№ 81
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ц.
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора и Д. С. С.
като разгледа докладваното от Вера Ц. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241000601569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. П. К. чрез служебния му
защитник адв. Г., против присъда №75/26.04.2024г., постановена по НОХД №
786/2024г. на Софийски градски съд, НО, 40-ти състав. С нея подсъдимият П.
А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 249, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като за времето от 03.34 ч. на 16.12.2022г. до 03.46 ч. на
16.12.2022г. в гр.София, в ж.к. „Дружба-1“, ул. „Илия Бешков“ №6 и на бул.
„Кръстьо Пастухов“, бл.50, съответно на ПОС терминал №93930771, находящ
се в сграда ползвана от „Лукойл“ и на ПОС терминал №*********, находящ се
в сграда ползвана от „Мибо 82“, в условията на продължавано престъпление,
по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, когато повече от две деяния, а именно – с пет
деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
като деянията са описани подробно в присъдата, е използвал платежен
инструмент - банкова карта с № **********, издадена от „Уникредит
Булбанк“АД, без съгласието на титуляра В. Д. Н., ЕГН **********, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, в резултат на което е получил
сумата от общо 20,38 (двадесет лева и тридесет и осем ст.), като на основание
чл. 249, ал.1 вр. с чл.26, ал. НК вр. с чл.54, ал.1 НК го осъдил на 3(три)
1
години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 (четиридесет) лева.
На основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23 ал. НК, съдът е наложил на подс. П.
К. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по нохд
№12024/22г. на СРС, НО, 111-ти състав и по нохд №786/2024г. по описа на
СГС, НО, 40-ти състав, а именно 3 (три) години лишаване от свобода, което
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим, към което на основание чл.23, ал.3 НК
присъединил наложеното по нохд №12024/202г. на СРС, НО, 111-ти състав
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1г. и 6 м.(една
година и шест месеца) и наказанието „глоба“ в размер на 40 (четиридесет)
лева, наложено по нохд №786/2024г. на СГС.
На осн. чл.25, ал.2 НК, съдът приспаднал изтърпяната част от
наложеното наказание на подс. П. К. „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1г. и 6 м. (една година и шест месеца), както и на осн. чл.59, ал.4 от
НК, времето през което същият е бил лишен от това право по
административен ред.
На основание чл.68, ал.1 НК, съдът е привел в изпълнение наложеното
на подс. П. К. наказание по нохд № 10825/2022г. на СРС, НО, 93-ти състав
„лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, което на осн. чл.57, ал.1,т.3
ЗИНС постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът е осъдил подс. П. К., да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 381,75 лв.
В законоустановения срок срещу постановената присъда е постъпила
жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия. С
жалбата се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение и
прилагане на чл.9 ал.2 от НК, поради малозначителност на деянието. Към
жалбата има депозирано допълнение, в което подробно се излагат доводи и
съображения относно липсата на обществена опасност на извършеното
деяние, което обуславя приложението на чл.9, ал.2 от НК. Според защитата,
липсва умисъл за злоупотреба от страна на подсъдимия с платежния
инструмент, което се установява от обстоятелството, че същият не се е
възползвал максимално от лимита на картата. Деянието е извършено в
състояние на емоционална нестабилност под въздействието на фактори в
семейната среда, които са го довели до депресивно състояние. Цитира се
практика по приложението на чл.9, ал.2 НК, която разпоредба, според
защитника, следва да се съобрази и в настоящия случай. Излага съображения
в жалбата за прекомерност на наложеното наказание.
В съдебно заседание от 28.01.2025г. пред настоящата инстанция,
жалбоподателят и подсъдим П. К. редовно призован се явява лично и се
представлява от служебен защитник адвокат Г.. Защитникът поддържа
въззивната жалба. Излага доводи, като счита присъдата за нелогична и
несправедлива и моли въззивната инстанция за снизходителност като
приложи чл.9, ал.2 от НК. В този смисъл защитникът обръща внимание на
съда върху личността на подсъдимия. Според защитата, подсъдимият е
самотен баща в материално затруднение, като деянието е извършено
2
вследствие на психическа и емоционална нестабилност, породена от тежки
битови, материални и семейни затруднения в живота на подсъдимия, а не е в
резултат на утвърдено криминално поведение. Подсъдимият има присъда от
три месеца лишаване от свобода, по предходно осъждане, отложена при
условията на чл.66 от НК с три годишен изпитателен срок, което автоматично
би довело до привеждане на присъда по настоящото дело за ефективно
изтърпяване. Престъплението по тази присъда според защитата, е поради
неуредени взаимоотношения с наследниците на починал близък, чието
моторно превозно средство е ползвано от подсъдимия. Въз основа на тези
съображения, защитата моли съдът да приеме, че личността на подсъдимия,
както и извършеното от него деяние, чиито вредни последици са на
незначителна стойност от 20 лв., не разкрива такава степен на обществена
опасност, която да обоснове привличането му под наказателна отговорност и
налагане на наказателна репресия. Алтернативно моли съда за редуциране на
наказанието, което да е съразмерно на обществената опасност на деянието.
Прокуратурата не е изразила становище по депозираните жалба и
допълнение към нея при изпратени преписи. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, представителят на АП-София, застъпва становището,
че не са налице основания за изменение на присъдата, като моли съда да я
потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, апелативният съд не
намери необходимост от събиране на други доказателства.
Софийският апелативен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намери, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от процесуално легитимирана страна по чл.318, ал.1 от НПК и в
законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
I. По законосъобразността на проведеното пред първа инстанция
съкратено съдебно следствие:
Производството пред СГС е протекло по реда на глава 27 НПК и по
специално по чл.371, т.1 НПК. В мотивите на атакувания съдебен акт
първоинстанциионният съд е изложил възприетата от него фактическа
обстановка по делото, изведена на основание чл.373, ал.1 НПК, доколкото
обстоятелствата по делото се установяват от приобщените в досъдебното
производство доказателствени материали: показания на свидетелите Д. Д. И.-
Т. – л.26, л.70-72 и л.104; К. К. П. – л.27; В. Д. Н. – л.28 и л.78; М. С. Д. – л.29;
писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване на вещи – л.18,
л. 21 и 23 от досъдебното производство; писмо от ръководителя на отдел
„Сигурност“ на ОББ АД с предаден 1 бр. компакт диск с видеозапис от
охранителни камери – л.20 от досъдебното производство; протоколи за оглед
на веществени доказателства – л.69 и л.74-75 и л.100-103 досъдебното
3
производство;справки от Уникредит Булбанк – л. 16 и л.73 от досъдебното
производство, справка за съдимост л.80-82; способи за събиране на
доказателствени средства, а именно извършени на досъдебното производство
експертизи: заключение на видеотехническа експертиза от досъдебното
производство – л.36-52, заключение на тройна допълнителна лицево-
идентификационна експертиза – л.93-98 от досъдебното производство.
Въз основа на така изброените доказателствени материали Софийски
градски съд е приел за установено по несъмнен начин, че вечерта на 15.12.
2022г. подс. К., живущ в с.***, ул. *** № ** се намирал на своя адрес. На
същата дата вечерта св. Д. Д. И.-Т. била в дома на родителите си на адрес: село
***, ул.„***“ № **, като къщата е разположена срещу дома на подс. П. А. К..
Около 23,30часа на 15.12.2022г.,свидетелката чула викове и трясъци отвън,
погледнала през прозореца и видяла, че подс.К., облечен в тъмни дрехи и с
качулка на главата, хвърля камъни по гаража на къщата на родителите й, след
което тръгва в посока към улица „Троянски път“. Свидетелката не реагирала,
тъй като била в напреднала бременност, а и се сторило че К. е в нетрезво
състояние и не искала излишно да се притеснява. Въпреки това, св. Д. И. - Т.
продължила да наблюдава поведението на подс. К., защото се притеснявала да
не счупи някоя от паркираните им на улицата коли. След около 15 минути,
св.Д. И. - Т. видяла, че подсъдимия К. се върнал обратно и влязъл в дома си.
Около 00.10 часа на 16.12.2022г., свидетелката видяла, че подс.К. отново
излязъл от дома си, преоблечен с яке в червено и черно с бяла хоризонтална
линия разделяща двата цвята, с качулка, която К. си бил сложил и тъмно на
цвят долнище. Св. И.-Т. продължила да наблюдава и след около 20 минути
видяла, че подсъдимият се прибира обратно в дома си, носейки обемист
предмет. След като го видяла да се прибира, св. Д. Т. се успокоила и си
легнала.
Вечерта на 15.12.2022г., свидетелят Н. отишъл на гости на приятелката
си Д. Ц., живуща в с. ***, ул.“***“ №* с личния си автомобил марка „Сааб“,
модел „93“ с рег.№ ******** и към 22.00 ч. го паркирал на улицата на
посочения адрес. Свидетелят Н. останал да пренощува в дома на приятелката
си. Към тази дата същият притежавал 3 банкови карти издадени от
„Уникредит Булбанк“АД.
Около 08,30 часа сутринта на 16.12.2022г., св. Н. установил, че в
автомобила му е влизано, а вещите в него са разхвърляни. Липсвали
мултимедийно устройство, лични документи — свидетелство за управление
на МПС, контролен талон, риболовен билет, дебитна карта, кредитна карта и
карта за лоялен клиент, всичките издадени от „Уникредит Булбанк“ АД. Св.Н.
предположил, че проникването в колата му е станало през багажника, чиято
врата не се заключвала, поради проблеми във вакуумната система. След като
установил, че са му отнети банковите карти, св. Н., използвайки приложението
за мобилно банкиране на банката, установил, че чрез използване на една от
банковите му карти са извършени неуспешни опити и успешни транзакции на
стойност около 20 лева.
Същият ден на 16.12.2022г., Д. Ц. и св.В. Н., отишли при св. Д. И. - Т.,
разказали й, че колата на последния е разбита и обрана и поискали да видят
4
записите на охранителната камера, пред дома й. Св. Д. Т. прегледала записите
и ги предала на Ц. и Н..
Св.Н. се обадил в „Уникредит Булбанк“, за да блокира всичките си
карти и подал жалба в полицията - в 8 РУ-СДВР, където било образувано
досъдебно производство.
При проведените оперативно-издирвателни мероприятия от
разследващите органи, са установени следните факти и обстоятелства по
случая като в досъдебното производство са приложени следните веществени
доказателства.
Пред дома на родителите на св.Т. били монтирани камери за
видеонаблюдение, като с протокол за доброволно предаване, свидетелката
предала на водещия разследването видеозаписите от нощта на 15.12. срещу
16.12.2022г.
С протокол за доброволно предаване, св. М. С. Д. - *** на
бензиностанцията на „Лукойл България ЕАД“ обект Б90, предала на водещия
разследването видеозаписи от камерите на бензиностанцията от нощта на
15.12.2022г. срещу 16.12.2022г.
С протокол за доброволно предаване, св.Т. П. Н. - *** в търговски обект
на „Мибо 82“ ООД, находящ се в гр.София ул.„Кръстю Пастухов“ бл.50, също
предала на водещия разследването видеозаписи от камерите на обекта от
нощта на 15.12.2022г. срещу 16.12.2022г.
След изискана информация от „Уникредит Булбанк” АД за извършените
транзакции със средства от сметката на св.Н., се оказало, че с банкова карта
номер **********, издадена от посочената банка на В. Д. Н., са извършени
следните транзакции:
в 03,34 часа на 16.12.2022г. - плащане на стойност 5,20 лева на ПОС
терминал № 93930771 в търговски обект - бензиностанция на „Лукойл
България“ ЕАД обект Б90, находящ се в град София ж.к.„Дружба“ 1 ул.
„Илия Бешков“ № 6;
в 03,35 часа на 16.12.2022г. - плащане на стойност 2,69 лева на ПОС
терминал № 93930771 в търговски обект - бензиностанция на „Лукойл
България“ ЕАД обект Б90, находящ се в град София ж,к.„Дружба“ 1 ул.
„Илия Бешков“ № 6;
в 03,36 часа на 16.12.2022г. - плащане на стойност 1,29 лева на ПОС
терминал № 93930771 в търговски обект - бензиностанция на „Лукойл
България“ ЕАД обект Б90, находящ се в град София ж.к.„Дружба“ 1 ул.
„Илия Бешков“ № 6;
в 03,46ч. часа на 16.12.2022г. - плащане на стойност 6,20 лева на ПОС
терминал № 93911199 в търговски обект на „Мибо 82“ ООД, находящ се в
гр.София ул.„Кръстю Пастухов“ бл.50;
в 03,46ч. часа на 16.12.2022г. - плащане на стойност 5,00 лева на ПОС
терминал № 93911199 в търговски обект на „Мибо 82“ ООД, находящ се в
гр.София ул.„Кръстю Пастухов“ бл.50.
Стойността на изтеглените суми от банковите карти е в размер на 20.38
лв.
5
В хода на досъдебното производство е разпитана свидетелката Д. И. - Т., на
която са били предявени видеозаписите от 4 бр. компактдискове, на които се
виждал подс. К., в облеклото, с което е описан от свидетелката, да излиза
втория път от дома си /якето в червено и черно с бял разделителен кант между
тях/ и да пазарува в различни търговски обекти, както и на видеозапис пред
банкомат. Свидетелката Д. Т. го разпознава категорично именно като П. К.. На
досъдебното производство свидетелски показания са дадени и от пострадалия
В. Н.. Показанията на тези двама свидетели Т. и Н., съдът е кредитирал в
цялост, тъй като са логични, добросъвестно дадени, взаимодопълващи се и
кореспондиращи с целия останал доказателствен материал.
Назначена била в хода на досъдебното производство и изготвена
видеотехническа експертиза - протокол № 128/2023 на експерт по
криминалистика в 08 РУ - СДВР, с която са изследвани горепосочените
видеозаписи. В заключението са възпроизведени заснетите кадри пред дома на
св.Д. И. - Т.. Според заключението на експертизата, в 23,47,45 часа на
15.12.2022г. е заснет човешки силует, който се движи по улицата и се
отдалечава. В 00.13,45 часа на 16.12.2022г. е заснет човешки силует, който се
приближава. В 00,20,50 часа на 16.12.2022г. отново е заснет човешки силует,
който се отдалечава по улицата, а в 00,26,52 е заснет подобен силует, който се
приближава. В експертизата са възпроизведени и кадрите, заснети от
камерите на „Лукойл България ЕАД“ обект Б90. Според заключението, в
периода от 03,24часа до 03,50 часа на 16.12.2022г., е заснето изображение на
лице от мъжки пол, което в 03,34,00 часа влиза в търговското помещение,
приближава към касата, получава от служителката кутия с цигари, след което
доближава карта до терминалното устройство. След това, според заснетите
кадри, лицето взима от един стелаж кен бира, отново приближава касовата
зона и отново доближава картата, която държи в ръка, до терминалното
устройство. След това напуска обекта. В експертизата е отразено, че в
00:30,00 часа лицето отново се връща при касата, заплаща с картата си запалка
и напуска търговския обект.
Експертизата е изследвала и кадрите, заснети в търговския обект на
„Мибо 82“ ООД. В заключението е описано, че в кадрите, заснети в периода от
03,40 часа до 03,50 часа, се вижда същото лице от мъжки пол, което в 03,43
часа приближава търговския обект, оставя кенче бира на външна маса, взема
бутилка бира от външна витрина, влиза във вътрешната част на обекта, взима
пакет с чипс, подава на касиерката бирата и чипса, след което изважда картата
и я доближава до терминалното устройство. След това, според експертизата,
лицето взима кутия цигари, отново доближава картата до терминалното
устройство, взима покупките и напуска обекта.
Според заключението на изготвената тройна допълнителна лицево-
идентификационна експертиза - протокол № 26 - Ф/2024 на отдел „Експертно-
криминалистическа дейност“ при СДВР, лицето описано и онагледено в
изготвената видеотехническа експертиза и лицето от сравнителния материал
от криминалистическата регистрация на П. А. К. е едно и също лице и това е
подс. К..
САС счита, че подробно изложената фактическа обстановка по делото се
6
извежда по несъмнен начин от приобщените по досъдебното производство
доказателствени материали, послужили като основа за формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съд при постановяване на присъдата.
Доколкото съдът дължи служебна проверка на законосъобразността на
проведеното съкратено съдебно следствие, независимо от липсата на изрично
възражение, САС прие, че първоинстанционният съд законосъобразно е
провел производството по делото по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл.371, т.1 НПК при наличие на процесуалните предпоставки за това. В
светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по
чл.247а НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в
разпоредително заседание. В съдебното заседание проведено на 26.04.2024г.,
преди даване на ход на съдебното следствие, подсъдимият и неговият
защитник са направили искане производството да се разгледа по реда на глава
27 НПК. Видно от протокола за проведеното на 26.04.2024г. съдебно
заседание, първоинстанционният съд е спазил изцяло процесуалните
изисквания на чл.372, ал.1, и ал.3 НПК, като е разяснил на подсъдимия
правата му по чл.371, т1. НПК и правните последици от даденото съгласие.
Даденото от подсъдимия съгласие, че събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства ще се използват непосредствено
при постановяване на присъдата, е изразено ясно и недвусмислено. В
съдебния протокол (л.53-59 от съдебното дело по НОХД 786/2024г. на СГС) е
записано, че на основание чл.274, ал.2 НПК съдът е разяснил на подсъдимия
правата му по НПК, а в отговор подсъдимия К. е казал, че разбира правата си,
включително смисъла и последиците от разясненото съкратено производство.
Изрично е заявил, че не желае да се провежда разпит на свидетелите и вещите
лица по делото, както и при постановяване на присъдата да се ползват
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. В изпълнение на задължението си по чл.373, ал.1
вр. с чл.283 от НПК, съдът е прочел протоколите за разпит на свидетелите и
експертните заключения от досъдебното производство, по които подсъдимия е
дал съгласие свидетелите и вещите лица да не се разпитват пред съда. Съдът е
приканил страните да прегледат записите от четирите оптични носителя,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
В резултат на осъществения самостоятелен анализ на валидно
приобщените доказателства в досъдебното производство, САС, също както и
решаващия състав на първата инстанция, приема че фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. В
досъдебното производство е разпитана свидетелката Д. И. - Т., която подробно
е разяснила факти, касаещи поведението на подсъдимия, вечерта на
15.12.2022г. срещу 16.12.2022г, на които същата е била пряк очевидец,
наблюдавайки го през прозореца на своето жилище. При предявените й
видеозаписи приобщени като доказателства по делото, същата категорично
разпознала подсъдимия П. К.. Свидетелката е категорична за идентичността
на фактите относно подсъдимия и неговото поведение, въпросната вечер,
възприемайки тези факти на живо и съпоставени със съдържанието на
7
предявеният й видеозапис.
Разпитан е и свидетелят В. Н., който дава сведения относно вещите,
които са били отнети от личното му МПС и по–конкретно, картите които
впоследствие са били използвани от подс.К.. Изисканите справки от банката
издател на използваните от подсъдимия платежни инструменти, са установили
сумите и устройствата, чрез които са извършени неправомерните транзакции.
От записите на камерите от обектите, от които са извършвани транзакциите се
установява съвпадение на облеклото на лицето извършващо неправомерните
транзакции с описанието на облеклото на подсъдимия К. дадено от
свидетелката Д. Т. във въпросната вечер.
От приетото заключение по двете експертизи в досъдебно производство,
видеотехническа експертиза и допълнителна лицево-идентификационна
експертиза, се установява несъмнено, че лицето извършило транзакциите в
посочените обекти е подсъдимия К.. В съдебно заседание при
предварителното изслушване, подсъдимия не отрича авторството на деянието,
като отрича факта на отнемане на картите от автомобила на свидетеля Н.,
който факт е ирелевантен за съставомерността на деянието.
Не възниква съмнение относно доказателствата и доказателствените
средства установяващи участието на подс.К. в извършеното престъпление.
Представените с протоколи за доброволно предаване видеозаписи, съхранени
на оптични носители и послужили за извършване на двете експертизи, са
годни доказателства приобщени по надлежния процесуален ред. Не
съществува каквото и да е съмнение, че съдържащата се в тях информация е
идентична с тази анализирана от вещите лица, като категорично не са
установени каквито и да е било следи от манипулация или друг вид
въздействие. Според съдебната практика, изготвени записи, приобщени чрез
доброволно предаване, са годно веществено доказателство, ако са били
приобщени на извънпроцесуален етап, или веществено доказателствено
средство, ако са изготвени в хода на наказателното производство при спазване
на процесуалните правила, като се подлагат на експертно изследване,
резултатите от което са релевантни за оценката им като източник на
информация, касаеща предмета на доказване. В този смисъл при цялостния
анализ и съпоставка на описаните по-горе доказателствени материали,
въззивният съдебен състав изведе еднозначен извод, че фактите в
обвинителния акт се установяват категорично от доказателствата събрани в
досъдебното производство. Участието на подс. К. се доказва категорично в
извършеното от него деяние, подробно описано в присъдата, което от
обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по
чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
II. По възражението на защитника за малозначителност на деянието по
чл. 249, ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 НК.
САС се съгласява с изводите на първата инстанция, че при
законосъобразно изведената от доказателствата фактическа обстановка,
подсъдимият П. К. е осъществил обективните и субективни признаци от
състава на престъплението, което е възведено с обвинителния акт – по чл.249,
8
ал.1 вр. с чл.26 НК.
Изводите на първоинстанционния съд по същество почиват на вярна
интерпретация на установената фактическа обстановка по делото и са в
съгласие със закона и трайната практика на ВКС. Осъществени са обективните
и субективни признаци от състава на престъплението – подсъдимия К. е
използвал платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 НК, без съгласието
на титуляра, като е извършил 5 транзакции на обща стойност 20,38 лв.
Несъмнено е установен и прекия умисъл на дееца за извършване на
престъплението, за което първата инстанция е изложила съображения, които
се споделят напълно от състава на апелативния съд.
Основното възражение на защитника е насочено срещу становището на
съда за липса на малозначителност на деянието или явна незначителност на
неговата обществена опасност, поради ниската стойност на причинената
вреда. Според защитата, това формално не съставлява престъпление, поради
което и подсъдимия следва да бъде оправдан.
Законодателят е предвидил, че в определени случаи деянието от гледна
точка на неговата обществена опасност може да се определи като
малозначително или неговата обществена опасност да е явно незначителна,
или пък да е такава, че да разкрива белезите на маловажност на случая. Ако
първите две хипотези се отнасят до случаи, в които обществената опасност е
толкова ниска, че тя изключва престъпния характер на деянието, то при
маловажност деянието съставлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 НК,
но от гледна точка на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В
дадения случай, защитата пледира изцяло за оправдаване на подсъдимия
поради липса на извършено престъпление – чл.9, ал.2 от НК. Като основен
довод се изтъква ниската стойност на причинената вреда в размер на 20.38 лв.
САС счита, че престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност подсъдимия К., не може да се определи като малозначително. По
своя характер престъплението е на просто извършване, а не резултатно, като
стойността на причинената вреда не е обективен признак за съставомерността
на престъплението, но може да се обсъжда при определяне на вида и размера
на наказанието. Също така следва да се има предвид, че степента на
обществената опасност се определя от цялостната характеристика на
деянието и дееца, а не само от паричната равностойност на предмета на
имущественото престъпление – в този смисъл Р37-74-I ВС. При тези
принципни съображения въззивният съдебен състав подобно на първата
инстанция приема, че данните съдържащи се в делото не установяват липса на
обществена опасност в двете й форми (малозначителност и явна
незначителност), което да обоснове оправдаване на подсъдимия, поради липса
на престъпление.
От друга страна, не следва да се пренебрегва фактът, че подсъдимия е
извършил деянието в изпитателния срок на наказание за друго осъждане,
което допълнително обуславя оценката на съда относно неговата
9
обществената опасност. За прецизност следва да се посочи, че в настоящия
момент, подс.К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, по друго дело, по
което е сключил споразумение. В обобщение САС приема, че от
доказателствата по делото отнасящи се до оценката на деянието и личността
на дееца, извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.249, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 НК не разкрива малозначителна обществена опасност или
обществена опасност, която да е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2
НК. В тази връзка, следва да се отчете и липсата на повдигнато обвинение по
чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194 ал.1 НК, относно отнемането на платежните
инструменти използвани от подсъдимия при извършване на деянието по
чл.249, ал.1 НК, като именно ниската стойност на престъпния резултат е
обосновал отказът на прокурора за повдигане на обвинение за по-тежкото
престъпление. Съставомерността на деянието по чл.249, ал.1 от НК е
обусловена именно от тази отрицателна предпоставка, извършеното деяние не
трябва да изпълва признаците на по-тежко престъпление.
III. По искането за намаляване на наказанието
Първостепенният съд е наложил на подс.К. наказание близо до
минимума, предвиден в нормата на чл.249 ал.1 от НК /от 2 до 8 години и глоба
в двойния размер на получената сума/, а именно от 3 /три/ години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим и глоба в размер
на 40 /четиридесет/ лева.
Доколкото в жалбата на защитника се съдържа искане за разглеждане на
въпроса за намаляване на наказанието, настоящият състав на САС, след
преценка на обстоятелствата относно индивидуализацията на наказанието
определено от първоинстанционния съд счита, че в тази част присъдата следва
да бъде коригирана. Въззивният съд приема възражението на защитата за
прекомерност на наказанието за основателно. Обосновано решаващия съд е
приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
влошено социално положение, самостоятелно полагане на родителски грижи
спрямо непълнолетно дете, трудовата му ангажираност. Според състава на
САС, ниската стойност на изтеглените суми с деянието също следва да се
причисли към групата на смекчаващите отговорността обстоятелства, а също
и доброто процесуално поведение на подсъдимия. Същевременно, правилно
първоинстанционният съд е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство
миналите осъждания на подсъдимия К.. Между впрочем, кредитните карти,
подс.К. е използвал за закупуване на цигари, чипс, запалка и бира, но не и за
нуждите на болното си дете, каквито са били твърденията му пред първия съд.
Независимо от това, САС намира за основателно възражението на защитата за
прекомерност на наложеното наказание в размер на 3 /три/ години лишаване
от свобода, като счита, че за изпълнение на целите, визирани в чл.36 от НК, на
подсъдимия К. следва да се определи наказание в минималния размер на
предвиденото в санкционната част на нормата на чл.249, ал.1 от НК, а именно
2 /две/ години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени
10
първоинстанционната присъда.
Първостепенният съд е извършил групиране на наказанията наложени
на подс.П. К. по нохд №212024/2022г. на СРС, НО, 111-ти състав /“лишаване
от свобода“ за срок от 11 месеца, изтърпяването на което е било отложено за
срок от 3 години/ и нохд №786/2024г. на СГС, НО, 40-ти състав, като е
определил общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години, но с оглед на
това, че въззивната съдебна инстанция намалява размера на наказанието на
подс.К. по настоящото дело на 2 /две/ години лишаване от свобода, то и
определеното общо най-тежко наказание следва да бъде изменено на 2 /две/
години лишаване от свобода, което правилно е било посочено, че то следва да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Правилно към определеното общо най-тежко наказание на подс.К. е
било присъединено наложеното по нохд №12024/2022г. на СРС, НО, 111-ти
състав наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца и наказанието „глоба“ в размер на 40 лева, наложена
по нохд №786/2024г. на СГС, НО, 40-ти състав.
Първият съд правилно е приспаднал на осн.чл.25 ал.2 от НК,
изтърпяната част от наложеното на подс.К. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 г. и 6 месеца, както и на осн.чл.59 ал.4 от НК
времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.
Законосъобразно на осн.чл.68 ал.1 от НК, първостепенният съд е привел
в изпълнение наложеното на подс.К. наказание по нохд №10825/2022г. на
СРС, НО, 93-ти състав – „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца,
което наказание според САС би трябвало на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.В от ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а не при „общ“, но
поради липса на протест, не следва да бъде влошавано положението на
подсъдимия.
В частта за разноските присъдата е законосъобразна, тъй като с оглед
изхода на делото, те са били възложени в тежест на подс.П. К..
При извършената на основание чл.314 НПК цялостна служебна
проверка, контролната инстанция не констатира основания за други корекции
на съдебния акт, освен посоченото изменение на размера на наказанието по
настоящето дело и на определеното общо наказание на подсъдимия К..
Воден от гореизложеното и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337,
ал.1, т.1 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 4-ти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №75/26.04.2024 година, постановена по нохд
№786/2024 година по описа на Софийски градски съд, НО, 40-ти състав, по
11
отношение на подс.П. А. К. /с установена самоличност/, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното му на осн.чл.249 ал.1 от НК наказание от 3 /три/
години лишаване от свобода, на 2 /две/ години лишаване от свобода, като
НАМАЛЯВА размера на определеното на осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК
наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, на 2 /две/ години лишаване
от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на
Република България в 15 дневен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12