РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Елин Пелин, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221820200134 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „ЕЛИН ПЕЛИН ТРАНС” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. Е. П., ул. „Н.” № ..., представлявано от управителя Л. Л. С., срещу
наказателно постановление № 23-2200162 / 15.04.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област” София, с което му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 1 КТ за
извършено нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му, евентуално за приложение на разпоредбата
на чл. 415в КТ и определяне на минимална санкция. Твърди се, че в писмено обяснение от
прокуриста В.А. било отразено, че възнаграждението било платено на 25.03.2022 г., но това
не било отразено в наказателното постановление. Твърди се, че закъснението се дължи на
забавени плащания от страна на клиенти, Ковид пандемията, коледните и новогодишните
празници, счетоводно приключвания на съконтрагенти. Сочи се, че правомощията на
контролните органи на Инспекцията по труда във връзка с предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, определени в чл. 404, т. 1 -
12 от КТ са да дават задължителни предписания с цел предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от такива нарушения, а не да налагат необосновани и
незаконосъобразни санкции. Твърди се, че има основание за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ,
защото плащането е станало преди приключване на проверката, която е приключила на
1
31.03.2022г. и няма данни за вредни последици.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез адв. Керезов поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателно постановление, евентуално за приложение на разпоредбата на чл.
415в КТ и определяне на минимална санкция.
В съдебното заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител Елена
Аврамова – Началник отдел АПИО изразява становище за неоснователност на жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 15.03.2022 г. свидетелите Г. Ц. Г., главен инспектор в Дирекция „ИТ-Софийска област” и
К. Г. К., главен инспектор в Дирекция „ИТ- Софийска област”, извършили проверка на
жалбоподателя „ЕЛИН ПЕЛИН ТРАНС” ООД за спазване на трудовото законодателство.
Приложена е разплащателна ведомост за януари 2022 г., според която М. И. М. има за
получаване сумата от 621,40 лева, като не е положен подпис срещу тази сума. В писмена
информация с дата 31.03.2022 г. прокуристът В. А. отразил, че за посочените лица за януари
2022 г. не са били платени възнаграждение. Заедно със жалбата е представено писмено
обяснение от прокуриста В.А., в което се твърди, че възнаграждението било платено на
25.03.2022 г. Върху посоченото писмено обяснение от прокуриста В. А. няма входящ номер
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – София и същото не включено в
приложената административно-наказателна преписка.
Според нареждане за превод от 25.03.2022 г. чрез електронно банкиране с подпис на Л.Л.С.
от името на наредителя „ЕЛИН ПЕЛИН ТРАНС” ООД е преведена по сметка на М.И. М.
сумата от 621,40 лева с основание заплата за януари 2022 г. Свидетелят М.И.М.
потвърждава, че е получил заплатата със закъснение, но не може да посочи на коя дата.
Свидетелят М.И. М. няма вредни последици за него от закъснението и не е имал финансови
проблеми от това.
На 31.03.2022 г. проверката по документи продължила в сградата на Д „ИТСО” – София,
когато се явил прокуриста В. А.. Съставен е протокол № ПР2208713/ 31.03.2022 г. за
извършена проверка, подписан от Г. Ц. Г. и К. Г. К. и връчен на прокуриста В.А.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 23-2200162/ 31.03.2022 г. от Г. Ц. Г., главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” – София за това, че в качеството му на работодател
съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на КТ не е платило, в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа на лицето М.И.М.в, ЕГН **********, на длъжност
„шофьор”, за положения от него труд през месец януари 2022г., което според вътрешните
правила е бил задължен да изплати дължимата сума, не по късно от 25.02.2022г. вкл., с
което жалбоподателят е нарушил чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Актът е подписан от
актосъставителя Г. Ц. Г., свидетеля при установяването на нарушението К. Г. К. и от
2
прокуриста В.А., като на 31.03.2022 г. последният получил препис от него и не вписал
обяснения или възражения в АУАН, като посочил – „ще внесем обяснения в законовия
срок“. Не са подадени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 23-2200162 / 15.04.2022 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” София, с което му е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл.
414, ал. 1 КТ за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 КТ за това, че в качеството му на
работодател съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на КТ не е платило, в пълен размер уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа на лицето М.И. М., ЕГН **********, на
длъжност „шофьор”, за положения от него труд през месец януари 2022г. От представения
трудов договор, сключен между г-н Стоичков и „Елин Пелин Транс“ ООД, е видно, че не е
определена периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение. В т. 5 от обсъждания
писмен материал е записано, че „за неуредиците в настоящия трудов договор се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда и Вътрешните правила за работна заплата“. Видно от
представените по време на проверката по документи Вътрешни правила за работна заплата
на дружеството, трудовото възнаграждение се изплаща „един път месечно до 25-то число на
месеца следващ действително отработения месец“. От представената разплащателна
ведомост на работодателя за месец януари 2022г. е установено, че в същата не е положен
подпис, с който да бъде удостоверено изплащането на трудовото възнаграждение на
шофьора за месец януари 2022 г. Работодателят е бил задължен да изплати дължимата сума,
не по късно от 25.02.2022г. вкл., след което той е изпаднал в забава. При нарушения,
изразяващи се в бездействие в определен от закона срок, деянието се явява довършено в
деня, следващ последния ден от срока, когато възможността за изпълнение на задължението
е окончателно преклудирана поради изтеклия срок. До приключване на проверката не са
представени документи, удостоверяващи, че на лицето Стоичков, е изплатено трудовото
възнаграждение за положения от него труд през месец януари 2022 г.
Представени са заповеди № 3-0057/ 14.01.2022 г., №3-0025/ 08.01.2019 № 3-0024/ 08.01.2019
г., № 3-0057/ 11.02.2014 г. и № 3-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” относно компетентността на
актосъставителя и наказващият орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите Г. Ц. Г., К. Г. К. и Методи Иванов Методиев, възприемайки ги като
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
3
обжалване. Няма доказателства за редовно връчване на наказателното постановление, а
последното е обжалвано на 23.05.2022 г.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци
на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-
наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл.
42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44
ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени
са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно
определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с тази на наказателното постановление. Констатираното
административно нарушение е описани точно и ясно, като са посочени законните
разпоредби, които са нарушени.
Нарушението е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото. Ирелевантно в
настоящето административно наказателно производство са обстоятелствата дали са
издавани предписания или постановление по реда на чл. 405а от КТ от контролния орган.
Същевременно с оглед представените писмени доказателства за погасяване на 25.03.2022 г.
на задължението за изплащане на възнаграждение на работника М.И.М. за месец януари
2022 г., в случая дори преди връчвана на АУАН на 31.03.2022 г. е напълно приложима
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда в конкретния случай. АУАН е връчен на
прокуриста В. А., който вероятно не е бил информиран, че управителят Л.Л. С. е платил
дължимото възнаграждение. Самата разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ предвижда за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.
Не се установяват данни да са налице неблагоприятни или вредни последици от
извършеното нарушение в конкретния случай по отношение работника М.И.М.в, което е
потвърдено от същият. Не се установява по някакъв начин да са засегнати правата и
интересите на други лица, поради което съдът намира за законосъобразно да бъде
приложена разпоредбата на чл. 415в КТ и административното наказание да бъде
индивидуализирано и наложено именно въз основа на тази санкционна разпоредба и именно
в предвидените в нея граници – имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че
не се съдържат данни дружеството да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, като нарушението е извършено за първи път – отбелязано и в
наказателното постановление. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в
хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите,
4
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде изменено, като размера на наложеното административно наказание имуществена
санкция бъде намален до предвидения в закона минимум от 100 лева на основание чл. 415в,
ал. 1 от Кодекса на труда.
При този изход на спора, в полза на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” гр.
София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, което не следва да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. В полза на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област”
гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80
лева предвид фактическата и правна сложност на делото при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание препращащата норма чл. 144 АПК и
ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200162 / 15.04.2022 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” София, с което на „ЕЛИН ПЕЛИН
ТРАНС” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, ул. „Новоселци”
№ 101, представлявано от управителя Л.Л.С., е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 1 КТ за извършено нарушение на чл.
128, т. 2 КТ, КАТО ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 100 лева на основание чл.
415в, ал. 1 НК.
ОСЪЖДА „ЕЛИН ПЕЛИН ТРАНС” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
Елин Пелин, ул. „Новоселци” № 101 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област” гр. София, сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5