихва.Доколкото няма правила на ЕС, уреждащи въпроса,
националната правна система на всяка държава следва да определи подробни
правила относно упражняването на гарантираното от ПЕС право на обезщетение,
които не трябва да затрудняват прекомерно или да правят практически невъзможно
упражняването на правата (принцип на ефикасност) и не трябва да
са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи искове за обезщетение при
нарушаване на аналогични правила, предоставени от националното право( принцип на
равностойност).Мотивите в
обжалваното решение, че лихвите са дължими от момента на приключване на
съдебния процес, нарушавали принципа на ефикасност, а установената съдебна практика,
че не биха могли да се претендират разноски, направени в друг съдебен процес,
които е могло да се претендират в него, се конфронтирала с принципа за пълно обезщетение
на вредите, претърпени от засегнатите лица от мерките, предприети от
държавите-членки по чл.2 и 3 от Рамковото решение 2005/2021.
При извършване на дължимата дейност по
разрешаване на поставения материално-правен спор се приема следното:
Във фактическия състав на претендираната специална обективна деликтна
отговорност на Д.с материално-правно основание чл.1 ЗОДОВ са следните
кумулативни предпоставки: Извършване от длъжностни лица от КУИППД в
производството по ЗОПДИППД (отм.) на незаконна правозащитна дейност, изразяваща се в
извършване на предположение, че придобитото имущество на значителна стойност е
придобито в резултат от осъществената престъпна дейност и внасяне в съда на искания
за обезпечение на бъдещ иск и за отнемане на имуществото в полза на Държавата, включително подготвящата я
административна дейност; настъпване в пряка причинно-следствена връзка с извършената
незаконна правозащитна дейност на твърдените вреди за ищеца, като дължимото
обезщетение за репариране на претендираните неимуществени вреди се определя от
съда, по негово вътрешно убеждение, след обсъждане и преценка на всички
конкретни правно - релевантни обстоятелства и като се изхожда от обществения
критерий за справедливост на осн.чл.52 ЗЗД.
Като законосъобразни, следва да се възприемат оспорените в жалбата на К.
мотиви, че в случая е доказана и е налице първата предпоставка за търсената
отговорност, а именно извършването от длъжностни лица на КУИППД по ЗОПДИППД (отм.) на незаконна правозащитна дейност, поради следните съображения:
Наистина, производството пред Комисията е било образувано
на законно основание в приложимия специален закон ЗОПДИППД (отм.) - получено уведомление за влязла в сила присъда по
отношение на бащата на ищеца Д.Г. и се е развило при пълно спазване на закона, правозащитната
дейност и включващата я подготвителна дейност са извършени от длъжностни лица
на специализирания законово оправомощен държавен орган, какъвто е КУИППД, при и
по повод изпълнение на правомощията им въз основа и в рамките на закона, като те
са разполагали с оперативна самостоятелност да извършват преценка на правно-
релевантните факти, респективно не са действали в условия на обвързана
компетентност, а ТРОСГК на ВКС по тълк.д.№7/2013г. по въпроса дали е необходимо
ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и
придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото
имущество, за да се постанови отнемане в полза на Д.на имущество, придобито от
престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД (отм.), е прието на 30.06.2014г., а преди
това по този въпрос е съдебната практика е била противоречива.
Съдебната практика, Решение №166/18.10.2016г. на ВКС по гр.д.№ 1642/2016,
трето г.о., изяснява, че с отхвърлянето на предявения при и по повод изпълнение
на правомощията на Комисията иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) с влязло в сила
съдебно решение се установява със сила на пресъдено нещо, че лицето, което е
осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество в резултат
от осъществената престъпна дейност, за която е осъдено, а направеното от
Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило за основание за
започване и водене на производството по чл.28 ЗОДПИППД (отм.), се явява неоснователно и, като такова, е незаконосъобразно действие по
см. на ЗОДОВ, поради което всички причинени вреди, които са в резултат на
воденото производство - подлежат на обезщетяване.
Тъй като с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1065/2008г. по описа на СтзОС предявеният от Комисията иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм) е бил отхвърлен, както направеното предположение, така и осъществената от
КУИППД правозащитна дейност по обезпечаване и внасяне на иска за гражданска
конфискация, включително предхождащата я подготвителна административна дейност
в образуваното производство по ЗОПДИППД (отм.), са незаконосъобразни актове и
действия по см. на ЗОДОВ, за които носи отговорност Държавата, чрез специализирания
държавен орган К..
Като законосъобразни, следва да се възприемат и оспорените в жалбата на К.
мотиви, че за ищеца в пряка причинно-следствена връзка с незаконната дейност на
длъжностните лица на КУИППД са настъпили неимуществени вреди, които са
подлежащи на обезщетяване, поради следните съображения:
Съдебната практика (напр. Решение № 281
по гр.д.№1240/2011г., четвърто г.о. на ВКС) изяснява, че неимуществени вреди са тези, които накърняват личните,
непрехвърлими субективни права, които произтичат от естествените права, като
напр. правото на живот, на свободно придвижване на територията на земята, чест,
достойнство, добро име и т.н.В понятието „неимуществени вреди“ се включват
всички телесни и психически увреждания, претърпените болки и страдания, които в
своята цялост представляват негативни емоционални изживявания, намиращи
негативно отражение в психиката, но и причиняващи социален дискомфорт в
определен период от време.
За доказването на неимуществените вреди съдебната практика (напр. Решение № 388 по гр.д.№ 1030/2012г., четвърто г.о. на ВКС) приема, че при търсене на обезщетение по ЗОДОВ съдът не е строго ограничен
от формалните доказателства за установяване наличието на неимуществени вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи, както и не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания.Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия – искът е установен по основание и съдът е длъжен да
определи неговия размер по своя преценка, като само в случаите, когато се
твърди причиняването на болки и страдания над обичайните за такъв случай или се
твърди конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания с оглед
конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, следва да бъде проведено пълно главно доказване от ищеца.
За причинната връзка съдебната практика приема, че същата е зависимост, при
която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на прекия причинител; възможно е деянието
да не е единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за
деликт, а само определя нейния обем; деянието трябва да е решаващо, вътрешно
необходимо( не случайно) свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината (трябва) да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието (напр. Решение по
гр.д.№ 3026/2008г., четвърто г.о. на ВКС); деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато при
мисленото изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т.е.
когато при това изключване неправомерния резултат не би настъпил; причинно-следствената
връзка не се предполага, а трябва да се докаже (ППВС № 7/1959г.), като доказването трябва да е
пълно и главно.
В разглеждания случай, тъй като, както се посочи, извършената от КУИППД
правозащитна дейност, включително предхождащата я администртивна дейност, са
незаконосъобразни, същата е рефлектирала негативно по отношение на ищеца, който
е бил един от ответниците по гр.д.№ 1065/2008г. по описа на СтзОС, образувано по мотивираното искане за
отнемане на имущество в полза на Д.и за относителна недействителност на
разпоредителната сделка между ищеца и баща му Д.Г. с предмет лекия автомобил „М.
В.“, поради което не е необходимо да се доказва и следва да
се приеме настъпването за ищеца на обичайните при подобни случаи неимуществени
вреди, както и на пряката причинна връзка с незаконната правозащитна дейност на
длъжностните лица от КУИППД, тъй като следва да бъде изключено настъпване на
вредите за ищеца без извършването на незаконната дейност на длъжностните лица
от КУИППД, респективно дейността на Комисията е единствен каузален фактор на
причинените на ищеца вреди.Ето защо, следва да се приеме, че в пряка причинна
връзка с воденото от Комисията производство ищецът е претърпял характерните на
всяко лице, спрямо което е извършена подобна правозащитна дейност, притеснения
за изхода на производството, страх от отнемане на имуществото, влошаване на
отношенията в семейството, негативно отражение в отношенията с близките и
приятелския кръг, засягане на честта и достойнството, накърняване на социалния
и професионален престиж и т.н. , които не е било необходимо специално да се
доказват.
Поради изложеното, противно на неоснователно поддържаното в жалбата на К., искът
за обезщетение за неимуществени вреди е установен по основание и следва да се уважи.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
определи от съда по справедливост, като следва да намерят приложение общите
постановки, развити в т. 11 от ТРОСГК на ВКС № 3 от 22.04.2005г. по т. д. №
3/2004г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като съдът
извършва конкретна преценка на всички относими в конкретния случай релевантни
обстоятелства, които преценява с оглед общия критерий за справедливост по чл.
52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968г., като следва да съобрази
релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от
същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното
лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение,
отражение на производството върху здравето (физическо и психическо) на лицето,
засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната
реализация. Справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. Осъждането
за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на
деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното (Решение по гр. д. № 411/2016г.,
четвърто г.о. на ВКС).Моралните вреди са индивидуално
определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди( Решение по гр.д.
№ 1916/2009г.,
четвърто г.о. на ВКС).
Спецификата на казуса изисква да се съобразят и специфичните обстоятелства за производството по ЗОПДИППД
(отм.), а именно: големият обем и обхват на извършваната проверка и на подлежащите на изследване
обстоятелства в производството по ЗОПДИППД (отм.), които изискват много
по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на
защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното
производство ; това, че за разлика от наказателното производство, където
действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от
Прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва
да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права,
предметът на производството - имуществото, с което проверяваният е разполагал в
началото и края на изследвания период, увеличението на имуществото през същия
период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество,
наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите
задължения ; това, че производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям
интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост,
които пряко засягат свободата на личността, както и налагането на обезпечителни
мерки по време на висящността на производството ; релевантно при определяне на
размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство
се е отразило (е променило) начина на живот на
проверяваното лице. В същото време следва да се съобрази и това, както
основателно се поддържа в жалбата на ищеца, че образуваното и водено от Комисията производство не произтича
от противоправно поведение на ищеца и не е пряко срещу него, тъй като не той, а
неговият баща Д.Г. е бил осъден за престъпление, попадащо в обхвата на закона, като
ищецът е бил само един от ответниците в производството пред съда, образувано
въз основа на мотивираното искане за отнемане на имуществото и за обявяване на
относителна недействителност по отношение на Д.на разпоредителната сделка между
ищеца и баща му Д.Г. с предмет лекия автомобил „М. В.“ и за неговото отнемане в
полза на Д.
В разглеждания случай, по делото са доказани следните конкретни
правно-релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, а именно следните:
На 16.07.2008г. е образувано производство за проверка по ЗОПДИППД (отм.) не пряко срещу ищеца, а срещу неговия баща, както и срещу
други лица, след което са били внесени в съда на 06.11.2008г. искания за обезпечителни мерки и на същия
ден същите са допуснати с определение на съда, в т.ч. възбрана върху жилищния
имот на бащата на ищеца Д.Г. с адм.адрес *** и запор върху лекия автомобил на
ищеца „М. В.“.Образуваното производство по ЗОПДИППД
(отм.) е прераснало в съдебна фаза,
гр.д.№ 1065/2008г. по описа на СтзОС, което е било образувано въз основа на
внесеното мотивирано искане за отнемане на имуществото, в т.ч. на възбранения
жилищен имот на бащата на ищеца Д.Г. и на запорирания лек автомобил „М. В.“в
полза на Държавата, като по делото ищецът е бил един от ответниците по искането
за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сделка, с
която баща му Д.Г. му е продал запорирания лек автомобил.Съдебното производство по делото се е
характеризирало с фактическа и правна сложност и е приключило с влязло в сила решение на 29.03.2017г., с
което мотивираното искане за отнемане е изцяло отхвърлено, а продължителността на
производството е била 8 г. и 7.м. или е бил надхвърлен разумният срок.Като неоспорени, следва да се възприемат
мотивите, че продължителността на негативните преживявания на ищеца по делото е
била само за периода след връчване на съдебните книжа на 11.06.2009г. до
влизане в сила на решението на 29.03.2017г. - 7 г. 9м. и 29 дни или с 6 месеца
по-малко от общата продължителост на производството по делото.Като неоспорени,
следва да се възприемат и мотивите, че ищецът е взел лично участие само в 3 от
общо 11 от проведените по делото съдебни заседания, в които не са извършени
процесуални действия с негово участие.
Не са оспорени и следва да се възприемат
мотивите, че не са доказани твърденията воденото от Комисията производство да е
довело до влошаване на физическото и психическо здраве на ищеца, както и, че
същото не се е отразило драстично на името и социалния авторитет на ищеца,
както и на неговата професионална реализация.Не са оспорени и мотивите, че
воденото от Комисията производство е било само регионално медийно отразено и то
само към началния му етап, а в медийните публикации името на ищеца не е било
изрично споменато. Не се оспорват мотивите, че ищецът не е претърпял конкретни
притеснения във връзка обезпечаването и възможността от отнемане на лекия
автомобил „М. В.“.
Неправилни са изрично оспорените в жалбата на
ищеца мотиви за основателност на твърденията за претърпени от него неимуществени
вреди във връзка с обезпечаването и възможността от отнемане на жилищния имот
на бащата му Д.Г. с адм. адрес ***, конкретно мотивите, че жената и децата на
ищеца не са живели на адреса на възбранения имот, тъй като са нямали адресна
регистрация на този адрес, че ищецът е нямало как да се притеснява, че
апартаментът е възбранен, както и, че не е настъпило сериозно влошаване на
отношенията в семейството на ищеца от възможността да останат без дом. Както
основателно се поддържа в жалбата на ищеца, тези оспорени мотиви са извършени в
нарушение на процесуалния и материалния закон, както и са необосновани с оглед
доказателствената съвкупност по делото.Неправилно първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията на св.Д., които не са били опровергани от други
доказателства по делото, конкретно от писмените доказателства за адресна
регистрация на ищеца и жената, с която съжителства, и двете им малолетни деца,
от които се установява фактическото им местоживеене на адреса на възбраненото и
поискано за отнемане в полза на Д.жилище за релевантния период, и, че ищецът е изпитвал
за продължителен период от време притеснения и страх от възможността
семейството му да остане без дом.
Неправилни са и изрично оспорените в жалбата на
ищеца мотиви, че изпитаните от ищеца финансови затруднения са били само с
временен характер, тъй като дадената на заем сума от свидетеля е била само в
размер на ок. 3000лв., а разходите за адвокатски възнаграждения на ищеца са в
били размер на 50 000лв., както и, че не е настъпила съществена промяна и
в приятелския кръг на ищеца, които също са извършени в нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и са необосновани с оглед
доказателствената съвкупност по делото. Липсвало е основание да не бъдат
кредитирани показанията на св.Д., от които се установява, че в резултат от
воденото от Комисията производство ищецът, който бил душата на компанията, се
отдръпнал от приятелите си, станал затворен, по-нервен, започнал да пуши
повече, както и, че той изпитвал нужда от пари за водене на делата, поради
което се налагало да търси на няколко пъти заеми от приятели и теглил и кредити
от финансови институции.
Като краен резултат, следва да се възприемат
мотивите, че доказаните от ищеца реално претърпени от него неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с
воденото от Комисията производство, не са се характеризирали с твърдения от
него интензитет, респективно са останали недоказани от показанията на
доведените от ищеца свидетели твърденията му, че във връзка с производството е
претърпял изключително сериозни негативни морални страдания, които могат да се
квалифицират като „дълбок емоционален срив“ и „ужас“.
При съобразяване и на социално - икономическите условия и стандартът на
живот в страната към релевантния минал момент 2008-2017г., с оглед на
официалните статистически данни на НСИ, сочещи към постоянното нарастване на
минималната работна заплата и средните разходи на лице и домакинство спрямо
предходни моменти, на правните стандарти, установени от ЕСПЧ, на съдебната
практика в сходни хипотези и като се
отчете и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на актовете и действията, от които са
причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с
паричното, се приема, че в случая справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 5000лв., което в най-пълна степен би ги репарирало.
С оглед характера на търсената специална деликтна отговорност за вреди от
извършената от Комисията правозащитна дейност, законната лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди от влизане в сила на
решението за отхвърляне на мотивираното искане, с което извършената от
Комисията дейност е призната за незаконна, а именно от 29.03.2017г., а не от
претендирания начален момент 21.06.2016г., като се приложи по аналогия даденото
нормативно тълкуване в т.4 ТРОСГК № 3/2005г. по тълк.дело № 3/2004г. за
началния момент на забавата за заплащане на обезщетение за вреди от
правозащитна дейност в хипотезата на постановяване на оправдателна присъда.
Тъй като до същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд с
решението в обжалваните части, с които искът за обезщетение за вреди е частично
уважен за размера от 5000лв., ведно със законната лихва, считано от
29.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния
предявен размер от 30 000лв. искът е отхвърлен, като законосъобразно, решението
в тези части се потвърждава, въззивните жалби и на двете насрещни страни, като
неоснователни, се оставят без уважение.
Следва да се потвърди, като законосъобразно, решението и в обжалваните
части, с които е частично уважен, респективно частично отхвърлен искът за обезщетение
за имуществени вреди в размер на законните лихви, поради следните съображения:
Противно на
неоснователно поддържаното в жалбата на ищеца, дължимото му обезщетение за
имуществени вреди в размер на законнната лихва е само върху тези заплатени от
него разноски за адвокатско възнаграждение по делото, които са му били
присъдени, а върху останалите направени от него разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на
законната лихва, тъй като тези разноски ищецът е могъл, но не е поискал за
присъждане по гр.д.№ 1053/2008г. по описа на СтЗОС.С оглед принципа, че никой
не може да черпи права от собственото си неизправно поведение, неприсъждането
на ищеца на обезщетение за имуществени вреди в размер на законнната лихва върху
заплатените от ищеца суми за адвокатско възнаграждение по делото, които не са
му били присъдени, не нарушава принципа за пълно обезщетение на вредите по см.
на Рамковото решение 2005/2021.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ищеца, законната лихва
върху заплатените от ищеца суми за адвокатско възнаграждение по делото, които
са му били присъдени, се дължи и следва да се присъди не по-рано от влизане в
сила на решението за отхвърляне на мотивираното искане, с което извършената от
Комисията дейност е призната за незаконна, а именно от 29.03.2017г., а не от
претендирания начален момент 30.12.2015г.По аналогия, тъй като търсената е специална
деликтна отговорност по ЗОДОВ, следва да намери приложение, даденото нормативно
тълкуване в т.4 ТРОСГК № 3/2005г. по тълк.дело № 3/2004г. за началния момент на
забавата за заплащане на обезщетение за вреди от правозащитна дейност в
хипотезата на постановяване на оправдателна присъда. Противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на ищеца, така даденото разрешение, че не се дължи законна
лихва върху заплатените и присъдени суми от ищеца за адвокатски хонорари по
делото преди момента на влизане в сила на решението, с което искането за отнемане е
отхвърлено, не нарушава принципа на ефикасност, тъй като е в съответствие с
разрешението в аналогични случаи за началния момент
на забавата за заплащане на обезщетение за вреди от правозащитна дейност в хипотезата
на постановяване на оправдателна присъда, както и не нарушава и принципа на
равностойност, тъй като в случая упражняването на правото на ищеца на обезщетение не е нито
практически невъзможно, нито затруднено прекомерно много.
По жалбата на ищеца С.Г. против Определение № 260695/07.12.2020г., с което е оставено
без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските
чрез допълнително присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 3600лв. с вкл.ДДС и разноски за копирни услужи в размер на 603.72лв.:
Съгласно т.1 ТРОСГТК на ВКС № 6/2012г. по тълк.д.№ 6/2012г., съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението.В договора следва да е вписан начинът на плащане : ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а, ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна по помощ е
достатъчно и има характер на разписка.Съгласно т.11 ТРОСГТК на ВКС № 6/2012г.
по тълк.д.№ 6/2012г. претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция
Следователно, за присъждането на разноски на страната от съда е необходимо
да е заявила валидно претенция за разноски по чл.80 ГПК най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция, както и следва да бъде доказано извършването на разноски от
страната.
В разглеждания случай, ищецът е заявил своевременно претенция за разноски
по чл.80 ГПК, вкл. за адвокатско възнаграждение и за копирни услуги, и тези
разноски в претендираните размери са били включени в представения списък на
разноските, но същите не са били присъдени с решението по делото.
За доказване извършването на разноските за адвокатско възнаграждение в
последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е представил,
приложени към списъка по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие №
6766/07.02.2019г., сключен между Адвокатско дружество с управител адв.М.Е.,
като изпълнител, и ищеца, като възложител, с който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 3600лв. с вкл.ДДС, дължимо изцяло авансово в деня на
сключване на договора, но не е вписано
заплащането му, като не е бил договорен изрично начинът на плащане( в брой или по банков път), както и двустранно
подписана фактура № 6250/12.02.2019г. във връзка със същия договор за правна
защита и съдействие, с посочен начин на плащане „в брой“.Допълнително е бил представен
с молбата за изменение на решението в частта за разноските копие от фискален
бон, удостоверяващ заплащане на сумата от 2400лв. по договор за правна защита
от 16.10.2020г., извършено на 19.10.2020г.
За да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение чрез допълнително присъждане
на разноски в размер на 3600лв., първоинстанционният съд е приел в обжалваното
определение следното: Съгласно приложимата разпоредба на чл.118, ал.3 ЗДДС ( ред. след изм. в бр.98/2018г. в сила от 01.01.2019г.) представената по делото фактура от 12.02.2019г., в която е посочено, че
стойността на доставката/услугата е платима в брой, няма доказателствена сила
за извършено по нея плащане, а такава имат фискалният и системният бон; фактурата
не е подписана от представляващия адвокатското дружество М.Е., а е подписана от
съставител, който не е писмено упълномощен от него; фискалният бон не е
представен своевременно, както и касае друг договор за правна защита, различен
от приложения от ищеца към списъка за разноски, за който е издадена и
приложената по делото фактура.
За доказване извършването на разноските за копирни услуги в размер на
603.72лв., ищецът е представил/приложил към списъка по чл.80 ГПК договора за
правна помощ, в който ( чл.2.5.) е уговорено възстановяване от възложителя на заплатените от изпълнителя
разходи във връзка с водене на делото, в т.ч. за ксерокс услуги, в срок от 5
работни дни след представяне на необходимите разходо-оправдателни документи, по предоставена от изпълнителя клиентска банкова
сметка ***.39, ал.1 ЗА, фактура с получател адвокатското дружество за копирни
услуги на тази стойност, платима в брой, и фискален бон за заплащане на сумата
на дружеството, извършило услугата.
За да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение чрез допълнително присъждане
на разноски за копирни услуги в размер на 603.72лв., първоинстанционният съд е
приел в обжалваното определение, че липсва документ, удостоверяващ плащането от
ищеца на тази сума, съобразно договореното в представения от самия ищец договор
за правна помощ и съдействие, или в брой.
Като законосъобразни, тези изводи следва да бъдат възприети, поради
следните съображения:
От представените от ищеца договор за правна помощ и данъчна фактура не се
установява действителното извършване от
ищеца на разходи по делото за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от
3600лв., тъй като в представения от ищеца договор за правна помощ не е вписано
заплащане на възнаграждението в брой, а доказателствената сила на данъчната фактура
е единствено за настъпване на данъчното събитие, извършване на услугата, но не
и за извършено плащане, каквото се доказва с касов или фискален бон към
фактурата.Допълнително представения след приключване на съдебното заседание, в
което е приключило делото, фискален бон е неотносим, тъй като е във връзка с
друг договор и за друга сума. Ето защо, претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение не е следвало да се присъждат.
От представените от ищеца договор за правна помощ, фактура и фискален бон
не се установява действителното извършване от ищеца и на разходи по делото за
копирни услуги, а се установява единствено извършването на такива разходи от адвокатското
дружество, които не се установява да са във връзка с делото на ищеца Ст.Г., както
и не се установява разходите да са били възстановени от ищеца по уговорения
начин в договора за правна помощ начин на плащане - банков или по друг
начин.Ето защо и тези претендирани разноски не е следвало да присъждат.
Поради изложеното, частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение,
а обжалваното определение се потвърждава.
Отговорност за разноски: По отношение на разноските във въззивното производство съдебната практика (Определение №
480/12.11.2019г. по ч.гр.д.№ 122/2019г., IV г.о. и цитираните в него Определение № 336/07.05.2013г. по ч. търг. дело № 638/2012г.
на II т.о., Определение
№ 797/14.12.2015г. по ч. гр. дело № 5048/2015г. на IV г.о.) изяснява, че правилото на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, че всяка от насрещните страни по делото има право на разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената, респ. – отхвърлената част
от иска (исковете), се прилага за всяка една съдебна инстанция по делото. При частично уважаване/отхвърляне на
иска/исковете и подадена въззивна жалба само от едната страна
срещу цялата неизгодна за нея част от първоинстанционното решение или част нея,
когато въззивният съд
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част,
въззивникът няма право на разноски, а същият дължи
заплащане на направените от въззиваемия разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение за защитата пред въззивната съдебна инстанция. Когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу
неизгодната (цялата или част от нея) за всяка от тях част от
първоинстанционното решение и последното бъде потвърдено (изцяло, респ. – в
обжалваните части), искът (исковете) остава уважен/отхвърлен в същата част, с
която е сезиран и въззивният съд, поради което всяка от насрещните страни по
делото има право на разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената, респ. – на отхвърлената част от
иска (исковете), при положение, че това възнаграждение е уговорено общо по
размер за въззивната инстанция, което е най-често срещаната хипотеза. Само в случаите, когато страните са
договорили отделни компоненти на адвокатското
възнаграждение, като една част от него е
по подадената въззивна жалба, а другата част – по жалбата на насрещната страна, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той следва – съобразно уговореното в договора – да присъди
в полза на страната само разноските за оказаната ѝ адвокатска защита
срещу въззивната жалба на насрещната страна, но не и разноските за оказаната
адвокатска защита по подадената от нейно име въззивна жалба.
В разглеждания случай, тъй като и
двете насрещни страни са подали въззивни жалби срещу съответните неблагоприятни
за тях части от първоинстанционното решение, а с въззивното решение и двете
жалби са оставени без уважение, респ. първоинстанционното решение е потвърдено,
а уговореното адвокатско възнаграждение от въззивника-ищец е общо по неговата
жалба и за защитата по жалбата на насрещната страна, при прилагане на правилото
на чл.78, ал.1 и 3 ГПК, като се има предвид, че исковете са уважени в рамките
на 20 %, на въззивника - ищец принципно е дължима само такава част от
действително извършените по делото разноски.
Въззивникът-ищец обаче не е доказал
пред въззивния съд действителното извършване на разноски за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 2400лв. с вкл.ДДС, тъй като в
представения от него договор за правна защита не е вписано заплащане на
договореното възнаграждение, а представената данъчна фактура, в която е
посочено плащане по договора в брой, има доказателствена сила само за данъчното
събитие- извършване на услугата по договора, но не е и за извършено плащане,
каквото подлежи на доказване с касов бон към фактурата, какъвто не е
представен.Ето защо, на въззивника-ищец не се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд, като с оглед на това разрешение не се налага
произнасяне по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Тъй като въззивникът-ответник е ЮЛ и
се е представлявало по делото от юрисконсулт, а делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, на осн. чл.78, ал.5 ГПК, му се присъждат разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете, в
размер на 100лв.
На въззивника-ищец се присъждат
единствено разноските за ДТ за въззивно обжалване в размер на 25лв., на осн.
чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Мотивиран от това
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260129/25.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1381/2019г. по описа
на ОС - Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260695/07.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1381/2019г. по
описа на ОС - Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН **********, да заплати на КП, с
адрес: гр.С., пл. *******, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивния съд в размер на 100лв. (сто лева)
ОСЪЖДА КП, с адрес: гр.С., пл. *******, да
заплати на С.Д.Г., ЕГН **********, разноски за ДТ за въззивно обжалване в
размер на 25лв.(двадесет и пет лева)
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: